Колко ви е прага на поносимост за пиенето на партньора?

Стана ми любопитно - кога на човек му "се налага" да пие?

Когато му се налага да пуши цигари или изпие кафе. Цигарите и кафето и кока-колата даже,че и енергийните напитки също,са наркотици като алкохола...

На сватба или друго тържество. Веднъж така напиха ММ с домашна ракия. Той човека, свикнал на бира само и в комбинация с няколко малки за здравето на младоженците и не може да откажеш на свекъра, се беше отрязал направо. Но пък, от тогава си знае...

Не съм фен на алкохола, почти не пия, а пиянските изпълнения ме отблъскват. Прагът на поносимост бих казала ми е - да не е често, да няма тежки омазвания и да няма гадни промени в поведението.

Глупости... сериозно, "налага се" да се пие алкохол, да се пушат цигари и кафе/кола/енергийни напитки??? Разбира се, че всичко изброено е наркотик, но хайде да сме реалисти и да си носи всеки главата на раменете. Всичко е личен избор и няма сила на света, която да ме накара да изпуша цигара и да пия алкохол. Да ми наливат, да ме подиграват, не ме интересува на сватба ли съм или на каквото и да е. Не пия, точка. Като толкова е задължително да се пие и толкова не съм им приятна с не-пиенето си да не ме канят. Хубаво било човек да може да пие когато се наложи...

Тогава защо "сухите режими" се провалят? Провалят се защото мнозинството от хората имат нужда в определен момент да си пийнат...

"Нужда" е в тоалетната. И водата също е нужда. Всичко останало е искам, пие ми се, вкусно ми е, приятно ми е да пия, разтоварвам се като пия, навик ми е, и така нататък. Когато човек си налага да спре да прави нещо, което обича, и волята му не е достатъчно силна, рано или късно се проваля, да. Или ако си налага да прави нещо, което не му е съвсем по вкуса - и новогодишните обещания за ходене на фитнес се провалят с гръм и трясък още през февруари
Та не съм съгласна, че има "нужда" да пийне. Въпрос на желание е. За цигари и енергийни напитки важи същото.

Сухите режими се провалят, защото забраненият плод е най-сладък. И защото винаги има хитреци, които искат да забогатеят от контрабанда и вдигат допълнително значението и стойността на забраненото.
Ако забранят производството и консумацията на марули, веднага ще бъдат издигнати в изконна нужда на човечеството да ги консумира, и всеки ще си бодне по една саксийка на терасата, защото му е супер важно.

Човек е толкова способен да се откаже напълно от алкохола (защо,обаче?!),колкото ако разпери и размаха ръце,ще политне.
Искам да видя с очите си върлите трезвеници как забраняват на гаджето/съпруга/та си да пият алкохол завинаги. Гледката или по-точно сеирът ще е неповторим.

Всеизвестен факт е,че възрастен човек не се променя.Няма какво да забраняваш,ясно е че няма да стане.Или търпиш това,което САМА си избрала,или го зарязваш и си търсиш непиещ или пиещ малко.Макар че ние жените се женим за неподходящи,с идеята да ги променим,или те ще се променят защото ни обичат.

Да се откаже, ако някой не иска, имаш предвид? Да, разбира се, не можеш да контролираш друг човек.

Но за някои хора е много лесно да не пият - аз не бих имала проблем. Пия нещо на 3 месеца, ако има повод. Мога и да пропусна. Малко безумно е, но ако съм на почивка си казвам 'ех колко е готино сега да изпия един коктейл' - поръчвам си и после съжалявам, защото даже не ми харесва. 😃 Просто не си слагам етикети, и пия толкова рядко че не виждам смисъл да 'отказвам алкохола'.

Никога нищо не се налага, а е вътрешна необходимост: за одушник, за забравяне, за проява на характер, който нямаме, за проимане на кураж, който също не съществува. Всяко нещо, което слагаме в устата си е проява на нашия характер, разбирания и навици: храна, кафе, вода, цигара, алкохол. Всяко едно от тях може да се превърне в оръжие срещу нас самите или околните. Някои от тях обаче нанасят повече поражения. Никога не съм чувала за човек който пуши една цигара, пие едно кафе, сяда зад волана и убива X човека. Някак си е несъпоставимо.

Само че има хора,(трябва да признаете),които пият от преливаща жизнерадост. Пият за да станат светлините по-ярки и реалността по-цветна. Пример са Дионисиевите вакханалии в Елада. Но,има едно голямо "Но". Древните гърци винаги са смесвали виното с вода. За тях алкохолът бързо да въздейства са го смятали за просташко. Днес е обратното – мнозинството пие така,сякаш иска да се "отреже" веднага,на мига. Цитат от "Гаргантюа и Пантагрюел" от "Раздумки за пияници":

"Пия,гълтам,наливам се и защо мислите – защото се страхувам от смъртта! Пия всякога,за да не умра никога. Пия като сюнгер. Някога бях свикнал да пия до дъно,а сега всичко изцеждам до капка..." 

Това са глупости. Познавам много хора, които не пият и не пушат. Познавам и такива, които никога не са опитвали нито цигара, нито алкохол. Познавам бивши пушачи, отказали се - да, завинаги - вече 20+ години, and counting. Много хора не са виждали наркотици. Много хора пък само са пробвали, но не са продължили да употребяват. Въпрос на лично решение на съответния човек е. Но твърдението че е невъзможно да се откаже алкохола е нелепо.
Това е ясно, със забрани не става и никога не съм го разбирала защо има хора, които се опитват да живеят в постоянни забрани, дебнене и скандали при "прегрешение". Пак опираме до личния избор. Ако някой иска да не пие/да не пуши/да не взема наркотици - няма да го прави. Ако иска - никой не може да го спре и да му забрани.

Нивото на битовият алкохолизъм в бг като производител е високо. Хората рядко си дават отчет колко често и колко като количество консумират. Смятат тези данни за незначителни. Особено понеже пиенето често е вечер, вкъщи, с едно изместване от масата на дивана. Затова, всеки си мисли, че количеството което консумира е нормално. И даже полезно.

Парадокс е, че българина не може да "осветли" живота си - да отпуска парата, да почива, да празнува, да се весели - без алкохол. А въздържателите за да не употребяват, очевидно им има нещо. Недопустимо е човек да не иска да се "повесели" .

Израсла съм с баща пълен въздържател (нищо, абсолютно нищо. Бирата също е алкохол) . Като студент решава че алкохола не му носи нищо особено - не го отпуска, нито го кара да се чувства добре, израсъл е с баща с алкохолна злоупотреба и спира напълно да пие. Шегуваше се, че най-силния алкохоли, който употребява, е бозата. За да не изпада   с хората които не го познават обаче в "стигмата на въздържател", на събития и по празници в чашката за алкохол си сипваше вода или сок от стерилизирани краставички (наподобява ракия). Чувала съм коментари на хора, които не знаят че е въздържател  след - после да казват  - "но как е трезвеник, не може да бъде, та той изпи повече ракия от нас и беше най-веселия на масата, свири на китара, пя".

Аз също не пия. Нито ми харесва алкохола на вкус, нито има ефект върху мен, който да ме привлича, нито ми носи нещо повече като усещания.  Както и нямам проблем да кажа че не пия, дори това да накара хората да ме гледат като прокажена. Когато се запознахме със съпругът ми той беше умерен пияч. За годините, които сме заедно, стана още по- умерен.
 Я консумира чашка 1-2пъти в годината, я не. Не го влече пиенето, явно движим в унисон.Вкъщи имаме свободно достъпен  алкохол защото се отваря за гости но не се допива. А всеки пие различно нещо та набора от бутилки е голям. Проблемът с вината /бирите  го решихме, като гостенинът си тръгва с недопитата битилка с вино, или бира, която е избрал да бъде отворена. Даже ми е трудно да си представя че може да се наложи да обмислям дали партньорът ми прекалява с пиенето. Но грубо казано, поносимостта му към злоупотреба с алкохол  на човека с когото живея клони към нула и отляво и отдясно.

Аз не деля хората на пиячи и непиячи. Но хора, които като пийнат не се държат като себе си (колкото и да твърдят че няма разлика) не харесваме. И с ММ сме  минимизирали контактите с тези, които нямат нужната мярка. Нито на тях им е приятно с нас нито обратното. Затова всеки да "движи клуба си по интереси".