Да, съгласна съм за България за съжаление, но за чуждестранна фирма ми е много шокиращо. Ако не бях видяла последната информация за разликата, може би нищо нямаше да направя, но след като подадох молбата за напускане, реших да потърся и правен съвет. Абсолютно всички факти са на моя страна и в моя полза, пуснах официално жалби и сигнали както и като whistleblower в самата корпоративна система. Прие се много сериозно и тук говорим за солидна сума обезщетение, както и откъм морална и принципна гледна точка. Естествено си е до човек, но мисля, че всеки един трябва да си търси правата.
Аз го гледам от две страни: първо - търся си правата и второ - от обществен дълг може да се нарече, че отправям гласност за такива проблеми. Може и да се погледне от по-глобална гледна точка за самите морални ценности на дадено общество и какво се приема за общоприето като "нормално". Тоест, дори нещо да не е справедливо, ако се случва често, се приема, но се приема поради ред други причини, особено в работната среда.
Като цяло мисля, че е културно насаден проблем навсякъде и конфронтацията не признак на драма, слабост или труден характер. Затова и все повече мисля, че се прилагат през последните години тези неофициални форми за "тихо уволнение" и "тихо напускане".
Ето, например ти споделяш, че ти се е случвало много пъти и напускаш без угризения и без особени драми, но също така споделяш, че е вбесителна ситуация или поне има съгласие за моят пример. На мен ми е изключително интересно да разбера защо ако ти се е случвало не един път, винаги напускаш без някакви допълнителни действия? Аз пак приемам, че зависи от самия човек, но ако не се дава гласност за такива нередности, те ще продължат безнаказано. Наистина ги гледам нещата от морален кодекс.