Няма нищо в християнския канон, което да нарежда такива неща. Скръбта по близкия човек не се изразява като смърдиш или не гледаш новини (например).
- Публикувана: 9 ноем. 2025, 19:38 ч.
- Последно мнение: 11 ноем. 2025, 14:05 ч.
40 дни от смъртта на близък човек
Така почувствах веднъж моя приятелка - обади ми се, че майка й е починала преди седмица и ми се похвали, че е успяла да извика фирма, която да изнесе вещите й, да изключи телефона, да прехвърли всички сметки, да поръча нова дограма - все едно с нетърпение е чакала майка й да почине, за да завладее жилището, в което живееха двете.
Аз съм скърбяла най-много по дискотеки, а някой като теб може да е мислел, че празнувам смъртта на човека, но това не е важно. Важно е, че съм се справила в тежките моменти по своя начин. А за хората е важно какво правим докато са живи, а не колко благочестиво скърбим като умрат. Според мен.
Аз също не съм издържала. Когато майка ми умираше в болницата, когато си тръгвах от нея, си пусках силно музиката в колата - не можех да издържа на напрежението, музиката ми помагаше да оцелея. Това, което написах за приятелката ми го мисля, защото знам повече подробности, които не съм написала и мнението ми не е без основание, може би е неподходящо за тук, съжалявам
Някои не го чувстват чрез вещите , а чрез любими места, паркове, пътешествия , природа ,цветя, сезони , красиви гледки , изгреви и звезди. Аз не бих съдила за чувствата на чужд човек и кога трябва да се проявят. Особено като говорим за родител .
TeoYo не става дума за канони, а за хора с чувства.
Според мен за да не те настигат проклятия, е важно как се отнасяш с човек, докато е жив, а не как скърбиш, когато умре.
Ако си бил до човека, когато той е зле, купувал си храна и лекарства, плащал си сметките за ток и вода, едва ли ще те настигне наказание, че си се къпал през 40-те дни след погребението.
Ако си бил до човека, когато той е зле, купувал си храна и лекарства, плащал си сметките за ток и вода, едва ли ще те настигне наказание, че си се къпал през 40-те дни след погребението.
Някои семейства са конструирани така и имат такава динамика, че за да платиш нещо на болния трябва да обслужиш всички използвачи до един.
А това , което хората правят при траур , няма общо със страх . Толкова пъти го написаха в темата. В такива моменти на човек не му е до страх за себе си.
А това , което хората правят при траур , няма общо със страх . Толкова пъти го написаха в темата. В такива моменти на човек не му е до страх за себе си.
Не е точно така:
...
Та мисълта ми е вие вярвате ли в суеверия или.. леко съм страхлива като ги чувам и после да няма последствия,че имам малки деца и малко ме е шубе...
Та мисълта ми е вие вярвате ли в суеверия или.. леко съм страхлива като ги чувам и после да няма последствия,че имам малки деца и малко ме е шубе...
Не е точно така:
...
Та мисълта ми е вие вярвате ли в суеверия или.. леко съм страхлива като ги чувам и после да няма последствия,че имам малки деца и малко ме е шубе...
Та мисълта ми е вие вярвате ли в суеверия или.. леко съм страхлива като ги чувам и после да няма последствия,че имам малки деца и малко ме е шубе...
Иначе са ми казвали, че когато човек тъгува страшно много и е в траур още в началото и не може да приеме нещата може да прави каквото иска за да преодолява етапа. Може да плаче нон стоп и да пали тонове свещи или да си приказва ... ще отмине лека - полека. Аз също съм чела, че не може да се изпитва болка от 2 места едновременно. Затова индианците , мисля в тази връзка го четох, когато са лекували ранен , докато трае манипулацията са му давали да захапе нож или са му порязвали в момента на болката ръка или нещо, което да причини по-лека болка на друго място и да отнеме сигнала за силната болка. Чела съм го преди много време и само идейно го преразказвам . Същото мисля е за родилки на които им слагат нещо остро под гърба ,,, уж за да пререже болката.
Затова си представям тези ритуали , причиняващи дискомфорт или лош имидж и погледи от хора, при траур и силна болка от загуба . Да разсейват болката в душата, като жертваш неща, които са ти важни - външен вид, соц. контакти, имидж ... за известно време.
Просто си мисля. Не трърдя че е вярно.
Някои семейства са конструирани така и имат такава динамика, че за да платиш нещо на болния трябва да обслужиш всички използвачи до един.
А това , което хората правят при траур , няма общо със страх . Толкова пъти го написаха в темата. В такива моменти на човек не му е до страх за себе си.
А това , което хората правят при траур , няма общо със страх . Толкова пъти го написаха в темата. В такива моменти на човек не му е до страх за себе си.
Вън форума пишат един куп хора, които не осмислят прочетеното.
“Хора с чувства” сме всички - нека си преживява всеки болката, както го усеща. Ако нямаш сили и желание да се изкъпеш от мъка е едно, да не го правиш от страх и суеверие е друго. Авторката за второто пита, дали ако не спазва еди-какъв си ритуал, нещо може да се случи на децата й. Ми не, не може. Ако починалият и близките му са православни, свещеникът трябва да им е обяснил, че душата на покойника има нужда само от молитви.
“Хора с чувства” сме всички - нека си преживява всеки болката, както го усеща. Ако нямаш сили и желание да се изкъпеш от мъка е едно, да не го правиш от страх и суеверие е друго. Авторката за второто пита, дали ако не спазва еди-какъв си ритуал, нещо може да се случи на децата й. Ми не, не може. Ако починалият и близките му са православни, свещеникът трябва да им е обяснил, че душата на покойника има нужда само от молитви.
...Авторката за второто пита, дали ако не спазва еди-какъв си ритуал, нещо може да се случи на децата й. Ми не, не може.