Публикувана: 28 окт. 2025, 14:21 ч.
Последно мнение: 3 ноем. 2025, 21:01 ч.

Как да помогна на себе си

3 814
67
1

# 30 29 окт. 2025, 05:08 ч.

Мнения: 676

Poni69 дава хубави съвети за хора, които нямат клинична депресия. Факт е, че понякога просто химията в мозъка ни не е окей. И каквото и да предприемеш, без адекватно лечение, ще се проваляш.

Моят съвет към авторката е да не бъде толкова предубедена към антидепресантите. Използвани разумно, дори и лека доза ще и върне фокуса и желанието за живот. На този етап не виждам какво има да губи повече. Звучи ми като човек стигнал дъното.

# 31 29 окт. 2025, 07:16 ч.

Мнения: 24

Чудя се какво очакваш да ти кажат тук, освен най-елементарното "отиди на психиатър"? Аз ще ти кажа друго. Знаеш ли лафа " ако едно нещо работи - не го пипай"? В твоя случай едно или няколко неща не работят, тоест пипай ги. Ако не се чувстваш добре в града го смени. Ако не си ок с някое работно място го смени. Ако нещо не ти харесва го промени, не се примирявай за сметка на здравето. Секс има ли качествен? Ако не, измисли как да има. А приятели на този свят - няма, не се ли научихте? Хората са хищници, а на хищник доверие никога. Има само семейство. Психиатър може и да помогне, но може да ти съсипе живота с неадекватни лекарства. Имай предвид, че хора на антидепресанти си остават на тях до живот, защото без тях не могат веднъж опитали ги. Те могат да бъдат патерица, но и дебела тояга... химии.

Последна редакция: ср, 29 окт 2025, 07:23 от Deep

# 32 29 окт. 2025, 08:21 ч.

Мнения: 380

Цитат на: bella-ciao в ср, 29 окт 2025, 04:34

БореПерника твоето предложение малко ми звучи като купи си една Алекса и си поприказвай с Чатгпт - то . Не знам. Може пък и да върши работа ?

Съгласен съм Simple Smile

само че варианта с Чатгпт пак включва говорене. Аз не съм чел изследвания за компютърни игри освен няколко анализа по отношение на как влияе агресията в игрите на младото поколение. Това, което аз съм забелязал е от личен опит и това, което съм виждал при другите. Ще се опитам да го обясня. Има най-различни игри и когато седнеш да играеш, имаш до известна степен пълен контрол, може да спреш играта, да я сложиш на пауза, да изключиш компютъра, да я деинсталираш ако те нервира и т.н. Това е до известна степен да си възстановиш контрола и вътрешно да държиш ситуацията в свои ръце. По време на самата игра създаваш нещо, може да не стане от веднъж, но опитваш. Вътрешно създаваш усещането, че можеш да създаваш неща и когато направиш нещо си доволен от себе си. Когато пък играеш с други, се обединявате в името на някаква цел, и когато я постигнете, това също създава доволство, и че си полезен, и че и ти можеш, и развива умения за работа с други хора. Така или иначе всичко е виртуално, може по всяко време да се откачиш. И малко по-малко се възвръщат комуникативните умения и социалното усещане. Разбира се не отричам, че може да има пристрастряване към играта, загуба на реалност и т.н. Малко е трудно да се обяснят всички процеси, които се случват в мозъка ни, когато играем. Това е малко като игрите за телефон, пускат ти демо, където играчът губи, и ти си мислиш, гледай колко е смотан, аз мога по-добре, и те закачат на кукичката Simple Smile

# 33 29 окт. 2025, 08:25 ч.

София
Мнения: 15 231

Човек, който има видим психиатричен проблем трябва да отиде на психиатър и да бъде диагностициран. Също като при телесните болести. Диагноза и лечение. Това, че нещо е свързано с психиката не означава, че е просто настроение и човек ще го реши като се запише на танци и гледа по-ведро на нещата. Както и това, че някой не чува гласове не значи, че няма заболяване, което не го прави невменяем, но изисква адекватно лечение.

# 34 29 окт. 2025, 10:26 ч.

Мнения: 7 801

Цитат на: Deep в ср, 29 окт 2025, 07:16

с неадекватни лекарства. Имай предвид, че хора на антидепресанти си остават на тях до живот, защото без тях не могат веднъж опитали ги. Те могат да бъдат патерица, но и дебела тояга... химии.

За такива твърдения трябва да се носи наказателна отговорност. Разбира се има такива случаи на тежки хронични депресии, но са по скоро рядкост, лекарствата подпомагат да се възстанови нормалната биохимия на мозъка и той да започне да функционира нормално и без тях. Добър психиатър и правилно лечение могат да свършат чудеса в наглед тежки случаи

# 35 29 окт. 2025, 11:33 ч.

Мнения: 676

Абсолютно невярно е, че веднъж на антидепресанти означава, че цял живот оставаш на тях. Абсолютно невярно… Говоря от собствен опит.

# 36 29 окт. 2025, 11:41 ч.

Мнения: 2 288

Aз бях в такова състияние около 10 години, чак когато ьапочнах да работя с психолог всяка седмица + антидепресанти имах прогрес и след цели 5 години работа чак мога да кажа че се оправих.
Живота ми се усещаше точно така, фалшив, без топли отношения, нищо не ме интересуваше и нищо не ми се правеше.
Съвети за излизане и спорт не работят, защото аз си ги правех , но без да изпитвам или влагам истински емоции в тях.

Ако нямате възможност да вложите тези пари, сега вървят по 100+ лева на сесия психолозите, потърсете видеа на психолози в ютюб , описващи вашите проблеми, на мен и те доста ми помогнаха

# 37 29 окт. 2025, 11:42 ч.

Мнения: 380

Цитат на: rf22 в ср, 29 окт 2025, 10:26

Цитат на: Deep в ср, 29 окт 2025, 07:16

Добре, това е от позитивна гледна точка, че "биха могли да помогнат", само че не е просто така. Първо, че учените може да са напреднали да разгадават мозъка, но все още са далеч от това да го четат като книга. Това не е като някой мускул и кост да кажеш лесно диагноза, че и правилното лечение. Достатъчно съм се наслушал на "тестване върху пациенти" - т.е. отиваш на лекар, дава ти лекарство, пробваш, минава 1-2 седмици - нищо, отиваш пак, и ти казва, айде сега ще опитаме с друго лекарство. И това при сигурно 90+ % се случва, когато говорим за комплексни проблеми. Не говоря за - ама имам температура, вземи един ибупрофен. Това и аз го мога. Второ - ако човек погледне лекарствата и страничните ефекти, може да започне да си мисли - "ама аз ще се лекувам ли или ще се разболявам от други неща". Да не говорим за достатъчно случаи, когато хората взимат лекарства, пък после проблеми с бъбреци, хормони, жлези, зъби, коса и т.н. Накрая излиза, че човек трябва да гълта по една шепа лекарства, и накрая не знаеш, кое вещество с кое реагира.
Лекарствата не са абсолютната панацея и да се очаква, че с хапченца ще се постигне всичко. По същият начин, някой лекар ще каже, айде сега да направим една "лоботомийка" и всичко ще се нареди.

# 38 29 окт. 2025, 12:03 ч.

София
Мнения: 15 231

Цитат на: БореПерника в ср, 29 окт 2025, 11:42

Лекарствата не са абсолютната панацея и да се очаква, че с хапченца ще се постигне всичко. По същият начин, някой лекар ще каже, айде сега да направим една "лоботомийка" и всичко ще се нареди.

Такава мистерия не е. Психиатрията е толкова дял от медицината, колкото и останалите, които лекуват с техните си "хапченца". Не, че няма хора, които не си пият лекарствата за високо кръвно и диабет, но да кажем, че в общия случай, когато имаш нужда от лекарства е добре да ги пиеш, защото без тях положението се влошава.
Някои психиатрични заболявания искат и психотерапия, а други не. Но тук няма посещение при психиатър и диагноза, а вече си разказваме приказки под шипковия храст.
Да отиде, да провери, ако се съмнява да потърси второ мнение, и така.

# 39 29 окт. 2025, 12:25 ч.

Мнения: 1 492

Като един хроничен депресар мога да кажа, общо взето е борба всеки ден. И свикване. Като усетя онова чувство на потиснатост, угнетяване и нежелание за каквото и да било, гледам да не му се отдавам и да не му позволявам да ме завладее. Трудно е, но се свиква, особено пък ако имаш деца, за които да се бориш. Не посещавам психолози, не вярвам, че помагат/лично мнение/. Хобито също е нещо, което помага. Моето хоби са книгите. Отвеждат те в друг свят, в който можеш сам да създадеш реалността и да се отдалечиш за малко от всичко, което те потиска. Поне за мен това е нещото, което ме спасява. Но е трудно и невинаги нещо изобщо помага!
Относно хората, мен лично едно 90 процента от заобикалящите ме хора в ежедневието ме дразнят. Не изпитвам някаква необходимост да комуникирам, дори го правя само и само да не стана съвсем антисоциална. И това не е нещо, което ми тежи. Отдавна не се разочаровам от никой, защото не допускам никой до себе си чак толкова, че да му дам шанс да ме разочарова. Контактите ми са съвсем повърхностни. Не вярвам на никой и имам доста основателни причини, за което. И пак казвам, това мен не ме натоварва, дори напротив.
В общи линии, не чакай друг да ти помогне, ако сам не можеш да си помогнеш!

# 40 29 окт. 2025, 12:27 ч.

Мнения: 7 801

Само хора, които никога не са се сблъсквали или виждали сериозно психично състояние могат да ги приемат тези неща за лиготия или нещо дето се оправя с излизане с приятели или компютърни игри. Мога да кажа, че това са едни от най тежките болести разстройващи здравето и живота на болния, че и на близките му. Гледаш го физически здрав човек, а всъщност го няма. Страдащите от тежка депресия дори завиждат на раково болните, понякога всичко завършва по същия начин. Така че си спестете тези изказвания, нека авторката потърси помощ от специалист - лекар по психиатрия , не някой завършил измислен университет със психология дето разбира по малко от мен.

# 41 29 окт. 2025, 12:32 ч.

София
Мнения: 22 571

Чак пък дъното. Много хора имат такива усещания, мисли и разочарования на ежедневна база, просто не ги афишират и продължават да функционират някак. И да, нямам предвид само неразположение. Много хора са хронично депресирани, в клиничния смисъл на думата, но не го осъзнават и просто бутат.
Явно имам ниски критерии за дъно.
Да, част от него е да завиждаш на терминално болните, както rff22 е посочил, но не знаем дали при авторката е баш така. Нека отиде, но това с присмиването от лекарите ни мяза повече на вид тревожност. Ще се върна да прочета какво е споделила, нека не я "погребваме"

# 42 29 окт. 2025, 12:42 ч.

Мнения: 3 025

Цитат на: Deep в ср, 29 окт 2025, 07:16

Имай предвид, че хора на антидепресанти си остават на тях до живот, защото без тях не могат веднъж опитали ги. Те могат да бъдат патерица, но и дебела тояга... химии.

Почти всички лекари и статии за депресия, които съм чела, говорят за проблем при производството на хормона серотонин, който проблем се регулира с хапчета. Подобно на инсулина при диабетиците. Да, може и да приемаш лекарства вечно, както и диабетика. Какъв е другият вариант? Да не ходиш на работа, да нямаш социални контакти, да нямаш приятели и партньор и да изолираш себе си и детето си? Това е инвалидизиране.
Съгласна съм с rf. Тук не става въпрос за интроверт, който води пълноценен щастлив живот, но не обича тълпи и няма нужда от много приятели. Авторката, освен нежелание да се среща с хора, какво работи, как се издържа, как ще се издържа след години, ами осигуровки, ами стаж? Авторката има ли хобита? На плуване ли ходи, на спорт, на катерене, на театър? Прекалено много се нормализира животът тип хикикомори. Щом е написала тема, значи нещо й тежи.
Това, че се чувстваш раздразнен, самотен или неразбран от хората две седмици в годината, защото ти е паднал тонусът или те е хванала есенна депресия няма нищо общо.

# 43 29 окт. 2025, 12:56 ч.

София
Мнения: 22 571

Тук ще го играя адвокат на Дявола, ама защо за единия човек милеем, тъжим и раздаваме съвети, а за другия презюмираме, че два пъти в годината му е станало лошо. Реално, не знаем кой какво. Имаме само изказа - сърцераздирателен срещу по- суров.

Потребителят не е много далеч от истината. Знам, че сега ще изскочат поне 2-3 да съобщят как при тях е минало и заминало с лекарствата, но отворете темата за тревожното разстройство и вижте, че едно и същи потребители пишат от години и все са си на лекарства. В което няма лошо, но нека не си затваряме очите как отиваме, психиатърът веднага нацелва вълшебното хапче и със сигурност се чувстваш по- добре.
Може да отнеме много време.

Последна редакция: ср, 29 окт 2025, 13:14 от The Catcher in the Rye

# 44 29 окт. 2025, 13:07 ч.

Мнения: 6 919

За втори път.
Всеки, който се обявява против консултация с лекар и лечение с лекарства, по негова преценка по отношение на други хора трябва да носи отговорност. Във форума -минимум предупреждение.

Препоръчани теми

Лошо ли е да си стиснат?

Колко често комуникирате с партньорите си?

Неизлечимо болна съм и не искам да товаря семейството си.

С какво ви дразнят свекървите? - 169

Причина:

Причина: