Работа, CV-та, HR-и, съвети - 103

Хелене, ще ти дам и една друга гледна точка. Хората след 50 не винаги са толкова енергични и трудоспособни като по-младите. Аз в момента съм в болничен и се лекувам не от едно, а от три заболявания едновременно. Хроничните не ги броя изобщо, и трите са остри състояния. Това ми е втори болничен на тази работа, а съм на нея от осем месеца. Ходих на работа и с остър синузит с възпалени всички синуси, и с бронхит, и с какво ли не. Когато вземам по един ден отпуска от днес за утре, обикновено го правя, за да не излизам болничен - например да ида на преглед или изследвания. Слава богу, че в работата ми са разбрани и не правят проблеми. И не, не мога да се пенсионирам по болест, защото нямам процентите. А и не обичам да стоя в къщи, най-добре се чувствам като съм на работа и сред хората.                                          Обратното, когато детето ми беше малко, рядко съм отсъствала. Всички колеги бяхме с малки деца, на кой да се даде предимство. Те бяха мъже повечето, но от активните татковци, гледаха си децата колкото майките (между другото моя мъж гледаше детето и повече от мен, защото беше на смени). Никога не съм искала предимство, за това че съм жена, нали колегите също са родители. И никога не съм била дискримирана като заплащане и развитие спрямо колегите мъже или колегите без деца. Дори имам чувството, че се предпочитаха семейни служители с деца, като по-отговорни.              Иначе съм 100% за да се предлага работа и на 4, и на 6 и на 7 часа, съответно с пропорционално заплащане на хора на които им е невъзможно да работят на 8. Това все пак ще доведе до повече приходи от осигуровки за държавата, а и за самите хора е по-добре да се социализират, а да не се изолират. Наясно съм, че това не е лесно да стане и със сигурност не е приложимо навсякъде.

Странно наистина. Вътрешните политики са под нормативните актове.
Ако няма такова нещо като някоя група да си планира първи отпуските, то това се превръща в незаконно. Не знам за коя страна става дума, но тук няма такова правило. Има си други изисквания за отпуските. Аз говорих и с инспекцията по труда, та се информирах точно как стоят нещата.

По закон минималната почивка май беше 30 Мин, смятам, че поне за това трябва да се дава гъвкавост и да имаш право да ползваш, както сметнеш за добре. Ето, различни хора, различни подходи. Потребителката горе има нужда да се откъсне, аз пък работя добре дълго време, концентрирам се още повече и предпочитам да е без прекъсване понякога, за да не ми се наруши инерцията. Така съм свикнала още от едно време, така съм си тренирала и мозъка. Трети пък - друго.

Въпросът обаче не е само как ние предпочитаме. Зависи каква е работата, ако си на смяна в завод не може да искаш да си до половин час по-рано и 30 мин обедна по-малко, защото смените трябва да се застъпват така, че да можеш да предадеш на следващата смяна. Това важи и за други дейности, ако си в магазин или работиш с клиенти пак не може да врътнеш ключа 30 мин по-рано.

За някои офис дейности става, но пак колкото и да искам да си тръгна в 16:30 или 17:30, работя с клиенти в UKI и не върви да им отказвам срещи, защото просто искам да си ходя по-рано.

Или лаборантката да отвори лабораторията в 9 вместо в 7:30, защото не ѝ се става рано… просто тези неща са много специфични за професията и за начина на работа.

На мен често ми се случва да реша да стана по- рано, когато сме хоум офис с идеята към 5 вече да приключвам и да ми сложат среща в 5:30. Lastminute.com. Така стават повече от 8ч работа.

Зависи пак каква е работата. Не е нужно да е в последната минута, може да си е сетната дни по-рано и да си знаеш, че от 17:30 до 18:30 си в среща. А някои позиции предвиждат и такива спешни срещи.

Дори и да се оказала непредвидено оувъртайм срещата, не виждам проблем, ако не е регулярно. Утре няма да имаш, ще приключиш малко по-рано. Много зависи от естеството на работата и мениджмънта. Ако ти и те си ги мерите точно тези 30 мин. не е точно гъвкавост това.

Дори не става дума за овъртайм, ако си от 10 до 19 си е в работното време. Аз понякога имам ад хок срещи и това е нормално за моята позиция. Ако я сложат в 6, ще атендна. В някои екипи се смята за голям проблем такива непредвидени срещи, но работата е различна. При нас се случва ако е спешно наистина, не за глупости.

Full Heart, просто давам пример, че не можеш винаги да си планираш. Аз нямам проблем да остана, ако се налага, когато това се компенсира от по- свободни дни, а не е винаги да се остава. Други потребители в тази тема имат проблем с минутките.

Аз нямам проблем с минутките, даже и с часовете, съвсем редовно си стоя по час, два отгоре, без никой да ме кара, но среща - официална, сетната в края на деня, 18 ч е много късно за мен. Срещи приемам до 17 ч, 17.30 ч. Това не ми пречи да стоя до 20, но си работя с моето си темпо, без съобразяване с други. Стояла съм и в 19 ч на срещи, разбира се, но не е моето.

Доста се е коментирало, че се гледа с недотам добро око на кандидати, които сменят работата през няколко месеца, а каква би била причината да го прави HR Business Partner? Имам бивша колежка, за последните 10 години има 1 място, на което се е задържала година и 2 месеца, всичко друго е между 4 и 8 месеца, онзи ден пак ми излезе, че почва на ново място. Проектите ли им свършват или какво? Странно ми е за senior HR такова нещо и въобще как е станала синиър, прелитайки като пчеличка между фирмите.

И аз съм имала преди една такава колежка, за която се чудех как прогресира. Със сигурност не е било с връзки, защото на това въпросно място подборът беше много затегнат...и въпреки това тя беше там. Стигнах до извода, че, докато не я опознаеш по-добре, първото впечатление е, че говори много убедително, успява да счупи напрежението и въобще оставя усещането, че е много добра в социалното общуване и евентуален мениджмънт на хора. По-късно става ясно доколко се справя със самата работа, но тогава е вече късно. Та не е изключено и вашата позната да е от този тип хора, които оставят много леко, приятно впечатление по интервюта.

Това с прелитането от фирма на фирма го виждам често при HR-и, маркетинг и проджект мениджъри - общо взето професии в които успехът ти зависи почти изцяло от другите. Много често когато нещата не вървят добре, мениджмънта хвърля вината точно върху хората на тези позиции и ги гони или те сами си тръгват.

И при нас има една такава, не е HR, съгласна съм Full heart - първо звучеше убедително и все едно знае за какво говори. После се оказа, че нещата са критично зле.

Честата смяна на работа може да се дължи и на попадане в токсични екипи - ако от служителя се изисква да тормози колеги и да прилага прекалени манипулации в работата си, а той не е такъв типаж. Или той самият става жертва на авторитарни мениджъри/колеги (например, да бъде обвиняван несправедливо, както и Little Queen е написала, да е подложен на психически тормоз и това да не му понася).

Възможно е и да търси бързо развитие и да не го получава.

Е, в този изцяло робуващ на клишетата корпоративен трудов пазар как, да му се не види, бива шортлистван такъв кандидат, че да стигне до интервю и да омае с чар.
Или шортлистването е само да се орежат мъже/жени, по възраст и по имейл (за нечелите назад, това е да не си в сървър, нехаресван от конкретния HR).
Иначе 10 години нон-стоп смяна на работи ми се виждат много на мен и някак и най-непредубедения ще си каже, че не може все кофти хора, липси на переспективи и друго извън кандидата да е причина.
Иначе нали се счита(ше), че на 2-3-4 години (не месеци) е хубаво да се сменя, защото колкото и на високо да си пак зацикляш в някаква рутина.
Това валидно ли е още?