Колко ви е прага на поносимост за пиенето на партньора?

Никога не съм разбрал всичката драма за чаша ракия или една две бири. Не знам до колко могат да доведат до алкохолизъм, ама постоянно дуднене към партньора за което много сигурно може да скапе отношенията. Да ми се кудкудяка вечер на главата за дето съм си отворил една студена бира след като съм блъскал цял ден в жегата, със сигурност ще има проблеми, ама не заради алкохола

По принцип е така, но хората се променят. Понякога към по-добро, понякога към по-лошо. Много неща може да са  'червени флагчета' - всички ги имаме, и е трудно да предвидиш след 10 години кое ще е проблем и кое не.

Аз не мога да си представя партньорът ми да пропуши. Но се случва на 30г+. Нисък шанс, но знам за такива случаи.

Ако партньорът ти има наистина много лош опит с алкохола, разбираемо е да няма толерантност дори към една глътка. Различни хора, различни съдби.

А ако партньорът ми има много лош опит с изневери и подобни, трябва ли пак аз да го отнасям? Демек да слагам капаците на очите и приложението в телефона за предаване на местоположението в реално време, да давам отчети за всяка минута извън вкъщи и т.н..
Ми същото е, аз проблем с алкохола нямам, не виждам защо трябва да се боря с нечий лош опит

Почти всяка вечер баща ми си сипваше аперитив - 1-2 чашки твърд алкохол. Пиян съм го виждала на сватби и сбирки, където купонът продължава до ранни зори, имаше хубаво пиянство(както казват хората) - започваше да пее, а понякога се разчувстваше.
Никога не е сядал зад волана след употреба на алкохол (било то и бира). Никога не съм го виждала да пие през деня.
Поради тази причина когато някой се натряска и започне с изпълнения - заяждане, агресия или неадекватно поведение изпитвам адски дискомфорт. Та в този ред на мисли, може би едно голямо питие, максимум две ( ако може да носи). Повече от това количество нито е полезно, нито е приятно за околните.

Никой не те задължава. Ако прецениш, че с даден партньор негативите за теб за повече от позитивите, тръгваш си. Никой не е длъжен да търпи нещо, което за него е неприемливо. Това по принцип, не лично към теб.

Май имаме различни разбирания за напиване. Да се дере с пълно гърло и да пее хайдушки песни, да си говори с другите пияндета на “ти уважааш ли мъ”, да заспива на масата за мен е нетърпимо пиянство. Може да не е агресивно, но е нетърпимо. Да му светнат очите и да стане по-приказлив може. Тоест докато само хора, които те познават много добре, различават, че си пийнал, е търпимо за мен. Когато правиш пиянски сцени - не е.

Съгласна съм с rf, аз също не бих търпяла да си сипя Бейлис и мъжът ми да ме гледа на кръв и да ми обяснява, че съм алкохоличка. Малко ми идва в повече такова четене на морал. И дори не разбирам защо. Прекаляването с тортички и баници е по-вредно дългосрочно от една бира дневно.

Че какво лошо има  в песните? Това ракийката върви двойно по-добре с македонски песни. И не е нужно човек да е пиян за да ги пее.

Мисля, че дудненето може да доведе до алкохолизъм, защото съм чувала подобно дуднене към други хора и ми иде и аз да се напия като слушам. Някои хора просто са си такива. В началото казах какво и докъде е моето ниво на търпимост, но понеже не съм мечтала да съм начална учителка ако човекът е извън нивото ми на търпимост просто не ставаме или не оставаме двойка. Това в съвместното съжителство ми е непоносимо – и от страна на дуднещия и от жертвата. Големи хора, всеки да си гледа неговите неща. С ревността е същото.

Дудненето е типично поведение на съ-зависим. Независимо за какво лошо поведение става въпрос. Хем нищо не прави, хем се оправдава пред самия себе си, че уж прави нещо. И нещата си продължават така, единият уж е токсичен, другият уж е жертва, а двамата така са се оплели, че няма оправия.

Аз съм забелязала,че пиячите в компания на не пиячи са раздразнителни,изнервени и обидчиви.

Нищо лошо няма в песните. Говоря за онова пиянско ръмжене като мечка, тропане по масата и пукане с невидимата пушка във въздуха от човек, който в трезво състояние дори не слуша музика.

ММ изобщо не пие, не обича. У нас аз обичам да си сипя чаша греяно вино. Обожавам вкуса, слагам си понякога подправки, друг път мъничко мед и ми е супер. В студените месеци почти всяка вечер си правя такава чаша. Лятото не пия, защото в жегите не ми е кеф. Като забременях спрях веднага и не съм се сещала докато спрях окончателно да кърмя и известно време след това. Та да, по някое време започнах пак да си правя чаша греяно вино вечер, но не смятам, че съм зависима, защото докато не пиех (година грубо) не съм имала липси, драми, нужди и тн. Не се напивам и нямам идея дали нося на алкохол, защото първо тези неща се променят с годините, и второ аз никога не пия количества, нито концентрати и няма как да проверя. Във всеки случай от чашата червено вино не усещам никакви промени освен дето ми е вкусно и aко настина, ми минава бързо.
ММ никога не ми е правил проблем за алкохол, но то и няма много за какво. Ако ми дуднеше през вечер, сигурно щях напук да си сипя 2 чаши.

Аз, обаче, не толерирам особено пиенето на концентрати като цяло, камо ли редовно. Ако съм с мъж, който иска да пие водки, ракии, уискита и тн, определено ще ми е неприятно. За мен ефекта им е силен и страничните последствия значително повече от на чаша бира или вино. Дори да носиш на пиене. Общо взето, на мнение съм, че количеството и вида алкохол имат значение. Тук даже някои пишат в литри и то за концентрати, и аз мигам на парцали. Това е много сериозно пиене, ако си в състояние да думнеш литър водка и да не ти стане лошо/повърнеш/заспиш и тн някъде по пътя.

Различни организми, различна поносимост към алкохола. Според специалисти тези със способността за количества, особено ако нямат и махмурлук, са най-добрия материал за алкохолизъм. Другите са тия, които не носят, но пият ежедневно, обикновено жени, та по този начин денонощно си имат алкохол в кръвта. То това е нужно за зависимост. И човек, какъвто и да е, и да не се напие, като изпие половин-един литър концентрат 24 часа след това си има алкохол в кръвта. Ако повтори и потрети ето ти едно добро начало...
И все пак някои носим много, но не пием често и като пием също не пием много, независимо, че можем. Не е казано, че всичко, което може трябва да се прави. На мен изобщо не ми е интересно.

Абе много от тия, които твърдят, че носят много, са пияни още на второто малко и просто продължават до откат.