Той проблема е в говорено. Жената от 10 години говори и вижда, че нищо не се променя. Защо продължва още една 11-та година? Женският мозък работи така “От къде да знам какво искам преди да съм чула какво казвам?!” Мъжът пък на всяко казано търси решението. Предлага решение, което тя не е искала, а е искала само да си каже. Тя го отхвърля. Той е наранен защото му е отхвърлена ролята и не му е прието решението.
Останалите мнения малко или много са ми доста пристрастни (оправдателни за жените и обвинителни за мъжете), но с това съм съгласна. Мъжете са доста по-просто устроени и често не разбират какво искат жените. Когато една жена иска просто да я утешат, гушнат или да я поглезят тя казва някакво оплакване. Но за мъжа това оплакване е покана да намери решение за проблема и той веднага се впряга да го измисли. В резултат и двамата са сърдити. Наблюдавала съм го от близо в отношенията между баща и пораснала дъщеря в семейството. Ама той се научи и вече е почти експерт
Като цяло мъжете не разбират от намеци, а са много доволни от ясно и точно формулирани искания. И ако са свестни нямат нужда да им се дудне, защото жените много обичат като кажат нещо, то да е "не е спешно, може и след пет минути". А мъжете мразят това, те могат да свършат всичко, но когато са на кеф. За свестните говоря. Иначе има и такива:
- Ох, хайде най-после си избере коя задача ще свършиш - да изхвърлиш елхата или да извадиш шезлонгите от мазето!
