Родителски отговорности след развод - роля на бащата

Както казах такава е съдебната практика. Адвокат съм.
Ето едно примерно решение, първото, което ми попадна в интернет по въпроса, за да добиете представа

https://dela.bg/Acts/b719bd69-4bfb-40c5-90e3-cbd7e37c19be

Една консултация с адвокат ще е доста по-полезна от хорските мнения във форума.

То това трябваше да е първо, преди въпросите във форума.
Аз винаги в такива случаи предполагам, че питащите са попрочели поне или са се консултирали с адвокат, но... явно не.
И от мен съвет за консултация с адвокат. Задължителна.

AIDA_N благодаря за споделената съдебна практика - беше полезна. Всъщност, консултирала съм се с адвокат преди да пиша във форума.

Въпросите ми във форума се касаеха относно това да видя има ли отговорни бащи в наше време и каква част от самотните бащи са такива (по своя воля доброволно, защото искат да се грижат за децата си, а не защото майката от безсилие да ги убеди се е принудила да ги осъди...). Да си изясня за себе си и за вътрешния си мир бащата на моите деца дали е от по-добрите или от по-лошите примери.

Но Вашият отговор определено беше полезен и в правен аспект, за което Ви благодаря!


Ако пък някой може да сподели при евентуален съдебен спор как се доказва, че бащата системно не се възползва от правото си на лични отношения - ще съм също изключително благодарна! Защото в интернет е пълно със статии, обясняващи как родителят, на когото не са присъдени родителските права, да защити правото си на лични отношения, в случай че другият го възпрепятства. Но не намерих и една, в която да е обяснено как упражняващият родителските права родител да удостовери, че другият не си взима децата да ги вижда и системно не спазва/ по своя воля се отказва от постановените му от съда права, създавайки непостоянство в контактите и всички произтичащи вреди.

Със свидетели.

Има прекрасни примери за грижовни родители и от двата пола. Има и бащи, които отглеждат децата си сами.

Не забравяйте, че при развод на родителите има добри и по-малко добри варианти. Но няма идеални. Така че ви съветвам да не се стремите да "оформяте" бившия си съпруг по някакъв примерен външен модел. Всеки човек дава на другите толкова, колкото има, иска и може. В това число и на децата си. Така че просто се стремете да имате добронамерени отношения помежду си, спокойна комуникация и това е.

С бащата на моето дете сме разделени от доста години. Заради естеството на работата си в голямата част от времето не е в България, така че като присъствена грижа почти всичко пада върху мен. Но той държи да поема всички по-съществени разходи: уроци, спорт, по-големи покупки, всякаква техника (телефони, таблети), почивки. Отделно от това месечно превежда издръжка. Сумата е над това, което биха определили в съда, но ние не сме се съдили. Аз самата работя, така че не ми е хрумвало да тропам с крак за всеки похарчен лев - все пак, детето е и мое. Никога не сме имали разправии за пари и не сме спорили "малко" или "много" дава.

Отвъд дребните сметки, мисля, че и двамата сме отговорни хора, които си държат на детето и дават най-доброто от себе си. 

Жалко е, когато един баща се дистанцира след раздялата от детето си и престане да носи отговорност за него. Уви, случва се. Ако той просто си е такъв човек, няма какво да се направи - преглъщаш и продължаваш напред. Взимаш си отредената от съда издръжка и толкова. Трябва да умеем да поемаме пред самите себе си отговорност за лошите си решения. Ако сме избрали за детето си безотговорен баща, вината е и наша. С това не оправдавам мъжете, а просто напомням да се мисли добре, когато се създава семейство.

И когато се разваля семейство също се мисли.
Всичко си има цена и тя трябва да се плаща.
Най-често я плаща най-слабия.