- Публикувана: 1 окт. 2025, 09:30 ч.
- Последно мнение: 4 окт. 2025, 10:12 ч.
След раздялата - анкета
Аз опитвам да свикна с раздялата, уж излизам, уж ходя на кафе,на разходки,уж пия чай ,нали все неща ,с които да си показвам,че живота продължава. Уж времето минава , два месеца минаха не стига, че не минават неприятните чувства , а става още по зле ...защо така ? Определено в слънчевите и топли дни се чувствам по-жива и имам проблясъци на оптимистични мисли. Но тук последните дни беше нон стоп дъждовно,че и снежно и се връщам ли връщам в нашите спомените от миналата зима и преживявам ли всичко наново. А лошото е че идва есен и зима и топлите и слънчеви дни ще са все по малко ...вие ,които сте се разделяли и обичали силно изпитвали ли сте такива емоционални преживявания на спомените или нещо в мен не е както трябва ?
О, да. Ходех из града, виждах места, на които сме минавали и ходех и си подсмърчах.
Още една рецепта от мен - да се отдам на скръб за поне седмица. Или поне ден. Да плача, да ям сладолед, да си пускам тъжни песни, да гледам тъжни филми, да си го изкарам, вместо да го държа в себе си.
Още една рецепта от мен - да се отдам на скръб за поне седмица. Или поне ден. Да плача, да ям сладолед, да си пускам тъжни песни, да гледам тъжни филми, да си го изкарам, вместо да го държа в себе си.
Чакам го това време да мине. Но мозъка си е странно нещо .Без да извикваш и желаеш да мислиш за дадено нещо ,той си включва и мисли. Това ,от което се страхувам е че времето ще си мине,а аз все още ще си спомням и още по лошото преживявам наново всичко. Е така човек как ще продължи напред ...Възможно ли е да заседнеш в това или прости сега така ми изглежда?
Чакам го това време да мине. Но мозъка си е странно нещо .Без да извикваш и желаеш да мислиш за дадено нещо ,той си включва и мисли. Това ,от което се страхувам е че времето ще си мине,а аз все още ще си спомням и още по лошото преживявам наново всичко. Е така човек как ще продължи напред ...Възможно ли е да заседнеш в това или прости сега така ми изглежда?
Всички сме имали силни любови.
Засядаш в периода на жертвата и самосъжалението, които са приятни. Но за малко.
Има празнота – да. Има липса – да. Има носталгия – да.
Оставяш се на тези чувства, за да можеш да ги преработиш – физически, ментално, психически.
Не мрънкотиш. Преживяваш.
Междувременно животът продължава, вършиш си и другите дейности.
Постепенно всичко си влиза в рутина и си връщаш центъра.
Малко са 2 месеца.
Мен ми трябваше година да преодолея последния. И то токсик. Но имаше много силна страст.
В разделите си винаги аз съм си тръгвала.
Не ме е оставял досега мъж, но не мисля, че има значение дали бил качествен или не, ако си обичал истински един човек, все ще ти е криво, гадно и разтърсващо. Няма значение кой си бил тръгнал.
Чакам го това време да мине. Но мозъка си е странно нещо .Без да извикваш и желаеш да мислиш за дадено нещо ,той си включва и мисли. Това ,от което се страхувам е че времето ще си мине,а аз все още ще си спомням и още по лошото преживявам наново всичко. Е така човек как ще продължи напред ...Възможно ли е да заседнеш в това или прости сега така ми изглежда?
Прясно ти е и така ти изглежда. Като започнеш да общуваш повече с хора, да ходиш насам натам и лека полека ще започнеш да позабравяш. Предполагам, че по-скоро ти липсват някакви моменти и чувства които си изпитвала, а не толкова конкретния човек.
Роки, много джънк видеа гледаш. Тъпотии са това 
Да маркираш като животно. Какво лошо има да си спомняш каквото и да било с човек, който така или иначе е останал в миналото. А и всеки път като сядам на определена пейка, дори и с новия човек, аз пак си спомням за предишния. И в това не виждам лошо или тъжно. Не сме роботи. Все още.
Да маркираш като животно. Какво лошо има да си спомняш каквото и да било с човек, който така или иначе е останал в миналото. А и всеки път като сядам на определена пейка, дори и с новия човек, аз пак си спомням за предишния. И в това не виждам лошо или тъжно. Не сме роботи.
Все още. 
BasilA, твърде лековато определяш постъпките на другите за справяне с раздяла като глупови и джънк.
Всеки се справя, както може, и ако някой не иска да си спомня за бившия/ата и да го изтрие от съзнанието си, е негова работа. Дали ще гори снимки в камината, също.
Аз пък не виждам нищо лошо да се опитваме да заличим травматични връзки, събития, реплики и раздели и да ги изтрием от съзнанието си. Това е с цел нашето собствено психическо съхранение. Че всеки трябвало да си носи преживяванията и кръста са разни мазохистични практики. Както и "че трябва да помним всички бивши, независимо добри или лоши".
Всеки се справя, както може, и ако някой не иска да си спомня за бившия/ата и да го изтрие от съзнанието си, е негова работа. Дали ще гори снимки в камината, също.
Аз пък не виждам нищо лошо да се опитваме да заличим травматични връзки, събития, реплики и раздели и да ги изтрием от съзнанието си. Това е с цел нашето собствено психическо съхранение. Че всеки трябвало да си носи преживяванията и кръста са разни мазохистични практики. Както и "че трябва да помним всички бивши, независимо добри или лоши".
Самият процес на оздравяване след раздяла се гради върху забравянето. Да не мислим ежеминутно за човека, да не свързваме всяка наша рутина, любим ресторант или песен с него. Или че за Коледа и за идната събота и неделя сме имали планове, а сега нямаме.
Излизането с нови мъже, потъването в работа, започването на нови хобита и уроци, минаването на време - всичко това е с цел да забравим. Не пълна амнезия, но частична.
Излизането с нови мъже, потъването в работа, започването на нови хобита и уроци, минаването на време - всичко това е с цел да забравим. Не пълна амнезия, но частична.