Семейни задължения към възрастен родител

Ще влачиш по пътищата 80 годишна дементна жена за да си докажеш че си опитал, и да не ти е гузно. Да направихме го, никаква полза. Загуба на време, студ, нерви, "а сега къде ме водите, не искам това, искам друго, а ти коя си?!?" и т.н. и т.н. и я държиш здраво, докато се обясняваш с разни хора, за да не я загубиш. Ужас.
И дъщерята ще си напусне работата за да обикаля по болниците и да прави безмислени изследвания? Тя не е пенсионер като теб с всичкото време на света.
Хосписа в който отиде майка ми беше в сградата на болницата, имаше прегледи от лекар и лечение.

И ако няма пари за хоспис?

Ако нямат пари, ще остане у тях. Макар че бабата взема поне 600 лв пенсия, което е нещо, все пак.
Ще се изпокарат с мъжа ѝ - той вече ѝ е вдигнал скандал, още съвсем в началото. Ще се попилеят от проблеми. Това е гарантирано.
Защо мислиш в богатите държави грижата за възрастни хора е толкова скъпа... Щото е много лесно и приятно ли...

Ще го напиша бааавно за хората, които не четат.

Бабата няма диагноза!

Деменция, която размятате не е сложена като диагноза от лекар.

Никъде не е написано, че не познава дъщерите, крещи, бяга или носи памперси.

Отпуснала се е. Не й се живее. Годините й не са малко, загубите / ударите - твърде много за твърде кратко време. Чуването на шум в ушите също е симптоматично и влудяващо.

Ето какво е написала авторката за състоянието на бабата:
Явно има някакви изменения на мисленето, но така са старите хора, променят се.
Това не я прави безпомощна и неосъзнаваща какво става около нея.
Не е вярно, че в болниците не обръщат внимание на старите пациенти. И по здравна каса да отиде, и на платен прием - лекарите получават пари за този пациент, за тях това е просто работа. А и 80 не са чак толкова много години. Хората и на 95 се лекуват, и лекарите им обръщат внимание, както на всеки друг. Знам за какво пиша, личен опит с близки.

Възрастна жена която има нужда от грижи и живее в хола на семейство.
Не е ли достатъчна "диагноза", да за има нужда от решение все пак?

Решение се търси. Авторката написа, че са записали час за лекар.
В хол, кухня са последици от други решения.
Ние не можем да действаме вместо авторката, така че тя грябва да намести нещата.

Качество на живот е термин при хронично болните, означава да функционира максимално близо до нормата, т.е. да не седи апатична и без апетит, да не лежи депресирана, например.
Съжалявам за преживяното у вас, не знам каква е била диагнозата и ситуацията, сигурна съм, че е било ужасно.
Тук обаче не знаем какво е, жената си е в час, не буйства, не е опасна, не се губи, не пали къщата. Лежи си депресирана, не яде и е апатична. И не говорим за месеци, а за дни, в които може и платено да я прегледат невролог и психиатър и да кажат какво и е и каква е прогнозата. Пък после вече сестрите да решават, защото пропускаш факта, че те нямат по 2-3-5000 месечно за дом. Другата сестра живее с някакъв безработен и парите от жилището на майката вече са похарчени. Иначе можеше вече да са наясно с проблема, но те гледат и всичко да им е по каса, защото явно не се валят в пари.

Много точно го описахте.Основно шума в ушите е главният проблем.Ако успеем да я облекчим с медикаменти ще бъде огромен напредък.

Бояна и други в темата - така си говорите на едро, че май за друга държава давате съвети.
В нашата държава няма специализирана грижа за дементно болни и дори депресирани хора - знам от личен опит и при двата случая - положението скоро няма да се подобри, освен нарастването на домове за възрастни хора с различни компетенции, услуги и цени.
Тук за момента сновните бази трябва да са покрити - храна, подслон, лекарства и хигиена. Да вземем конкретният случай - диагноза, назначени лекарства/лечение и последваща грижа в дом - защото, както бабата не е на памперси, в един момент може да се озове - и тогава настава наистина тежкото.
Ако пък е само и единствено депресирана, което не го вярвам предвид другите проявления - то трябва постоянна терапия и подаване на точната доза лекарства, занимания за повдигане на духа, разходки - всичко това е целодневна работа, която също не виждам да може да се направи. Безработният отказва, сестрите се виждат в чудо ...
Още нещо - не всеки дом приема хора с определени заболявания. От дом до дом може да има огромни разлики. Има домове, които са добре организирани откъм занимания - там хората са сравнително добре с акъла си и си общуват помежду си, което им носи само ползи. На други /повечето места/ грижата е само базовата, която изброих по - горе - за друго си трябва допълнителен персонал - от рехабилитатори до психолози и т.н.- което си струва и съответната цена.
В заключение - времето е изключително важно, не го пропилявайте в лутане къде и как, направете си ясна рамка, в която да се случи това и това. Проучете домове, цени и срокове. От разправии няма смисъл само загуба на нерви, които ще са ви важни, авторке.

При начална деменция човек си изглежда и функционира  нормално, само започва да обърква събития и време. Тежките симптоми идват доста по-късно и могат да продължават до края на живота. Болните могат и да забравят, че трябва да се хранят. Халюцинациите / разговори с починали/ съпътстват деменцията. Има лекарства, които доста могат да облекчат състоянието. Имам близък с начална съдова деменция и общо взето болестта върви така. А за шума в главата трябва да я види отоневролог.
Грижата за такива болни е свързана с много харчения, мислете го.

Не си говоря на едро, казвам да я заведат на лекар за диагноза и уточних, че е видно, че нямат много средства, защото чакат преглед по каса. Пределно ясно ми е, че държавата няма грижа за нищо, но човек без диагноза е трудно да се гледа където и да е. Един преглед и платено няма да е толкова непосилен разход, те имат и скенер направен, поне да имат яснота.
Не виждам какво предлагам, което да не е адекватно на реалността. В други държави имате ли представа по колко време се чака за преглед при специалист, пък нека да е покрит от застраховка и осигуровка? И също настаняването в дом почти никъде не е по осигуровка, все си е платено. Тук проблемът е, че и домовете са непосилно скъпи, а двете сестри в общи линии нямат излишни пари, камо ли от 2 до 5000 месечно за читав дом.

Иначе и за депресиите ми е пределно ясно. Хората евентуално могат да се доредят до диагноза или хоспитализация по каса и после няма терапии по каса, всичко е платено. Но тук говорим само за диагноза, за да се знае от какви лекарства има нужда, за да и се подобри състоянието, не да се излекува, защото ако е деменция лечение няма.

Ох, благодаря ти, че вече взех да се чудя коя тема чета.

Не е ясно жената дали въобще  има деменция, начална, прогресираща, някаква.

За момента просто представлява трудност на дъщерите и да  и намерят място, където да живее, ама буквално. То само това може да докара възрастен човек да няма желание за живот въобще.

Изчакайте да я заведат на лекар и недейте да гадаете диагнози.

Майка ми отказваше болници и бягаше по всякакъв начин, а тогава уж беше с акъла си. Уж. Стигнат ли до момента, в който не могат едно кафе да направят, не са с акъла си.