Леле, другарският съд на топ специалистите и вещите по всякаква тема бг мами, е започнал да хвърля камъни. Слушай ме мене, иначе си лоша майка и детето ти ще стане с умствено изоставане. Отстрани звучите смешно и злокобно в същото време. Кои пък сте вие да назидавате и налагане мнение, пък и да давате такова, спрямо изборите на друг родител. Още повече, че изобщо и нямате наблюдение върху тях, освен от две теми във форума. Излезте от тоя форум и заживейте малко в реалния живот.
Жената е попитала за съвет, с цел обмяна на опит, а не някой да и чете лекции какво да прави и какво не. Със сигурност, щом е стигнала до тема тук, не и е много спокойно, за да я натоварвате излишно. Децата ви са с проблемно поведение и се бунтуват, не защото нещо в центровете на мозъка им не е наред, а защото имат показвате, че ги смятате за повредени и ги карате по психиатри и какво ли не, само и само да си докажете, че са повредени. Повярвайте, едно дете с увреждания личи от км и със сигурност няма да има нужда от 100 специалиста, за да разберат какво му е. Още първият ще постави диагнозата. Децата ви имат нужда да усетят, че ги смятате за "нормални", а не за изостанали и луди. Затова се бунтуват
По темата аз също имам наблюдения със сходни "трудни" деца. Всичко, което сте описала- късното преговаряне, липсата на граници, тръшкане и т.н., е била налице. Децата вече са 2-3 клас и се адаптирана добре. Проблемите са изцяло поведенчески и някакви модерни диагнози, които ви поставят в този форум (което само по себе си е безумно), не са валидни. Вие сте били при достатъчно специалисти, ходите все още, щом те казват, че проблемът е поведенчески, значи е такъв и просто с правилното поведение и промяна на поведение от ваша страна, детето ще се адаптира. Единственото, което мога да дам като категоричен съвет е - махнете изцяло екранното време, вкл.телевизор и таблет. Повече време навън с деца, съдействайте с изграждане на отношения с приятелчета. Пътувате на нови места, дори и за 1 ден. Много време сред природата. Детето е голямо, може да стои по цял ден навън сега, като е добре облечено. Храната също е важна. Не показвайте безпомощност и отчаяние пред него, не викайте и не се карайте - това е проява на слабост и ви срива авторитета. Също и не се вкарвайте във филм, приемете нащата каквито са и се наслаждавайте с времето с детето си, вместо да се опитате да го поправите. Детето ви не е счупено, няма нужда от поправка, а от разбиране и любов и това да знае какви са границите. Детето усеща, че го възприемате за проблемно и счупено, достатъчно голямо е да го осъзнае и затова се държи така. Вие как ще се чувствате, ако някой ви смята за луд, недобре и се опитва да ви поправя? Ами няма да сте добре. Обаче детето, като дете, не може да изрази тъгата, която изпитва и затова това е неговият начин на бунт.
Аз дори бих спряла всякакви посещения по лекари и психолози. За месец, два и бих сложила стоп на всичко по темата. Забравяме я за два месеца и показваме на детето, че то си е наред и спираме да се опитваме да го поправяме. От там започваме да прекарваме време с него, да се наслаждаваме, да показваме любов и приемане, без каране, без - сега защо така правиш и обущай да направиш така, а не така. Сигурна съм, че детето ще разцъфне.
Детето има нужда от признание, разбиране и да бъде потвърдено пред него, че то е нормално дете и му няма нищо.
Жената е попитала за съвет, с цел обмяна на опит, а не някой да и чете лекции какво да прави и какво не. Със сигурност, щом е стигнала до тема тук, не и е много спокойно, за да я натоварвате излишно. Децата ви са с проблемно поведение и се бунтуват, не защото нещо в центровете на мозъка им не е наред, а защото имат показвате, че ги смятате за повредени и ги карате по психиатри и какво ли не, само и само да си докажете, че са повредени. Повярвайте, едно дете с увреждания личи от км и със сигурност няма да има нужда от 100 специалиста, за да разберат какво му е. Още първият ще постави диагнозата. Децата ви имат нужда да усетят, че ги смятате за "нормални", а не за изостанали и луди. Затова се бунтуват
По темата аз също имам наблюдения със сходни "трудни" деца. Всичко, което сте описала- късното преговаряне, липсата на граници, тръшкане и т.н., е била налице. Децата вече са 2-3 клас и се адаптирана добре. Проблемите са изцяло поведенчески и някакви модерни диагнози, които ви поставят в този форум (което само по себе си е безумно), не са валидни. Вие сте били при достатъчно специалисти, ходите все още, щом те казват, че проблемът е поведенчески, значи е такъв и просто с правилното поведение и промяна на поведение от ваша страна, детето ще се адаптира. Единственото, което мога да дам като категоричен съвет е - махнете изцяло екранното време, вкл.телевизор и таблет. Повече време навън с деца, съдействайте с изграждане на отношения с приятелчета. Пътувате на нови места, дори и за 1 ден. Много време сред природата. Детето е голямо, може да стои по цял ден навън сега, като е добре облечено. Храната също е важна. Не показвайте безпомощност и отчаяние пред него, не викайте и не се карайте - това е проява на слабост и ви срива авторитета. Също и не се вкарвайте във филм, приемете нащата каквито са и се наслаждавайте с времето с детето си, вместо да се опитате да го поправите. Детето ви не е счупено, няма нужда от поправка, а от разбиране и любов и това да знае какви са границите. Детето усеща, че го възприемате за проблемно и счупено, достатъчно голямо е да го осъзнае и затова се държи така. Вие как ще се чувствате, ако някой ви смята за луд, недобре и се опитва да ви поправя? Ами няма да сте добре. Обаче детето, като дете, не може да изрази тъгата, която изпитва и затова това е неговият начин на бунт.
Аз дори бих спряла всякакви посещения по лекари и психолози. За месец, два и бих сложила стоп на всичко по темата. Забравяме я за два месеца и показваме на детето, че то си е наред и спираме да се опитваме да го поправяме. От там започваме да прекарваме време с него, да се наслаждаваме, да показваме любов и приемане, без каране, без - сега защо така правиш и обущай да направиш така, а не така. Сигурна съм, че детето ще разцъфне.
Детето има нужда от признание, разбиране и да бъде потвърдено пред него, че то е нормално дете и му няма нищо.