Сдобряване

Струва ми се, че се опитваш да убедиш всички писали в темата, че с него ще ти е по добре, дали нас, дали себе си..

Ти година и 9 месеца си живяла така и сега си тръгнала да се връщаш при някой, който цели само да те използва..
Защо отново искаш да се забучиш там където нито ти, нито пък някой друг в схемата ще е щастлив, не е ясно, но не четеш ли коментарите, които ти сама поиска ?

Има ли някакъв минимален шанс да си виждала нещата пресилени поради бременността и раждането?
Или си говорим за реален тормоз?
Тук ти казват, че не те обича, но ти обичаш ли го и имаш ли изискване да те обича?

Да, но и най-изтощаващите - и емоционално и физически.
Да си много чувствителна е неприложимо за възрастен човек.
Щеше ли да направиш тази голяма стъпка с развода, ако я нямаше подкрепата на родителите ти?

Най-вероятно сте права… но защо изобщо си мисля да се завърна при него?

Защото си млада, защото си самотна, защото виждаш другите майки имат мъже и на теб ти липсва човек до теб. Но, както всички са ти писали, няма да стане както по филмите с щастлив край.

Този човек те е пуснал да си отидеш със бебето му на ръце и си е хванал някаква нова любовница. Той не заслужава твоето внимание. Да си изпълнява бащинските задължения и до там.
Ти ще си намериш достоен човек за себе си. Сигурно няма да е сега или в близките няколко години, но ще го намериш.
Не се връщай при боклука да ти губи времето.
Пускай малкия на ясла, ти на работа и щурмувай живота смело. Ония да си търси ново гадженце. Дано намери.

Права сте… едната причина да ми липсва е това… а гаджето си го хвана година след раздялата ни. Проблемът е, че съм доста притеснителна и все си мисля, че няма да де грижи за детето както желая ако не съм до тях. Много мисли ми се въртят в главата и не знам кой път да хвана. Родителитеми са против да се върна при него, защото именно те бяха свидетели колко съм страдала за него. Много съм объркана, даже не мога да си подредя коментара както трябва.

Здравейте! На 25 години съм. Със съпруга ми се разделихме, когато бебето ни беше на 3 месеца, сега вече е на 2 годинки. Бяхме във връзка почти 6 години, но аз ту страдах, ту бях щастлива. Това зависеше от неговото настроение. Можеше да ме качи на седмото небе, както и много бързо да ме свали. След като родих се отдръпна от мен и аз най-после събрах куража и реших да го напусна, защото това решение не беше никак лесно и то с 3 месечно бебе. Случиха се лоши неща като дела и други глупости. След 6-тия месец след раздялата той започна да ми намеква за сдобряване, но аз не го приемах на сериозно до преди два месеца. Започнах да си мисля, дали няма да е по-добре ако сме тримата заедно , да ми помага с детето и т.н. Започнахме комуникация с него вече почти два месеца комуникираме постоянно, но едно гласче отвътре ми шепти, че той ще продължава да се държи даже по-гадно и от преди. Каза ми, че ме искал заради детето, имал е чувства, но не са били като преди, точно това ме притеснява много, защото той преди се държеше зле като ме обичаше повече, а сега след като не ме обича като преди ще се държи по-зле. Аз смея да твърдя, че го обичам както преди и това, че той не ме ,ме наранява много. Чакаме да се прибера с детето при него, но дали си струва да съм с него заради детето и заради малко помощ от негова страна, не знам. Чувствам се много зле, защото той има време за себе си, а аз нямам тъй като съм 24/7 с детето. След раздялата той се разхубави, а при мен стана обратното. Това адски много ми влияе на самочувствието и от друга страна се дразня, защото е много несправедливо, докато той се чуди какво да прави, аз да нямам никакво време даже и да хапна като нормален човек. Някак си тези чувства ме накараха да почна комуникация с него, но имам чувството, че той ме разиграва говори едно, после друго . Много съм объркана , ако го нямаше детето нямаше да го погледна даже, но това за помощта и за това, че никой мой бъдещ партньор не би се отнасял добре с детето така както баща му, ме кара да се замислям. Да допълня, че  си хвана гадже и живяха в апартамента, в който имахме мечти заедно. Това също не мога да го преодолея, защото той чувства към нея имаше. Тя го заряза и започна да прави опити пак да се сдобрим.  Помогнете ми да си събера мислите. Дайте ми съвет. Благодаря Ви предварително!