Априлски бебета 2026 ❤️ (Тема 3)

Ние ползвахме количка buddy joy. Изключително лека и маневрена. Аз съм 145см. и това беше единствената количка, която ми беше удобна на ръста. За нисоки жени няма да е удобна. Има зимен, летен кош и кошница, която почти не сме ползвали. Грабна ме с това, че сенника е огромен (може да покрие целия летен кош, както и има пълно легнало положение. Багажника е голям. Като минус отчитам това, че няма прожиниращи амортисьори. Синът ми обожаваше да се вози в количката. Сгъва се лесно и заема супер малко място в колата. Мисля, че я взехме за около 700лв. Тоест доста бюджетна е.
За раждането би трябвало да бъде както в много други страни, тоест към секцио да се прибягва само ако има медицински причини за това. То природата го е измислила. Имам позната, която в хода на раждането и бяха казали да избира вакуум или секцио и тя в паниката си избра секция. Наложи се да отстранят матката. Все още не може да си прости, че не е избрала другото. ( тя няма медицински познания, за да избере в случая кое е по-добро за нея и бебето).
Аз родих първото си дете за 2 часа, без епизиотомии, без окситоцин, без никаква намеса. Бързо и напълно естествено. След 30мин. все едно не бях раждала.
Силно се надявам и сега бебо да се обърне и да родя нормално. Моите спомени от раждането са прекрасни.

Аз разчитам да ползвам количката на голямото дете и се моля да няма нещо повредено, че мина бая време. Подсещате ме да си я искам вече, че не е при мен.

Относно датата за секцио - рядко се случва на е извън планираното. Да си призная имам само една позната родила по спешност по-рано. Пък и лекарите имат опит и прогнозират доста добре. Според мен при вас всичко ще е наред и няма да има изненади. 🌹

Аз пък имам друг страх. Казват, че второ нормално раждане се развива доста бързичко. Аз и с първото не хукнах веднага (приеха ме със седем см разкритие), защото не ми се виси по болници и съм притеснена да не го родя в нас или по пътя 😅😅😅 Знам, че няма много логика, но вече не мога да спра да го мисля.

ilieva_i Ами основателни са ви мислите според мен. На мен наблюдаващите също ми казаха, че живот и здраве, този път изобщо не трябва да се бавя, щом контракциите станат по- на често и болезнени - с второ нещата често ескалират в рамките на час, два. 🤭 Зълва ми разправя с второто как заради някакъв боклукчийски камион пред колата им, докато били в тясна уличка, вече била почнала да се оглежда за място къде да отбие мъжът й. В болницата едва ли не на вратата се появил племенникът, акушерките едвам смогнали да си сложат ръкавици.😉
Така че, ако не е първо раждане, по-експедитивно трябва да се отива 🙂

Моят страх е същия. С първото ми раждане се мотах вкъщи убедена, че имам време. Отидох в болницата и установиха 4см. разкритие. 10минути по-късно обаче, след изтичането на водите бях с 10см. Незнам на какво се дължеше това бързо разкритие, особено че ми беше първо раждане и сега ме е страх, че наистина ако второто е по-бързо няма да реагирам на време и да стигна до болницата. Реално от влизането във входа на болницата до самото раждане на детето има няма 30мин.

На мен притесненията и с първото и с второто са ми да не родя вкъщи или по път С първото не усетих никаква, абсолютно никаква болка и контракции, чак събрах отделението да ми се чудят. През цялото време на получаване на разкритие, после изтичане на водите та чак до напъните аз спях И ме събудиха, за да родя. Сега не искам да ходя толкова рано в болницата като първия път, искам да си чакам до последно за чести контракции и да отида само да родя, за да мога да си се движа повече вкъщи, но много ме е страх да не родя по пътя. Със сигурност и този път това ще са основните ми кошмари в деветия месец.

Много благодаря за отговорите, момичета, определено помогнаха! Ще пиша на каква сме се спрели. С таткото се разбрахме, аз да избера количката, той да се занимава със столчетата на кола и сглобяването на нещата, че не ми е сила на мен 😁
Аз също съм привърженик на естественото раждане, тъй като живот и здраве, искаме поне още едно дете, пък първото секцио малко или много те абонира за следващо, а ресекциото, никога не е като първото.
ММ е доста висок, аз също не съм ниска, бебето върви голямо с 1-2 седмици напред по ФМ, силно се надявам тазът ми да е достатъчно широк и да се случат по естествен път нещата.

ilquor, ти си направо за изучаване, да не усетиш нищо. Хайде и сега да е така!

bobka339, ако се изчака достатъчно време, второто раждане може да е естествено, ако първото е било секцио - информативно да знаеш.

Имам една съседка с две деца, и с двете са я вкарали да ражда когато е отишла на тонове. И двата пъти една и съща история - отива на рутинни тонове, виждат че има силни контракции, мерят разкритие - първия път 4 см, втория път 5 см. А тя милата не усеща нищо. С второто дете каза че са я забавили докато успеят да я вкарат в родилна зала и тя е почнала да вика по коридорите защото усетила как бебето излиза вече, а реално нямала никаква болка. И така си е родила и двете деца неусетно 😀 Лекарите й обяснили, че при 5% от жените контракциите просто не се усещат и не изпитват никаква болка. Но при останалите 95% всичко си се усеща за съжаление 😅😅

Леле, какви истории. Аз бях предизвикано естествено раждане, от 0 разкритие, никакво скъсяване и омекване на шийката. Контракции почнах да усещам още към 1 през нощта, а в 8ч сутринта имах едва 1,5 разкритие😁 Много ме болеше, направо докато не ми сложиха упойка проклинах света. Родих чак в 16ч. Единствено се надявам сега раждането да тръгне само,че според мен от предизвикването са по-болезнени контракциите. И да имам време да си стигна до болницата нормално,че все пак си имам кажи речи час път.
Пожелавам на всички ни леко раждане, по който и да е начин и бързо възстановяване след това.

Охх, дай Боже всекиму раждане без болка 😁 моето раждане също беше доста бързо, но не чак толкова де. Контракциите ми почнаха може би преди обяд, но не бяха болезнени и не им обръщах внимание. Чак вечерта вече почнаха да се усилват и си викам, Абе нещо не е както трябва и решихме да тръгнем за болницата, изкъпах се преди това, изобщо не сме бързали, с мм се шегувахме по пътя, че отиваме само да се разходим и се връщаме. В болницата пристигнахме към 22 и нещо и бях с 4см разкритие, не ме болеше все още много, ама вече към 6см някъде болките бяха ужасни, направо не искам да си спомням, но слава богу бързо се развиха нещата и в 2:40 родих. Това път мисля да си искам упойка, тези от вас, които сте ползвали бихте ли споделили какво е. Усещат ли се контракциите, има ли странични ефекти и т.н. Много силно се надявам и този път да родя естествено и аз се притеснявам да не родя в колата, че пък пътя до болницата ми е час и половина, ако ММ се забърза може и за по-малко, ама все пак не мисля при първата контракция дя хуквам натам. И дано не стане много голям, че и аз съм малка, ниска и с тесен таз, перфектно..

Аз ще си ползвам количката от баткото, единствено където й скъсах багажника, но ще се опитам да го закрепя някакси. Така или иначе мисля да я ползвам докато не стане време за летния кош и тогава ще си ползвам лятната количка.

И аз съм чувала, че раждане с окситоцин боли доста повече, да. Особено, когато се предизвиква раждане без никаква ествствено стартирала родова дейност.

При мен нямаше много време да усетя окситоцина, защото отидох в болницата с 9 см разкритие, но щом ми сложиха системата, контракциите станаха доооооста по-силни и ефективни (което му е и целта на окситоцина, де). Ако не бяха зелени водите, сигурно нямаше да се наложи да ми пускат окситоцин, но поне беше за кратко - влязох в болницата в 18:20 и малкият се роди в 19:20. 🙂

Tracc, аз исках много да раждам с епидурална, защото ме беше страх от болката, пък и всички майки на по 2-3 деца, които познавах и бяха поискали епидурална, се кълняха в нея. Уви, ако се озовеш в болницата след 6-7 см разкритие, няма да се съгласят да ти сложат епидурална. Докато се организират, докато се постави, докато подейства и тя жената ще е родила. Според моите познати (две от които са с по 3 деца), ако да се уцели моментът и няма нужда бебето да се ражда спешно, епидуралната била "човеколюбивият начин за вагинално раждане" 😀

Само една приятелка, която беше с епидурална, се оплака, че упойката я е хванала само от лявата страна, а от дясната си е усещала всичко. Обаче това си е риск, с който те запознават, преди да ти я сложат и май си е на късмет - колко опитен ще е анестезиологът и дали добре ще уцели мястото за катетъра, предполагам.

Само да успокоя момичетата, на които им е първо раждане - като човек, който си умира(ше) от страх и смята, че въобще не носи на болка, и без епидурална се преживяват усещанията по време на раждането. ✌️ Стискам палци за най-хубавите развои на ражданията на всички, независимо как!

А за тези, които вече са раждали - питаха ли Ви дали позволявате да Ви включат система с окситоцин, или направо Ви я включиха? И окситоцинът самостоятелно ли го включиха или след епидуралната упойка?

Това ме дразни в българската практика за "естествено" раждане, особено в малките населени места - на никого не му се чака, едно пришпорване, едно бързане, от което следват само негативи за майката като разкъсвания и негативно преживяване и стрес за плода. Нищо естествено няма в хилядите системи и насилствено пукане на водите или предизвикване зорлем на контракции, че да се ускори разкритието. Точно тези порочни практики много ме замислят има ли смисъл въобще да се пъна за естествено, макар че ми се струва по-добрия вариант, но то ако е по гореописаният начин... 80% от предизвиканото раждане завършва със секцио, така че само дето двойно ще се мъча.

Това се случи и при мен, не ми го споменаха като възможно развитие на нещата, сложиха ми епидуралната като я рекламираха колко е хубаво и че всички си я слагат и просто ТРЯБВА да си я сложа. Ама явно не ми се падна опитна анестезиоложка - само ми се караше че ми е дебел гърба и че не можела да нацели нещо си там. Е нацели го от третия път Ама явно не го нацели защото цялата болка се концентрира само в дясната страна а от ляво си бях супер. И айде спешно секцио. Мислех че аз нещо съм дефектна за да се случи такова нещо ама явно не?
Иначе и моите познати хвалят епидуралната ама аз повече не искам и да я чувам.
buttercupp , сложиха ми окситоцин без да ме питат. Имах абокат от предната вечер в болницата (Токуда) и си ми пускаха някви неща през него без да знам какви Не помогна особено де.. Когато се прибързва и не се изчакват естествените процеси винаги има риск. И всякакви прехвалени болници и лекари също го правят..

И моето беше предизвикано, но не с окситоцин, АГ-то ми направи отлепване, което все още не знам какво значи 😆 и малко след това ми започнаха контракциите, та се чудя ако става голям дали пак така да не ми го предизвика. Но, да, тази практика с окситоцина е гадна работа, но не е и задължителна практика. Много искам да си тръгне сам, ама за моето телосложение може би е по-добре от по-рано, дори да трябва да ми го предизвикат. Водите сами ми се спукаха, докато бях на тоновете. Та, не знам, много си зависи.

И аз го знам това, че ако вече имаш голямо разкрие не ти слагат упойка. Една позната през нощта й изтичат водите и чаааак вечерта роди, като 2 пъти са й слагали упойка, иначе вика нямаше да издържа. Иначе и аз не държа грам на болка, ама изобщо и това бая ме плашеше, но пък някакси издържах, не знам как. Сега ми се иска да имам сили за напълването, че така се бях изморила от болката, не бях и яла от обяд и накрая едвам имах въздух, но пък в крайна сметка, квот таКоа.

Мен ме питаха и първо изчакаха няколко контракции да видим дали тръгва бебето, защото аз бях вече с почти пълно разкритие, а при зелени води има риск от инфекция на бебето. Не беше достатъчно бързо, а и аз вече исках да приключва всичко и така се съгласих на окситоцин. Не беше принудително.

Моя близка в малък град с първото раждане "преносваше" и на 5 ден я вкараха за индуциране. След цял ден системи с нулев, ама нулев ефект й "дали шанс" за втори опит за индукция два дни по-късно и тогава вече родила, без особени щети, само леки външни разкъсвания.

Приятелка пък отиде за тонове в петъчен ден, ден-два след предполагаемия термин, видели 3 см разкритие и я оставили в болницата, като тръгнали да я индуцират. Не е усещала никакви контракции. Бебето нито било слязло надолу, нито нищо и след 10-12 часа адски мъки и нулев прогрес на разкритието я вкараха за секцио, според майката и бащата без нужда, защото тоновете през цялото време са си били ок.
Така че - случаи всякакви 😒 Колкото и да си подготвен, да си знаеш правата и да са ти читави болницата, акушерките и лекарят за раждане, неща като натовареност на отделението, наближаващи празници, уикенди, нощни смени и т.н. понякога за съжаление оказват влияние върху решенията, които се вземат. 🙄

В крайна сметка, майката, бебето и таткото не са медицински лица и в такъв момент освен познания и опит, им липсва и кураж да опонират, дори и да не са съвсем ок с една или друга процедура по раждането.
Пък и когато семейството гушне живо и здраво бебенце в ръцете си, тези неща - дали всичко е преминало само с абсолютно наложителните интервенции - избледняват като важност и в България никой не ходи да вдига гири на доктора, че е пришпорил процеса.