Към дамите които не могат да имат дете

  • 6 751
  • 150
  •   1
Отговори
# 120
  • София
  • Мнения: 18 385
Тромбофилия се казва.
Няма как да са всички възможни, защото те са безброй.
Като почнеш от цветна снимка, през хормони, хистероскопии, вирусология генетични, имунологични, имплантационен прозорец, баланс на витамините и т.н. И на безкрайно голяма сума пари.
Отделно са изследванията на партньора, когато си имала такъв.
Правила ли си генетични изследвания на абортивния материал след спонтанния аборт, за да се види дали не развиваш инфекция в матката по някаква причина?

Много старнни са ти коментарите по темата. Не търсиш решение на проблема, а се жалваш само явно.

# 121
  • Мнения: 796
Fever Ray, и аз така мисля. Оплакването е повече отколкото в действителност наличните причини. Все по-странно започва да ми звучи казусът. Пожелавам на авторката наистина да има дете, но преди това трябва да положи собствени усилия за това.

# 122
  • Мнения: 1 512
Преди това да бъде поредната заключена тема, искам виртуално да прегърна авторката, да изкажа пълното си разбиране и подкрепа и да й пожелая много, много късмет! Толкова добре разбирам всичко, което преживява... Broken Heart Gift Heart Yellow Heart
Аз съм се борила с "неизвестни причини" за липса на овулация (менструация), съответно 0 шанс за забременяване. Забременях на 33 години, естествено, без лечение (като няма открит проблем, няма и лечение), със стабилизирани от самосебе си хормони, но в период на ужасен стрес. Желанието за дете - фикс идея, единствена мисъл, на всяка цена. Така че, това за стреса и "успокояването" за мен не е вярно.

# 123
  • сред маслини и портокалов цвят
  • Мнения: 1 317
Да, всички изследвания, които са нвобходими, дори по няколко,пъти са пускани, включително и за тромбофлебия и тест за несъвместимост...Не съм си поставила тази диагноза, просто се готвя за лошия сценарий, при който след като минат още 1-2 години в търсене на партньор тотално няма да имам яйцеклетки...




Ами не търсете партньор, има донорски програми. Ако искате дете сега, веднага и това е вариант. Пък после ако срещнете подходящ партньор, той и с дете ще ви вземе.

Знам през какво минавате, имам богат 15 годишен опит, включващ инсеминации, няколко опита ин витро, спонтанни аборти, 3 смени на клиника, милион изследвания, един тон пари. Забременях от икси с АМХ 0,1. След това забременях и естествено и сега имам 2 деца. Но нито веднъж не ми мина мисълта да се откажа. Обмислях осиновяване, но имах съмнения дали ще обичам детето. Сега, когато имам собствени деца, разбрах, че щях да го обичам. Може би затова и хората трудно се решават да осиновят преди да имат собствени деца, не знаят какво е чувството.

Ако наистина искате да имате дете, се борите. Няма друг начин. Приемате, че това ви била съдбата и действате. Има много по-страшни неща на този свят. А и този път, който ще извървите, ще ви направи силна и ще ви научи на много неща.
Успех!

# 124
  • Мнения: 2 404
Забременях на 33 години, естествено, без лечение (като няма открит проблем, няма и лечение), със стабилизирани от самосебе си хормони, но в период на ужасен стрес. ...Така че, това за стреса и "успокояването" за мен не е вярно.
Този ужасен стрес поради нещо друго ли беше, в друга област, не репродуктивна ?

# 125
# 126
  • Мнения: 24 060
Авторке, като гледаме не ти е тупнало наистина да имаш дете, просто си разстроена от провала на връзката ти и разминаването с очаквания сценарий - бебче и заживели щастливо, в такава възраст. Не ми изглеждаш като човек, който е готов на всичко за дете и е съгласен да го гледа сам, че да е добра идея да хукнеш към болницата да се осеменявал от донор. Не си в първа младост, колкото и да се дават примери за жени, които родили на 50. Но няма много какво да направиш по въпроса. Дай си малко почивка да се успокоиш и превъзмогнеш разпада на връзката си, а не се втурвай веднага да търсиш бъдещия татко, че като нищо ще подплашиш кандидатите и допълнително ще се травмираш и ще си го изкарваш на всеки срещнат мъж.

# 127
  • Мнения: 2 404

Това си и мислех.

Отклонили сте супер-вниманието от репродукцията за кратко и всичко природата е подредила без насилие.

# 128
  • Be realistic - plan for a miracle.
  • Мнения: 2 131

Това си и мислех.

Отклонили сте супер-вниманието от репродукцията за кратко и всичко природата е подредила без насилие.

Simple Smile Удобно обаче пропускаме, че и даже трием от цитата на Лили следното:

Цитат
Желанието за дете - фикс идея, единствена мисъл, на всяка цена.

# 129
  • Мнения: 1 512
Да, желанието за дете беше по-важно от другите проблеми, колкото и неприятни да бяха те. Всъщност аз цял живот съм била под стрес, а хипоталамичната аменорея я получих, когато нещата в живота ми се бяха подобрили. След това отново период на стрес и цикъла ми постепенно се завърна. Е, имаше и "връщане" към други неща, освен към стреса, но е факт - забременях преди да съм се примирила, че няма да стане. Всъщност вярата почти я бях изгубила, но надеждата не можех изобщо.

# 130
  • Мнения: 2 777
Здравейте, аз да пиша, че и двата пъти забременях естествено и лесно, но първо малкият ми син прилича изцяло на баща си, поне ако не се вгледаш, до степен, до която си е чак подозрително, и второ  и двамата ми излизат много скъпо. С единия сме се скъсали от логопеди, ерготерапевти и тн, а сега вторият и той си е за логопед и ерготерапевт, та предстои. Никога с парите, давани за децата ми, не бих говорила за Дубай, Слънчев бряг и прочее тъпни. Наистина не се интересувам от подобни глупости. Интересувам се да са ми добре децата, да сме добре ние и толкоз. За съжаление, навсякъде вече е скъпо и дет се казва, вече си в Дубай и без да ходиш там.
Родителството винаги е трудно и скъпо удоволствие. Някой беше писал, как щял осиновеният да тргне да търси биологичните си родители, ми то пък толкова биологични родители имат недобри връзки с порасналите си деца. Това, което мен ме научи родителството е, че гаранции няма за нищо и човек дава, без да очаква. Това, че си родил някого, не ти гарантира близка връзка с него, за съжаление, нито пък, че ще си приличате.
И аз съм убедена, че бих обичала осиновено детенце. Просто майчиният ми инстинкт много се разви, откакто имам деца.

# 131
  • Мнения: 1 512
И аз бих осиновила, авторката пише същото, но просто темата не е как се възприема осиновяването, а как се възприема (преживява) невъзможността да имаш биологично твое.

# 132
  • Мнения: 796
Simple Smile Удобно обаче пропускаме, че и даже трием от цитата на Лили следното:
Цитат
Желанието за дете - фикс идея, единствена мисъл, на всяка цена.
Да. Когато детето се превърне във фикс идея и на всяка цена, тогава човек трябва да се замисли дали наистина трябва да се случи и защо е тази фикс идея. И да отклони вниманието си от това, за да разбере защо наистина трябва да има дете.

Последна редакция: пн, 06 окт 2025, 11:00 от ornelam

# 133
  • Be realistic - plan for a miracle.
  • Мнения: 2 131
"Трябва" е много кофти дума да се казва на някой с репродуктивни проблеми Simple Smile
Тя е назидателна и твърде често - травмираща.
Особено на хора, следвали чуждото "трябва" години, години и още години наред без резултат.
В обществото ни обаче изглежда винаги ще обясняваме какво "трябва" без мисъл през какво е преминал човекът отсреща и колко "трябва" е изпълнил, а за "трябва"-та, които не  е успял да изпълни, все още носи горчива вина.
Но защо да мислим с емпатия за отсрещния, като просто можем да дадем акъл? ✌️

# 134
  • Мнения: 2 404
Към ornelam:

Трием, за да се чете и да не виси като чаршаф. Моля, четете, преди да пишете. Изрично попитах, дали временния силен стрес е бил по друг повод.
Четете, помислете, съпоставете всички факти.
Можете и така да си пишете, но олеква силно до безсмислие.

Общи условия

Активация на акаунт