Паническо разстройство - 66

  • 5 619
  • 223
  •   2
Отговори
# 210
  • Мнения: 70
Здравейте! Нещо се обърках и не мога да преценя дали съм за хап вече. Ако посетя психиатър вероятно ще назначи. Ако посетя психолог вероятно ще каже обратното, но първо искам аз да взема това решение. Запазила съм часове и за двете.
Нямам тревожност, само депресия, която се изразява в апатия, липса на смисъл, тъжно настроение... понякога мисли Защо живея? Кому съм нужна? Не мога да го нарека суицидни мисли точно. Идва от външни обстоятелства, самота, отношения и работа , която ме задушава.
Преди 2 години не успях да се справя с това състояние, бях на Золофт, после Есобел, но дадоха странични ефекти и се наложи спирането им. За радост вече бяха подействали положително, бях се стегнала , промяна в живота , желание , но ето пак в кюпа. Ако започна отново Золофт в по-малко количество дали ще даде отново тези странични? Доколкото виждам едно и също лекарство може всеки път различно да влияе?
Заради страничните ефекти преди 2 години стискам зъби и не предприемам посещение при психиатър, но се замислям, че това може да влоши нещата и мога да се докарам и до легло. Интересно ми е за хората само с депресия, кога предприемате крачката към АД? Кога усещате , че е дошъл момента?

# 211
  • Мнения: 7 128
Здравей,
Един психотерапевт ми го обясни така. Приеми че имаш линия. В единия край си без лекарства, а на другия със. От теб зависи кога ще ги започнеш и това се случва някъде по продължение на линията. Ако говорим в проценти ти трябва да определиш на колко процента положението ти става нетърпимо и не искаш повече да се мъчиш образно казано. Не са буквалните думи. Мина време и леко интерпретирам.
Още нещо психолог не би трябвало да ти дава съвети трябва или не да вземаш лекарства. Това е твое решение. Едни се справят със, други без и това е много индивидуално.

# 212
  • Мнения: 70
Ами вероятно ще се справя без лекарства, все в един определен момент нещата ще потръгнат, ..... нооо защо да се мъча? Качеството на живот не е същото- рядко се излиза, избягваш контакти? Работният процес се влошава-изостават задачи заради огромното нежелание. Отношението с хората се влошава, никой не влиза в положение на душевно счупените хора, то не е счупен крак, да не говоря за дете тийн , което ама изобщо не осъзнава ситуацията.
Тоест хубаво ще се мъчим, ама нещата , които влошаваме наоколо и сме градили с години ... ето това ме плаши. Въобще даже няма да споменавам кочината вкъщи, неугледния външен вид ...Поне се насилвам за пилатес, вярвам , че кръвоснабдяването на мозъка бори депреса.
Опитвам да определя тези проценти, ноо нещо в главата все ме натиска, все едно някакво набито чувство за мазохизъм, че трябва да има изпитание, трябва да се мъчим , че катарзисът е важен, че най-тъмно е преди зазоряване... бррррррр Кой ми ги наби тези тъпотии ?

# 213
  • Мнения: 7 128
Затова ти определяш къде по линията искаш да промениш ситуацията. Негативите се увеличават. Ако си мазохист или много неосъзната, или много инатлива може да чакаш до края. Въпросът е искаш ли, струва ли си.

Какви негативи имаше от золофт?

# 214
  • Мнения: 70
Золофт ми направи хрема, която не спираше и го смениха на Есобел. С  Есобел на първия ден усетих потупвания на стъпалото отдолу, за две седмици това потупване плъзна по целите крака. Спряхме лекарствата, но не минаха тези усещания. И не , не си внушавам и не е заради депреса.
3-ма невролози заключиха , че е интоксикация от АД, аз се наплаших защото трябваше да се правят изследвания на мускулатурата. И до ден днешен ги усещам тези неща по мускулите си и ми е като обеца на ухото да не посягам отново. Нооо , ето че....

# 215
  • Мнения: 108
Скрит текст:
Здравейте! Нещо се обърках и не мога да преценя дали съм за хап вече. Ако посетя психиатър вероятно ще назначи. Ако посетя психолог вероятно ще каже обратното, но първо искам аз да взема това решение. Запазила съм часове и за двете.
Нямам тревожност, само депресия, която се изразява в апатия, липса на смисъл, тъжно настроение... понякога мисли Защо живея? Кому съм нужна? Не мога да го нарека суицидни мисли точно. Идва от външни обстоятелства, самота, отношения и работа , която ме задушава.
Преди 2 години не успях да се справя с това състояние, бях на Золофт, после Есобел, но дадоха странични ефекти и се наложи спирането им. За радост вече бяха подействали положително, бях се стегнала , промяна в живота , желание , но ето пак в кюпа. Ако започна отново Золофт в по-малко количество дали ще даде отново тези странични? Доколкото виждам едно и също лекарство може всеки път различно да влияе?
Заради страничните ефекти преди 2 години стискам зъби и не предприемам посещение при психиатър, но се замислям, че това може да влоши нещата и мога да се докарам и до легло. Интересно ми е за хората само с депресия, кога предприемате крачката към АД? Кога усещате , че е дошъл момента?

Все пак сте за специалист, щом си задавате тези въпроси.
Моят опит е, че когато съм в депресивен период не излизам от него без АД
А иначе депресията вече ми е старо приятелче и я усещам по мозъчната мъгла, която я предхожда.

# 216
  • Мнения: 70
Какви са симптомите на мозъчна мъгла при Вас? Забавени реакции, шофирането е с повече внимание, лека скованост на челюстта при говорене... аз това наблюдавам

# 217
  • Мнения: 108
Какви са симптомите на мозъчна мъгла при Вас? Забавени реакции, шофирането е с повече внимание, лека скованост на челюстта при говорене... аз това наблюдавам

Едно към едно с моите симптоми!
Имал съм случай да чувствам, че едва овладявам автомобила и всеки момент
може да направя ПТП, а когато погледна километража констатирам 40 километра в час Simple Smile

# 218
  • Мнения: 310
Ema love, здравейте, и аз съм така - на приливи и отливи съм почти постоянно. Също така и треперя доста като започнат тези кризи. Все гледам нещо да си намирам да правя като усетя, че започват и помага чистене, готвене, шетане, гладене. Днес съм решила да изгладя дрехите на мъжа ми за работа. Но аз имам и две малки деца, с които винаги има какво да се прави. А и заради тях не мога да си позволя да се предавам. Вечер е лесно, защото някак си се успокоявам, взимам си формулата за сън и една чаша вино и с мъжа ми се отпускаме пред тв и не го мисля толкова. А и се радвам, че съм преминала още един ден. Днес ще звъня да моля за увеличаване на дозата на Ципралекса или ще ги моля за други АД. Но много се надявам да поемете по най-правилния за вас път:))

# 219
  • Мнения: 7 128
Треперенето и гаденето са ми най-омразните симптоми. С тях най трудно се справям, когато не съм добре.

# 220
  • Мнения: 310
Да, и на мен те са ми най-трудни.... особено когато и децата са около мен и мъжа ми и имат нужда от мен и моите грижи...
Аз току-що се чух с джи пито и ми увеличи дозата на 10мг дневно. Имам си още два блистера от 5мг, ще си взимам по две на ден и след три месеца казаха да се обадя пак и да им кажа как се чувствам. Силно се надявам този период Даме попреминал дотогава, тъй като тези състояния идват и си отиват до няколко дни.

# 221
  • Швейцария
  • Мнения: 2 933
Ема, ако не ти понасят SSRI, има и трициклични антидепресанти (Миртазапин например). Има и Бринтеликс, който е много лек и почти никога не дава странични ефекти. Има варианти, психиатърът трябва да прецени. Но и тук да ти кажа, не се оставяй така. Аз много късно започнах лечение и много съжалявам. Не става по-добре, а става много по-зле.

# 222
  • Мнения: 70
АМи да , ще го помоля да измисли нещо друго, да не е серотониновите. Другият вариант е да започна пак золофт , но на прашинки и песъчинки , просто тази половинка предния път ми е дошла вероятно ударно на моите 45 кила. Помня , че както бях легнала на бюрото и плачех, изпих я и след половин час бях в мола с огромното желание да си купя най-красивата и невероятна рокля ?!?!?!?! Никой не повярва , че е подействало веднага , но явно е възможно. Втория ден получих докато шофирам паник атака, а никога не съм получавала. Третия ден имах чувството , че се наблюдавам отстрани , но определено си бях усмихнат и спокоен човек . Благодаря!

# 223
  • Швейцария
  • Мнения: 2 933
Антидепресантите се почват по схема в много ниска доза, която се качва постепенно. В началото е нормално симптомите да се засилят, докато организмът свикне. И при мен беше така, първият месец беше кошмар. Дава се успокоително да тушира страничните ефекти.

Общи условия

Активация на акаунт