40 дни от смъртта на близък човек

Когато починаха родителите ми, изобщо не изпитах страх, че ще умря. Това едва ли щеше да ми дойде наум в онзи.момент. Точно в този момент чувството за самосъхранение го няма. Обзема те една огромна мъка, която те задушава и не желаеш нищо да правиш. Говоря, когато става на въпрос за много близки хора. Иначе.за външни хора, ще те обземе страх от смъртта и че твоят ден наближава. А при много близки хора, мъката е огромна. Заради траур не съм се подчинявала на ритуали. Правих го по задължение и моят брат изведнъж повярва на ритуалите, и ме притискаше и аз да ги спазя. Карали.сме се по този въпрос. Той заяви, че като не исках да спазвам ритуали, е означавало, че не обичах и тъжах за родителите си.

Ох Анонимен_7. Милият ти брат. Колко е страдал за да може да каже такова нещо.

Моят брат прави ритуали от показност. Вдига помени, ама огромни, поръчва храна, звъни на всички приятели на баща ни, прави се на много страдащ. И почна да пропуска да казва на мен и майка ни, че има помен. Още преди да се изпокараме. Иначе нали.. оня ден подминал майка ми на улицата, открадна урната с прахта на баща ни. Какво да кажа.. всеки прави, каквото акъл го учи и колкото му е капацитета.
Аз черно сложих само на погребението и на няколкото помени, в които участвах. Баща ми черно в живота си слагаше само на погребение. И като възрастен носеше синьо, зелено, черно най-много за яке и толкова. Почина юни месец, вече беше топло. Не можех да сложа и жалейка. Като се съвзех почнах и да излизам. Още помня как почти година след смъртта му бях на бар в Сода и ревах на една песен, която той също много обичаше. Мъката има различни проявления.

ММ се обръсна на петият ден от кончината на майка си, детето беше на 2г тв ползвахме като нощна лампа, и с това не направихме компромис. Беше около Коледа, вечерта на Коледа си гледахме Тв, хапнахме и легнахме, без празненства. Да не се къпеш 40 дни?! Това е малоумно. -Последствия при нас няма. (2г минаха.)

Аз съм питала свещеници за къпането, прането и раздаването, единия ми се сопна ,,къде, в коя църковна книга пише  такива неща, откъде ги измисляте, няма такова нещо", на другия като занесох списъка за 40 дни, да види дали не сме пропуснали нещо, едвам се сдържа да не се разсмее, каза че е достатъчно и че душата няма нужда от храна, дрехи и посуда, а само от молитви. Ама при нас помените са като сватби- ресторант, торби за вкъщи на всички присъстващи с ядене и посуда, отделно нови дрехи, лятни, зимни, обувки, чанти, чадъри, спални комплекти и други. Излишно напрежение и нерви по организацията.

Да кажа " без думи съм", малко ще е . Е, то, човек цял живот трябва да си събира "чеиз" за оня свят. Както казваше една приятелка, "опечалените хапнат, пийнат, па като се развеселят, само дето едно хорце не тропнат". Визираше не семейството, а всички стринки, лели, чичовци от близо и далеч. Впрочем, помените са си част от социалния живот в общностите, както свадби, годежи, кръщенета и т.н. и си има установен ред. 

Само че този установен ред е РАЗЛИЧНО установен в различните краища на страната. Има различни местни обичаи.

Първо – съболезнования за свекъра ти.
Това, което усещаш – страх, тревожност, да не „сбъркаш нещо“ за децата – е нормална реакция след смърт на близък човек. Мозъкът ни търси контрол и започва да се „хваща“ за ритуали.

Какво казва Църквата за 40-те дни
В православната традиция 40-те дни са важни за душата на починалия, не за „забрана“ върху живота на близките.

Обичайно се прави:
панихиди / молитви на 3-ти, 9-ти и 40-ти ден;
раздаване на храна и милостиня „за Бог да прости“;
запалена свещ/лампичка у дома в тези дни – по желание.

Никой църковен канон не забранява:
да се къпете;
да перете;
да чистите;
мъжът да се бръсне;
да гледате телевизия или да ползвате компютър.

Свещеници много ясно казват: душата на покойния има нужда от молитва и любов, не от това вие да се лишавате от хигиена и нормален живот.

Откъде идват суеверията (некъпане, небръснене и т.н.)
Това, което ти казват –
„40 дни не се къпете“,
„нищо да не се изнася от къщата“,
„да не се чисти“,
„мъжът да не се бръсне“ –
е смесица от стари местни поверия и социални очаквания:

Някога хората са живели по селца без бани, с рядко къпане по принцип. Лесно е било да се „обвърже“ това с траура.
Небръснатото лице, черните дрехи и неучастието в веселби са били знак пред общността, че човек е в траур.
Покриването на огледала, оставената лампа и т.н. са народни вярвания как да се „улесни“ душата по пътя ѝ – не са заповеди, а символика.

Съвременният проблем е, че към това се добавя и страх:
„ако не го направиш, ще стане нещо лошо“,
„ще пострадат децата“…
Тук вече говорим за суеверие – вяра, че някакъв ритуал магически контролира бъдещето. Това няма връзка нито с Бога, нито с реалността.

Ще навредя ли на децата, ако не спазвам всичко?
Не.
Нищо лошо няма да се случи на децата ти, защото си ги изкъпала, изпрала или си пуснала телевизора.
Това, което е важно за тях през тези 40 дни, е:

да виждат, че мама е до тях;
да имат нормален режим – храна, сън, училище/градина;
да не ги товарят със страшни обяснения („духове“, „проклятия“, „ако не… ще стане нещо лошо“).

Бременни и малки деца традиционно се пазят от погребения не заради „урочасване“, а заради:
силния стрес,
тежките гледки,
риск от травма.

Тоест, пазим психиката им, не от „кармични последствия“.

Какво може спокойно да правиш (практически)
Може без угризения да:

Се къпете и къпете децата – това е въпрос на здраве и достойнство, не на безчувственост.
Чистиш, переш, готвиш – домът трябва да функционира, особено с малки деца.
Мъжът ти да се бръсне и поддържа, най-вече ако работата му го изисква. Брадата като знак на траур може да се спази, ако на него му идва отвътре и не му пречи, а не по принуда.
Пускате телевизор/музика, но просто да не се превръща в шумна веселба и купони в първите дни. Тиха програма, детско филмче – това не е липса на уважение.

По желание, като традиция (не като заплаха):

Може да не местите и не разчиствате основно вещите на починалия до 40-ия ден, ако така се чувствате по-спокойни. Това повече пази вашите чувства, отколкото „него“.
Да отбележите 9-ия и 40-ия ден с панихида, свещ и скромно раздаване. Това помага и на близките да минат през скръбта по-структурирано.

Как да се държиш с „родата“ и натиска
Често зад „така се прави“ стои:

страх „какво ще каже селото/родата“;
човек, който сам не се справя с мъката и се вкопчва в ритуали.

Може спокойно да кажеш, когато те притискат:
„Ще направим това, което е по силите ни и което чувстваме, че е правилно.
Не вярвам, че Бог наказва, защото сме се изкъпали или сме измили децата.“

Така не влизаш в скандал, но и не позволяваш да ви управляват чрез страх.

Ако усещаш, че страхът ти идва в повече
Ако мислите ти все се въртят около „ако не направя точно това, нещо ще стане с децата“, ако постоянно търсиш „правилния“ ритуал – това вече прилича на тревожност с натрапливи мисли. В такъв случай е по-полезно да се поговори:

със свещеник (който ясно отхвърля суеверията);
с психолог, ако почувстваш, че не можеш да се успокоиш.

Това не е слабост, а грижа за себе си и за децата.

Накратко:

Суеверията не управляват съдбата на децата ти.
Църквата не забранява къпане, пране, бръснене и телевизор.
Траурът е в сърцето, не в брадата и мръсните дрехи.
Живейте възможно най-нормално, с уважение към паметта на свекъра ти – чрез молитва, добри дела и грижа за живите.
Ако ти помага да спазиш някоя традиция – направи го спокойно, но не от страх, че „ще стане нещо“. Нищо няма да стане.