Доктор Дойчиновски напуска страната. Петък беше последният му работен ден.
- Публикувана: 23 окт. 2025, 15:49 ч.
- Последно мнение: 28 ноем. 2025, 19:19 ч.
Раждане в МБАЛ Вита, гр. София - тема 12А
Сигурно ли е това ?
Още на 15 октомври го обявиха. Колко време ще бъде в чужбина и дали изобщо ще се върне можем само да гадаем.
https://www.facebook.com/share/p/1Z7HVsqcW2/
https://www.facebook.com/share/p/1Z7HVsqcW2/
Аз отдавна се каня да напиша за моето преживяване във Вита и все не ми достига време.
Родих на 31.08, естествено, при д-р Дойчиновски 🫶 човекът беше в отпуск, но все пак дойде!
Това е хубавото, почвам със същинския разказ, който е почти изцяло лош.
Първо раждане ми е и все се страхувах "да не изпусна началото", т.е. дали ще се усетя навреме, че са почнали контракции и да не ида твърде късно. За зла беда, отидох твърде рано, въпреки че пътувайки натам с колата, имах чувството, че ей сега ще родя 😀
Приеха ме с феноменалните 2 см разкритие в 4 сутринта и родих чак в 21 ч.
През деня търчаха напред назад, не знам дали и какви случаи имаха, но като се стигна до това да ме подготвят за предродилна, вече бяха доста кисели и изморени (не ги виня, просто изтеглих късата клечка). На едната акушерка особено много не й се занимаваше с мен и със супер голяма досада отговаряше на въпросите ми, та дори ми се беше сопнала каква физиономия съм била направила, докато ми обясняваше как ще ми подейства някакво лекарство дето ще ми сложи за разкритие (че окситоцина не помагаше). За справка, не знам каква точно е била физиономията, която така я подразни, но аз просто се опитвах да запомня всичко, което тя изричаше, докато ме разкъсват болки, понеже епидуралната ме хвана само отдясно.
Слааава богу, не успях да родя по време на дневната смяна, та нощна застъпиха Тина Янкова, която ме изроди и д-р Диана Йорданова, която асистираше на Дойчиновски. Безкрайно внимателни и окуражаващи!
Както казах, епидуралната ме беше хванала само отдясно, а взе, че ме пусна твърде рано и по преценка на Дойчиновски ми сложиха нова половин доза. Леле, това като ме хвана... тук настъпи големия яд, явно най-сетне получих разкритие и очакваха от мен да усещам напъни и да напъвам, нооо уви... не усещах нищо! Сякаш нямах тяло от кръста надолу. Бяха едни безкрайни 2 часа, в които ми натискаха краката назад, друг ме буташе с главата напред, а аз не можех и не можех да напъна ефективно. По едно време им се молех да ме слагат на масата и да го вадят, но било късно вече за цезарово. Вероятно на няколко пъти съм припадала, защото се събуждах от заливане с вода. Една санитарка беше като ангел хранител около мен, за жалост не я попитах за име, но тази жена не спираше да ме окуражава докато не родих, дори единствена й хрумна да ме попита, къде ми е телефона, за да снима бебето.
Родих и веднага ме упоиха, за да ме шият. 1 час трябва да е било, защото като се събудих, минаваше 22ч.
Оттук започва все по-лошо да става. Бях доста упоена, не помня кой дойде да ме види как съм и ми размаха контейнер с блатисто зелена течност "виж си водите" бяха думите. Видях ги, нищо не осъзнавах в този момент, явно, че беше някакъв вид назидание, но още не си давах сметка за какво.
Към 23ч. ме преместиха обратно в стаята, Тина Янкова и Ева Павлина, много мили и внимателни и двете.
На следващата сутрин - събуждам се, естествено се чувствам ужасно зле и изтощена, усещам болезнена подутина на единия крак. Тромб. Това, че е тромб, се установи обаче седмица по-късно на преглед при съдов хирург. Там им казах още сутринта - те вдигнаха рамене и казаха "ами тук няма съдов хирург, няма кой да те види" . Метнаха ми един лиотон и казаха, че вероятно просто се е подула от напъване. Добре, че имат практика да бият фраксипарин, вероятно това ме е спасило да не тръгне нагоре по вените.
Само за справка - раждах с ластични чорапи, а от малка имам разширени вени. Т.е. напълно реална беше опасността от запушване, те знаеха това и въпреки всичко - ми няма кой да те види...
Взе да става твърде дълго, другото ще го сбия - очевидно не им достига персонал. Още от първия ден на няколко пъти молех, когато има време, някой да ми покаже как се кърми. Единия път отговора беше "не си приоритет, име жени дето раждат" - с кеото съм напълно съгласна, няма как аз да съм приоритетът тук, но очевидно, ако не бяха с недостатъчно хора, нямаше да се стигне до това изказване. Втори път, от онази кисела акушерка в деня на раждането, отговорът беше, че имама "ужасни зърна, толкова да вдлъбнати, че нищо няма да стане". И едва третия ми опит, Надежда Първанова, ми помогна. И тя не беше в топ любезно настроение, но поне си спести тъпите изказвания.
Да се върнем на контейнера с блатисто зелените води. Вече на втория ден загрях защо ме порицаха да си го видя - детето се беше родило с инфекция. Абсолютно всеки път, когато минаваха педиатърките на визитация (между другото, бяха изчерпателни) и аз загрижено питах какво е състоянието му, всеки път не пропускаха да ми кажат как "явно си била на плаж" , "явно си била болна" и след като им обяснявах, че нито на плаж съм ходила това лято, нито съм боледувала, една се сети да каже, че детето е било с увита пъпна връв при раждането и не му е стигало кислород при дългото напъване, та явно се е изходил в мен и се е нагълтал с водите.
За капак на всичко мен ме изписаха на 3тия ден, него го държаха 7! През тези 4, в които бяхме разделени, не спирах да плача и да се обвинявам за зелените си води и че съм причинила всичко това на детето си.
И превъртайки лентата назад, за да се опитам да си спомня боледувала ли съм наистина, се сетих, че последните две седмици преди раждане, съвпаднаха с отпуска на д-р Дойчиновски, като той ме беше пренасочил към Трифонова.
Изключително груба и надменна ми се видя, нито веднъж за тези 2 седмици не ме видя на ултразвук, все си мисля, че можеше тогава да се установи дали има увита пъпна връв, дали плацентата не е вече твърде стара и пр. И пр.
Единия път тоновете бяха доста зле и акушерката, която ги мереше, каза, че вероятно докторката ще поиска нов запис, но не би... докторката не поиска. А на моя въпрос няма ли да има УЗ се нае да ми се обяснява, че не е концерт пожелание. С две думи, може и да не съм напълно права, но изключително много не я харесвам и донякъде задочно я обвинявам за кофти развоя на събитията, защото събирайки 2 и 2, явно плода е страдал от по-рано.
В крайна сметка... мина. Слава богу, мина. У дома сме и сме добре и двамата, моя тромб почти се разорбира и съм вън от опасност.
Но след това и още много дреболии, които спестих, за да не става отегчително дълго, бих казала, че въобще не заслужават хилядите левове, които им се плащат.
Забравих нещо! Въобще не ми показаха как се храни бебе с шише, как се сменя памперс, нищо! Къпането- трябваше изрично да ги моля да ме извикат до болницата, за да ми покажат как се къпе (защото по регламент, показват в деня преди изписването, когато ви изписват заедно)
Родих на 31.08, естествено, при д-р Дойчиновски 🫶 човекът беше в отпуск, но все пак дойде!
Това е хубавото, почвам със същинския разказ, който е почти изцяло лош.
Първо раждане ми е и все се страхувах "да не изпусна началото", т.е. дали ще се усетя навреме, че са почнали контракции и да не ида твърде късно. За зла беда, отидох твърде рано, въпреки че пътувайки натам с колата, имах чувството, че ей сега ще родя 😀
Приеха ме с феноменалните 2 см разкритие в 4 сутринта и родих чак в 21 ч.
През деня търчаха напред назад, не знам дали и какви случаи имаха, но като се стигна до това да ме подготвят за предродилна, вече бяха доста кисели и изморени (не ги виня, просто изтеглих късата клечка). На едната акушерка особено много не й се занимаваше с мен и със супер голяма досада отговаряше на въпросите ми, та дори ми се беше сопнала каква физиономия съм била направила, докато ми обясняваше как ще ми подейства някакво лекарство дето ще ми сложи за разкритие (че окситоцина не помагаше). За справка, не знам каква точно е била физиономията, която така я подразни, но аз просто се опитвах да запомня всичко, което тя изричаше, докато ме разкъсват болки, понеже епидуралната ме хвана само отдясно.
Слааава богу, не успях да родя по време на дневната смяна, та нощна застъпиха Тина Янкова, която ме изроди и д-р Диана Йорданова, която асистираше на Дойчиновски. Безкрайно внимателни и окуражаващи!
Както казах, епидуралната ме беше хванала само отдясно, а взе, че ме пусна твърде рано и по преценка на Дойчиновски ми сложиха нова половин доза. Леле, това като ме хвана... тук настъпи големия яд, явно най-сетне получих разкритие и очакваха от мен да усещам напъни и да напъвам, нооо уви... не усещах нищо! Сякаш нямах тяло от кръста надолу. Бяха едни безкрайни 2 часа, в които ми натискаха краката назад, друг ме буташе с главата напред, а аз не можех и не можех да напъна ефективно. По едно време им се молех да ме слагат на масата и да го вадят, но било късно вече за цезарово. Вероятно на няколко пъти съм припадала, защото се събуждах от заливане с вода. Една санитарка беше като ангел хранител около мен, за жалост не я попитах за име, но тази жена не спираше да ме окуражава докато не родих, дори единствена й хрумна да ме попита, къде ми е телефона, за да снима бебето.
Родих и веднага ме упоиха, за да ме шият. 1 час трябва да е било, защото като се събудих, минаваше 22ч.
Оттук започва все по-лошо да става. Бях доста упоена, не помня кой дойде да ме види как съм и ми размаха контейнер с блатисто зелена течност "виж си водите" бяха думите. Видях ги, нищо не осъзнавах в този момент, явно, че беше някакъв вид назидание, но още не си давах сметка за какво.
Към 23ч. ме преместиха обратно в стаята, Тина Янкова и Ева Павлина, много мили и внимателни и двете.
На следващата сутрин - събуждам се, естествено се чувствам ужасно зле и изтощена, усещам болезнена подутина на единия крак. Тромб. Това, че е тромб, се установи обаче седмица по-късно на преглед при съдов хирург. Там им казах още сутринта - те вдигнаха рамене и казаха "ами тук няма съдов хирург, няма кой да те види" . Метнаха ми един лиотон и казаха, че вероятно просто се е подула от напъване. Добре, че имат практика да бият фраксипарин, вероятно това ме е спасило да не тръгне нагоре по вените.
Само за справка - раждах с ластични чорапи, а от малка имам разширени вени. Т.е. напълно реална беше опасността от запушване, те знаеха това и въпреки всичко - ми няма кой да те види...
Взе да става твърде дълго, другото ще го сбия - очевидно не им достига персонал. Още от първия ден на няколко пъти молех, когато има време, някой да ми покаже как се кърми. Единия път отговора беше "не си приоритет, име жени дето раждат" - с кеото съм напълно съгласна, няма как аз да съм приоритетът тук, но очевидно, ако не бяха с недостатъчно хора, нямаше да се стигне до това изказване. Втори път, от онази кисела акушерка в деня на раждането, отговорът беше, че имама "ужасни зърна, толкова да вдлъбнати, че нищо няма да стане". И едва третия ми опит, Надежда Първанова, ми помогна. И тя не беше в топ любезно настроение, но поне си спести тъпите изказвания.
Да се върнем на контейнера с блатисто зелените води. Вече на втория ден загрях защо ме порицаха да си го видя - детето се беше родило с инфекция. Абсолютно всеки път, когато минаваха педиатърките на визитация (между другото, бяха изчерпателни) и аз загрижено питах какво е състоянието му, всеки път не пропускаха да ми кажат как "явно си била на плаж" , "явно си била болна" и след като им обяснявах, че нито на плаж съм ходила това лято, нито съм боледувала, една се сети да каже, че детето е било с увита пъпна връв при раждането и не му е стигало кислород при дългото напъване, та явно се е изходил в мен и се е нагълтал с водите.
За капак на всичко мен ме изписаха на 3тия ден, него го държаха 7! През тези 4, в които бяхме разделени, не спирах да плача и да се обвинявам за зелените си води и че съм причинила всичко това на детето си.
И превъртайки лентата назад, за да се опитам да си спомня боледувала ли съм наистина, се сетих, че последните две седмици преди раждане, съвпаднаха с отпуска на д-р Дойчиновски, като той ме беше пренасочил към Трифонова.
Изключително груба и надменна ми се видя, нито веднъж за тези 2 седмици не ме видя на ултразвук, все си мисля, че можеше тогава да се установи дали има увита пъпна връв, дали плацентата не е вече твърде стара и пр. И пр.
Единия път тоновете бяха доста зле и акушерката, която ги мереше, каза, че вероятно докторката ще поиска нов запис, но не би... докторката не поиска. А на моя въпрос няма ли да има УЗ се нае да ми се обяснява, че не е концерт пожелание. С две думи, може и да не съм напълно права, но изключително много не я харесвам и донякъде задочно я обвинявам за кофти развоя на събитията, защото събирайки 2 и 2, явно плода е страдал от по-рано.
В крайна сметка... мина. Слава богу, мина. У дома сме и сме добре и двамата, моя тромб почти се разорбира и съм вън от опасност.
Но след това и още много дреболии, които спестих, за да не става отегчително дълго, бих казала, че въобще не заслужават хилядите левове, които им се плащат.
Забравих нещо! Въобще не ми показаха как се храни бебе с шише, как се сменя памперс, нищо! Къпането- трябваше изрично да ги моля да ме извикат до болницата, за да ми покажат как се къпе (защото по регламент, показват в деня преди изписването, когато ви изписват заедно)
Оле, милата ☹ Някакъв ад е било при теб.
Когато си поисках помощ за кърменето родилно отделение беше пълно и имаше много жени раждащи естествено, но никой не си позволи да направи такъв коментар, какъвто на теб са ти и дойдоха да ми покажат. Това че акушерката и на мен ми каза, че зърната ми са кофти е съвсем друга бира, но поне постоя 10-15мин и опита да помогне колкото може.
Направи ми впечатление, че от неонатологията определени доктори много им е гот да те обвиняват за състоянието на детето. При мен коментара беше “ами ти с това високо кръвно и гестационен диабет как очакваш детето да е добре и да не е в кувьоз”.
За къпането съм изумена, защото и моя син го изписаха 3-4 дена след мен, но в деня преди моето изписването ми казаха след обяд да мина да ми покажат и на мен как се прави тоалет.
За д-р Трифонова без коментар.. Аз не знам кой се и навива да се следи при нея.
Когато си поисках помощ за кърменето родилно отделение беше пълно и имаше много жени раждащи естествено, но никой не си позволи да направи такъв коментар, какъвто на теб са ти и дойдоха да ми покажат. Това че акушерката и на мен ми каза, че зърната ми са кофти е съвсем друга бира, но поне постоя 10-15мин и опита да помогне колкото може.
Направи ми впечатление, че от неонатологията определени доктори много им е гот да те обвиняват за състоянието на детето. При мен коментара беше “ами ти с това високо кръвно и гестационен диабет как очакваш детето да е добре и да не е в кувьоз”.
За къпането съм изумена, защото и моя син го изписаха 3-4 дена след мен, но в деня преди моето изписването ми казаха след обяд да мина да ми покажат и на мен как се прави тоалет.
За д-р Трифонова без коментар.. Аз не знам кой се и навива да се следи при нея.
Междудругото моето бебе беше с конюнктивит. При секрет нищо не се откри, водите ми са били бистри. Не знам какво е било. Още първия ден бях забелязала, че й бяха леко зачервени ръбовете на клепачите, после се подуха и правеше много гаден секрет. В началото на бременността имах уж ешерихия коли, но нямах никакви симптоми- беше в урина и във влагалищен секрет. Изследването беше от вита. Пих антибиотик, пуснахме пак изследване, откри се мисля само в урината. После, д-р Дойчиновски ми взе секрет и ми каза да пусна с урина, във външна лаборатория и беше чисто 😑
А след като ми свалиха катетъра проблеми нямах, но някъде на 6-тата вечер започнаха едни оплаквания нещо подобно на цистит, но по-различно. Каза, че най-вероятно е от катетъра, раздразнение, но седмица след това не отшумя, пуснах стерилна урина и бях с клебсиела 😑 та пак пих антибиотик и се изчисти.
А след като ми свалиха катетъра проблеми нямах, но някъде на 6-тата вечер започнаха едни оплаквания нещо подобно на цистит, но по-различно. Каза, че най-вероятно е от катетъра, раздразнение, но седмица след това не отшумя, пуснах стерилна урина и бях с клебсиела 😑 та пак пих антибиотик и се изчисти.
Момичета, Възхищавам ви се че имате смелостта да посочвате с имена лошите преживявания. Мен ме е страх все още да не се наложи пак да опра до тях и нещата да бъдат още по-лоши. Но на момичетата, на които тепърва им предстои да посетят родилното ще кажа-възползвайте се да искате съвети и помощ, когато се паднете на смяна при Диана Йорданова и доктор Николов. От акушерките-целете се в Тинчето, Ева, Надежда и Деси Христова. Всички са специалисти в работата си, но с тези ще е по- безболезнено за психиката ви.
И Петя от акушерките да добавя
Едит: хаха, с Тесария сме в унисон
Scienza, много тъжно, че са се стекли така нещата…
По повод бактериите - за съжаление, “обществена тайна” е, че болниците гъмжат от бактерии. Няма как с човекопотока, който минава през тях, независимо от дезинфекцията… адаптират се гадовете.
Едит: хаха, с Тесария сме в унисон
Scienza, много тъжно, че са се стекли така нещата…
По повод бактериите - за съжаление, “обществена тайна” е, че болниците гъмжат от бактерии. Няма как с човекопотока, който минава през тях, независимо от дезинфекцията… адаптират се гадовете.
И аз за Петя си мислех и още една, която обаче не знам как се казва - също ходи на опашка, с кестенява къса към средна на дължина коса.
В деня на раздвижването ми явно се бях претоварила и имах страшен задух, виждах звездички - на смяна беше д-р Николов и като мина на визитация вечерта му споделих какво се случва и веднага задейства нещата да видят как съм и какво се случва. На моменти ми е малко особен, но моя опит с него до сега е бил само позитивен. Не мисля че ако д-р Елица Йорданова или д-р Трифонова бяха на смяна щяха да ми обърнат това внимание. От женската част, която дежурства в болницата д-р Диана Йорданова и д-р Цвети Даскалова винаги са били внимателни и са се интересували от състоянието на пациента.
В деня на раздвижването ми явно се бях претоварила и имах страшен задух, виждах звездички - на смяна беше д-р Николов и като мина на визитация вечерта му споделих какво се случва и веднага задейства нещата да видят как съм и какво се случва. На моменти ми е малко особен, но моя опит с него до сега е бил само позитивен. Не мисля че ако д-р Елица Йорданова или д-р Трифонова бяха на смяна щяха да ми обърнат това внимание. От женската част, която дежурства в болницата д-р Диана Йорданова и д-р Цвети Даскалова винаги са били внимателни и са се интересували от състоянието на пациента.