Съжалявам, ще бъда рязка. Втора тема, чиято цел явно е да се убеждаваме колко лоша е сестрата и как на авторката не следва да ѝ се нарушава комфорта и каква жертва на злата съдба е. Нямам усещането, че на някого в тази история му пука за жената, просто си я прехвърляте като горещ картоф. Вместо да седнете като големи хора да решите ситуацията в интерес на майка си, вие се карате и коментирате зад гърба си и чоплите великата сделка. Мъжът ви бил изнервен - да, съчувствам, ама когато сте давали зор да се продаде семейното жилище, за да доплатите за своето, сигурно не е имал възражения, нали? Разбрахме всичко за сестра ви и нищо за майка ви. Колко дементна е всъщност, до каква степен се обслужва сама, кои битови задачи все още може да върши, може ли и как да опише състоянието си, колко далеч е селската къща, има ли вариант да се намери кой да я наглежда срещу заплащане, докато състоянието ѝ още го позволява - купища дребни въпроси, които не касаят нас, а вас. Съберете се, две семейства сте, и си отговорете, вместо да съскате зад гърбовете си по форумите. Сигурна съм, че за сделката преди няколко години сте били много практични и много пресмятащи. Е, направете го сега и за майка си, защото докато се дърлите коя е по-длъжна и коя по-преуспяла, жената си отива и губите последните си съзнателни мигове с нея.
- Публикувана: 28 ноем. 2025, 12:04 ч.
- Последно мнение: 6 дек. 2025, 10:47 ч.
Семейни задължения към възрастен родител
Не е честно да губите майка си така, не е честно тя да прекара така последните години от живота си. Животът често не е честен.
Преди години гледах някакво предаване, американско за тежки съдби, болни деца. Една млада афроамериканка имаше дете-инвалид по рождение. От тежките инвалидности. И разказваше как ревала след раждането "Господи, защо на мен?" Влязла баба й, чула я и я попитала "Че ти с какво си по различна от другите? Защо на друг да може, а на теб - не?".
Подредили сте си живота и никой не е очаквал, че нещата с майка ви ще придобият такъв обрат, но ето, че се е случило. Колкото по-бързо приемете този факт, толкова по-бързо ще намерите най-доброто решение.
И да, възрастният човек е като малкото дете, само, че малкото дете пораства, а той се вдетинява все повече. Вие със сестра ти също имате нужда от психолог, от професионална помощ да приемете ситуацията и да продължите напред.
За мен не е добър вариант сестрата да стане личен асистент, тя също има нужда от време за себе си е почивка. По-добре е това да е външен човек. Поне според мен. Майките с деца-инвалиди понякога ги оставят в дневни центровете. Има и за пълнолетни. Това им дава няколко свободни часа за себе си - за работят, да се погрижат за дома и другите от семейството, да излязат да пият едно кафе с приятелка... Вижте дали не можете да я водите в дневен център за пълнолетни. Поне в началото докато не уредите другото.
Преди години гледах някакво предаване, американско за тежки съдби, болни деца. Една млада афроамериканка имаше дете-инвалид по рождение. От тежките инвалидности. И разказваше как ревала след раждането "Господи, защо на мен?" Влязла баба й, чула я и я попитала "Че ти с какво си по различна от другите? Защо на друг да може, а на теб - не?".
Подредили сте си живота и никой не е очаквал, че нещата с майка ви ще придобият такъв обрат, но ето, че се е случило. Колкото по-бързо приемете този факт, толкова по-бързо ще намерите най-доброто решение.
И да, възрастният човек е като малкото дете, само, че малкото дете пораства, а той се вдетинява все повече. Вие със сестра ти също имате нужда от психолог, от професионална помощ да приемете ситуацията и да продължите напред.
За мен не е добър вариант сестрата да стане личен асистент, тя също има нужда от време за себе си е почивка. По-добре е това да е външен човек. Поне според мен. Майките с деца-инвалиди понякога ги оставят в дневни центровете. Има и за пълнолетни. Това им дава няколко свободни часа за себе си - за работят, да се погрижат за дома и другите от семейството, да излязат да пият едно кафе с приятелка... Вижте дали не можете да я водите в дневен център за пълнолетни. Поне в началото докато не уредите другото.
За асистент не мога да дам съвет, но имам опит и наблюдения на подобни ситуации.
Над мен близо 10 години живя баба с деменция, роднините и бяха в съседния вход, идваха да я наглеждат и обслужват. Нямаше как да направи големи проблеми, защото нямаше печки, котлони и тн опасни неща. Явно, обаче, се самообслужваше достатъчно добре.
Баба ми беше с деменция, живееше с нас и постоянно беше объркана и дезориентирана. Накрая си я върнахме на село, сложихме климатик на къщата, за да не се налага да се топли на дърва, наехме жена да я гледа и тя се справяше в пъти по-добре, отколкото в непознатата и среда.
Постоянното местене от една къща в друга само я обърква допълнително.
Дядо ми живя 8 години с нас на легло след инсулт, грижехме се всички за него, но той беше с акъла си и кротък, просто постоянен ангажимент. Имаше само едно дете - майка ми - и нямаше други опции. Та редувахме се кой ще излезе от работа на обед, да го нахрани, да го сложи на тоалетна и тн и тн. не ни е било приятно, но нямахме друг избор. Периодите с дядо на майка и баба на баща ми се застъпиха за две години, та беше двоен зор. Но поне скандали не сме имали.
Да се живее с подобен човек е безкрайно изнервящо. трябва да седнете четиримата възрастни и да решите какво ще правите оттук нататък. Дали ще е апартамент под наем, дали ще е хоспис... трябва да го изговорите и да се съгласите.
Над мен близо 10 години живя баба с деменция, роднините и бяха в съседния вход, идваха да я наглеждат и обслужват. Нямаше как да направи големи проблеми, защото нямаше печки, котлони и тн опасни неща. Явно, обаче, се самообслужваше достатъчно добре.
Баба ми беше с деменция, живееше с нас и постоянно беше объркана и дезориентирана. Накрая си я върнахме на село, сложихме климатик на къщата, за да не се налага да се топли на дърва, наехме жена да я гледа и тя се справяше в пъти по-добре, отколкото в непознатата и среда.
Постоянното местене от една къща в друга само я обърква допълнително.
Дядо ми живя 8 години с нас на легло след инсулт, грижехме се всички за него, но той беше с акъла си и кротък, просто постоянен ангажимент. Имаше само едно дете - майка ми - и нямаше други опции. Та редувахме се кой ще излезе от работа на обед, да го нахрани, да го сложи на тоалетна и тн и тн. не ни е било приятно, но нямахме друг избор. Периодите с дядо на майка и баба на баща ми се застъпиха за две години, та беше двоен зор. Но поне скандали не сме имали.
Да се живее с подобен човек е безкрайно изнервящо. трябва да седнете четиримата възрастни и да решите какво ще правите оттук нататък. Дали ще е апартамент под наем, дали ще е хоспис... трябва да го изговорите и да се съгласите.
Съжалявам, ще бъда рязка. Втора тема, чиято цел явно е да се убеждаваме колко лоша е сестрата и как на авторката не следва да ѝ се нарушава комфорта и каква жертва на злата съдба е. Нямам усещането, че на някого в тази история му пука за жената, просто си я прехвърляте като горещ картоф. Вместо да седнете като големи хора да решите ситуацията в интерес на майка си, вие се карате и коментирате зад гърба си и чоплите великата сделка. Мъжът ви бил изнервен - да, съчувствам, ама когато сте давали зор да се продаде семейното жилище, за да доплатите за своето, сигурно не е имал възражения, нали? Разбрахме всичко за сестра ви и нищо за майка ви. Колко дементна е всъщност, до каква степен се обслужва сама, кои битови задачи все още може да върши, може ли и как да опише състоянието си, колко далеч е селската къща, има ли вариант да се намери кой да я наглежда срещу заплащане, докато състоянието ѝ още го позволява - купища дребни въпроси, които не касаят нас, а вас. Съберете се, две семейства сте, и си отговорете, вместо да съскате зад гърбовете си по форумите. Сигурна съм, че за сделката преди няколко години сте били много практични и много пресмятащи. Е, направете го сега и за майка си, защото докато се дърлите коя е по-длъжна и коя по-преуспяла, жената си отива и губите последните си съзнателни мигове с нея.
Колко дементна е не мога да определя,за това търся добър диагностик.Относно битовите задачи:ходи си до тоалетна,в банята има нужда от помощ/не може да се оправи с душа/,печка не пипа,хладилник не отваря.Ако и сложиш и си при нея ще яде,aко ни няма така си намираме храната.
Направете изследвания- скенер на глава, ТСХ, серумни нива на вит Д и В12, хив и васерман. Оттук може да излезе нещо, което да даде вариант за обратимост на процеса. Ако не излезе нищо, не се надявайте на обратно развитие. Само ще се влошава, с или без лекарства, въпрос на скорост. Диагностика без изследвания няма да стане, тези са. Който и да я види, пак това ще се иска.
За оценка на степента на деменция ви трябва невропсихологично изследване, не се прави по поликлиниките. Вижте в Александровска, неврологията. Най-елементарното и ориентировъчното е да й направите вкъщи теста MMSE, ако е склонна да ви отговаря на въпросите. Примерно:
https://kunchev.blog.bg/drugi/2018/09/22/kratka-skala-za-ocenka- … hen-statu.1628322
Или вземете направление за хоспитализация клинична пътека 59, G31.0, по нея ще направят скенер и MMSE. Кръвните изследвания- витамините- не са по каса, ТСХ- ако даде личния. В рамките на клинична пътека няма да станат.
Проверете в социалните, трябва ли ви ТЕЛК за социален асистент или не. Обикновено не предлагат човек, който да стане асистент, става с предварително намерен такъв.
За оценка на степента на деменция ви трябва невропсихологично изследване, не се прави по поликлиниките. Вижте в Александровска, неврологията. Най-елементарното и ориентировъчното е да й направите вкъщи теста MMSE, ако е склонна да ви отговаря на въпросите. Примерно:
https://kunchev.blog.bg/drugi/2018/09/22/kratka-skala-za-ocenka- … hen-statu.1628322
Или вземете направление за хоспитализация клинична пътека 59, G31.0, по нея ще направят скенер и MMSE. Кръвните изследвания- витамините- не са по каса, ТСХ- ако даде личния. В рамките на клинична пътека няма да станат.
Проверете в социалните, трябва ли ви ТЕЛК за социален асистент или не. Обикновено не предлагат човек, който да стане асистент, става с предварително намерен такъв.
Скайлайн, и аз не съм професионалист, въпросът "колко дементна е" по-скоро практически е поставен - разпознава ли себе си и всички близки, без да ви бърка, знае ли деня/годината, своята и вашата възраст, какво работите и т.н.... Кои близки са живи, кои - починали; и отделно краткосрочната памет - повтарящи се въпроси, забравяне какво е станало сутринта, кой е бил на гости преди два часа... Има ли неадекватни действия, ти казваш поне, че повече стои на едно място, някои стават, пускат печки, чешми, вършат глупости. Тези въпроси най-вече опрделят нужно ли е (засега) да има човек с нея 24/7, или може да се справи с дневна грижа. Ако може, тогава има вариант жената да живее отделно от вас, докато дойде време за дом - вкл. на село, ако къщата го позволява, ако можете да намерите човек, ако селото е близо и можете да ходите предостатъчно често - затова ви казвам, дяволът е в ей тия дребни неща, не я някакви дялове отпреди 5 години. Не пропускайте съвета на Бояна, погрижете се за дом отсега - проучете, сметнете, запишете я да чака за държавен, в някакъв момент може да ви се наложи, дори да не бързате да е веднага! Ако се налага 24/7 някой да е с нея, трябва или да наемете човек (отново стои проблемът - на село, да ѝ наемете апартамент или как), или да я гледате както сега. Което виждате, че е изнервящо за всички, но понякога и дотам се стига. Ако решите да я карате така, не я местете всяка седмица! Нормален здрав човек ще се съсипе, ако трябва два пъти седмично да си сменя дома, да спи на дивана и т.н. Нека изкара две седмици при сестрата и после една при вас, или дори месец по месец се редувайте. И това не си е работа, но с възрастен болен родител нищо не си е работа. Няма светло, добро, необременяващо решение. Приемете го, обяснете на семействата си.
Още нещо: писаха ви нагоре - мислете с любов за майка си. Подкрепям го от болезнен личен опит. Бях много близка с моята, докато беше здрава, бих я нарекла най-голямата си опора, и все пак много време (срамувам се да кажа колко) след увреждането аз, а и всички околни неволно мислехме за нея като за Проблема, Ангажимента и Грижата. Едва след минаването на първоначалния шок, семейните дрязги, паниката и въпросът "защо на мен?" (и то с ясното съзнание, че не ни се случва нищо уникално всъщност), в крайна сметка осъзнах, че това е преди всичко майка ми. Да, не каквато беше, но си е все така майка ми и това е водещото. Нека жената не бъде онзи болен човек, дето всички скубят коси и се чудят какво да го правят. Постарайте се да гледате на съвместното съжителство като на шанс да си общувате с нея с любов и (сори) като за последно, защото деменцията само регресира, дори да намерите адекватно лечение, което ви пожелавам. Знам, че не е никак лесно на практика, и няма как да не се изнервя човек, но постарайте се да съхраните любовта си към нея до последния възможен момент.
Още нещо: писаха ви нагоре - мислете с любов за майка си. Подкрепям го от болезнен личен опит. Бях много близка с моята, докато беше здрава, бих я нарекла най-голямата си опора, и все пак много време (срамувам се да кажа колко) след увреждането аз, а и всички околни неволно мислехме за нея като за Проблема, Ангажимента и Грижата. Едва след минаването на първоначалния шок, семейните дрязги, паниката и въпросът "защо на мен?" (и то с ясното съзнание, че не ни се случва нищо уникално всъщност), в крайна сметка осъзнах, че това е преди всичко майка ми. Да, не каквато беше, но си е все така майка ми и това е водещото. Нека жената не бъде онзи болен човек, дето всички скубят коси и се чудят какво да го правят. Постарайте се да гледате на съвместното съжителство като на шанс да си общувате с нея с любов и (сори) като за последно, защото деменцията само регресира, дори да намерите адекватно лечение, което ви пожелавам. Знам, че не е никак лесно на практика, и няма как да не се изнервя човек, но постарайте се да съхраните любовта си към нея до последния възможен момент.
Направете изследвания- скенер на глава, ТСХ, серумни нива на вит Д и В12, хив и васерман. Оттук може да излезе нещо, което да даде вариант за обратимост на процеса. Ако не излезе нищо, не се надявайте на обратно развитие. Само ще се влошава, с или без лекарства, въпрос на скорост. Диагностика без изследвания няма да стане, тези са. Който и да я види, пак това ще се иска.
За оценка на степента на деменция ви трябва невропсихологично изследване, не се прави по поликлиниките. Вижте в Александровска, неврологията. Най-елементарното и ориентировъчното е да й направите вкъщи теста MMSE, ако е склонна да ви отговаря на въпросите. Примерно:
https://kunchev.blog.bg/drugi/2018/09/22/kratka-skala-za-ocenka- … hen-statu.1628322
Или вземете направление за хоспитализация клинична пътека 59, G31.0, по нея ще направят скенер и MMSE. Кръвните изследвания- витамините- не са по каса, ТСХ- ако даде личния. В рамките на клинична пътека няма да станат.
Проверете в социалните, трябва ли ви ТЕЛК за социален асистент или не. Обикновено не предлагат човек, който да стане асистент, става с предварително намерен такъв.
За оценка на степента на деменция ви трябва невропсихологично изследване, не се прави по поликлиниките. Вижте в Александровска, неврологията. Най-елементарното и ориентировъчното е да й направите вкъщи теста MMSE, ако е склонна да ви отговаря на въпросите. Примерно:
https://kunchev.blog.bg/drugi/2018/09/22/kratka-skala-za-ocenka- … hen-statu.1628322
Или вземете направление за хоспитализация клинична пътека 59, G31.0, по нея ще направят скенер и MMSE. Кръвните изследвания- витамините- не са по каса, ТСХ- ако даде личния. В рамките на клинична пътека няма да станат.
Проверете в социалните, трябва ли ви ТЕЛК за социален асистент или не. Обикновено не предлагат човек, който да стане асистент, става с предварително намерен такъв.
Покажи резултата от скенера и резултатите от кръвните изследвания. Не започвайте витамините преди да сте ги изследвали. Иначе резултатът вероятно ще е недостоверен. Акутил е подходящ. Трябва ви точно невропсихологическо изследване.
Диагнозата няма как да не е правилна след пълни проведени изследвания. Виждам недоверието ви, но щом сестра ти иска, да я заведе тя на психиатър след като завършите започнатото от теб. Ако е неспокойна, може да предпише нещо за това.
Допълвам се- диагнозата не е проблемът, трудното е след нея. Решението какво ще предприемете после остава ваше.
Диагнозата няма как да не е правилна след пълни проведени изследвания. Виждам недоверието ви, но щом сестра ти иска, да я заведе тя на психиатър след като завършите започнатото от теб. Ако е неспокойна, може да предпише нещо за това.
Допълвам се- диагнозата не е проблемът, трудното е след нея. Решението какво ще предприемете после остава ваше.
Да, дори е добре да имате преглед при психиатър, понякога дементните са хипер активни вечер, не могат да спят, абикалят, приказват...
Така ще имате при кого да идете да предпише успокоително, ако се наложи.
Запасете се с търпение.
И се опитайте да се разберете със сестра ви, още много проблеми и решения ви чакат, ако за всичко сте на различни мнения, ще е зор.
Така ще имате при кого да идете да предпише успокоително, ако се наложи.
Запасете се с търпение.
И се опитайте да се разберете със сестра ви, още много проблеми и решения ви чакат, ако за всичко сте на различни мнения, ще е зор.
В предната тема авторката е написала, че са живеели в жилище, купено и платено от свекърва й. След като има абутурент, значи с този мъж са заедно от поне 20г. Отесняло им жилището...за тия години нищо явно нищо не са спестили или защо да си харчат техните спестявания след като могат да продадат на нейните родители апартамента, знаейки че майката е на години и колкото и да е била добре към датата на продажбата, е нормално да има нужда от грижа в бъдеще. Е бъдещето е дошло. И авторката след като е взела пари от свекървата, после от майка си да си купи по голямо жилище, сега сестрата е наред да е длъжна да гледа майка си , защото деца нямала, че и жилище да връщала. И тия сметки за собствената й майка. Представям си свекървата, в чието жилище авторката е живяла безплатно 20г , ако за нея трябват грижи , тогава кой ли ще е длъжен.
Абе в днешно време колко хора успяват да спестят за жилище. Прекалява се а това натякване. Нищо по нормално от това родител да помогне на децата няма. Проблемът е че не са взели правилно решение.
