Струва ли си да чакам брак

Ахааа, един да го стопли това.
Изводът какъв е.
Не плащайте на майстора преди да е свършил работата.

Аз не бих приела пръстен преди да съм живяла с някого.
Какво точно ще съм разбрала за човека, ако сме се виждали на ресторантчета и почивки и не сме делили бит и делник ?
Имам такъв пример покрай себе си в романтичен стил "Дарма и Грег" - предложение на трета среща, бебе на следващата и след като изкараха две+ седмици заедно установиха, че не могат да съжителстват в общо пространство.

Аз това съм го писала много пъти - като искате "старата школа" - годеж, сватба, подпис, църковен и прочие, ще играете "старата школа" - да не живеете с мъжа преди брака.
Има още 99 подобни теми - "аз живея с него, плащам всичко наполовина,чистя, готвя, ама той не иска сватба". Ами за какво да иска да се изръси 10 бона за нещо, което вече е получил?

Вълшебство, на днешно време съществува едно "средно положение". Примерно, спят заедно 3-4 дни седмично, опознават се, ходят на почивки, но жената не си е пренесла багажа при мъжа. Ей така, фино, по женски, е с едното краче навън.

То това “средно положение” още по-добре ми звучи, ако съм мъж, който не иска да си плати за брак (покрай мен заедно се случват тези неща покрай плащането за сватба, ама…) - идва 3-4 дни в седмицата момата, посготви, почисти, секс (може ли преди брака?) и се прибира вкъщи, без да си носи даже нещата у нас. Ми то, този вариант е съвършен.

Не готвиш, чистиш, пазаруваш и подреждаш. В крайна сметка ти си на гости, кой готви и чисти в чужд дом?

Точно така. Никакво "очевидно женско присъствие". Една четка за зъби и това е.

"той не е готов и не е сигурен в мен."

Ето след това, щях да си събирам багажа вече. Очакваш да стане сигурен в следващия 1 месец ли? : ) Една година не е нищо време, изнасяй се - в пряк и преносен смисъл, овреме.

А, защо бързаш за брак и още едно дете, всъщност? Ако съм мъж малко би ми било странно, не сте дърти да се надпреварвате с биологичния часовник.

Бракът не е разменна монета. Това всички го знаем. Но истинската причина мнозина, най-вече мъжете, да не искат брак е друга. Не им се поема ангажимент. Бракът означава общи финанси. Общо имущество. Често общи деца. Означава, че ако единият си отиде, другият го наследява. Тоест, сериозно обвързване и отговорност.

Какво значи “бракът не е важен” за жена с три деца от трима различни мъже. Кой пази нея и децата.
Какво значи “не вярвам в институцията брак” за жена, която живее 20 години в дома на партньора си, нямат деца, и ако той внезапно почине, роднините му веднага я изхвърлят навън. Бракът е там, за да защити по-слабия. И децата. И човека, който е вложил живота си в тази връзка. Бракът е да те поисикат да си единствен, ексклузивен с точно определен човек.

Бракът не е гаранция за щастие, но предполага поемане на отговорност. Гаранция няма никъде в нищо. Даже за себе си не можеш да гарантираш винаги.
Но можеш да поемеш ангажимент към човека до теб. Обещание пред света. Точно това е истинската му роля.

Когато бракът е “проблем”, това обикновено значи едно: някой се страхува, че може да бъде ощетен. Не иска да дели. Иска всичко да си остане “негово”, а другият само да плаща половината разходи, да гледа децата и да топли леглото. Удобно, но не и честно. Не че женените нямат тайни спестовни сметки. Но идеята е важна.

Ако този мъж не иска същото като нея, значи просто не е нейният човек. По-добре да търси този, който е готов да се изправи, да каже “това е моята жена” и да застане зад думите си.

 Много жени получават пръстен, сватба и т.н след като са живяли заедно с някой. Разликата е там, че си заявяват отначалото, че след известно време очакват пръстен. Други си чакат и след 10 години почват да му реват и дават зор.
Най-бързо едни взаимоотношения могат да се развалят като заживееш с някой. Та е по-добре от началото да разбереш дали може да се понасяте, вместо след сватбата да се окажеш със скрит алкохолик и прочие.

Когато “средното положение” се презентира като опция за опознаване, все пак си го представям като споделен бит. Иначе си е пак първоначалното ми предположение - пръстен след кафенца, секс и някоя почивка.
Не знам това коя жена го приема и кой мъж би го предложил.

И това е вариант. И е хубав.
Но преди това пробно съжителство трябва да са изговорени някои неща.
Плюс да знаеш дали този има намерения към теб сериозни и отношението му към брака.

За какво са ви тези бракове не знам, само една хартийка, а и една година ми се струва твърде рано за брак и деца, но може би това си е лично мое мнение, за мен много го притискате човека, първо поживейте заедно, опознайте се, закъде бързате?

Тя тази госпожица иска общо дете и скромно - църковен брак. Който без граждански няма как, но не пречи тя да си иска. Мечти.

Ама темата не е за и против брака.
Темата е на авторката и тя иска явно брак.
Нейно право е.
И в първия пост си пише, че живеят заедно.

Ако църковният не е легитимен без граждански такъв за какво й е?
Дори и да се венчаят в църква щом този брак няма никаква стойност не разбирам драмата.
Явно тя иска да прави някакъв компромис заради мъжът, пък той и толкова не иска.