Абсолютни глупости! Представям си аромата след 40 дни без душ.....нищо не съм спазвала след смъртта на близки, а за 6 години загубих майка ми, баща ми и сестра ми.
- Публикувана: 9 ноем. 2025, 19:38 ч.
- Последно мнение: 11 ноем. 2025, 14:05 ч.
40 дни от смъртта на близък човек
Единственото, което спазихме като стар ритуал при смъртта на баба ми и дядо ми, беше да покрием огледалата в къщата им. Основно, защото баба ми така беше заръчала приживе.
Не сме носили траур, не сме спирали да гледаме телевизия. Да не се къпем 40 дни е абсурд. Баща ми около 10 дни носеше малко по-дълга брада от обичайното, това беше.
Не сме носили траур, не сме спирали да гледаме телевизия. Да не се къпем 40 дни е абсурд. Баща ми около 10 дни носеше малко по-дълга брада от обичайното, това беше.
Амелия, направи така, както ти ще си по-спокойна. Не се съобразявай толкова с чужди мнения. Ама аз не зачитам суеверия - щом ти се притесняваш от последствия за децата ти, както те топли, че за мен това е безсмислено? Спазвай си ги всичките, или само избрани, както ТИ си решиш.
Това за къпането за пръв път го чувам.
Иначе за суеверията се счита, че 40 дни душата на човека е все още в нашия свят. Хората ходят всеки ден на гробищата като палят свещ, поливат гроба и оставят храна.
Огледалата се покриват, защото се е считало, че душата на мъртвия ако се огледа в тях ще остане заключена в нашия свят и няма да може да намери пътя към небето.
Също така в дома на умрелия се оставя 40 дни някаква светлина да свети, защото така той ще може да се върне и да се сбогува с близките си и дома си.
Не се бръснат мъжете и се обличат роднините в черно, за да отдадат почит на починалия близък, да покажат скръбта си като стоят далече от суетата на ежедневието си.
Всичко това са суеверия и нищо няма да се случи ако не ги спазвате, но от уважение към починалия близък се въздържайте от тържества и шумни събирания поне през първите 40 дни
Иначе за суеверията се счита, че 40 дни душата на човека е все още в нашия свят. Хората ходят всеки ден на гробищата като палят свещ, поливат гроба и оставят храна.
Огледалата се покриват, защото се е считало, че душата на мъртвия ако се огледа в тях ще остане заключена в нашия свят и няма да може да намери пътя към небето.
Също така в дома на умрелия се оставя 40 дни някаква светлина да свети, защото така той ще може да се върне и да се сбогува с близките си и дома си.
Не се бръснат мъжете и се обличат роднините в черно, за да отдадат почит на починалия близък, да покажат скръбта си като стоят далече от суетата на ежедневието си.
Всичко това са суеверия и нищо няма да се случи ако не ги спазвате, но от уважение към починалия близък се въздържайте от тържества и шумни събирания поне през първите 40 дни
Когато дядо ми почина, баба ми всеки ден ходеше на гроба - май до деветия ден. Траур не сме носили, дори баба ми се скара на майка ми да си свали черния шал да не плаши пациентите. То е както го почувстваш.
Когато баба ми почина нищо не правихме - и се къпахме в деня на погребението, и телевизия гледахме. Нямам спомен да сме ходили всеки ден на гробища. Единственото, което си спомням е, че до 40 ден оставяхме светната лампата на входната врата.
Дрехите и на двамат разчиствахме много по-късно - поне година, но не от суеверие, искахме да мине малко време, а после ни завъртя живота с други неща.
Когато баба ми почина нищо не правихме - и се къпахме в деня на погребението, и телевизия гледахме. Нямам спомен да сме ходили всеки ден на гробища. Единственото, което си спомням е, че до 40 ден оставяхме светната лампата на входната врата.
Дрехите и на двамат разчиствахме много по-късно - поне година, но не от суеверие, искахме да мине малко време, а после ни завъртя живота с други неща.
1 месец след като се омъжих, почина близък човек, ние все още не живеехме заедно, щото щяхме да почнем да живеем в месеца, когато близкия почина. Имахме ремонт. Даже слагахме мебел, като научихме новината. Още ми е гадно като гледам този мебел, но не мога да го сменя, щото си е скъпичък.
Изчакахме 2 месеца, тогава вече се изнесох. След погребения, на човек не му остава мерак.
Сватба, веселби не бяхме планирали и без това, но е много лошо, тамън се радваш и веднага става нещо лошо.
Даже си викам, ако забременея, зарадвам се и пак ако някой почине, щото имаме много възрастни в семейството и пак ако щастието остане в гърлото. Как ще се радвам на детето, как ще съобщя на родата, докато те страдат?
Да не се къпеш е ненормално и то 1 месец. И съболезнования на авторката.
Изчакахме 2 месеца, тогава вече се изнесох. След погребения, на човек не му остава мерак.
Сватба, веселби не бяхме планирали и без това, но е много лошо, тамън се радваш и веднага става нещо лошо.
Даже си викам, ако забременея, зарадвам се и пак ако някой почине, щото имаме много възрастни в семейството и пак ако щастието остане в гърлото. Как ще се радвам на детето, как ще съобщя на родата, докато те страдат?
Да не се къпеш е ненормално и то 1 месец. И съболезнования на авторката.
Тези традиции са за успокоение на близките и, за да се разреждат помените, да продължи живота.
Очевидно най-лошото с човека, който е починал вече се е случило и не може да се случи втори път, никой няма да умре два пъти каквито и ритуали да спазват или да не спазват близките. Дори извън суеверията, ако човек е вярващ нима ще отиде в ада, защото някой не е палил свещ или не е викнал поп да опее близкия.
Но във всяко село и всеки род си има някакви традиции, ако ви успокоява си ги спазвайте.
Очевидно най-лошото с човека, който е починал вече се е случило и не може да се случи втори път, никой няма да умре два пъти каквито и ритуали да спазват или да не спазват близките. Дори извън суеверията, ако човек е вярващ нима ще отиде в ада, защото някой не е палил свещ или не е викнал поп да опее близкия.
Но във всяко село и всеки род си има някакви традиции, ако ви успокоява си ги спазвайте.
Аз също не съм обличала черно. Дори в ежедневието много от дрехите ми са черни, но когато скърбя, като че ли искам да облека нещо цветно, за да ме разсее. Телевизия съм гледала непрекъснато, представям си колко зле бих се чувствала на тишина. За основното чистене и изхвърлянето на дрехи - не го правя до 40. Имам чувството, че така искам да изхвърля човека. Така почувствах веднъж моя приятелка - обади ми се, че майка й е починала преди седмица и ми се похвали, че е успяла да извика фирма, която да изнесе вещите й, да изключи телефона, да прехвърли всички сметки, да поръча нова дограма - все едно с нетърпение е чакала майка й да почине, за да завладее жилището, в което живееха двете.
Така почувствах веднъж моя приятелка - обади ми се, че майка й е починала преди седмица и ми се похвали, че е успяла да извика фирма, която да изнесе вещите й, да изключи телефона, да прехвърли всички сметки, да поръча нова дограма - все едно с нетърпение е чакала майка й да почине, за да завладее жилището, в което живееха двете.
Аз съм скърбяла най-много по дискотеки, а някой като теб може да е мислел, че празнувам смъртта на човека, но това не е важно. Важно е, че съм се справила в тежките моменти по своя начин. А за хората е важно какво правим докато са живи, а не колко благочестиво скърбим като умрат. Според мен.
На един мой приятел майка му като почина, той дойде да играем карти, както всяка вечер се събирахме. Не смеехме да шукнем, той игра, хвърля, ядосва се, после беше тих... Много тягостно беше за всички ни, но поне можехме да направим това - да осигурим компания, в която да е, докато у дома му са се събирали малко по малко роднини. Ние бяхме ученици още, майка му се измъчи с рак. И телевизор е вървял, и игра сме играли. Това никак не значи, че за всички не беше шок и голяма мъка.
Така почувствах веднъж моя приятелка - обади ми се, че майка й е починала преди седмица и ми се похвали, че е успяла да извика фирма, която да изнесе вещите й, да изключи телефона, да прехвърли всички сметки, да поръча нова дограма - все едно с нетърпение е чакала майка й да почине, за да завладее жилището, в което живееха двете.
Аз съм скърбяла най-много по дискотеки, а някой като теб може да е мислел, че празнувам смъртта на човека, но това не е важно. Важно е, че съм се справила в тежките моменти по своя начин. А за хората е важно какво правим докато са живи, а не колко благочестиво скърбим като умрат. Според мен.
Аз също не съм издържала. Когато майка ми умираше в болницата, когато си тръгвах от нея, си пусках силно музиката в колата - не можех да издържа на напрежението, музиката ми помагаше да оцелея. Това, което написах за приятелката ми го мисля, защото знам повече подробности, които не съм написала и мнението ми не е без основание, може би е неподходящо за тук, съжалявам
Суеверия са това. Особено за къпане?! Погребала съм майка и баща. За майка се раздирах от мъка. Бях в шок, защото беше ужасно неочаквано, тя не беше боледувала. Просто сърцето я предаде. За два дена. Не съм гледала тв, не съм слушала музика, но то сърцето ми ридаеше, не знаех къде съм,не ми беше до филми, програми, новини.... Но как няма да се къпя? И защо? Палех си всяка вечер една голяма свещ от погребението, до портрета на мама и си плачех. До 40тия ден я палех, така ми беше казал свещеникът. И си гледах любимата домашна жилетка на мама. И до днес си я пазя.