Хайде да си кажем честно – демокрацията ли ни провали?

Аз съм от провинциален град, майка ми и баща ми, и всичките им братя и сестри, бяха с висше образование, но повечето дрехи, майка ми ги шиеше. Аз си плетях пуловери. Имах две кукли и един зелен сервиз за чай, който чичо ми донесе от командировка в чужбина. Затова пък бях обградена с книги и учебници по чужди езици - френски, немски. Да, представете си, учиха се и издаваха учебници по западни езици. Знам като отидох в английската, всички си мечтаеха за Ливайс. Повечето си снабдиха от родителите от корекомите. Аз си купих някакви измислени дънки - Джордаш или подобни. После се почна Найки и Адидас и не знам какво още. Не се оплаквам, сега имам не знам колко Ливайса и двайсе кашмирени пуловера. Няма как да сравнявам лично материализма сега и преди.

Не ме разбирайте погрешно, всичките свободи и възможности предпочитам, но те идват с цена за природата и бъдещите поколения. Самолетни екскурзии, ненужни пластмасови предмети, купища дрехи, гумени домати….

Аз пък никога не съм си и помисляла, че висшето образование е изключвало шиене и плетене, та да е нужно да се споменава специално. Както и средно и по-ниско не го включва непременно. За това, че е престижно да се каже колко книги си имал винаги в дома си, знам.
Женски списания като "Жената днес" дори имаха кройки във всеки брой. Имаше и списания само за дрехи и шиене - както западната "Бурда" (и там са шиели ръчно все още), така и разни като едно съветско - "Силует", мисля, че в някоя прибалтиийска тяхна република се печаташе и заглавието беше с латиница. На български мисля, че нямаше специализирано "шивашко" списание, но за "Жената днес" писах.

Разбира се, че се учеха езици, навсякъде се учат, също и се търсеше обучението по тях в условия на липса на интернет и чужди тв канали. Дотук само за Христо Стоичков чух, че обяснявал в интервю някъде на запад "забранено беше", явно съзнава човекът, че никакви езици не знае, ама или не се сеща, че е защото не го бива в ученето, или като Азис и причината майка му да влезе в затвора си е намерил добре звучащо като за пред западна медия оправдание.

И да, имаше го това, което описва Ирис - пътуване до град Х, защото точно там има еди-какво си (шкаф, абажур - нашите бяха донесли един от майната си, май от СССР, и аз го счупих неволно, мивка, плочки с определен цвят). Може и в твоя град да е имало, де, абажури и мебели си имаше и в Пловдив, но без разнообразие, а майка ми беше претенциозна в това отношение. То може би всеки би бил, просто сега не забелязваме избора.
Нашите купиха през 80-те кафяви плочки - за стена и под, мивка и тоалетна чиния за ремонт на вече старичката ни баня, но така и не ги монтираха в крайна сметка, с изключение на плочките на стените. Не ги монтираха, защото и те като мен хич не бяха от експедитивните в ремонтите, но майка ми до последно си казваше, че тази купена вече санитария не и харесва и не иска да я слагаме. Съгласила се да я купят, защото нямало нищо друго в момента. Останаха си в мазето и до днес са там, а банята е още с мозайката и чинията от 1960 г. и без мивка, старата я махнаха и нова не сложиха. Може аз да ги сложа тия кафявите... някой далечен ден, аз такива претенции за цвят нямам.

Учеха се езици много, разбира се, английски, френски, немски, езиковите бяха много желани, но почти недостъпни за простосмъртни. Те бяха и много малко де,  а извън София сигурно по една на град. От форума знам за много хора, които са влезли в такива с яко учене и без връзки. Учебници и граматики имаше, един - два, но се преиздаваха редовно.  Много бяха желани западните езици по очевидни причини.

Да ви кажа нещо интересно обаче, вече след промените работех в една от големите ни културни институции. Оказа се, че в периода след големите комунистически чистки в нея са намерили пристан един двама недоубити от народната власт царски офицери именно поради познанията си по западни езици, които в цървуланския период на партията са били много кът. Впоследствие обаче, другарите си изпращат децата да учат по езикови гимназии и дори в западна  чужбина, където добре усвояват владеенето на чужди езици, завързват някакви връзки и вече след Десети пък, пак номенклатурните отрочета се намърдаха в представителствата на чуждестранните компании, или направо с пари от червени куфарчета основаха фирми

Не виждам номенклатурни отрочета в България. Децата на Борисов,Нинова и прочие,са на Запад. А децата на Тодор Живков и обкръжението му още преди "10-ти" битуваха на Запад. Сал един Малък Тошко остана и знаем как свърши...

Хе, Мегдена, писах, че родителите ми бяха висшисти, защото съм от прованса, и обикновено се счита, че всички оттам сме необразовани и неграмотни селяндури😉. Да, има го и това де, нали затова писах, че си шиех и плетях облеклото. По същата причина знам за страданието на дребни и по-големи животинки. Сега е различно, 25% сте софиянци, столичани, останалите 25%, от другите три големи града. Затова и пиша тук, не всичко е както го вижда съвременният урбанизиран български елит😊.

Моите родители и дядовци също бяха завършили висше образование, само един от тях в София. Висши учебни заведения имаше и в по-големите окръжни градове и не само в София. Можеше да се учи висше на всякаква възраст и даже имаше възможност за хора, които не са имали добър успех в дипломата за средно образование да работят 2 години в производството, в завод и после да се запишат без изпит в Рабфак (работнически факултет), в който една година се подготвяха само по предмети, които щяха да им трябват за висшето образование, което бяха избрали. След тази подготвителна година се записваха, редовно или задочно и си учеха, както всички останали, приети с изпит и заедно с тях.

Имах познати, кандидатствали 5-6 пъти медицина или английска филология, но неприети. Отидоха на работа в заводи и след 3-4 години започнаха да учат желаната специалност в желания университет.

За ненавършилите средно образование имаше във всеки окръжен град (но може и в други. Не съм сигурна) вечерни гимназии.

Тогава работодателите бяха длъжни да се съобразяват с очните (присъствени) занятия на задочно и вечерно учещите, както и с изпитите и да им дават платен отпуск през това време.

Да, имаше много хубави учебници по западни езици, а българските за езиковите гимназии бяха уникални. На по-добри не съм попаднала.

У нас бедната ми баба много плетеше и шиеше. Майка ми и другата баба не се занимаваха с такива дейности.

Наистина нямаше навсякъде всичко. Едните ни дебели килими, вълнени, персийски тип, майка ги довлачи чак от Сливен. И ние сме смъкнали всякакви боклуци от други градове и чужбина до степен да съм отвратена от обзавеждане, електроуреди и всякакво пътуване. У нас купуваме нужното и сменяме като се счупи. Нищо повече. Килими даже нямам на пода. Прахоберници не ща. Нямам и дебели завеси. Само дантелени сме сложили и като не искаме да се вижда какво правим в помещението, пускаме щорите.

Баните в България наистина бяха супер добре направени повечето, особено в новите, строени след 1970г панелки. Хората влагаха в интериор. 90% от английските бани в къщите с предградия бяха по-зле обзаведени от българските, освен мръснички. Та, не е само строя. 

Аз си мечтаех за продрани дънки, като на Мадонна. Една приятелка ми остави нейните като си замина и ги носех с клин под тях, без клин лятото. Бях си купила и прашки, за да не ми се виждат гащите лятото. Баба ми не даваше и с продрани на коленете да излизам, за да не ми настиват коленете и да ме хване артрит 🌞. Веднъж излязохме с приятелки и си взех дънките и едно късо бюстие. Бюстието го облякох, но сложих пола и нахлу дънките в един вход. 10 души, които познават баба ми отишли да и кажат, че са ме видяли на центъра полугола, с продран панталон и окъсяла блуза 🤣. Тя им казала, че съм с пола, но ме чакаше на балкона. Добре, че бях сложила полата у приятелка, а не чаках да стигна нашия вход. Криех си прашките, че баба ми реши че са гащи, които са умалели в прането. Прашки в България даже не се продаваха.

Не зная за кое време(кои години) пишете , че много се учели чужди езици, ама сал един руски език започвахме да учим от рано. Западен език се започваше по- късно. Дали не беше чак в 7. клас и то само по 2 часа седмично. Не помня с точност. За частни уроци пък съвсем. То колко учители с английска филология имаше, че да преподават и на частно, след като обучаваха ученици в по 2 училища?!
За изучаването на чужд език в езикова гимназия има филм- Вчера. Човек, завършил такава гимназия(в друг град) казваше, че нещата са били 1:1 еднакви.

Хората, завършили такава гимназия, не са някакво рядко малцинство, че да разказват тайни спомени от извора. Всеки си ги обагря според собствената си емоция и убеждения. Един смята, че нещата (кои неща?) са били 1:1, друг не ги вижда така трагично. Също както един е ходил в казарма и смята, че там е било 1:1 с филма "Граница", друг не смята; един смята, че сме живели 1:1 като в книгата "1984", друг не смята; на един са му гнусни млеката и хлябът от 80-те, за друг са истинска храна, не като сегашната, и те тека.

Никой не е казвал, че ако си завършил езикова гимназия си малцинство, 1) къде го видя и 2) защо пък да не разказваме какво сме преживели? Да не би пак, защото като не сме ‘майни’ или ‘шопи’, не сме валидни😅.

“Вчера” съм гледала, но нищо не помня. DNT, някои хора сме си израстнали с реклами, американски филми и пр. През 80те, преди може друго да е било. Хубавото на прованса по онова време беше, че хващахме юго телевизия. Там въртяха филмови маратони, Даласи, Династии. Алексис Карингтън ме впечатляваше от 10г възраст. Чудех се как жена на 50, може да изглежда така.

Да не говорим, че Фолти Таурс ги показваха и по нашата телевизия. С майка ми и баща ми като деца гледахме Чарли Чаплин и Луи дьо Фюнес. Майка ми имаше две приятелки французойки от Екс ан Прованс. Ходихме и на кино семейно. Спомням си някакъв документален филм за откриването на замръзнал човек. Това си спомням като кино. И например - Васко да Гама от с Рупча, и пак някакъв детски филм за морето и откриване на амфори и потънали кораби.

DNT, не ме познаваш, нито тогава си ме познавала, мери си изказванията, иначе олекваш.
  Като цяло, знам къде съм живяла и малко се дразня да ми подменят спомените. Верно, че историята я пишат победителите, ама много бързате.

Това, че завършилите езикова не са рядко малцинство, го казах в контекста на 1:1 с "Вчера" - източниците на спомени не са малко и едва ли повечето биха го определили така, че да смятаме спомена за достоверен. Вероятно е субективно искрен, но не и баш точен, или има предвид някакви общи неща, които не са свързани с училището или строя. Ако един е казал: "ама едно към едно беше цялата атмосфера и ред", това не значи кой знае какво, ако на него се падат N други с различни спомени и всеки от нас познава такива.

Това, че един и същ човек е вършил престъпления и е имал политически "грехове" и незнайно защо е бил "хванат" заради вторите, не прави логично твърдението, че така се е правело обичайно - криминалните да се изкарват политически. Никоя държава, независимо от строя, няма интерес да се представя зорлем за преследваща политически неудобните. Още повече - когато формално е свободна и демократична и се мъчи да мине за реално такава. Напълно нелогично е и не отговаря на онова, което знаем.
Послание "ние имаме политически неудобни, несъгласни с властта, и ги преследваме", независимо дали отправено към собственото население, или навън, е много по-компрометиращо от "ние имаме престъпници и ги преследваме". Никоя соц държава не отричаше наличието на определен процент битова престъпност, просто подчертаваше, че това са само някои отделни индивиди.
Няма логика да преследваш изнасилвач под предлог, че е политически враг, а да не закачаш онези, които са били само политически врагове. Нали не твърдиш, че всички политически "бунтари" са били и битови престъпници?
Не коментирам изобщо самото "преби до смърт".

Ще коментирам обаче опашките във "Фантастико" и тези по соца, дето ги нямало, освен за "Шогун": аз знам защо хиляди пъти предпочитам "Фантастико". Най-малкото няма да свърши млякото, ако не се наредя.

Като цяло, периодът до 1980 беше доста затегнат. Да кажем, до средата на 1970те, в Испания на власт е Франко, в Източна Европа - тоталитаризъм, в Латинска Америка - военна диктатура. Моя близка е свидетелка на изчезването без следа на бащата на съседско дете в Аржентина, а става въпрос за хиляди такива млади хора в Аржентина и Чили. Последната гнусотия (не знам вярна или не), бе за сафарита от туристи в Босния през войната, но имам и др разкази от свидетели на засадата.

Сега живеем и охолно и свободно. Само дето, глобално. Либерализмът облажи всички ни, НО. Хората сме резултат на възпитание и порядки. Ако продължим с отворените врати политика за бежанци, иконом мигранти и терористи, скоро ще сме свидетели на друго нещо. Дано палачинката не се завърти за децата ни.

През соца в училищата учехме западни езици,но само там,което напълно обезсмисляше тяхното изучаване,защото излезли извън сградата на училището,бързо забравяхме западния език.

Не мога да кажа същото. В Гърция някои не знаят английски, но пък знаят немски. И аз разговарям с тях на немски. Помня го от у-ще. И беше техникум, а не езикова гимназия. В езиковите гимназии учеха много повече и не вярвам напълно или почти да са забравили езика десетилетия по-късно.
С доста гърци разговарям на английски, но все пак има и такива, които не знаят никакъв език.

Ти явно си изключение. Ние учехме френски език в гимназията в средата и края на 80-те години. 1989г. соца падна и през 1992г. отидох в Париж. Еми почти нищо не разбирах какво ми казват,а за говорене – хич. Едва след около три месеца живот във френска среда почнах да вдявам френския... Учителят ни по френски казваше,че само при постоянно общуване с чужд език,той може да се научи. Къде обаче през соца можеше да се общува на френски,английски,немски език?! Никъде. По телевизията (една ТВ само) пускаха български и съветски филми,а чуждите повечето бяха дублирани на български. По вестниците всичко се изписваше на български език. Дори Кока-Кола се пишеше на български. И т.н.