Ми на мен ми звучи нормален, просто ти искаш съвсем различни неща. Не знам какво толкова си се озлобила към тоя човек за някакви несъществени неща. С мъжа ми сме бивши пушачи, еми дали Айкос, дали цигари, дали вейп, никога не се е пушело в нас, това най-много ми избоде очите.
- Публикувана: 20 окт. 2025, 12:25 ч.
- Последно мнение: 21 окт. 2025, 19:57 ч.
Защо да не бързаме да се омъжваме.
Ама то излезе, че е някакъв порок, че човекът не пуши, чак с удивителен го акцентираш на едно място. Четох всички дребнави оплаквания, изсмукани от пръстите и си мислех, че само кръшкащ човек може да се дразни от такива неща и хоп - в следващия абзац се появява и колегата. Мда, ясно. Хубаво, че нямате деца, разделяйте се по живо по здраво и да видим кога колегата ще започне да те дразни.
Колкото и да са дребнави оплакванията (мен също ме впечатли, че държал, моля ви се, пушенето да е в друга стая), хора, от които единият не може без вечерни излизания, а другият обича да си стои вкъщи, единият държи на подредени дрехи, другият не обича да подрежда, няма смисъл да се мъчат.
Не се знае за колегата.
Не се знае за колегата.
От 2022 г. е с бившия, той, предполагам, все не е пушел, не е обичал шумни излизания и всичко, което е написано с толкова раздразнение в първия пост. Въпреки това две години авторката напира и напира за брак, защото техните нямало да разрешат да живее с него. А сега как са разрешили да живее с колегата, докато все още е омъжена? 6 месеца след брака се появява новия и авторката внезапно вижда, че човекът не пие, не пуши, работи от вкъщи и това се превръща в неразрешим проблем... Ами кажи си - не го обичам вече, сгреших с брака, срещнах друг и това е. Ама цяла тема във форум с плюнки по бившия, за да си измие гузната съвест... не е красиво.
Ей за тва трябва да се живее заедно преди брака, а не да се цамбурва направо е дълбокото с почти непознат. Защото докато не живеете заедно все едно нищо не сте видели един за друг.
Но пък в съседната тема се изписаха 20 страници драма за 2 дни понеже момче и момиче на 18 и 16 искали да прекарат 3 дни заедно в едно жилище на майката на момчето.
Но пък в съседната тема се изписаха 20 страници драма за 2 дни понеже момче и момиче на 18 и 16 искали да прекарат 3 дни заедно в едно жилище на майката на момчето.
Според мен авторката е постъпила правилно. Преди е вземала грешни решения с грешни мотиви, живеела е за другите и заедно с тях е била нещастна. Сега е направила каквото иска и това казва всичко:
Може да не продължи вечно, но фактът, че го има, значи че е възможно, да живее така. Пожелавам й успех и да не се интересува от чуждото (не)одобрение, включително това тук.
аз съм добре. Не знам кога последно съм била толкова спокойна и уравновесена.
Може да не продължи вечно, но фактът, че го има, значи че е възможно, да живее така. Пожелавам й успех и да не се интересува от чуждото (не)одобрение, включително това тук.
Разбрала си, че да заживяваш с мъж не е толкова готино и че ще има стотици дребни неща, които ще те дразнят, ще има да переш потни чаршафи и да стоиш у вас, щото му мирише навън. Разбрала си и че най-глупавото нещо е да се омъжиш с цел да му переш потните чаршафи и да си стоиш у вас. И пак си заживяла веднага с по-възрастен колега? Ми не, не мога да те разбера.
Иначе най-вероятно нямате нищо на ваше име, бракували сте се и сте се развели без много финансови загуби, не виждам кой знае какъв проблем. Аз лично изобщо не бих се омъжила в посочената ситуация. И не защото не му харесва цигареният дом, а защото е мързел, диванен картоф, мрънкалник, има странни претенции (като че ще му смачкам възглавницата?! Не понасям дребнави мъже с претенции за възглавници и мемори пяна) и не харесва приятелите ми.
Иначе най-вероятно нямате нищо на ваше име, бракували сте се и сте се развели без много финансови загуби, не виждам кой знае какъв проблем. Аз лично изобщо не бих се омъжила в посочената ситуация. И не защото не му харесва цигареният дом, а защото е мързел, диванен картоф, мрънкалник, има странни претенции (като че ще му смачкам възглавницата?! Не понасям дребнави мъже с претенции за възглавници и мемори пяна) и не харесва приятелите ми.
Здравейте, дами, благодаря ви за мненията. За да не отговарям на всяко:
1) Мъжът ми не ме е издържал, аз изкарвам повече пари от него.
2) Той нямаше желание да правим апартамента ни по-комфортен, т.е. всички уреди в кухнята, освен печка и котлон, са купени от мен (аз съм и човекът, който готвеше главно).
3) Двете години, в които излизахме на "срещи", бяха достатъчно ползотворни, но при все, че не живеехме заедно, нямаше как да се досетя, че ще се караме за неизмити чинии или купчина дрехи на земята.
4) Относно почистването на банята и терасата - не съм с ОКР, просто не обичам мухъл и сантиметри прах.
5) Не се оправдавам, знам, че съм глупава и съм прибързала, виновна съм.
Бонус: Един тиган падна зад хладилника и той няколко седмици не го помести, за да го извади, нито имаше желание да купуваме нов. Бонус 2: Крушката в банята беше изгоряла, но на него не му пречеше да сме на тъмно и накрая аз извиках баща ми да я смени
.
1) Мъжът ми не ме е издържал, аз изкарвам повече пари от него.
2) Той нямаше желание да правим апартамента ни по-комфортен, т.е. всички уреди в кухнята, освен печка и котлон, са купени от мен (аз съм и човекът, който готвеше главно).
3) Двете години, в които излизахме на "срещи", бяха достатъчно ползотворни, но при все, че не живеехме заедно, нямаше как да се досетя, че ще се караме за неизмити чинии или купчина дрехи на земята.
4) Относно почистването на банята и терасата - не съм с ОКР, просто не обичам мухъл и сантиметри прах.
5) Не се оправдавам, знам, че съм глупава и съм прибързала, виновна съм.
Бонус: Един тиган падна зад хладилника и той няколко седмици не го помести, за да го извади, нито имаше желание да купуваме нов. Бонус 2: Крушката в банята беше изгоряла, но на него не му пречеше да сме на тъмно и накрая аз извиках баща ми да я смени
. 
Защо бързаш да живееш с него?
Хващам се за това, че пише по-възрастен, дано не е хванала някой стар ерген, че бившият като шестица от тотото ще ѝ се види. По описанието за бившия нормален човек с изключение, но никой не е перфектен, просто не сте били един за друг и да искаш не можеш да си внушиш това, което написа като оправдание и го знаеш.
Хващам се за това, че пише по-възрастен, дано не е хванала някой стар ерген, че бившият като шестица от тотото ще ѝ се види. По описанието за бившия нормален човек с изключение, но никой не е перфектен, просто не сте били един за друг и да искаш не можеш да си внушиш това, което написа като оправдание и го знаеш.
И според мен авторката е постъпила правилно, но на цената на друг човешки живот.
Малко съм се объркала, ама той не бърше прах, по- големия колега, ах, ох.
Това не е статистика.
Това е история за - когато ме сърби, ама как да си го кажа.
Дано порасне и да спре да обърква други хора.
Малко съм се объркала, ама той не бърше прах, по- големия колега, ах, ох.
Това не е статистика.
Това е история за - когато ме сърби, ама как да си го кажа.
Дано порасне и да спре да обърква други хора.
Изглежда, че има нужда да допълвам отново, така че, продължавам:
6) Не съм социопат, но минаха вече 3 месеца - каквото можеше да се каже, беше казано, извинения, обиди и всичко е минало. Признала съм си вината многократно, не съм бягала по тъча. С почти бившият ми мъж сме в добри отношения.
7) За първи път действах директно срещу желанията на родителите ми, за което се радвам.
8 Сегашният ми партньор има същите навици като мен. Нито веднъж за тези месеци не е имало караници за битовизми. Не се налага и да му казвам какво да си облича и кога да се подстригва. Не живея в по-голям лукс, просто е точно това, което искам.
9) "Дивото" искаше да живея с него и подкрепи развода, понеже желае да ме включи в социалния си кръг като негова официална приятелка, не нечия жена.
10) Признавам си, че недоволството към бившия се разви в неприязън. Знаех, че той ще ме търпи, но не исках да съм поредната съпруга, която не понася мъжа си и навън се държи като развързана. Защото когато не обичаш партньора си, рано или късно намираш друг. И по-добре да се разведеш, отколкото да се излагате.
11) Бившият нямаше желание за брачни консултации.
6) Не съм социопат, но минаха вече 3 месеца - каквото можеше да се каже, беше казано, извинения, обиди и всичко е минало. Признала съм си вината многократно, не съм бягала по тъча. С почти бившият ми мъж сме в добри отношения.
7) За първи път действах директно срещу желанията на родителите ми, за което се радвам.
8 Сегашният ми партньор има същите навици като мен. Нито веднъж за тези месеци не е имало караници за битовизми. Не се налага и да му казвам какво да си облича и кога да се подстригва. Не живея в по-голям лукс, просто е точно това, което искам.
9) "Дивото" искаше да живея с него и подкрепи развода, понеже желае да ме включи в социалния си кръг като негова официална приятелка, не нечия жена.
10) Признавам си, че недоволството към бившия се разви в неприязън. Знаех, че той ще ме търпи, но не исках да съм поредната съпруга, която не понася мъжа си и навън се държи като развързана. Защото когато не обичаш партньора си, рано или късно намираш друг. И по-добре да се разведеш, отколкото да се излагате.
11) Бившият нямаше желание за брачни консултации.
Отново нагледно до какво води родителския свръх контрол. Ограничения, не пускане да излиза с гаджета като по малка, после да не живее с мъж без брак, всички решения взимани от родители, без право на мнение. Поне се е измъкнала без дете, че тогава щеше да е пълна картинката.
Ей, голямата работа е да се пише съвременна и независима и нежелаеща да живее с мъж. После някои се смеят на мъжете, дето се пазелу лошата жена да не им вземе имотеца и парите.
Защо е заживяла с него - защото иска. 25 години не са 15 и са си предостатъчно за съвместен живот.
Успех и на вас с колегата, и на бившия. Не се знае никога.
Защо е заживяла с него - защото иска. 25 години не са 15 и са си предостатъчно за съвместен живот.
Успех и на вас с колегата, и на бившия. Не се знае никога.