Имам нужда от съвет как да постъпя с приятелка

Благодаря Невена!
Ще споделя с нея идеята за о пер. В петък децата ще дълбаят тикви заедно и ще си изговорим пак.

Темата ме разстрои и най-вече ситуацията на aвторката.
Била съм там.
Нови съседи,  дошли от друг щат. Всички носим сладкиши и предлагаме подкрепа за адаптация.
Е, аз бях тази с късата клечка.
Две деца. Започнах с посрещането им от автобуса. Водех ги у дома, приготвях храна и питаха, защо нямам животно, с което да играят
След това се престраших да поискам  да ги водя у тях.
Нямаше готова храна.
Трябваше да се чака  поне два часа, докато родител се прибере.
Подадеш ръка, а тя се приема за даденост.

So Lucky, не позволовай да се озовеш в rabbit hole!
Измъкването р трудно и емоционално

14 часа игра, започваща в 6 сутринта и продължаваща до 20ч. вечерта?

Така е, много е. Правила съм го и наистина идва момент, в който ти идва в повече, но и за мен са правили подобни услуги и аз лично винаги бих.

Да. И аз бих. За 3-4 часа.

За няколко часа сигурно всички сме го правили, а и за 14 бих, но веднъж-дваж, ако ситуацията е отчайваща. Но в постановка редовно гледане, за да си спести майката неудобство от други часове/по-малко пари и т.н., за сметка на неудобствата на Лъки и семейството й, е различно.

Да не би да взима по свое желание неделните смени за повече пари? Ако е така, е много нечестно спрямо Lucky.  Веднъж в месеца би могла да помоли 2 приятелки да гледат детето - едната до обяд, примерно, другата следобед. Но 2-3 недели е прекалено.

Моя близка приятелка беше в подобна ситуация по ковид. Мъжът й я напусна и тя остана сама с две деца, едното също на 4 години. Родителите й са все още работещи хора и живеят в друг град. Ние със сестра й почти цяла година ходехме да взимаме децата от градина и училище и стояхме при тях, докато си дойде майка им, защото свършваше късно работа. Но... нито аз, нито сестра й, имахме деца тогава, а и бяхме двете, така че беше по-лесно. Отне й време на моята приятелка да си пренареди живота, намери си работа от къщи и сега е ок, но е много трудно изведнъж да се окажеш без помощ от никъде. Децата също изживяват трудно раздялата, промените...
Аз бих помогнала поне за месец -два, докато си намери жената читава бавачка. Хора сме, днес тя има нужда от помощ, утре може на вас да ви потрябва нейната помощ.

В резюме - работи 2-3 недели месечно, което си е всяка неделя. Смяната е 12ч + 2 часа в път. Тоест всяка неделя детето трябва да бъде гледано от 6 сутринта до 8 вечерта. Не е веднъж на два месеца, та някой да стисне зъби.

Детето на Lucky е на 11г и е в приятелска връзка с голямото дете на медицинската сестра, което на същата възраст. Голямото и дете е при баща си когато тя работи. Бащата на малкото не помага и я изнудва финансово. Няма как 11 годишно да си играе с 4 годишно. По-скоро ще му е дразнещо. Мъжът на Lucky не желае да стават в 6 в неделя, нито да поемат такава отговорност, освен че не харесва въпросната съседка. Тя е чужденка с роден език, близък до българския и това вероятно ги е свързало.

А за тези, които казвате, че сама си го била направила - ОК, обаче всекиму може да се случи. Може мъжът да се инвалидизира, да фалира и да умре, да го тикнат в затвора. Докато бях мома винаги гледах да помогна на самотни майки-чужденки, защото от такава съм отгледана и знам какво е. Като се ожених, вече не ставаше, защото мъжът ми не искаше и показваше, че не му е приятно.

Похвално е, че Lucky ще помага инцидентно и търси решение и как да помогне.

Lucky, да си поделят au pair с друга самотна мама за 6-9 месеца и ако майка и може да идва за 3-6 месеца, ще и се наредят нещата бавно и плавно.

Благодаря на всички за съветите.
Имах нужда от странично мнение, защото когато си вътре във водовъртежа нямаш идея как изглежда от страни.

Жената е прекрасен човек, просто е направила един грешен избор. Опитва се да оправи кашата в която се е озовала, просто е сама в чужбина, и е малко по сложно. Освен, че разстоянията са убийствени, всичко е много скъпо, времето е разчетено и не стига за всичко.

Разбрах каквото ме интересуваше. Много късмет пожелавам на всички.

Тук вече ми се изпари всякакво състрадание. Проблем няма никакъв, няма да си избира неделни смени и готово. Ама ще паднат парите, знам, знам.

Както вече писах, не винаги има избор. Има дни от седмицата когато няма как да е на работа, има ангажимент по 2 деца, едно ученичка, едно малко.

Моля модератор да заключи.

Невена,
отговарям кратко, преди да заключат. Нас с брат ми не са ни гледали, с изключение на 2 фосмажора (по 1 за двамата за часове). Но и майка ми е помагала при форсмажор.
Вземахме  с нас деца от 5 семейства - с нас винаги беше весело, като 3 от тях са приятелски. Те не са ни гледали, но са правили на родителите ми други услуги. Приятелството не е кантар. С едното роднинско семейсто беше същото - взаимопомощ, който когато каквото може помага, без мерки и теглилки.
Най-сложно беше с най-близките роднини, леля ми беше гадна и зла жена. И там яко се злоупотребяваше с добрината на мама. Веднъж на 7 г. ме гледаха при форсмажор (майка и брат в болница, а баща ми погребва майка си). Живеех си сама на етажа и 2 пъти на ден ми сипваха храна, която горчеше, заради обидите от страна на лелята - към мен, към баща ми и най-вече към майка ми. Дори на 7 години не издържах на тормоза и заявих, че ще се самоотглеждам, по добре 2 дни без храна, отколкото да обиждат родителите ми пред мен. Но "родата" продължиха да използват майка ми. Гледам семейните албуми и виждам, че чак в пубертета ми сме се отървали от навлеците братовчеди от това семейство.

По принцип с брат ми се гледахме се сами, баби и дядовци починаха рано. Реално от 7,5 години ми оставяха бебето-брат за няколко часа. А от 10 годишна го гледах целодневно през ваканциите по 11 часа на ден (от 7 до 18), което прави 4 месеца на година. И чистех къщата. Но имаше сготвено от предния ден, само топлех, сервирах и миех чиниите. Не е невъзможно. Но зависи от децата. Не се чувствам прецакана. Семейството е любов и взаимопомощ.

В случая на приятелката на Лъки, тийнейджър може да се справи при подобни условия. И au pair е вариант.

Предният пост към Лъки беше за тънката граница между добра жена и голяма бяла птица. Мама често беше голяма бяла птица и нахални роднини злоупотребяваха с нея. А Лъки говори като мама  за горките деца. Затова давах примери, Лъки трябва да постави границата между добър приятел и използвана будала.

Допълвам: например нахалните роднини изкарваха много пари (от зелечуци и животни), но не искаха да си хабят отпуската да заведат децата си на почивка. И ги пращаха с нас, но даваха пари колкото за пионерски лагер (15 лв. за 20 дена), но очакваха да им слугуваме. Дори така ги настрояваха - да лежиш, да те обслужват, ние сме платили.
Майка ми търпеше и се все искаше да е добра. Но аз имам силно вродено чувство за справедливост и за вдигане на революции. Накратко още на 10 г. повдигнах темата в разширен състав (брачедът изяждаше по 2 хляба на ден за 98 стотитинки, а са платили за 75, трябва ли да му намаля дажбата). Е, последва буря - аз бях наречена устата, нахална, невъзпитана и не помня още какво. На следващата година майка му, на инат,  го заведе на море (единствен път в живота). Последваха яки простототии, детето поискало да го заведат на концерт (2-3 лв), тя му казала, че е скъпо и ще гледат през оградата. Собствената му майка се жалваше, че не му стига манджата в стола и трябвало да харчи още пари. След това пак идваше с нас, но поне леко намалиха наглостта.

И други примери мога да давам как хората злоупотребяваха с мама - например за безплатните частни уроци, които се наричаха "помагане". Но е извън темата. Искам да кажа, че помощ и злоупотреба с добротата са различни неща.

Щастие желая и на двете ви и дано скоро да види и тя спокойствие!
Не всеки може да си избере точно дните, в които е свободен или му се иска да работи. Малко спешни отделения ще търпят човек, който не може или не иска да работи в нито един почивен или празничен ден, когато нуждата от персонал е повишена поради това, че кабинетите и отделенията са затворени за нови пациенти.

Нощни смени е съвсем ОК да не работи. За тях има доста кандидати - нощни птици, омъжени, които да оставят децата с мъжете си, женени мъже, ергени и моми, хора с големи деца, студенти.

Не всеки може да работи ужасно напрегната нощна работа. Това не е като да си пазач на строеж. Тя е на крак, работата е отговорна и понякога е разчекната между трима нуждаещи се пациенти в условия на перманентна липса на персонал. На крак 12 часа сред умиращи, кървящи, гноящи, с излезли от кожата кости, буйстващи, дрогясани, кашлящи, мучащи и всякакви. Едно неправилно движение и може да се окаже в затвора. Там се съдят за щяло и не щяло.

Жената има ипотеки или наем + 2 деца. Темата не е как да я докараме до просешка тояга.

Лъки, ти сигурно си взела решение, но да се изкажа и аз, защото аз съм в държавата съседна на твоята и нещата с приятелите и отношенията тук са горе-долу същите. Приятели трудно се намират.

В твоя случай мисля, че ще си развалите отношенията с тази жена, независимо дали приемеш или откажеш. В случай, че откажеш е ясно защо, а ако приемеш, особено без заплащане в един момент ще започне безкрайно да ти тежи и да те нервира този огромен ангажимент. Приемеш ли обаче със сигурност ще имате проблеми с мъжа ти, вероятно на твоето дете също няма да му е приятно, че неделите ти са ангажирани с чуждо дете, което ще обсебва цялото ти внимание.
Аз бих отказала учтиво, но категорично. Бих пояснила, че инцидентно би могла да разчита на мен, но дотам. Това е много голям ангажимент, който аз лично бих поела единствено, ако родната ми сестра или брат, или дете имат нужда.

Още повече, че живеем в държави, в които е лесно да се намери детегледачка. Това че били напушени и не искали да пътуват докъдето живее е само оправдание и претекст да настоява пред теб. Разбирам, че за нея е ново и й е трудно да приеме, че непознат ще се грижи за детето й, но обстоятелствата в живота й са се променили, нагласите й също трява да се променят.

Мисля, че е много нечестно спрямо теб да те поставя в такава неудобна позиция, която застрашава добрия климат в твоето семейство. Знам, че на твое място бих си променила мнението за нея.
Успех ти желая!