А ако си купиш дялове във въпросния цитиран фонд няма да ти вземат 60% от печалбата...
- Публикувана: 11 ноем. 2025, 10:35 ч.
- Последно мнение: 22 ян. 2026, 09:52 ч.
Инвестиции - къде, как, какво? - Тема 5
То в общия случай си на загуба по принцип, а при предсрочно теглене, съвсем.
Много след изтичане на срока е теглила, та няма предсрочно. И пак на загуба, грам печалба, а големи обещания.
Една сладурска статия от днешния Капитал:
Борсовият вълк от село Столник
Преди повече от 20 години Георги Борисов случайно си купува финансов вестник и малко след това става инвеститор в акции. И така до днес
Докато се разхожда по бул. "Мария Луиза" в София, Георги Борисов решaва да си купи вестник, а жена на опашката му препоръчала: "Вземи си този", сочейки издание с розова хартия. Така случайно в ръцете му се озовава вестник ПАРИ и за радиотехникът - без познания за финансите и пазарите, изведнъж се отворил прозорец с гледка към инвестиционните хоризонти. Случката е от преди повече от 20 години, но историята продължава и до днес. Открил, че животът по вестниците не е само политика, интриги в държавата и международно положение, тогава в ранните си петдесет Георги започва все повече да се интересува от икономически теми, борси и пазари.
"Започнах да чета и "Капитал", други икономически издания, все интересни неща има там", разказва ми той и додава, че благодарение на понатрупаните познания и повдигнатия интерес след година-две прави и първата си инвестиция. Отива директно на фондовата борса, но от там го връщат и изпращат към адрес на инвестиционен посредник, където си открива сметка и купува няколко акции на български компании. Преди това не е успял да се включи в масовата приватизация.
Днес Георги продължава да има и управлява инвестиционен портфейл и не спира да се интересува не само от пазарите и глобалната политика и икономика - Тръмп, митата, войните. Чете всичко във вестника, знае и цитира имената на повечето автори: тоя написа това, оня другото, харесвам и Икономиста (визирайки статиите от The Economist в "Капитал" - бел. ред.).
Пенсионер на 73 години, с три козички (защото ходенето те кара да мислиш повече), любител поет и изследовател на античните гръцки философи и поети, Георги е единственият борсов инвеститор и читател на "Капитал" в село Столник. Всяка седмица една бройка се доставя в местния супермаркет специално за него, която той купува.
От водната криза до борсата
Срещата ми с Георги е плод на случайност. През лятото екип на вестника беше в елинпелинското село, за да разкаже за водната криза там. Като разбира, че има журналисти от "Капитал", Георги Борисов разпалено започва да дава обратна връзка ги пита къде са изчезнали котировките на акциите на БФБ и защо няма повече борсови обзори за българските компании във вестника. Колегата Йоан Запрянов ми предаде обратната връзка от село Столник и реших да се срещна с него.
Ключови думи като пенсионер от село, инвеститор на фондовата борса и ревностен читател на "Капитал" веднага ме заинтригуваха. След кратка уговорка по телефона направихме среща в края на ноември. В началото на разговора набързо му отговарям на читателски-приятелската критика и му обяснявам, че животът вече е много дигитализиран, а финансите и медиите не са изключение и е добре да следи нещата онлайн, защото не всичко може да излиза на хартия. Бай Георги обаче обича аналоговия свят, не борави с интернет ("опитах, но не стана") и следи котировките по финансова телевизия, казва, че гледа и CNN.
Срещата ни е в нещо като малка заседателна зала във вече споменатия магазин, с маса и десетина стола, а по стените е облепена с листове, на които пише: "Пиенето на бира и алкохолни напитки е забранено."
Портфейл на измачкана хартия
Бай Георги носи и изрезка от вестник, с която ми напомня един изчезнал свят - седмичните борсови котировки на търгуваните компании от 2017 г. А самият му инвестиционен портфейл с позициите е записан върху поизмачкано парче хартия. Минаваме през всяка от акциите в портфейла му, споделя коя кога е купена, колко дивидент е донесла.
В началото на своята инвестиционна дейност е по-активен с търговията, като признава, че е правил и грешки, като е реализирал загуби от различни позиции, купувал е и е продавал. Сега гледа да инвестира с малки суми, редовно, а за него дивидентите са много важни, ето защо в портфейла му преобладават акции на големи борсови компании, които редовно разпределят част от печалбата си.
Някои термини и до днес си остават леко неясни за него като борсов сплит и смисъла на обратното изкупуване, но в разговора ни му се изясняват с примери с помощта на молив и хартия. Обяснявах му как точно предложението за повишение на данък дивидент ще засегне и него, но че е станало добре, че е отпаднал. Доверява се на служителя на инвестиционния посредник, като се чуват по телефона, а когато иска да инвестира, отива до София и купува. Котировките следи по специализирани икономически телевизии. Не ходи на общи събрания, но му казвам, че както има право на дивидент, така има и право на глас в общото събрание, може да задава въпроси и да получи повече информация за развитие на дружеството, в което е акционер.
Разпитва ме има ли новини около определени компании, кои ще се листват във Франкфурт, очевидно очаквайки, че това може да носи потенциал за растеж на цената. Обяснявам му, че нямам информация, която не е публично оповестена от самите компании, както и че не мога да му препоръчват да инвестира и прави сделки с каквото и да било. Той обаче не търси вътрешна информация, а такава, която може да е пропуснал в информационния поток. Бай Георги е от изчезващия вид аналогово поколение, които искат да получат информацията от първа ръка, за да са сигурни в нея, от доверен източник. Сякаш в пространството има нещо недоизказано. Все пак за някои въпроси, на които не мога да му отговоря веднага, проверяваме през телефона ми.
Георги е човек, който не се вписва в спестовния стереотип на българина - да държи парите си само в банкови депозити и имоти. "Банките не дават лихва. Ако имах повече възможност, щях да инвестирам и повече средства", ми казва той. А на въпроса ми какво мисли за имотите и има ли смисъл, той ми отговаря риторично: "Ами тоя, който е купил скъпо, сега дали няма да продава евтино", чудейки се на цялата имотна еуфория.
Смисълът на семейния бюджет
Извън инвестициите е разбрал, че е много важно човек да си прави месечен бюджет: "Като млади, вземем заплати, прибирам се след тежък ден и жена ми ме посреща: Георги-и, изнена-а-да, виж какви чаши съм взела за тебе, виж това, виж онова... И така...търпя аз. Но след това взех да ги пресмятам на тънко, разказва Георги Борисов. "И тогава в една тетрадка разчертах на две - храна, ток, гориво, други разходи. Всеки дава от заплата по равно и накрая те започнаха да се събират парите. И така - напролет на Сандански, лято на море", дава пример как е открил смисъла на бюджетирането, "защото иначе колкото и да взимаш, накрая идва един момент, в който пак нищо няма да остане". И цитира Уорън Бъфет, за който е прочел в книгата на Стойне Василев "Умни пари": не инвестираш онова, което остане след харченето, а първо инвестираш и каквото остане, го харчиш.
Питам има ли около него познати и приятели, които да инвестират, но казва, че няма. Обяснявал им е, обаче хората са мнителни за смисъла на инвестициите. Но горещо препоръчва да го правят, защото "банките дават ниски лихви, а пенсиите след време може и да не стигат."
Иска да разшири инструментите в портфейла си, казва, че взаимните фондове са му сложни, но би инвестирал в ДЦК за граждани. "Бих, но сега не се предлагат", казва със съжаление той. "Но нищо не трябва да се превръща в самоцел, трябва да има баланс в живота, иначе се превръщаш в чичо Скруч", казва инвеститорът от село Столник. И ми припомня сцената от "Йожени Гранде" на Балзак. В нея старият скъперник, който на смъртно легло в студената стая (не обича да се пали често камината, защото огънят струва скъпо) моли дъщеря си Йожени да разпилее златни луидори на масата. А при вида им казва: "Това ме сгрява." Точно докато завършвах този текст, бай Георги ми се обади да ми каже, че е харесал една от по-новите компании на борсата: "Абе, не мърда нещо цената, но пък дава дивидент."
Борсовият вълк от село Столник
Преди повече от 20 години Георги Борисов случайно си купува финансов вестник и малко след това става инвеститор в акции. И така до днес
Докато се разхожда по бул. "Мария Луиза" в София, Георги Борисов решaва да си купи вестник, а жена на опашката му препоръчала: "Вземи си този", сочейки издание с розова хартия. Така случайно в ръцете му се озовава вестник ПАРИ и за радиотехникът - без познания за финансите и пазарите, изведнъж се отворил прозорец с гледка към инвестиционните хоризонти. Случката е от преди повече от 20 години, но историята продължава и до днес. Открил, че животът по вестниците не е само политика, интриги в държавата и международно положение, тогава в ранните си петдесет Георги започва все повече да се интересува от икономически теми, борси и пазари.
"Започнах да чета и "Капитал", други икономически издания, все интересни неща има там", разказва ми той и додава, че благодарение на понатрупаните познания и повдигнатия интерес след година-две прави и първата си инвестиция. Отива директно на фондовата борса, но от там го връщат и изпращат към адрес на инвестиционен посредник, където си открива сметка и купува няколко акции на български компании. Преди това не е успял да се включи в масовата приватизация.
Днес Георги продължава да има и управлява инвестиционен портфейл и не спира да се интересува не само от пазарите и глобалната политика и икономика - Тръмп, митата, войните. Чете всичко във вестника, знае и цитира имената на повечето автори: тоя написа това, оня другото, харесвам и Икономиста (визирайки статиите от The Economist в "Капитал" - бел. ред.).
Пенсионер на 73 години, с три козички (защото ходенето те кара да мислиш повече), любител поет и изследовател на античните гръцки философи и поети, Георги е единственият борсов инвеститор и читател на "Капитал" в село Столник. Всяка седмица една бройка се доставя в местния супермаркет специално за него, която той купува.
От водната криза до борсата
Срещата ми с Георги е плод на случайност. През лятото екип на вестника беше в елинпелинското село, за да разкаже за водната криза там. Като разбира, че има журналисти от "Капитал", Георги Борисов разпалено започва да дава обратна връзка ги пита къде са изчезнали котировките на акциите на БФБ и защо няма повече борсови обзори за българските компании във вестника. Колегата Йоан Запрянов ми предаде обратната връзка от село Столник и реших да се срещна с него.
Ключови думи като пенсионер от село, инвеститор на фондовата борса и ревностен читател на "Капитал" веднага ме заинтригуваха. След кратка уговорка по телефона направихме среща в края на ноември. В началото на разговора набързо му отговарям на читателски-приятелската критика и му обяснявам, че животът вече е много дигитализиран, а финансите и медиите не са изключение и е добре да следи нещата онлайн, защото не всичко може да излиза на хартия. Бай Георги обаче обича аналоговия свят, не борави с интернет ("опитах, но не стана") и следи котировките по финансова телевизия, казва, че гледа и CNN.
Срещата ни е в нещо като малка заседателна зала във вече споменатия магазин, с маса и десетина стола, а по стените е облепена с листове, на които пише: "Пиенето на бира и алкохолни напитки е забранено."
Портфейл на измачкана хартия
Бай Георги носи и изрезка от вестник, с която ми напомня един изчезнал свят - седмичните борсови котировки на търгуваните компании от 2017 г. А самият му инвестиционен портфейл с позициите е записан върху поизмачкано парче хартия. Минаваме през всяка от акциите в портфейла му, споделя коя кога е купена, колко дивидент е донесла.
В началото на своята инвестиционна дейност е по-активен с търговията, като признава, че е правил и грешки, като е реализирал загуби от различни позиции, купувал е и е продавал. Сега гледа да инвестира с малки суми, редовно, а за него дивидентите са много важни, ето защо в портфейла му преобладават акции на големи борсови компании, които редовно разпределят част от печалбата си.
Някои термини и до днес си остават леко неясни за него като борсов сплит и смисъла на обратното изкупуване, но в разговора ни му се изясняват с примери с помощта на молив и хартия. Обяснявах му как точно предложението за повишение на данък дивидент ще засегне и него, но че е станало добре, че е отпаднал. Доверява се на служителя на инвестиционния посредник, като се чуват по телефона, а когато иска да инвестира, отива до София и купува. Котировките следи по специализирани икономически телевизии. Не ходи на общи събрания, но му казвам, че както има право на дивидент, така има и право на глас в общото събрание, може да задава въпроси и да получи повече информация за развитие на дружеството, в което е акционер.
Разпитва ме има ли новини около определени компании, кои ще се листват във Франкфурт, очевидно очаквайки, че това може да носи потенциал за растеж на цената. Обяснявам му, че нямам информация, която не е публично оповестена от самите компании, както и че не мога да му препоръчват да инвестира и прави сделки с каквото и да било. Той обаче не търси вътрешна информация, а такава, която може да е пропуснал в информационния поток. Бай Георги е от изчезващия вид аналогово поколение, които искат да получат информацията от първа ръка, за да са сигурни в нея, от доверен източник. Сякаш в пространството има нещо недоизказано. Все пак за някои въпроси, на които не мога да му отговоря веднага, проверяваме през телефона ми.
Георги е човек, който не се вписва в спестовния стереотип на българина - да държи парите си само в банкови депозити и имоти. "Банките не дават лихва. Ако имах повече възможност, щях да инвестирам и повече средства", ми казва той. А на въпроса ми какво мисли за имотите и има ли смисъл, той ми отговаря риторично: "Ами тоя, който е купил скъпо, сега дали няма да продава евтино", чудейки се на цялата имотна еуфория.
Смисълът на семейния бюджет
Извън инвестициите е разбрал, че е много важно човек да си прави месечен бюджет: "Като млади, вземем заплати, прибирам се след тежък ден и жена ми ме посреща: Георги-и, изнена-а-да, виж какви чаши съм взела за тебе, виж това, виж онова... И така...търпя аз. Но след това взех да ги пресмятам на тънко, разказва Георги Борисов. "И тогава в една тетрадка разчертах на две - храна, ток, гориво, други разходи. Всеки дава от заплата по равно и накрая те започнаха да се събират парите. И така - напролет на Сандански, лято на море", дава пример как е открил смисъла на бюджетирането, "защото иначе колкото и да взимаш, накрая идва един момент, в който пак нищо няма да остане". И цитира Уорън Бъфет, за който е прочел в книгата на Стойне Василев "Умни пари": не инвестираш онова, което остане след харченето, а първо инвестираш и каквото остане, го харчиш.
Питам има ли около него познати и приятели, които да инвестират, но казва, че няма. Обяснявал им е, обаче хората са мнителни за смисъла на инвестициите. Но горещо препоръчва да го правят, защото "банките дават ниски лихви, а пенсиите след време може и да не стигат."
Иска да разшири инструментите в портфейла си, казва, че взаимните фондове са му сложни, но би инвестирал в ДЦК за граждани. "Бих, но сега не се предлагат", казва със съжаление той. "Но нищо не трябва да се превръща в самоцел, трябва да има баланс в живота, иначе се превръщаш в чичо Скруч", казва инвеститорът от село Столник. И ми припомня сцената от "Йожени Гранде" на Балзак. В нея старият скъперник, който на смъртно легло в студената стая (не обича да се пали често камината, защото огънят струва скъпо) моли дъщеря си Йожени да разпилее златни луидори на масата. А при вида им казва: "Това ме сгрява." Точно докато завършвах този текст, бай Георги ми се обади да ми каже, че е харесал една от по-новите компании на борсата: "Абе, не мърда нещо цената, но пък дава дивидент."
Вижте какво предлагат от Уникредит.
И на мен ми предложиха този продукт. Моята банкерка много подробно ми обясни подробностите. Смятам да отделя сума, която в общия случай да не ми трябва за следващите 5 години. Има потенциал за доходност на база индекс свързан с изкуствения интелект. В същото време има 100% гаранция на главницата и на падеж дори и при най-лошия сценарий получаваш минимум главницата, не може да си с отрицателна стойност на падеж. Това е инвестиция "облечена" в застраховка. Заст.покритие е бонус. Средствата са обезпечени от обезпечителен фонд до 100 000 евро. На мен ми харесва този продукт. Хем има възможност за доходност, хем няма как да изгубя.
Застраховката не е "бонус", тя е калкулирана в това, че получаваш едва 40% от евентуалната доходност, както и че даваш възможност на банката да печели повече от твоите пари, блокирайки ги за 5 години.
Пропуснатите възможности за доходност през тези години вече са ги споменали като негатив.
Пропуснатите възможности за доходност през тези години вече са ги споменали като негатив.