Любовен триъгълник

Казаха на Мишин:

— Ей, Мишин, ставай!

Мишин рече:

— Няма да стана — и продължи да си лежи на пода.

Тогава към него се приближи Кулигин и каза:

— Ако не станеш сам, аз ще те принудя.

— Не — отсече Мишин и продължи да си лежи на пода.

До него се приближи Селезньова и каза:

— Вие, Мишин, вечно се търкаляте по пода на коридора и ни пречите да минаваме.

— Преча ви и ще продължавам да ви преча — рече Мишин.

— Ама вижте — започна Коршунов, но Кулигин го прекъсна и каза:

— Абе какво да приказваме! Позвънете в милицията.

Позвъниха в милицията и извикаха милиционер.

След половин час милиционерът дойде заедно с портиера.

— Какво става тук? — попита милиционерът.

— Ами ето на, погледнете — възкликна Коршунов, но Кулигин го прекъсна и каза:

— Ето на. Този гражданин непрекъснато лежи на пода и ни пречи да минаваме по коридора. И така го увещавахме, и иначе…

Но тук се намеси Селезньова и прекъсна Кулигин:

— Молим го да се махне, но той не ще.

— Да — каза Коршунов.

Милиционерът се приближи до Мишин.

— Вие, гражданино, защо лежите тука? — попита милиционерът.

— Почивам си — отвърна Мишин.

— Това място, гражданино, не е подходящо за почивка. — заяви милиционерът. — Вие, гражданино, къде живеете?

— Тука — отвърна Мишин.

— Къде ви е стаята? — попита милиционерът.

— Той се води в нашата квартира, но си няма стая — обади се Кулигин.

— Почакайте, гражданино — каза милиционерът, — сега говоря с него. Гражданино, вие къде спите?

— Тука — рече Мишин.

— Може ли? — подхвана Коршунов, но Кулигин го прекъсна и каза:

— Той няма дори легло и се търкаля направо на голия под.

— Те отдавна се оплакват от него — намеси се портиерът.

— Абсолютно невъзможно е да се минава по коридора — каза Селезньова. — Не мога вечно да прескачам някакъв мъж. А и той нарочно си изпружва краката, че и ръцете си разперва, и отгоре на всичко лежи по гръб и гледа. Връщам се уморена от работа, нужна ми е почивка.

— Присъединявам се — рече Коршунов, но Кулигин го прекъсна и каза:

— Той лежи тук и нощем. В тъмното всички се спъват в него. Докато го прескачах, си скъсах одеялото.

Селезньова прибави:

— И от джобовете му вечно изпадат някакви пирони. Не можеш да ходиш бос по коридора, ще си набодеш краката.

— Преди някое време искаха да го запалят с газ — обади се портиерът.

— Поляхме го с газ — каза Коршунов, но Кулигин го прекъсна и каза:

— Само искахме да го подплашим, но не сме смятали да го подпалваме.

— Пък и аз не бих позволила да горят жив човек в мое присъствие.

— А защо този гражданин лежи в коридора? — попита изведнъж милиционерът.

— А сега ново двайсе! — възкликна Коршунов, но Кулигин го прекъсна и каза:

— Защото няма друго помещение, затова: в тази стая живея аз, в онази — те, в другата — ей този, а Мишин живее в коридора.

— Така не става — рече милиционерът. — Всеки трябва да лежи на собствената си жилищна площ.

— Но той няма друга жилищна площ освен в коридора — каза Кулигин.

— Точно така — потвърди Коршунов.

— И затова вечно лежи тук — заключи Селезньова.

— Така не става — рече милиционерът и си тръгна заедно с портиера.

Коршунов се нахвърли на Мишин.

— И какво? — развика се той. — Много ли ти хареса всичко това?

— Почакайте — каза Кулигин и като се надвеси над Мишин, рече: — Чу ли какво каза милиционерът? Ставай от пода!

— Няма да стана — заяви Мишин и продължи да си лежи.

— Сега той напук на нас вечно ще лежи тука — рече Селезньова.

— Със сигурност — каза ядосано Кулигин.

А Коршунов допълни:

— Не се и съмнявам. Parfaitement[1]!