Няма нищо в християнския канон, което да нарежда такива неща. Скръбта по близкия човек не се изразява като смърдиш или не гледаш новини (например).
- Публикувана: 9 ноем. 2025, 19:38 ч.
- Последно мнение: 14 ноем. 2025, 17:01 ч.
40 дни от смъртта на близък човек
Така почувствах веднъж моя приятелка - обади ми се, че майка й е починала преди седмица и ми се похвали, че е успяла да извика фирма, която да изнесе вещите й, да изключи телефона, да прехвърли всички сметки, да поръча нова дограма - все едно с нетърпение е чакала майка й да почине, за да завладее жилището, в което живееха двете.
Аз съм скърбяла най-много по дискотеки, а някой като теб може да е мислел, че празнувам смъртта на човека, но това не е важно. Важно е, че съм се справила в тежките моменти по своя начин. А за хората е важно какво правим докато са живи, а не колко благочестиво скърбим като умрат. Според мен.
Аз също не съм издържала. Когато майка ми умираше в болницата, когато си тръгвах от нея, си пусках силно музиката в колата - не можех да издържа на напрежението, музиката ми помагаше да оцелея. Това, което написах за приятелката ми го мисля, защото знам повече подробности, които не съм написала и мнението ми не е без основание, може би е неподходящо за тук, съжалявам
Някои не го чувстват чрез вещите , а чрез любими места, паркове, пътешествия , природа ,цветя, сезони , красиви гледки , изгреви и звезди. Аз не бих съдила за чувствата на чужд човек и кога трябва да се проявят. Особено като говорим за родител .
TeoYo не става дума за канони, а за хора с чувства.
Според мен за да не те настигат проклятия, е важно как се отнасяш с човек, докато е жив, а не как скърбиш, когато умре.
Ако си бил до човека, когато той е зле, купувал си храна и лекарства, плащал си сметките за ток и вода, едва ли ще те настигне наказание, че си се къпал през 40-те дни след погребението.
Ако си бил до човека, когато той е зле, купувал си храна и лекарства, плащал си сметките за ток и вода, едва ли ще те настигне наказание, че си се къпал през 40-те дни след погребението.
Някои семейства са конструирани така и имат такава динамика, че за да платиш нещо на болния трябва да обслужиш всички използвачи до един.
А това , което хората правят при траур , няма общо със страх . Толкова пъти го написаха в темата. В такива моменти на човек не му е до страх за себе си.
А това , което хората правят при траур , няма общо със страх . Толкова пъти го написаха в темата. В такива моменти на човек не му е до страх за себе си.
Не е точно така:
...
Та мисълта ми е вие вярвате ли в суеверия или.. леко съм страхлива като ги чувам и после да няма последствия,че имам малки деца и малко ме е шубе...
Та мисълта ми е вие вярвате ли в суеверия или.. леко съм страхлива като ги чувам и после да няма последствия,че имам малки деца и малко ме е шубе...
Не е точно така:
...
Та мисълта ми е вие вярвате ли в суеверия или.. леко съм страхлива като ги чувам и после да няма последствия,че имам малки деца и малко ме е шубе...
Та мисълта ми е вие вярвате ли в суеверия или.. леко съм страхлива като ги чувам и после да няма последствия,че имам малки деца и малко ме е шубе...
Иначе са ми казвали, че когато човек тъгува страшно много и е в траур още в началото и не може да приеме нещата може да прави каквото иска за да преодолява етапа. Може да плаче нон стоп и да пали тонове свещи или да си приказва ... ще отмине лека - полека. Аз също съм чела, че не може да се изпитва болка от 2 места едновременно. Затова индианците , мисля в тази връзка го четох, когато са лекували ранен , докато трае манипулацията са му давали да захапе нож или са му порязвали в момента на болката ръка или нещо, което да причини по-лека болка на друго място и да отнеме сигнала за силната болка. Чела съм го преди много време и само идейно го преразказвам . Същото мисля е за родилки на които им слагат нещо остро под гърба ,,, уж за да пререже болката.
Затова си представям тези ритуали , причиняващи дискомфорт или лош имидж и погледи от хора, при траур и силна болка от загуба . Да разсейват болката в душата, като жертваш неща, които са ти важни - външен вид, соц. контакти, имидж ... за известно време.
Просто си мисля. Не трърдя че е вярно.
Някои семейства са конструирани така и имат такава динамика, че за да платиш нещо на болния трябва да обслужиш всички използвачи до един.
А това , което хората правят при траур , няма общо със страх . Толкова пъти го написаха в темата. В такива моменти на човек не му е до страх за себе си.
А това , което хората правят при траур , няма общо със страх . Толкова пъти го написаха в темата. В такива моменти на човек не му е до страх за себе си.
Вън форума пишат един куп хора, които не осмислят прочетеното.
“Хора с чувства” сме всички - нека си преживява всеки болката, както го усеща. Ако нямаш сили и желание да се изкъпеш от мъка е едно, да не го правиш от страх и суеверие е друго. Авторката за второто пита, дали ако не спазва еди-какъв си ритуал, нещо може да се случи на децата й. Ми не, не може. Ако починалият и близките му са православни, свещеникът трябва да им е обяснил, че душата на покойника има нужда само от молитви.
“Хора с чувства” сме всички - нека си преживява всеки болката, както го усеща. Ако нямаш сили и желание да се изкъпеш от мъка е едно, да не го правиш от страх и суеверие е друго. Авторката за второто пита, дали ако не спазва еди-какъв си ритуал, нещо може да се случи на децата й. Ми не, не може. Ако починалият и близките му са православни, свещеникът трябва да им е обяснил, че душата на покойника има нужда само от молитви.
...Авторката за второто пита, дали ако не спазва еди-какъв си ритуал, нещо може да се случи на децата й. Ми не, не може.
Явно грешно е разбрала, не знам. Всички тези неща наистина не са суеверия и нямат нищо общо с живите, а с душата на починалия. Поверията на повечето места изрично казват бременни да не ходят на погребения, деца да не ходят на погребения, примерно. Така че няма поверия, които ако не изпълниш някой да е казал, че вредят на децата.
Поверията на повечето места изрично казват бременни да не ходят на погребения, деца да не ходят на погребения, примерно.
Ритуалите за некъпане, брадясвяване и т.н би трябвало да са външен израз на опечалените. При голяма мъка може да откажеш ядене и пиене, да се занемариш външно, да не ти се иска да ни музика, ни новини, ни нищо. Проблемът е, че хората различни и различно изживяват мъката.
Препоръчани теми