Априлски бебета 2026 ❤️ (Тема 3)

Track, направо все едно описваш мен. Нашата бъдеща кака ще стане на 4 малко преди да се роди бебето. Дано не делят рожден ден, че ще ми е много гузно. Тя един ден е супер щастлива, че ще има сестричка, на следващия ден ми казва, че не иска бебе. Супер притеснено ми е как ще го приеме когато се появи. Тя е супер привързана към мен напоследък и иска абсолютно всичко да прави с мен, понякога просто изнемогвам, но стискам зъби в името на това да е спокойна.

Със съня ме мъчи основно кашлицата и от нея се събуждам по 15-20 пъти нощем иначе бебето не го усещам много как се вихри като заспя. Но коремът изведнъж започна рязко да расте и да ми пречи, задъхвам се, трудно ми е да се сгъвам. Започвам да усещам и тазобедрените да ме болят, предполагам, че е от разширяването на таза, може и от кашлицата да е. Направо нямам търпение за прегледа утре да съм спокойна, че всичко е наред.

За раждането също се притеснявам като знам вече какво ме очаква. Всички казват, че второто се ражда по-бързо и лесно, но никога не се знае дали няма да изтегля късата клечка. Притеснявам се да не се наложи секцио, притеснявам се от разкъсвания, най-вече с предното раждане имах разкъсване на шийката и възстановяването много ме измъчи за разлика от раждането. Още се чудя да искам ли упойка, да не искам ли. Предният път ми я пуснаха чак когато трябваше да ме шият, но пък си имах поне два месеца дискомфорт в кръста и сега и това мисля.

Помрънках си малко и се надявам да не съм ви натоварила, но малко се успокоих, че не съм единствената.

И моето дете е супер привързано към мен, сякаш покрай бременност още повече, което грам не ми дава спокойствие и въздух да дишам. Все искам таткото да се включва повече с някои неща, които по принцип аз ги правя, но той като ревне НЕЕЕ, ИСКАМ МАМАА иии направо 🤦‍♀️🤯 лудницата е пълна и тепърва ще започва, някак даже не се и вълнувам какво ще е... Знам, че е за хубаво, но ддз. И аз умувам за упойка, точно поради някакви усложнения от нея ме беше страх да си я слагам първия път и успях без нея, но пък и бързо станаха нещата тогава, ако трябваше по-дълго време да търпя, нямаше да издържа, та Сега като, че ли повече клоня към упойка, дано всичко е наред. Другото, което е, че съм дребна и с тесен таз и ме е страх да не стане много голям и докторката да каже секцио 🫠никакво желание нямам и за домакинските задължения, направо е бомба покрай играчките на детето. Сега съм и болна, онзи ден не бях спала цяла нощ и още не мога да си взема съня и едвам отварям очи сутрин. Умувам и дали да го спирам от детска в някакъв момент преди раждането и след това също. Хем ще имам свободно време ако ходи, хем пък не искам пак да се разболявам и то точно преди раждането, не мерси. Ако не ходи пак не е гаранция, че няма да лепне нещо от някъде. Сега боледуванията супер трудно ги изкарвам, като парцал съм и си представям, че ако съм така болна и тръгна да раждам, аз няма да имам никаква енергия и сила за това. Супер гаден период за бременеене като имаш и още едно дете, което ходи на детска. Филма е пълен отвсякъде.

И аз със съня вече едва се справям. Изорявам се много, а вечер, когато легна, или не мога да заспя, или заспивам и до час се будя, не мога да се наместя. Въртя се по 30-60 мин. накрая тъкмо се унасям, бебето започва с ритниците... 😂

И аз с влизането е трети триместър се записах с нови болежки и оплаквания. Започна нещо да ми се мотае главата, да ме наболява, едно ми е мъгливо и изтощено. Сънят няма да го коментирам, голямо въртене, никак не ми е удобно, понатежава ми вече, кръста ме боли страшно много и краката. Направо усещам как туптят от болка.
И понеже съм все още зле с храненето ( месо трудно приемам на няколко дни по малко, а риба  изобщо), общия белтък ми е паднал, желязото и хемоглобина също. Изписаха ми протеин за бременни PregnaCo, някоя от вас дали пие протеин. Опитвам се с храната да набавям и се мъча да ям месо и яйца колкото мога, но явно е крайно недостатъчно. Обмислям дали наистина да спра да се мъча с това месо и просто да започна да пия този протеин. А ако знаете как обичах месце и не сядах на масата ако няма, откакто съм бременна да не чувам за месо, да не говорим да помириша или вкуся. Надявам се силно да не остана така повредена откъм месото завинаги, че много ще страдам 😄😄

При мен безсънието още не е дошло, дано да ме подмине този път. Съчувствам ви и ви разбирам. С предната бременност будувах до сто часа.
Бъдещия батко е мега привързан към мен. Става да не ме вижда 2-3-4часа, нооо повече от това не се приема. Не ми се мисли как ще влизам да раждам. За момента не му говорим нищо - не знам колко ли ще разбере от сега (на 10м и половина е), април ще е на 1г1м и нещо. Не знам, наистина.

Аз ще съм секцио, предния път бях и сега пак ама не ме е страх де. Точно защото вече знам какво да очаквам съм по-спокойна.
Честно да ви кажа мен ме е страх от естественото раждане. Самата мисъл ме ужасява - да чакам кога ще е момента, ама колко време ще е, и тези разкъсвания... за мен си е страшно

Рони, моят общ белтък падна също. Едната лекарка каза да си купя този протеин, другата каза, че мога да опитам с месо, извара, яйца. Аз нямам проблем с храненето, но все пак явно много градивен материал отива за бебето. Ще опитам 1 седмица да ям по-протеиново и ще пусна пак изследване. Ако не става, взимам протеина.
Ендокриноложката каза - задължително по 1 кофичка кисело мляко на ден за калций. Сега и това ям , макар че аз мляко винаги съм обичала.

С навлизането в третия триместър врче усещам умората. До скоро летях и правх 100 неща, вече просто ми писна.
Вчера бях нещо яко кисела и депресирана. В последните два месеца живота ни е плочки, ламинат, шпакловка и лекар.
Мъжът ми и той вече изнемогва и физически с умората. Днес свекър ми почна да лепи плочки в коридора.
Някои нощи се будя и гледам тавана в 4 ч.
Не е толковя зле, защото не е всеки ден, но аз съм поспалана и обичам да спя добре.
В следващия момент вече умирам от притеснение, че няма да успеем с всичко преди бебето. Даже с покупките не знам ще стигне ли март месец.

Изкарах си рождения ден в нас като някоя самотница. Направо не ми се живее тия дни. Изпитвям ужас да не ми се падне такова ревливо бебе или някое лепнато за мен. Аз не съм от жените, които много са мечтали да са майки. Страх ме е, че животът никога няма да бъде същият. Гледам сега една приятелка в Колумбия, друга ми звъни за съвети за Пулия, трета се хвали с нова позиция на работа. А аз имам чувство, че седя на дивана да дебелея.

Моето безсъние дойде. Супер неудобно ми е както и да легна. Някакъв задух имах снощи, но отмина бързо. Заспивам към 1-2, будя се към 5 и после само дрема. Сина не е ходил на градина от 19.12, защото има много болни в градината и исках да го оставя малко. Другата седмица обаче ще го пусна поне за малко. Лошото е, че не мога много да го разнообразявам вкъщи, иска си навън, но аз бързо се изморявам. Слуша ме, март месец ще направи 4г. Мен мъжа ме изнервя в последно време, опитвам се всячески да не обръщам внимание и да не издребнявам за някакви неща, но не винаги ми се получава. Оправданието е обичайното “ ама аз ходя на работа “. Сега му мрънкам, че ми се иска да прекарваме повече врем тримата със сина, преди да се е появило бебето, но имам чувството че той иска при всяка възможност да оставяме детето на бабите. Тази седмица всеки ден имах нещо да свърша сутрин, само днес ми е по-свободно и ще пробвам да излезем с детето пък до където изкараме 😅

Иначе аз прочетох в писанията пт последния преглед, че пъпната връв била веднъж завъртяна около врата. Притесних се, но докторката нищо не каза за това. Ще чакам другия преглед и ще следя как са движенията на бебока.

Аз просто искам да убивам колегите си почти всеки ден, защото ми е трудна концентрацията, а изникват неща от днес за преди две седмици поради липса на комуникация и организация (което най-много мразя). Преуморявам се на работа и желанието да не ги прецаквам с още отсъствие преди майчинството тотално се изпарява.
В резултат на нервите и работните дни по 9 - 10 часа (а и повече) на ден, вкъщи се прибирам като скапана и понякога нямам сили да говоря с мм дори.
За апартамента миналата седмица пазарувахме цяла неделя дребни неща, препълнихме колата след тази обиколка. Само за нас отпред имаше места, така че за момента там финализирахме.
Започвам лека по лека с подготовката за бебчо, защото нямам абсолютно нищо купено и не искам и с това да си създавам напрежение, защото ми писва вече. Броя си вече седмиците до майчинството, а времето лети тооооолкова бавно...

Пандора, и на мен ми беше много странно с всички, които казваха, че цял живот си мечтаели да са майки и тн, спят с децата на едно легло, нон стоп залепени, за всичко угаждат, направо ми се струваше супер преувеличено. Обаче откакто станах майка, детето така ме размекна и разнежи, че половината ми планове за възпитание отидоха в кофата. Понякога се лигави, мрънка и дори тогава не ми идва да й викам или да се разправяме, защото осъзнавам, че и на нея не й е лесно. И от най-избухливия и нетърпелив човек на света, на когото му беше трудно да изразява емоции, се превърнах в супер балансиран и търпелив човек (предимно с детето :Д). Мога да кажа, че от годинката нататък започна най-много да се усеща промяната в мен. Обикновено не ми и пречи, че иска да прави всичко с мен, но просто напоследък съм много изморена и претоварена.

А вие тук доста сте с повече от 1 дете. Аз никога не съм мечтала да съм майка, гледам една жена в тикток тя цял живот мечтаела да е майка и след две деца и 6 г майчинство слято нямала мечти…
Не знам, при всеки е различно, аз съм серт човек и до някъде се нядявам това да се промени към детето, но майка и домакиня дълго няма да съм. Целта е да оцелея раждането и година след това.
Да ви кажа надявам се и да има добра връзка с баща си. Аз имах такава с баща ми, въпреки всичките му дефицити като човек. Ние сме по-зрели родители и се надявам наистина да е близка с татко си. А и откак моят го няма, го оценявам още повече.
Бях онзи ден с една близка, бременна е с второ, първото е в бебешкия пубертет. Пищи за всяко нещо. Направо като си представих това ако трябва да съм аз на нейно място, ще се поболея сигурно.
Коремът ми вече си е като за 7 месец. Мажа се канонично сутрин и вечер. Изпитвам ужас, че няма да се прибере, че тялото ми ще се съсипе. Всички страхове от преди бременността се върнаха с 200!
В работа са много разбрани към мен и поне не ме ядосват. Не съм ходила в офиса откакто майка ми я блъсна колата. После дойдоха празниците и бяха почивни дни, а след като се изджасах в понеделник на леда не отидох в офиса и работих от нас. Шефът ми се изплаши, че може да е трудова злополука. Другата седмица вече отивам, че и някакви неща трябва да оправяме по системите с бъдещото ми майчинство, да допредам на колегите каквото не съм. И от 28.02 ще съм 45 дневен болничен. Не исках да го взимам, но няма много как, защото време за подготовка нямам никакво. А и честите посещения за тонове, консултации в работно време са трудни вече.

Пандора, харесва ми как и двете бяхме силно мотивирани да работим до последно, но обстоятелствата лека по лека ни отказаха. Поне да гледаме да починем колкото можем 😁

При мен драмата е, че не шофирам. Ходя до болница Надежда с градския от другия край на София. Аз искам да работя, но и едно излизане от работа ако ми отнема 3 часа просто няма смисъл….
А и един ден болничен не съм взела от 2024 г насам… ще прежаля още 45 дни, в които НОИ ме изяжда. 😁

Аз съм тази майка с пищящото дете и бременна с второ. И аз никога не съм била от жените дето искат основно да са майки, а ей ме на - ще вляза от майчинство в майчинство. Наистина децата много променят, няма по-сладко нещо от това да дойде да си те гушнат едни малки ръчички и да ти се усмихне. За щастие ние имаме помощ в лицето на свекърва ми, която живее на горния етаж и гледам да се възползвам докато мога. Но това не означава,че не ми липсва и предишния "ергенски" живот, но в същото време сега като не съм с детето пак не мога да де отпусна на 100% и все го мисля.

Аз много исках две деца с малка разлика, защото със сестра ми сме така и имаме много силна връзка. Обаче така ме съсипа първата бременност и следродилен период, че едва се реших на втора. Втората от своя страна пък е доста благодатна.

Но истината е, че колкото и да е трудно с децата, при теб си идва правилното като характер дете да те научи на всичко, което ти липсва. На мен нито бременността ми харесваше и ми беше "вълшебен период", нито пък като видях бебето и бях на секундата обичаща го, грижовна и тн. Това си идва с времето според мен. Беше ми много миличка и сладка в началото, но по-скоро ми беше странно как от мен си е излязъл един напълно функциониращ човек с такива размери. Едно е да го виждаш при другите хора, някак друго ми беше да ми се случи на мен. След това предизвикателствата са много, най-вече с този бебешки пубертет, тръшкане, капризи и тн, но точно там според мен се изгражда най-силната връзка. Дали защото на мен ми липсваха най-много качества, за да се справя с тази част,  и трябваше да ги придобия, но определено от този период нататък с дъщеря ми се разбираме много лесно, много ни е гладка комуникацията и тя иска да прави всичко с мен :Д

Аз да ви шокирам - винаги съм искала да бъда майка,ноо съм строга. ММ дори мислеше първите 3-4м,.че не обичам детето. А аз просто не съм от показващите емоции.
Дори до ден днешен, ММ се шегува, че съм Генерала 🤣
Има дни, в които съм мега изморена,полудяла от цял ден мрънкане и реване за просто "ей така", с рошава коса, зъби измити на обяд, душ взет понякога чак следобед и всичко това ме е влудявало, и съм копнеела да изляза за 2-3часа поне и го правя. И въпреки това, повече от 1ч без детето не мога. Все е в главата ми, и се прибирам и си го гушкам и не искам да го пусна.

И с двете бременности не се чувствам като от филмите. И като добавиш неразположенията...не знам защо го наричат най-хубавия период в живота - клатушкащ се хипопотам, който го боли гръб/кръст и хормони те тресат по-силно от пубертет