Лошо поведение в училище

I.R. говоря за наблюденията ми през годините на български родители, живеещи в Германия. Разбира се, че има изключения. Говоря също така за модела на поведение на недоволните.
“Като дойдеш на мяра ще хванеш вяра” казват старите хора. Не разбрах от поста ти да имаш наблюдения за немско училище и немски тренировки на село. Ако съм пропуснала нещо - извинявай.

Тогава му обяснявате, че той може да чете, но другите деца все още не могат и вместо да им пречи, трябва да им помага, за да се научат и те или поне да не им пречи с поведението си. С учителите може да се говори да му разрешават да си чете книжка, докато другите го настигнат.

Искрено се надявам да не влияе на другите.Най малко това искам.Но пък и се съмнявам ,че моето дете е най непослушното.Естественно учителките няма да говорят с мен за другите деца..

Ти коментираш българските училища и децата в тях и аз ти казвам, че хич не е така. Да, може да има някакви свръх амбициозни родители ама масата не са така определено. За немският модел нямам идея как е. Със сигурност обаче и там си има школи и трениращи деца, а не просто бягащи 20 мин. да отбият номера.

Разбира се че има.На 40км в едната посока.

То оправдания много по принцип. Не е приятно да си шофьор, но в даден момент и в това се превръщаме. В край на сметка не виждам някой да си го слага на сърце така, че просто ще си намери с какво друго да се изморява детето, за да не е пълно с енергия. Изказах мнението си за другият вариант, че просто знае повече и вече му е скучно във въпросните часове. Не ми идва друго на ум с какво да помогна на авторката....

Вижте сега оправдания не търся,но ако на вас ви се налагаше да карате освен себе си на работа ...още 70  80 км...Да не говорим че цените са безобразно високи + горивото ...Еми тооо златен ще да е този спорт.
Освен това децата ми се постоянно навън ..да не е като най активния спорт,но пак е нещо

Извинявайте Вие от къде знаете колко карам, плащам за спорт и изобщо ежедневието ми? Иначе златен е да, особено тук в България е златен за Германия не зная. За мен е оправдание за вас може и да не е. Всеки тук споделя мнение. Дано все пак намерите начин да подобрите дисциплината на детето, защото със сигурност му няма нищо.
Иначе детето цял ден навън няма как да е, защото ходи на училище… Но шом смятате, че товс е достстъчно - добре. Аз давам мнение като родител, на когото детето му само с разходни навън не се изморяваше.

Ако тръгна да пиша за моето, романи мога да напиша.
Абсолютен дивак, неуправляем и недисциплиниран.В първи клас отдавна четеше и пишеше, не заради някакви мои амбиции, а защото майка ми беше пенсионирана учителка и като беше болен, оставаше при нея. Тя с едно буквар че го научи. После имсше в градината едно дете, родено през януари, си носеше енциклопедии. Моето, родено в края на годината, все се вреше в това дете, имсше го за авторитет и така се научи да чете гладко. В първи клас отиде на Коледното състезание, при положение, че по мат нищо предварително не е правил, изкара резултат, близък до медал. Аз тогава дори не знаех, че има школи по математика, мислех че като има ЗИП, това стига. Обаче, незнайно защо, приказваше, събаряше си молитвите, пързслвше се с бяла риза по пода. Не пишеше в час, не внимаваше, въртеше се, дори си събувсше обувките и ходеше пи чорапи, скоето също прави смях(а инсче има висок свод и въпреки добре избрани, качествени обувки, го дразнеха) Правиха им диагностика, учителката извика мъжа ми да му покаже резултат от четене, имсше по-добър резултат от второкласник. И... накрая, завърши с мн. добър, до момента не бях виждала дете в първи клас да завърши с 5(изключвам моето поколение). Не слуша, не пише, ходи без домашно. Не ходеше на занималня, да не сме и там "в кюпа", майка ми го гледаше. Имаше нужда да изразходва енергия, спортуваше, но и много боледуваше, поради което се разреди ха тези занимания.
Правеше цирк когато реши.
Нищо не беше в състояние да го накара да пише, ако не иска.
Но! Никога не е бил агресивен или да се държи непочтително. За жалост, него го биеха, защото беше видимо по слаб и дребен. Междувременно, де що има психолози и психиатри в града, съм обиколила, платени, безплатни, частни, общински, каквито се сетите. Веднъж разплака от смях психоложка та, чак гримът и протече. Казвам и-ето, за това става въпрос., така разсейва децата и проваля часа.

Дълбоко в себе си обаче, имах усещането, че е нарочен и че има един затворен кръг-колкото по-зле се държат учителите с него, толкова по-палав става. И тъй като не беше само един учител в първи клас, имсше разлика в поведението при различните.
Получавах и анонимни писма, страшна работа.
И веднъж, когато вече не беше в този клас, от няма какво да правя, а и от любопитство, отворих пощата на класа, не съм сигурна дали още не я пазя. Онемях какви думи, какви изрази, какви скандали има в този "елитен клас", след като моето вече не беше там. Ама нали, иначе той лошият.
Преместих го, малко нсмсляха проявите, но пак същата работа. То вече беше "програмиран" да е от палавите, от не сериозните. Междувременно, от входа на блока всички ме поздравява ха колко е възпитан, внимателен, как помага на възрастните. В училище-"говори, не пише, прави" зайче та "с линия и подобни.Много често ходеше без домашни, до пети клас си носеше играчки и карти и с тях се занимаваше в час. Мъжа ми са го викали и са му връчва ли една шепа играчки. Обаче имсше по-разбрани учители, наред със забележките ми изтъква ха и добрите му страни
Едва някъде в 9 клас се кротна.

Към днешна дата-студент, втори курс. Не пие, не пуши, кскто и никой от приятелите му, макар да са от различни среди. Забавляват се като ходят по екопътеки или хапват някъде и после играят билярд. От две години е шофьор и е изключително дисциплини ран на пътя. Внимателен с възрастните, забавен с връстниците. Не съм чула лоша дума от него. Няма ги и типичните "тийн" изяви - да "върти очи", да скита до късно, да пренебрегва задълженията си. Е, в университета не е отличник, но си движи нещата.

Моите изводи :Децата както имат различна нужда от сън и храна, тска имат и различна нужда от движение и от емоции. Спортът не му  помогна, защото заради често боледуване изоставаше. Занимаваше се с музика. Но в началното училище го нямаше онова, което го имсше в моето детство - да отидат децата заедно сред природата, да организират с учителите празник, да репетират пиеса, такива неща, които биха изпълнили емоциите им. И някои, ксто моето пощръкляват. Вместо това-уроци, междуособици кой имал повече шестици, някакви вечни състезания. А на моето това не беше по мярка. Психолози и психиатри не ми помогнаха особено, уверявайки ме, че проблем няма, мозъчната кора нараствала с различно темпо, такива неща. Да, ама и резултат нямаше.
Стара ех се да го занимавам, да го, водя на интересни места-театри, мюзикъли, музеи. Лятото-по баири те,на планина. С мен събира билки, с бсща си лови риба, да си насища емоциите, да се "кротне". Но реално не успях да го заставя, като е в час(в малките класове) да не се обажда и да се занимава с това, с което трябва. В гимназията тръгна по специфични състезания, по допълнителни неща, организирани от училище и така.
Към днешна дата  аз проблеми от типа-наркотици, алкохол, сбивания, келешлъци и подобни не съм имала и знам, че няма да имам с детето. И ако за нещо съжалявам, то е за огромното чувство за вина, което ме изяжда ше някога, че не съм успешен родител. А се оказа че даже много съм.
Извинявайте за "чаршафа", но се надявам всеки да намери нещо полезно за себе си.
Допълвсм-пускам и после редактирам, че пиша от телефон

От колко време е на училище? В Германия различните провинции започват по различно време учебната година. Моите деца тази година почнаха на 18 август, т.е. преди 2 месеца и вече имаха есенна ваканция. Тренировките по футбол на 5-7 год. деца протичат горе-долу по описания от авторката начин. В училищна възраст стават по-сериозни.
Дисциплината обаче е ваша работа.

От септември.

Няма по-съсипващо човека от това да прави нещо без цел и без смисъл. Дисциплина – добре,но тя трябва да има цел и смисъл,които детето да подразбира...

Ми да, но в крайна сметка и от родителя зависи и той трябва да си познава детето и да не се връзва много много, освен ако наистина не вижда и той проблем. Но трябва да се има и предвид, че никой специалист ей така няма да постави диагноза в Германия, само учителките и ерциерките се скъсват да диагностицират, защото трябва да избият някой друг комплекс. 

Аз пък не бих си наказвала изобщо децата за някакви дреболии, защото се отрича това именно от психолозите. Това ще травмира едно дете и може точно тогава да се появят сериозни проблеми в поведението.
Наказала съм детето си само веднъж, голямото, защото ми се обадиха от училище да ми съобщят какви ги е вършил първия учебен ден във втори клас. Няма да пиша тук, но беше брутална провокация, свързана с нацисткото минало на Германия  и беше нарочно от негова страна от лиготия. Ей тогава вече наистина си го наказах и знаех, че го е направил, а не е измислица...Та след разговор, наказание и обяснение, не му е хрумвало да го прави повече.

Но моите деца буквално се изморяват и се въргалят, баткото си полягва и в тренировката по карате, малкият и той току нещо се извъргаля, просто се изморяват и се лигавят децата. В първи клас моят батко първите седмици не знаеше къде се намира, не искаше да ми разкаже какво се е случило през деня, изключителна сензорна умора. Децата се изморяват в училище/занималня/детска градина, независимо дали учат през цялото време или не. То си е работа за тях. При баткото шокът в училище беше голям, но ние и града сменихме, изобщо няколко промени се бяха събрали.

За мен трябва да има търпение и емпатия за началния период, както и по възможност по-ранно взимане вкъщи,  а не дисциплина и начукване на канчета, защото това са едни много малки деца. А диагнозите от учителки в градини или в първите учебни дни най-много ги обичам.

Съчуствам на майката, дано намери правилната интуиция да реши проблема в  посока съобразена с порядките в Германия.

Имам близки, които преди години като млади емигранти ги правеха луди гъбки, именно чрез системата там за смятане достоверност мнението на учители и възпитатели.
Едното от децата беше на 3 г, когато след година и половина в детска градина там, бяха написали мнение, че детето говори едновременно на три езика български, немски, руски и нищо не му разбирали, съответно му има нещо на детето.
И няма не искам, родителите бяха принудени да им спазват предписанията за психолози, психиатри....

По-голямото дете в първа клас, постоянно суперлативи като обратна връзка дават на родителите и накрая сюрприз - преценили, че трябва да повтаря първи клас

Такива неща за т нар досиета по мнението на учител там не са рядкост, просто остава в семейството и не си го признават много хора.


Намирам обратната връзка и желанието за диалог в България за много по-цивилизован между учители - родители