При нас е гъвкаво в граници - старт между 8 и 9 и край между 17 и 18 с час обедна почивка. Не се позволява намаляване на обедната за мое съжаление. Подозирам, че не искат да се злоупотребява с ‘че то само в магазина губя 10 мин’, обаче пък при един час редовно се получава злоупотреба в обратната посока - като нямаш какво да правиш, се връщаш на работа.
- Публикувана: 20 ноем. 2025, 23:42 ч.
- Последно мнение: 27 ян. 2026, 10:20 ч.
Работа, CV-та, HR-и, съвети - 103
Аз си почивах в обедната преди години, когато съм работила в центъра, било в моя град, било в съседен. Разхождахме се, влизахме в магазини, пиехме кафе, беше хубаво. Тогава ми беше един час почивката. От както съм по заводите и половин час почивка ми е много. Час и половина обаче е прекалено много, където и да работиш. Била съм така преди много години -90те. Ти се изморяваш повече от нещата, които вършиш в почивката вместо да си починеш.
За 30 мин трудно си почивам и се откъсвам. Ако ходиш да ядеш навън 30 мин не са достатъчни, докато чакаш на опашка, докато отидеш до ресторанта.
Толкова ми беше почивката в Атос, но там работих по време на пандемията и ходехме в офиса от време на време по 1 ден на 1-2 седмици, колкото да се видим. Там се приключваше в 17:30. Мисля, че по договор беше вписано 18:00 край на работния ден, но повечето от нашата дивизия си имаха такова работно време и така беше решено от преди аз да работя там. Харесваше ми, че лятото в 17:30 имаш много светло време след това. Офисът в идеалния център, след работа всичко можеш да правиш.
Толкова ми беше почивката в Атос, но там работих по време на пандемията и ходехме в офиса от време на време по 1 ден на 1-2 седмици, колкото да се видим. Там се приключваше в 17:30. Мисля, че по договор беше вписано 18:00 край на работния ден, но повечето от нашата дивизия си имаха такова работно време и така беше решено от преди аз да работя там. Харесваше ми, че лятото в 17:30 имаш много светло време след това. Офисът в идеалния център, след работа всичко можеш да правиш.
При мен почивката е задължителна на хартия, на практика може да ползваш и 15 мин, колкото да хапнеш набързо в кухнята. После си тръгваш като си направиш 8ч и там колкото си ползвал почивка. Ако искам почвам в 8, ако искам в 11. Лошото е, че съм толкова скапана след тежкия работен ден (всеки ден е такъв), че искам само да се метна на дивана. И даже ако почна в 8, най-много да заспя в метрото. С право на избор или без, важното е човек да е удовлетворен от работата си.
Дори в центъра с паркче, магазини и цял мол на 5 мин пеша често не успявах да си уплътня почивката от един час. После работих извън София, сега съм в краен квартал и съвсем няма какво да се прави. Един час е твърде много и накъсва деня, което за мен е изнервящо. Предпочитам половин час, точно за обяд и малко вземане на чист въздух, и да приключа по-рано.
Както винаги законът е недообмислен, създаден без всякаква вързка с работодатели, както от частния, така и от държавния сектор, реално приложим в много ограничени ситуации, които обаче на никой не му се е занимавало да дефинира и вече всеки си го тълкува както му е изгодно.
Имаме колежка, която "заради детето" беше в болнични всеки месец (сама си признаваше, че част от тях са фалшиви), направиха и забележка и тя продължи по друга схема. И ние сме гъвкави и можем да доработваме, само че на мен за последната една година ми се наложи един път, а на нея всяка седмица. На нож бяха с един мениджър, който не можеше да я търпи, преместиха я при друг, който възприе различен подход и тя ей сега на коледното рева, че вече втора поредна година не са и вдигнали заплатата с нито стотинка. Но упорито се прави, че не разбира къде е проблемът. И вчера като излезе новината веднага писа в общия чат "е, сега вече никой няма да има право да ми се заяжда". Много ми е интересно как си го представя, явно, че стига да събере 8 работни часа, ще си работи когато си иска.
Имаме колежка, която "заради детето" беше в болнични всеки месец (сама си признаваше, че част от тях са фалшиви), направиха и забележка и тя продължи по друга схема. И ние сме гъвкави и можем да доработваме, само че на мен за последната една година ми се наложи един път, а на нея всяка седмица. На нож бяха с един мениджър, който не можеше да я търпи, преместиха я при друг, който възприе различен подход и тя ей сега на коледното рева, че вече втора поредна година не са и вдигнали заплатата с нито стотинка. Но упорито се прави, че не разбира къде е проблемът. И вчера като излезе новината веднага писа в общия чат "е, сега вече никой няма да има право да ми се заяжда". Много ми е интересно как си го представя, явно, че стига да събере 8 работни часа, ще си работи когато си иска.
И никога не си задават въпроса къде е проблема, че повишават повечето хора, но не и тях.
По-големият проблем е в това, че макар да оревават света колко са недооценени и онеправдани, почти винаги си налягат парцалите и не се сещат да потърсят друга работа, на която да ги оценят. 🙂
Аз харесвам да имам почивка 1 час. Обикновено само отиването до място извън офиса и чакането на опашка ми отнема поне 15 мин. Не ми се яде на крак за останалите 15 мин. Ако има колеги с мен си говорим. Ако няма си преглеждам нещо на телефона, отмятам задачи, свързани с децата или домма, чувам се с мъжа ми или отивам да си взема пратка или нещо от ДМ. Никога не си пресрочвам времето, защото винаги ме чака много работа. Но ако не се откъсна с някакви други дейности в този един час, придължавам да съм напрегната и няма да свърша по-продуктивно или бързо задачата, за която съм се върнала уж по-рано. А ядене на бюрото ми е абсолютно не за мен. Ако ям в офиса пак ще отида до кухнята.
Има варианти на тази гъвкавост, хората я прилагат от години, ама пак е в западния свят. В България не откриват топлата вода. Аз лично с малко дете съм си търсила подходящ тип работа, сега вече работя по съвсем друг начин със студент. Просто в различните етапи от живота съм си търсила подходящите места според нуждите ми. Дори и в София имахме майки на 4 или 6 часа, които идваха рано от 8 ч. Вечерните смени се покриваха от други part-timers - студенти. А в САЩ са и ученици над 16 г. Аз например съм си пуснала meal waiver и не ползвам обедна почивка, ама то и това е екзотика в България. Никога няма как да се угоди на всеки, но има достатъчно добри практики по света. Не стига, че има отрицателен прираст в България, ами и вечно майките са проблема на работодателите. На като цяло и аз не съм фен на “адските майки” - всичко да се върти около техните деца, сякаш другите нямаме.
По отношение на отпуските например в австрийска фирма, когато работех - първи майките си планираха отпуските, а след това всички останали. Вътрешен правилник си беше и точка по въпроса.
По отношение на отпуските например в австрийска фирма, когато работех - първи майките си планираха отпуските, а след това всички останали. Вътрешен правилник си беше и точка по въпроса.