Родителски права при бащата, възможно ли е?

Защо контактуваш с него?

Това не го бях разбрала. С бебето има проблем или се очаква проблем след раждането и трябва да има неонатология, така ли?

В такъв случай е по-логично да родиш във вашия град в държавната болница, в която има неонатология, защото при всички случаи ще прехвърлят бебето в друга болница ако се налага да престои в неонатология и това е голям стрес за всички близки, а и тебе ще прехвърлят с бебето.

Първото ми дете се роди със спешно секцио силно недоносено и поради липса на свободни кувьози в болницата, в която трябваше да раждам, ме прехвърлиха с линейка в друга, на доста километри от дома ни. След това ме изписаха, но ни дадоха семейна стая наблизо, защото трябваше да нося кърма и да седи в мене по 12 часа и беше ужасно. След това го прехвърлиха до нас, откъдето го и изписаха. Голям стрес беше, а и е доста скъпичко да се изминават стотици километри ежедневно.

Гинекологът ли те прати да раждаш в здравно заведение с неонатология или ти си се филмирала и искаш да има такава за всеки случай?

Трябва да се успокоиш. Някой писа, че в малките населени масата хората се познавали. Добре, обаче много малко жени раждат там, нещо като 5-6 седмично. Много от лекарите, акушерките и останалите работещи там са пенсионери, идващи да работят няколко дълги смени седмично и изобщо не живеят в града ви. На бас, че никой няма да му каже. Нощем в някои отделения даже няма лекар или акушерка и викат по спешност ако дойде жена да ражда.

Успокой се! Това е най-важното.

Град с 3 болници сигурно има над 50 хиляди население.

Тя, като е сама, дори и да шофира, надали ще е в състояние да се самозакара до друг град, като започнат контракции. Българките не сме като храбрите самотни майки в любовните романи, живеещи някъде в пустошта, които се качват на колата по време на снежна буря, като усетят, че раждат, за да отидат в цивилизацията да родят, без да им пука за прогнозата за времето.

Лъки, не контактувам с него. Споделям само, че когато общувахме ми пращаше подобни видеа на чат/за да има следи/ и после сме ги разисквали. Пращал ми е и детски кошарки, колички и т.н. Питал е памперса до кога ще държа, до кога смятам да кърмя. И когато му отговорих, че възнамерявам доколкото е възможно по-дълго не беше очарован. Струва ми се, че не му се гледа пеленаче и не му се бърше задник и затова иска да става по-скоро самостоятелно детето.
Няма как след толкова дълбоки подозрения от моя страна да продължа да общувам с него.
Невена, скоро влизам в 7м, за сега всичко е наред, но не знам как ще е нататък. Все още е седалищен, но пък има още време
Все пак се страхувам и би ми било по-спокойно ако има на разположение неонатологичен екип, иначе разстоянието между двете болници е около 35 км.

Какво значи "иска да става по-скоро самостоятелно дете"? Какви са тези простотии? Мислите ли, че без гърди и памперс вече е самостоятелно едно дете? И как хем ти се струва, че не му се гледа пеленаче, хем се паникьосваш, че ще ти го вземе? Сама си противоречиш и то е крайно време да се успокоиш. Посъветвах те да говориш с психолог.

Тя още не е родила, ама се правят планове колко ще го кърми и кога ще му сваля памперса, че и сериозно отговаря на такива въпроси. Всякакви стечение на обстоятелствата и съдбата има, но за съжаление има и деца, които никога не успяват да станат много самостоятелни.

И двамата са водили някакъв много фантасмагоричен разговор и са участвали съвсем сериозно в него.
Мисля, че бащата смята, че е редно бъдещият наследник да се отбие до годинка и да си хваща живота в ръце. Амаха.

delusional ... Както казват младите ...

Момичета, говорих с една адвокатка, която е много на ти със семейното право.
Като доказателства ме посъветва да си набавя от вещи психолози още преди да родя, експертизи за тревожността, по този начин ще си удостоверя тормоза и тревожността, следствие на психическото насилие, което ми е прилагал.
Ами, тя супер много ме обнадежди, увери ме, че само на две майки в нейната кариера са отнемали децата, като въпросните са били наистина без никакъв капацитет… правещи секс пред децата и други подобни гнусотии. Не вижда никакъв риск при мен, а по-скоро в най-лош случай бащата би получил по-разширен режим, но не и основно отглеждане. Каза, че на практика това е невъзможно

Ти си направи психиатрични експертизи и вече тогава да видиш как ще ти вземат детето наистина...
Не знам каква е тая адвокатка, но психически тормоз не се доказва с това колко си зле, а с това какво ти прави. И можеш да извадиш ограничителна заповед ако ти прави нещо. Та чисто човешки те съветвам да потърсиш помощ от терапевт, но предвид постовете ти тук, да не си правиш експертизи при психиатри, защото такива се правят при независими вещи лица назначени от съда, например, а не при някой си при когото си решила да отидеш ти. Пък и ще вземе да те установи твърде тревожна и после ще видиш какво значи човек сам каквото си направи, никой да не може да му го направи.

В момента нали няма баща и може и да няма, ако не е припознато детето. Изчакай да се роди живо и здраво дете, не го улеснявай с припознаването и тогава, ако се наложи, мисли за родителски права и адвокати. В момента той няма никакви родителски права. То и ти също нямаш, де...

Уау...  Не думай... Колко човека тук ти казаха същото... По-добре не ходи да си правиш експертизи, така освен, че не си добре друго няма как да се докаже.

Това с експертизите, ще бъде нещо като автогол. А ако му позволи да припознае, автоголовете ще са 2.
И така мача ще започне с 2 на нула за господина.

Ами и ние това ти казахме.
Добре поне, че си направила консултация, за да си по-спокойна.
От мен един безплатен съвет, нещо, с което не съм съгласна с колегата. Имай си документ от психолог, но не го размятай в дело за родителски права. Така ще му дадеш коз в ръцете - майката не е психически стабилна един вид. Такъв документ може да ти послужи евентуално по дело за домашно насилие, но за родителски права по-скоро ти трябват доказателства, че си добра майка, а не че си психически нестабилна и ходиш по психолози и психиатри. Такива доказателства събирай - най-вече свидетели, хора, които знаят, че ти си гледаш прекрасно детето. Правят се социални доклади в такива дела, като социалните вземат сведения от личния лекар на детето, от учители, ако ходи на градина или училище, от твои роднини и т. н. Всички тези хора трябва да дадат инфо пред социалните, че ти си добра майка. Затова единственото, което се иска от теб, е да бъдеш добра майка за детето си. Нищо повече.
Имах дело за родителски права, бях адвокат на майката, а бащата също искаше родителските права върху двете деца. Въпросният доведе двама свидетели, които два, даже три часа убеждаваха съда колко лоша майка е майката и колко добър баща е бащата. Да, обаче социалните доклади показваха, че децата са водени редовно на прегледи при личната лекарка, че имат всички ваксини, че ходят на градина и училище спретнати и чисти, а майка им ги води, съответно взема и се грижи добре за тях, помага им в уроци и  т. н. Сещаш се, че съдът не даде вяра на свидетелите, а на социалните доклади. Даде родителските права на майката, а после и още една инстанция потвърди решението.
Така че ти трябва да си стабилна и добра майка за детето си. Отношенията ти с бащата като между мъж и жена са нещо отделно и те нямат нищо общо с това кой какъв родител е. Родителският капацитет включва и още нещо - дали  си склонна детето ти да поддържа контакт с другия родител или го ограничаваш. Затова и там внимавай.
Толкова от мен като безплатна консултация.
Това разбира се в случай, че детето бъде припознато от бащата и стигнете до дело за родителски права.

Ох, съвсем се шашнах. Да не би аз нещо да не съм я разбрала правилно? Каза, ме трябва да имам доказателства за нанесения психически тормоз и че той ми вреди. Посъветва ме да поработя с ПУЛС, някакво НПО явно. Аз също си мислих, че ще е в мой ущърб това с експертизата. Тази адвокатка работи изключително само по подобни дела и уж е надеждна, но се притесних сега…