Нямам тревожност, само депресия, която се изразява в апатия, липса на смисъл, тъжно настроение... понякога мисли Защо живея? Кому съм нужна? Не мога да го нарека суицидни мисли точно. Идва от външни обстоятелства, самота, отношения и работа , която ме задушава.
Преди 2 години не успях да се справя с това състояние, бях на Золофт, после Есобел, но дадоха странични ефекти и се наложи спирането им. За радост вече бяха подействали положително, бях се стегнала , промяна в живота , желание , но ето пак в кюпа. Ако започна отново Золофт в по-малко количество дали ще даде отново тези странични? Доколкото виждам едно и също лекарство може всеки път различно да влияе?
Заради страничните ефекти преди 2 години стискам зъби и не предприемам посещение при психиатър, но се замислям, че това може да влоши нещата и мога да се докарам и до легло. Интересно ми е за хората само с депресия, кога предприемате крачката към АД? Кога усещате , че е дошъл момента?