Работещите майки

Аз си реших проблема с висок клас уреди като отново близките приятели бяха в потрес - ма как така прахосмукачка за 1300 лв!? Ми ей така, защото минавам апартамента за няма 10 мин и свети та бебето може да яде от пода, ако иска, и се самопочиства с бутон. Вместо това дай да разнасям 3 различни уреда, омотана в кабели по 2 пъти на ден. За сушилнята също много коментари отнесох все едно е някакъв много луксозен уред. Ми с бебе се пускат по 3-4 перални седмично, трябва аз да изсъхна от простиране и да им бая постоянно да съхнат по-бързо особено зимата. Да не говорим, че си спестих гладенето. Не. Ще простираш всеки ден, ще гладиш бебешки чорапи по 2 часа на ден и ще си истинска героиня. Мерси. Ако искат и на тепавица да ходят да перат истинските домакини. Аз си мятам прането в сушилнята и след 2 часа мога да си го облека.

Бих си викала и фирма за прозорците вече. Преди детето имахме време за такива неща. Сега само остава в малкото свободно време да се катеря да мия прозорци на девети етаж.

Първото нещо, което си купих, като разбрах, че съм бременна, беше Дайсън прахосмукачка. И добре че!

Иначе съм активно на работа от две седмици, ами наистина е вид почивка. Всеки ден съм в офиса, умът ми е зает, после след яслата времето с детето ми е пълноценно. Уикенда обаче са два дни - да излезем тримата с мъжа ми на разходка, да се видя с приятели, или да го прекарам в чистене Ще си търся жена и за два пъти в месеца задължително. Иначе той ми помага много и с чистенето и другите неща, та криво-ляво смогваме. Но предпочитам това време да си го прекараме пълноценно.

Едни от най-добре похарчените ми пари са за чистачка. С децата всеки ден се налага почистване и подреждане, оправяне на кухнята и т.н., но е съвсем друго някой основно да лъсне къщата веднъж седмично. Обичам я тази жена, халал да са й парите.

Израснала съм с жени-мъченици, вечно изморени, вечно всичко правещи сами, била съм и аз в този филм - но вече не. Благодаря за тиквените медали, но не. Изключително ми е важно да се съхраня психически и физически, за да не виждат децата ми един сърдит и отпаднал дракон, който да ги овиква за най-малкото нещо понеже не му издържат нервите.

Ние сме с детегледачка, аз май споменах, но идва два пъти в седмицата за 4 часа или вече, ако имам някакъв ангажимент, като миналата седмица, се уговаряне допълнително. Правим си и с ММ всеки месец по една date night и се уговаряме. Честно казано, усетих се как вече започвам да крия, че имаме детегледачка, защото такива погледи и коментари съм чувала. Осъждане, вкл.коментари - Ей, ти се ненаработи, що не си седнеш да си гледаш детето. Мъжът ти нали изкарва пари и т.н. Еми, аз не искам мъжът ми да ме издържа и не съм ок с това. Искам, като си купя нещо или искам да отида някъде, да имам пари, а не да прося и да давам отчети. А и, все пак съм юрист, мисля практично - утрешния ден не се знае какво ще стане, може да се разделим и какво - оставам безработна с дете и ще чакам на милостинята на бившия ми мъж, който вероятно ще си има нова жена, която ще се меси във финансовите му избори - не, мерси. Аз искам да съм изцяло финансово независима и за себе си и за детето ми. Може би защото нашите са разведени и бях достатъчно голяма да видя какво костваше на мама да ни издържа, защото баща ми почти го нямаше във финансовата част (и като цяло). Обаче мама ми е на пиедестал, защото тази жена изгледа и възпита две деца, паралелно с това взе две специалности (лекар е), стана завеждащ на отделение и отделно и ползват дипломата в няколко лаборатории. Е, веднъж не се отказа тази жена. Вярно, че имаше период, в който беше невротичка, но сега я разбирам защо. И аз съм възпитана в нейния пример. Отказване няма. Но затова тя сега си живее живота, ходи всеки уикенд на почивка, работи си още, всеки месец е някъде в чужбина, срещна прекрасен мъж, взеха си къща, кемпер, на нас ни остави хубава сума пари и наследство, стана спортист и то сериозен (а беше спортен инвалид) Та, мама е пример за това как, когато не се отказваш от себе си и мечтите си, можеш да стигнеш собствените си върхове и съответно се вижда положителното и влияние върху мен и сестра ми. Да, работеше, но никога не сме усещали липса или липса на семеен уют , нищо че не е била 24/7 перфектната домакиня. Правеше и прави ужасна мусака Но е перфектната майка.
Искам и аз да дам пример на сина ми как човек винаги трябва да следва мечтите си и да не се отказва, защото хубавото е и в самата борба и в пътя към целта. И тогава постигането и е най-сладко.

Иначе, днес минахме покрай детската градина до нас. Еми той направо си се разплака до го карам при децата на двора. Като отидем на детска площадка, аз съм само за опора и баланс, иначе изобщо не му трябвам. Готов си е още отсега

Мама още, като бях тийн и ни казваше със сестра ми - като се ожените и имате деца, ще гледате себе си, няма да се отказвате от изборите си и ще кажете на мъжете си, че достатъчно задължения имате и нямате време да чистите и готвите и искате жена да ви чисти и да поръчвате храна. Няма да се насилвате и преработвате с домакинска работа. Та, не ми е било това цел номер 1, нито съм се старала да стане, обаче явно ми се е закотвило в ума, защото в момента съм точно с този mindset и горе долу ситуация. Нямаме жена да чисти, но и ние вложихме в уреди и общо взето - едни дрехи сгъвам и един прах бърша. И пак ми е разхвърляно повече, отколкото искам, но с дете е така. Малкият е на детска кухня, вкъщи почти не готвим. Общо взето, каквото сме могли да се улесним, направили сме го. И аз тиквени медали не искам и предпочитам времето за готвене и чистене, да си го прекарвам в игри и песни и лигавене с малкия или в нещо за мен

Майка ти е машина!
Аз пък имах абсолютно противоположния пример на майка. И за това изцяло бягам от него. Майка ми ме гледаше до 12 години, не работеше, няма кариера, не е била финансово независима, никакви хобита, мечти и цели. Не искам това за себе си!

То и това е пример, само че за това какво не искаш за себе си. Тя сега как се чувства, ок ли е със себе си или е потисната? Моята кара втори 20 хаха

Чувства се ужасно, но не знае защо.
Получава най-ниската пенсия 600 и нещо лв, защото цял живот е на мрз. Подработваше някакви много ниско платени работи от 12-тата ми година до ден днешен. Сега вече не може да си позволи да не работи, защото с тази пенсия е невъзможно. Кара по 12 часа на крак в ресторант.
Много е негативна. През 2020 се раздели с баща ми, през 2022 се разведе, малко след това той почина. Не е ходила на почивка от 2019, като последно беше на санаториум. Не иска да чуе да направи нещо за себе си. Пуши много цигари и това е. Не ходи никъде, освен на работа, не се вижда с хора, не общува, няма приятели, защото никога не е имала. Преди ползваше мен за кошче за душевни отпадъци, ама не ѝ се връзвам вече. Не иска да се научи на едно ново нещо, не желае да ползва банкомат дори, непрекъснато се оплаква и е кисела.

Много ми е тъжно за такива хора - животът е един и толкова кратък, ужасно е да го живеем с толкова горест.

Моята майка ми е дала светът, но пък вечно я нямаше. Постигнала е толкова много в живота си, но се е счупила от работа и продължава да се счупва. Аз съм супер самостоятелна съм от 14, живея сама от 15 годишна. Знаех да готвя и да плащам сметки от супер малка. Бях в пълен шок, когато влязох в гимназията и видях как моите съученици ги дундурикат родителите и бабите и дядовците им От дистанция на времето вече го намирам за предпочитано, пред моето, но каквото е, това е.

Моето дете искам да знае, че аз съм там. Не да се чуди къде работата ли ми е по-важна, или тя. Това е моят личен избор, на фона на моето детство. Разбира се, не очаквам винаги да се получава, но колкото мога, ще следвам тази политика, защото - връщам се на първото ми изречение - животът е ужасно кратък

Тъжно е, защото животът е кратък, един ден си тук, утре те няма. И като киселееш насреща и не искаш да се усмихнеш, нищо хубаво не се случва.
Не искам да съм липсваща майка и вечно да ме няма. Обаче и това да седна вкъщи не го виждам. Като бях дете се чудех как да се спася от майка ми, която вечно си беше вкъщи. А аз исках лично пространство и самостоятелност. От първи клас пишех сама домашни, учех сама и я гонех като искаше да ми помага. На детска не ме пусна, чак в последната група преди училище. Умирах от кеф с децата, още помня и някои гозби от детската, които хапвах с удоволствие.

Крайностите винаги са ужасно вредни. Както винаги, иска се внимание към случващото се, границите са много тънки понякога. Много се радвам, че не й позволяваш да те трови. На някои хора не може да се помогне и няма значение дали ги обичаме или не, трябва да ги оставим на тях си, иначе ще ни завлекат.

Аз съм на същото мнение - въпреки работата, искам да съм винаги там за моето дете, разбира се няма да е 24/7 като сега, но да знае, че мама е мама и е зад него. Аз отначалото не спазвам "правила" от сорта - да не го свикнеш на ръце и т.н. Приспивам го гушнат в мен, има такава нужда още, винаги когато ме повика или вечер заплаче съм там. Въпреки това, го оставям да бъде и самостоятелен, защото и това е важно.
В крайна сметка и той, и аз сме отделни личности, въпреки силната ни свързаност и всеки от нас има свои емоции, идеи, мечти и съответно трябва да ги следва.

Pandora, тъжно е това за майка ти. При баща ми е сходно. В крайна сметка човек сам си гради пътя и какъв ще е светът за него, зависи само и единствено от него. И аз поставих граници с баща ми, хубаво е че и ти си го направила. Така е по-добре и за нея, и за теб.

Много приятна тема.
Навсякъде около мен съм срещала упреци с годините.
Радвам се, че тук имам себеподобни и може би ще срещна разбиране.

Накратко живят в малък град с патриархата семейство с не много възможности.  Дя речем нормални към скромни.
Баща ми беше главата, майка ми не работеше дълги години за гледане децата и това и отне много от женствеността и увереността. Тя нямаше доходи не се грижеше за себе си, дрехи си купуваш, ако баща ми реши . Той и даваше някакви пари да има за хляб и дребни неща. Беше властен човек. Изучава ме и когато станах самостоятелна се зарекох никога да не завися от мъж , да се издържам сама и да не ме е страх да напусна мъжа си , ако е груб с мен или децата , защото нямаме кяк да се издържам сами.
Слава богу срещнах такъв човек. Подрепяше ме и първото майчинство работих 1 година от вкъщи после детето тръгна на градина.
Признавам си че имах бърнаут и кафява детето беше на 2 се разделихме. Разбира се с това има и много други фактори. Бях спокойна и непроменена финансово и явно се въздтанових. Започнах да търся баланса  в работата и дома сегя имам дете на около месец
 Пак ще работя , но много по-мялко и колкото мога и както мога. Има трудни моменти , но аз се чувствам спокойна и удовлетворение не искам да живея само с памперсите нито да потъвам в офиса.
За щастие имам късмет да работа вкъщи и се надявам и този път да успея.
Сяма ми тежи че пред седмицата сйм почти сама с две деца . Бащата засега работи в друг град и си е тук уикендите.
Искам да намеря жена да помага за по 2 3 часа на ден. Да се върна в залата и да се чувствам пълноценен човек , но това е малко трудно в по-малък град.

Тинки, в по-малкия град не е ли по-лесно да се намери доверен човек? Предполагам и търсенето е по-малко.

За майка ми - тровеше ме много. Едновременно обсебваше и контролираше, а връзка нямахме никаква. Тя самата не ме харесва и не ме е подкрепяла никога. Беше питала мъжа ми как ме търпи, бях ги оставила за 10 мин сами. Тя просто е отровен човек. Като се разведе опитах да я спасявам и после 2-3 години ежеседмично работих с психолог, за да се оправя аз. Толкова демидж ми вкара. След тези ужасно тежки моменти, които преживяхме, надявам се поне в бъдещето с дъщеря си да изградя добра връзка.
(Ако сте ми чели драмата във форума, знаете. Ако не с две думи - брат ми е любимото дете на мама, аз съм изтърсака. С годините той стана много злобен и зъл, като почина баща ми се опита да ме остави без наследство, заплашваше и изнудваше. Накрая за малко да остави майка ми на улицата без дом, като тя цял живот него бута и за него всичко дава. Просто имахме ужасни отношения с нея, с него като деца бяхме вечно съперничество. При мен примера е по-скоро каква майка да не бъда ако гледам майка си.)

За жалост не. Аз искам адекватен човек за бебето, тук масово са пенсионирани и възрастни жени . В малкия град жените си стоят вкъщи или ползват баби. Ам намам такава опция.

Ужасно е това делене на децата...