5 поста над вас, авторката написа:
Основия проблем е шумът в ушите.
Вие пак си въртете сценарии.
Основия проблем е шумът в ушите.
Вие пак си въртете сценарии.
- Публикувана: 28 ноем. 2025, 12:04 ч.
- Последно мнение: 6 дек. 2025, 10:47 ч.
Семейни задължения към възрастен родител
Бояна визирам тези ти думи - оставят впечатлението че има време за реакция, а няма.
Фрау К Шумът в ушите е един симптом - има и още.
Деменцията започва тихо понякога. Буйстването, халюцинациите обикновено е последна фаза. Памперсите може още в началото, ако не контролира тазовите мускули / понякога под влияние на антидепресанти /. Може да протече скоротечно / в смисъл ако е придружено с друго остро заболяване / - за три месеца или дълго, агонизиращо - 7+ години. Мога още много да напиша, но няма, за да не фрустирам авторката - съжалявам, че се сблъсквате с такива проблеми - никой не е застрахован ...
Също така приемам, че не вярвате - аз също не вярвах, докато не ми се случи/ва. И нека да сме наясно - не диагностицирам, споделям опит - и най-важното, което мен ме съхрани лично е стратегията - какво след какво следва, кога и как - диагноза, поддържащи лекарства / потискат разни неща примерно/ и обгрижване - кой, къде и как.
п.п. Всъщност, извинявай, Бояна - имам близка приятелка с дементна майка - вкъщи си е, но е много кротка / предполагам / и са три сестри, които се ротират да я гледат в дома й обаче - едната чак от Америка идва да помогне лятото. Та всичко е много индивидуално...
Цитат
Някои не стигат до нивото за дом, а с адекватно лечение поне имат и прилично качество на живот.
Тук обаче не знаем какво е, жената си е в час, не буйства, не е опасна, не се губи, не пали къщата. Лежи си депресирана, не яде и е апатична.
Тук обаче не знаем какво е, жената си е в час, не буйства, не е опасна, не се губи, не пали къщата. Лежи си депресирана, не яде и е апатична.
Деменцията започва тихо понякога. Буйстването, халюцинациите обикновено е последна фаза. Памперсите може още в началото, ако не контролира тазовите мускули / понякога под влияние на антидепресанти /. Може да протече скоротечно / в смисъл ако е придружено с друго остро заболяване / - за три месеца или дълго, агонизиращо - 7+ години. Мога още много да напиша, но няма, за да не фрустирам авторката - съжалявам, че се сблъсквате с такива проблеми - никой не е застрахован ...
Също така приемам, че не вярвате - аз също не вярвах, докато не ми се случи/ва. И нека да сме наясно - не диагностицирам, споделям опит - и най-важното, което мен ме съхрани лично е стратегията - какво след какво следва, кога и как - диагноза, поддържащи лекарства / потискат разни неща примерно/ и обгрижване - кой, къде и как.
п.п. Всъщност, извинявай, Бояна - имам близка приятелка с дементна майка - вкъщи си е, но е много кротка / предполагам / и са три сестри, които се ротират да я гледат в дома й обаче - едната чак от Америка идва да помогне лятото. Та всичко е много индивидуално...
Ама защо точно за деменция сте се хванали, симптомите, които авторката описва - ако въобще са симптоми - могат да бъдат от още сто неща. Шумът в ушите, например, който май е единственото нещо, което авторката посочва може да бъде от възрастово изменение на слуха, възпаление, съдови проблеми...
Засега единственото, което е ясно, е че жената няма къде да живее постоянно, налага се местене от едната сестра и другата, без при тях да има своя стая.
Ако - надявам се това да стане - се диагностицира от лекар, че няма деменция, този проблем няма да отпадне, тя пак няма постоянно място, в което да живее.
Много постове се пишат, като че ли хайде, вече е ясно деменция е, няма какво друго да е, търсете хоспис.
Засега единственото, което е ясно, е че жената няма къде да живее постоянно, налага се местене от едната сестра и другата, без при тях да има своя стая.
Ако - надявам се това да стане - се диагностицира от лекар, че няма деменция, този проблем няма да отпадне, тя пак няма постоянно място, в което да живее.
Много постове се пишат, като че ли хайде, вече е ясно деменция е, няма какво друго да е, търсете хоспис.
Ок, приемаме, че не е деменция, което би било огромно облекчение за авторката. Дано.
В такъв случай - диагнозата нека е потвърдена от двама лекари и да се действа според нея, делово, както има една такава приказка. Вече там е контрол отново на живота - жената редовно да се подканя и следи да яде, поддържа хигиена и занимания според желанието ако има такова, без да й се натяква, няма смисъл ... Пък дано терапията да подейства и да се вземе в ръце.
Обаче само да вметна - ако е депресия - трябва да се контролират лекарствата, приемът им и редовно посещение на наблюдаващият лекар за корекция на дозите и лечението, което си продължава с години да се има предвид.
Iris04 - В единият случай - ще се разберат кой кога да я наглежда, в другият случай - трябва да разучат за дом, това отнема време, ресурси естествено и трябва по-отрано да са подготвени. Лошото е, че половинките не подкрепят и това е допълнителен натиск ...
Спокойно, Джанъм, аз казах, каквото имах да казвам. Просто ме вълнува темата очевидно, защото е твърде лична и преживяна - ако ви кажа колко възрастни хора около мен развиха въпросното заболяване, косите ще ви се изправят. И при това са различни като бекграунд - ерудиран лекар, художник, учител по пиано, педиатър, директор на предприятие ...
В такъв случай - диагнозата нека е потвърдена от двама лекари и да се действа според нея, делово, както има една такава приказка. Вече там е контрол отново на живота - жената редовно да се подканя и следи да яде, поддържа хигиена и занимания според желанието ако има такова, без да й се натяква, няма смисъл ... Пък дано терапията да подейства и да се вземе в ръце.
Обаче само да вметна - ако е депресия - трябва да се контролират лекарствата, приемът им и редовно посещение на наблюдаващият лекар за корекция на дозите и лечението, което си продължава с години да се има предвид.
Iris04 - В единият случай - ще се разберат кой кога да я наглежда, в другият случай - трябва да разучат за дом, това отнема време, ресурси естествено и трябва по-отрано да са подготвени. Лошото е, че половинките не подкрепят и това е допълнителен натиск ...
Спокойно, Джанъм, аз казах, каквото имах да казвам. Просто ме вълнува темата очевидно, защото е твърде лична и преживяна - ако ви кажа колко възрастни хора около мен развиха въпросното заболяване, косите ще ви се изправят. И при това са различни като бекграунд - ерудиран лекар, художник, учител по пиано, педиатър, директор на предприятие ...
Бояна визирам тези ти думи - оставят впечатлението че има време за реакция, а няма.
п.п. Всъщност, извинявай, Бояна - имам близка приятелка с дементна майка - вкъщи си е, но е много кротка / предполагам / и са три сестри, които се ротират да я гледат в дома й обаче - едната чак от Америка идва да помогне лятото. Та всичко е много индивидуално...
Цитат
Някои не стигат до нивото за дом, а с адекватно лечение поне имат и прилично качество на живот.
Тук обаче не знаем какво е, жената си е в час, не буйства, не е опасна, не се губи, не пали къщата. Лежи си депресирана, не яде и е апатична.
Тук обаче не знаем какво е, жената си е в час, не буйства, не е опасна, не се губи, не пали къщата. Лежи си депресирана, не яде и е апатична.
п.п. Всъщност, извинявай, Бояна - имам близка приятелка с дементна майка - вкъщи си е, но е много кротка / предполагам / и са три сестри, които се ротират да я гледат в дома й обаче - едната чак от Америка идва да помогне лятото. Та всичко е много индивидуално...
Наш служител без семейство разви склероза, та аз съм го водила винаги по лекари и от опит знам. Изкара до 86 години без нужда да е в дом и почина от друго. Антидепресанти за депресията, Ривотрил за задръжния процес и си беше пушка, а в началото депресията му беше жестока, съчетана и с кашлица на нервна почва. После си позабравяше, но съвсем пълноценно си изкара повече от 10 години без нужда от денонощна грижа.
Други деменции, например Алцхаймер, имат скрит период, в който бавно прогресира заболяването, но стане ли видимо нещата ескалират за кратко време и е абсурдно да се оставя сам такъв човек, и ужасяващо да се гледа вкъщи.
Докато съм с акъла си няма да продавам дома си да помагам на здрави и прави дъщери, дето не могат да се оправят с битието си. После все ми е тази какво ще става, но поне ще съм в имота си и ще наследяват след кончината ми.
"Никога не казвай никога!"
Много важна житейска мъдрост.
Няколко пъти попитах какъв е резултатът от скенера. Моля, нека прочетем описанието.
Деменцията не е спешно състояние и за този проблем ходенето в спешно отделение няма да свърши работа- просто ще пише - " за планова хоспитализация". Вече има дата за такава. Междувременно пуснете това, което изредих вече 2 пъти. С готовите резултати ще е много по-лесно да се уточни. Витамините не са по каса, където и както и да ги пускате, все ще е с пари. ТСХ е ок 15 лв, хив и васерман- не знам колко, но мисля може през личния?
Припомням поговорката " с чужди ръце се ловят само змии". За хосписите вече прочетохме достатъчно. Хоспис не диагностицира и не назначава лечение. При влизането трябва да са уточнени нещата.
Деменцията не е спешно състояние и за този проблем ходенето в спешно отделение няма да свърши работа- просто ще пише - " за планова хоспитализация". Вече има дата за такава. Междувременно пуснете това, което изредих вече 2 пъти. С готовите резултати ще е много по-лесно да се уточни. Витамините не са по каса, където и както и да ги пускате, все ще е с пари. ТСХ е ок 15 лв, хив и васерман- не знам колко, но мисля може през личния?
Припомням поговорката " с чужди ръце се ловят само змии". За хосписите вече прочетохме достатъчно. Хоспис не диагностицира и не назначава лечение. При влизането трябва да са уточнени нещата.
Да, и продали, сега няма къде да се свре. Все ѝ е тази колко е модерен душа в банята и какво има в хладилника, бездомна и нежелана, дразни всички. А, и не иска да обиколи новия и луксозен апартамент на дъщерята и да се възхити. Попрегледах назад авторката.
Да, и продали, сега няма къде да се свре. Все ѝ е тази колко е модерен душа в банята и какво има в хладилника, бездомна и нежелана, дразни всички. А, и не иска да обиколи новия и луксозен апартамент на дъщерята и да се възхити. Попрегледах назад авторката.
Аз не разбрах дали става въпрос за един и същ град (продаденият апартамент и апартаментите, където живеят сега двете сестри).
Ако става въпрос за един град и ако жената си имаше сега апартамента, щеше да бъде много по-лесно да се намери човек/асистент + да се редуват двете сестри. Така 3 души щяха да се справят по-лесно, финансово сестрите щяха да имат по-малък разход за режийните и заплащане на асистента или пък евентуално при избор на вариант хоспис можеха да продадат жилището сега и сумата щеше да стигне да покрива разходите на жената. Друг вариант - можеха да го дадат под наем и с наема + пенсията да посрещнат разходите за хоспис.
Сега за съжаление няма друг вариант, след като жената няма вече собствеността си. Предвид, че предварително са избрали друго, сега всички заедно да поемат разходите и гледането на жената, така както преценят че е добре за всички. И в случая не са се облагодетелствали само двете сестри, а и половинките им с решаването на жилищен проблем. От тази гледна точка 4 души ще трябва да се справят като работят повече, изкарват повече пари и няма да е лесно.
Но това е животът. Има ли обич и уважение, се намира решение. Няма ли, се намират извинения.
Аз мисля, че ще се справят.