КГБ = Клуб на Готините Баби - 239

Добро утро, баболини!
Тази сутрин Дребосъчка отново не искаше да се облича за училище. Не знам какво се случва. Войничето беше готов навреме. Днес ги искаха по-рано в градината, защото ще ги водят на екскурзия.
Допивам си кафето. Заваля дъжд. Ще разходя кучето и се прибирам у дома, за да правя основно почистване на апартамента. Вчера изнасяхме 40 дни на татко...
На вас ви пожелавам хубаво време и много хубави емоции в Луковит! Изпратете някоя снимка, за да се повеселя и аз с вас!

Добро утро, момичета.
Нямам какво да кажа, само да си поседя малко при вас докато си допия кафето, може нали?
А можеше този ден да е иначе, но страхът ми  и разума надделя, дано е за добро.

Лек път на пътуващите и много, много смях и хубави емоции!
А аз ще чакам среща в София....

О, Фло!
Нали знаеш, че хубавите работи
стават на трастиката. Спомни си
робинята Изаура. То не бяха
тръстики, плантации . .
Хубаво изкарване и мислете
за следващата дестинация!

Абе, момичета, аз вече пътувам, но се сетих, че не знам в кой хотел сме. Помощ!

Янче,
https://share.google/U3tPo9J8yXVCZ4L7C

Хотел Дипломат парк
Ул. Христо Ботев 37

П.п. Пак съм аз  - искате, не искате, мислено ще съм с вас тези дни...
Прочетох нещо, което ме разплака, споделям го, макар че не знам дали ще ме разберете...

…Най-трудното в живота с куче не е това, което си мислиш.
Не е, че излизаш с него в дъжда, в студа, когато си уморен, когато не ти е добре.
Не е, че се отказваш от пътувания и покани, чувайки: „Ела без него“.
Не е в козината навсякъде — по чаршафите, по устните, в храната.
Не е в това, че чистиш отново и отново, знаейки, че след малко пак ще е мръсно.
Не е във ветеринарните сметки, нито в страха да не пропуснеш нещо важно.
Не е в загубата на свободата — защото сега свободата е „ние“.
И не е в това, че сърцето ти вече не е само твое.

Всичко това е любов. Всичко това е живот. Всичко това е твоят избор.

Най-трудното идва бавно, тихо, като болка в стари белези, като студ, който прониква до костите.
Просто един ден виждаш — вече не може. Опитва се, но не може.
Тича към теб, но по-бавно. Същите очи, само че с онова мълчаливо: „Тук съм, но ми е трудно“.

И си спомняш какъв беше. И какъв стана — целият твой, вярващ докрай.
Винаги е вярвал, че ще си до него, че ще му помогнеш, ще го спасиш.
И беше. Но вече не можеш да го спасиш от старостта.

Най-трудното е да знаеш: за теб той беше утеха, а за него — целият свят.
Той живееше чрез теб, дишаше чрез теб, обичаше само теб.
И ти не си готов. Не си готов да пуснеш. Не си готов да гледаш как угасва този, който те научи да обичаш.

После идва тишината.
Празната възглавница. Купичката, която никой няма да оближе.
И сърцето ти — като рана.
Излизаш навън — вече без него.
И несъзнателно казваш в нищото: „Хайде, добро мое“.

Но ако можеше да върнеш времето — пак би го избрал.
Цялата болка. Цялата умора. Цялата любов. Защото тя е истинска.

Да приемеш куче в живота си — значи да пуснеш в себе си огън,
който ще те топли завинаги. Дори когато изгасне.

Джо Рандолф Екерли

Преди 30 години изживях всичко това веднъж... Сега, натрупала много информация и познания го правя отново... Това е мой избор и правя най - доброто за едно същество, което ме обича безрезервно и аз съм всичко за него...
Извинете, че ви занимавам преди срещата с такива неща...
Извинете, и че не го слагам в скрит текст - пиша от телефон и ми трудно.

Благодаря, Клечи!

Клечи, прочетох го и се просълзих. Знам какво точно изпитваш, защото ние минахме през това. Спасихме Рекс, защото беше изоставен от стопанина си и ако не се бяхме намесили нямаше да е жив, а той го заслужаваше. Не е случайно куче, с произход и т.н./няма да ви отегчавам с подробности/, важно е, че е много умен и ни се отблагодари за това, което направихме за него. Разбрахме, че с нашия натоварен режим не ни е възможно да му отдадем цялото внимание, което заслужава и затова избрахме да го дадем при хора, които го познават и много го обичат и не на първо място са ни близки. Така не прекъснахме връзката с него и сче често заедно и той е щастлив.

Привет, дружина!
Пътуващите, готови ли сте?
Багажът е събран, полегнах да си отдъхна преди пътуването. Вълнувам се. Очаквам срещата с нетърпение.
Ромео зареди резервоара догоре, прегледа маслото. Всичко е наред. Очаквам екипажа. НАМИ е щурман, ТАНУ и МАЯ - пасажери. А може и стюардеси да го играят.
Предлагам ви да се доверим на ТОНИ. Резервация за Вики имаме. Аз като върл трезвеник, предлагам таксиджийски услуги. Ще ви возя от хотела до ресторанта и обратно. Цената е песни по целия път, в двете посоки.
НЕмате ядове!  
Скачам да се накикиморя и да изпия едно кафе преди път.

Влизам да кажа добър ден, лек път на пътуващите и среща заредена с приятни и весели емоции! 🥰 Радвам се момичета и съжалявам, че няма да съм с вас. Ще чакам и аз като останалите, които няма да са с вас,  да ни направите съпричастни с хубавото ви настроение със снимков материал 😊

Привет от Луковит - вече сме настанени. И Янчето е тук.
По пътя ни валя пороен дъжд, но тук ни посрещна усмихнато слънчице

Ех, че хубаво. Надявам се утре да ви изненада още по-голямо слънце.

Лек път и весело изкарване на срещата!
Ние ще чакаме снимки.
Тетка, Мрънчока също вече не иска да ходи на у-ще. Но при тях много се бият, обиждат, а учителката все не е разбрала какво станало. КАк да разбере - като бие звънеца първа изхвърча от стаята.....
В понеделник с мамка му имахме среща пред у-щето да и дам лаптопа за преинсталиране. Отидох по-рано, седнах на 1 пейка до входа. Всяко излязло дете който го посрещаше питаха - дали са го били, дали са се карали, дали е  имало изпълнения.
Явно положението не е розово от първи клас.

Айша, направо ме пипна по болното място с този бой между децата. Имаме проблем с каката. Не с нея, а с едно ромче, което тази година е останало и повтаря класа и сега е в техния клас. Учителите казват, че били вдигнали ръце и не можели да се справят с него. Още в началото на учебната година на първата родителска среща родителите са събрали подписка, внесли са я при директорката и искане да го изместят в друго училище. Просто постоянно тормози всички деца. Миналата седмица в час по човек и природа пак е станал да се разхожда, учителят му прави забележка, нашата взела, че и тя се обадила като минал край нея и му казала - хайде сеядай най после де., оня посяга да я удари, господина се намесва и я слага да седне на катедрата. Продължава си урока. Оня става отива и я събаря на земята. Просто  сме ужасени. Снощи пак имаха родителска среща. Учителите вдигали  рамене, нищо не можели да направят. Аз поразпитах тук там, нали все пак доста години бях в сферата на образованието, та сега ще напишем жалба вече до РУО и подобни инстанции. Снощи и други родители са казали, че ще се присъединят. Много нахакано било, родители богати някакви май, което не че има значение, но... Между другото родителита на ромчето снощи не са били на родителската среща. След първата жалба и подписката, директорката ги е викала на разговор и доколкото дочухме ония са я заплашили. Да поясня, че става въпрос за деца в пети клас. Не знам, чудя се какви времена доживяхме и как ще я караме......
Ами ей на, оплаках се.

Май цялата държава се разпада.

Рибата мирише от главата.
Ние сме на мястото на срещата.
Един облак снимах по пътя.