Да го кажа така. Миг за себе си със себе си. Ти и мислите ти, тишина и нищо друго.
Другото време за себе си включва останалото.
Другото време за себе си включва останалото.
- Публикувана: 18 ноем. 2025, 21:00 ч.
- Последно мнение: 4 дек. 2025, 10:00 ч.
Трябва ли двойките да имат общи пароли или това е нарушение на личното пространство?
Аз след тежък работен ден съм стояла в колата пред нас 40 мин със затворени очи. Представям си как мъжът ми ми звъни да ме пита какво правя и няма ли да се качвам.
Имаше един кратък момент в предишната ми работа, когато и аз съм имала такива моменти. Не съм стояла на паркинга, но ходех поне половин-един час безцелно пеша, преди да се прибера. Имах нужда от време да "превключа" - в работата ми имаше стрес, напрежение, интриги, сблъсък на характери, повишаване на тон. Нито мъжа ми, а още по-малко децата ми, заслужаваха да се прибирам у дома с "работното" си настроение. За щастие много бързо осъзнах колко разрушителна е тази среда за мен, и след като смених работата си, вече нямах такава потребност. Но я разбирам много добре.
Много ми се виждат 40 минути затворена в кола, но всичко по хората ходи. Може би само ако е някъде с гледка към вода или някаква много панорамна гледка. И дали аз бих го направила или не, е едно, съвсем друго е да го отричам като начин на разпускане за друг. Не, не го отричам, просто не е моето.
А защо някой трябва да го разбира? Манди явно има нужда от тези 40 минути по начина, по който си е избрала или ѝ е най-лесен. Защо някой трябва да го одобрява и анализира?
Ами и аз обичам всички като заспят, да стана и да пуша в кухнята или на терасата. Съвършено сама. А сега, обяснете ми, колко са вредни цигарите.
Ами и аз обичам всички като заспят, да стана и да пуша в кухнята или на терасата. Съвършено сама. А сега, обяснете ми, колко са вредни цигарите.
Ти си знаеш колко, а ако не знаеш, все ще научиш.
Щом Манди си го споделя във форума, все ще е за нещо- я защото не е чак сигурна, дали й помага този начин, я, за да го валидира...
Няма лошо да се замисли, дали, как и защо...
Защото, не всичките ни действия са осъзнати и полезни.
Като пушенето
Щом Манди си го споделя във форума, все ще е за нещо- я защото не е чак сигурна, дали й помага този начин, я, за да го валидира...
Няма лошо да се замисли, дали, как и защо...
Защото, не всичките ни действия са осъзнати и полезни.
Като пушенето
Зад всеки бодър, весел и ангажиран родител стои сянката му, която изглежда примерно така:
акцентът не е на цигарата
)) но абсолютно не вярвам на хора, които нямат нужда от презареждане на батериите и да останат насаме със себе си по някакъв начин.
акцентът не е на цигарата
)) но абсолютно не вярвам на хора, които нямат нужда от презареждане на батериите и да останат насаме със себе си по някакъв начин.
Не е нужно да разбираш напълно нещо, чужд опит в случая, за да приемеш, че някой друг може да го прави. И около това се въртят последните няколко страници в темата (може и предишните, но тях не съм ги чела) - не какво точно правят другите, а дали ние го приемаме.
Разбира се, имам предвид приемане на неща, които не засягат и не застрашавят други, но ако има все пак засегнати, те не са против.
Разбира се, имам предвид приемане на неща, които не засягат и не застрашавят други, но ако има все пак засегнати, те не са против.
Манди Бо го сподели в контекста на следенето на локация като куриоз, а не за да ѝ дирим сметка защо ѝ е нужно да го прави.
Знам, Ози, знам. Затова ги замених с по-безвредни, но ако не са цигари, все нещо друго ще е. Човек си има някакви защити против "изпушване" или ритуали и при всеки са различни.
Знам, Ози, знам. Затова ги замених с по-безвредни, но ако не са цигари, все нещо друго ще е. Човек си има някакви защити против "изпушване" или ритуали и при всеки са различни.
Напоследък се научих да се усамотявам, като нахлузя слушалките. Обикновено слушам книги. Не чувам околните. Много ми е добре. На околните им е терсене, че не съм постоянно на нисък старт да ги чуя и отговоря, но свикват. Няма общо с общи пароли или споделена локация, но е моето лично пространство, което ревниво пазя.
Чувството за контрол извира от някои коментари. 
Защо така, ами не иначе. Защо имаш нужда от това... Защо не се прибираш веднага… Защо не месиш хляб. BernardaM го е написала много добре, да се отърва от работното си настроение.
Аз и на спа, и на тренировки, и на разходки си ходех, а и от години събота и неделя не стоя в града, още преди да срещна мъжа си дори, едното няма общо с другото.
Ревоукър го приема като засягане на неговото его, защо партньорката му би имала нужда да стои сама, вместо да се прибере веднага на топло и уютно. Чувството, че всяко действие и всяка мисъл се приема за обида към другия, е много натоварващо.
Защо така, ами не иначе. Защо имаш нужда от това... Защо не се прибираш веднага… Защо не месиш хляб. BernardaM го е написала много добре, да се отърва от работното си настроение. Аз и на спа, и на тренировки, и на разходки си ходех, а и от години събота и неделя не стоя в града, още преди да срещна мъжа си дори, едното няма общо с другото.
Ревоукър го приема като засягане на неговото его, защо партньорката му би имала нужда да стои сама, вместо да се прибере веднага на топло и уютно. Чувството, че всяко действие и всяка мисъл се приема за обида към другия, е много натоварващо.
