Как да простя на брат ми?

Според мен, ако погледнете ситуацията от гледната точка на брат си, ще можете да му простите вътрешно за себе си с цел да не се тровите за нещо, което не можете да промените.
Не знам каква точно подкрепа сте очаквали от брат си, но като цяло братята и сестрите на родителите нямат особена роля в отглеждането на бебета. Ако имахте сестра, която иска да има деца, може би щеше повече да Ви подкрепя в момента, но реално бременността не е някакво голямо събитие в живота на хората, които не са пряко засегнати от нея.
Съсредоточете се върху това, че Вие сте получила всичко, което искате- ще имате дете, имате подкрепата на родителите си и в морален, и в материален план. Те ще Ви помагат повече, отколкото средностатистически български съпруг, в това съм убедена.
Въобще, за сега сте си уредила нещата. Внимавайте с документите, когато стане време и Ви стискам палци бащатата да не изпълзи от някъде, но се съмнявам сам да си търси грижи, така че не го мислете, след като си направите план как да действате след раждането.

Била съм от страната на брата и напълно го разбирам. Брат ми си изливаше личните драми на майка ми, после тя се поболяваше от притеснение. Все ги забъркваше и продължаваше да ги забърква едни - уж не е глупав човек, а се държи напълно малоумно. Той никога не е виновен за нищо, което му се случва, независимо, че очевадно то е в следствие на собствените му действия. И винаги някой друг му е виновен. Директно съм му казвала, че има силна нужда от психолог. Понеже бях между двамата многократно съм чувала за една и съща ситуация гледната точка на брат ми и гледната точка на майка ми и двете хич не съвпадаха. Той си мисли, че полага грижа за майка ни, а тя ми се обажда седяща на паважа на улицата и плаче след всеки разговор с него.
След смъртта на майка ни, това поведение се пренесе върху мен. Тормозих се, тормозих се, пък после просто престанах да му се обаждам. Той си мисли, че съм го изоставила, но не може да разбере, че след всеки разговор с него аз после 3 дни не съм на себе си заради щуротиите, които ми е наприказвал.
Това, че майка ти и баща ти не говорят с теб за ситуацията изобщо не означва, че не се тревожат и не споделят с него. От това, което си написала, ти си забъркала кашата, а после изливаш последиците от нея и върху родителите си.
Взела си решение да родиш, което приветсвтам, защото не одобрявам безразборни аборти без причина. Това съвсем не означава, че роднините ти трябва да те подкрепят безусловно и да не те критикуват. Първо виж гредата в собственото си око, пък после прощавай на брат си.

Не знаем цялата история. Въпросът е как да му прости. Ми не му прощавай, той не те е молил за прошка. Продължаваш напред и това е! Поставила си се в отвратителна ситуация, ще си береш кахъра. За съжаление, поставяш в същата ситуация!

Авторке, по споделеното от теб изглежда че брат ти е прав, може и родителите ти да си го мислят,но нали си им дете, да им е жалко, да не го произнасят. Ако наистина ти пука ще гледаш да не ги тормозиш, но като си пуснала темата явно търсиш съжаление и съчувствие. Склонна си да правиш грешка след грешка, а себе си да възприемаш като безгрешна. Заяждаш се на дребно и отправяш злостни коментари към несъгласните с теб. Явно страдаш от нарцисизъм. Не си си взела поука от постъпките си и отреждаш нещастен живот и на бъдещото си отроче. Прав е бил брат ти да настоява за аборт. Най-доброто ,което можеш да направиш е да се отделиш от вашите и да си отгледаш детето. Да се концентрираш единствено към това. Сама.

Тая тема става много тегава. Бумеранг.
Чудя се защо авторката не помоли да я заключат. Заприличва на бой на умряло куче.

Заключвам.