Хиперактивно дете на 20 месеца

Истината е, че в много държави и то по-развити от България, такива деца не ги делят от другите и не им слагат етикети.
В България едва ли не вече всяко 2-3 дете е с някаква диагноза - нещо модерно стана.
Имайте си едно на ум за диагнозата, която ще ви дадат. И особено си имайте на ум, ако решат да изписват на такова малко дете успокоителни лекарства.
Ако детето се развива нормално - физически и интелектуално за възрастта, не би трябвало да ви тревожи нищо.

Как на 20 месеца ще я диагностицират с Хиперактивност? Звучи абсурдно, да не говорим, че на тази възраст е типично да тичат без да спират, да не слушат какво им се говори, да са супер импулсивни, избухливи. За terrible two сте чували предполагам?

Консултирайте се със специалист по ранно детско развитие. Ама истински, а не самозван. Преди 4 годишна възраст никой психиатър няма да се наеме да дава диагноза. Звучи ми несериозно.
А в някои случаи не детето, ародителя има нужда от подкрепа. Обследвайте добре случая, преди да поставяте етикети на детето си.

Има ли забавяния в речта?

В България, както винаги "криво разбрана цивилизация".
Всичко живо се изследва за какво не. Сигурно има най-много лаборатории на глава от населението в света.
Мирно ли да стои това дете?

Относно речта казва 10тина думи, като половината не изговаря правилно. Иначе на бебешки говори много.
Точно специалист по развитието я следи в чужбина заради занижен апетит от 4 тия месец. От 6 месечна приема ниска доза Перитол за да огладнява и да яде що годе нормално. Без него яде прекалено малко и губи тегло.
Отделно откакто стана на 1 година се храни предимно с адаптирано мляко, а беше захранена нормално на 5,5 месеца. Има си вече и 16 зъба, та не е дискомфорт от зъби проблема.
Малката до 3 месец си спеше в кош и беше сравнително спокойно бебе. После я преместих в кошара и след 3 дена вече се обръщаше по корем и настана голяма драма. През цялото време се опитваше да вирне дупето за да пълзи, ръчичките свити в юмруци и крещи от нерви и ги хапе. Това през цялото време когато не спеше. На 4 месеца ни приеха в болница заради проблем с храненето. Освен че ѝ откриха бактерия в урината за която проведоха лечение, я диагностицираха с хипертонус на ръцете и краката. Правиха ѝ магнитен резонанс на главичката. След месец ни викнаха да го повторят. Казаха че се вижда образувание 1см до хипоталамуса , но не може да се определи киста ли е или друга патология. Много мъничка беше и ме посъветваха да я следим да е добре и да не я обллъчваме с друг тип образна диагностика за момента. Така си и остана. Следим я просто.
На 5,5 месеца се изправи като се държеше за нещо. Все още не седеше седнала стабилно. Така и не пропълзя хубаво. Стана и цял ден права. Ама и на пръсти. И започна и да ходи на пръсти. Та един месец физио терапия да започне да стъпва по нормално.  Щом започна да стъпва що годе стабилно, хукна да тича. Ама тича докато започне да залита като пиян моряк и да пада на всяка втора крачка от преумора. Хващам я и я слагам в кошарата докато тя се тръшка и протестира. Давам ѝ нещо да се занимава, та вземе че се кротне.
Храня я с клипчета от Ю Туб. Иначе не мога да я накарам да седне спокойно да яде. След минута става и хуква. Като по малка я хранех вързана с коланите. Аз я храня, а тя през 2 минути в истерия да ѝ се даде нещо което е видяла ....
Със спането също голям проблем да се отпусне да заспи.
Та лошото е че моето дете не е просто палаво като другите. Нали ги гледам по площадките, а и деца на роднини...

Това е вече, доста по-подробно обяснение.
Аз съм била същата, но не е имало ( и по-добре) толкова развита апаратура и обследвания.
Като чета, какво описвате все едно слушам майка ми. Аз бях с разни сиропи за разяжда....
Вечно съм.била вързана с каишка за количката. Майка ми е заспивала от умора да ме гледа, как крака из кошарата до среднощ.
Когато детето ми се изправи на 6 месеца в кошарата, направо изпаднах в ужас. Но при него  нещата с апетита бяха добре, беше малко по-активен от другите, но спеше добре.
После се кротнах, но продадох чак, когато ме записаха на плуване. Тогава почнах и да спя повече. До ден днешен съм си хиперактивна, спя малко, заспивам трудно.
Но много спортувам, контролирам го.
През пубертета направо им разкатах фамилията.
Сега гледам че предменопаузата ще е някакъв ужас. Всичко ми влияе на мен.

Имам дъщеря ( пораснала) която е с ДВХА ( с превалиране на хиперактивността и експанзивността спрямо дефицита на внимание ) и то беше видимо с просто око още когато беше на 10 месеца като проходи. По принцип, според международния класификатор на болестите DSM V , хиперактивност не сe поставя преди 12 години. Защото много често децата се държат като хиперактивни, но не са. Хиперактивност не е само детето да е като перпетум мобиле. Синдромът ДВХА засяга всички сфери на живот. Хиперактивността е съчетава  с дефицит на внимание и емоционална нестабилност. Тя не ви чува защото си Изключва  на втората минута  - понеже вече сте й омръзнали и не може да ви " следва".

Това което би ви подпомогнало за момента е
1. Изключително много физическа активност, без значение какви са климатичните условия навън. Активни игри поне 2 пъти дневно за по 2 часа. След игра детето е най-обучаемо.
2. премахнете дневния сън
3. Не се фокусирайте върху храненето, за тях е загуба на време
4. Премахнете Демократичното родителство, Джентъл Парентинг. Това не означава да я шамарите и наказвате. Означава да поставите ясни граници какво е позволена и доколко и да игнорирате тръшкането. Без значение къде го прави. Да престанете да се притеснявате какво ще кажат хората. Вие трябва да я научите да се контролира емоционално ( емоционалната нестабилност и експанзивност е част от синдрома ДВХА) чрез установяване на строги граници и ръководещ контрол. Ако постоянно й позволявате да се тръшка като й предоставяте последствията които тя търси ( разрешавате й за каквото се тръшка) , тя няма да може да се научи сама да се справя с емоциите. А това ще й е жизненоважно значение във възрастния живот.

Ако нещата продължават да са с големи лашкания и извън стабилен контрол ( и като активност и като внимание и като емоции- тези неща се отразяват много на обучението в училище) до  12 години, то тогава се прави  първото официално диагностиране, второто след 16-18. Като  симптоматиката е същата но присъстващите симптоми трябва да са по-малко от тези за 12 години. Тогава вече говорим за официалност на състоянието. Какво се случва после не е предмет на тази тема.

И моето дете беше  подобно - особено що се отнася за храненето. И Перитол съм давала и какво ли не - нито апетит дойде, нито започна да спи повече.Имах чувството, че храната и спането му беше нещо излишно и ненужно.  Разигравали сме циркове, театри, само и само да се залъже да хапне малко. Не е пълзяло никога, направо се изправи и тръгна. Тичаше, падаше, пак тичаше. Ама ето на, напълно нормално здраво дете, даже по-добре интелектуално от връстниците си. Бързо учи, бързо запомня нови неща.
На моя приятелка същото - детето ги и биеше и удряше, беше като зверче, ама сега е студент и е изключително умен младеж.
Така че това, което споделяте до момента , не означава нищо.
Аз също съм била такова дете  - злоядо и сърдито. Кой да ми е правил преди години такива изследвания? Кой знае какъв етикет щяха да ми лепнат. Оставяха ме при баба, тя много ми говореше, разказваше приказки и това много обичах.
Пробвали ли сте да му четете приказки, мисля, че ще помогне.

Те много често са много много по-напред интелектуално, просто мозъкът им работи на други обороти и  в други граници, особено ако им е интересно. Способни са за кратко да усвоят толкова, колкото другите за двойно повече време.  Важното е да им се осигури възможност за превключване на дейностите. Мит е че те имат обучителни затруднения, това е само ако хиперактивността е вторично отклонение.


До 16 г. храненето беше на изчезване. После "откри храната" като сфера на интереси. Каза че ще се опитва да навакса за липсващите години.

За тръшка ето не отстъпвам и не позволявам всичко което е поискала. Логично няма шанс да ѝ дам нож или вилица в ръцете , само защото се тръшка.
Лошото е че освен тръшкането си блъска главата в ръба на кошарата или в някоя мебел. От месеци просто или не се храня пред нея, или се храня с ръце, максимум ползвам лъжица, просто за да не ѝ слушам истериите поне докато се нахраня. Иска прибори, чаши, чинии.... Изключително рядко да си поиска храна.
Обикновено чакам да заспи за да ям.
В магазин не мога да вляза със нея. Започва да сваля и хвърля всичко от рафтовете. Естествено не позволявам и се започва с едно безкрайно тръшкане като трябва да внимавам да не си изплющи главата в пода, както се тръшка по гръб на земята.
Накрая подът е забърсан основно , а нея съм я изнесла на ръце докато пищи. Аз разбира се не съм успяла нищо да напазарувам. И така...
По улиците за ръка също е кошмарно да се водим. Аз вървя в една посока, тя ме дърпа в друга, пак се тръшка и пищи и накрая аз я нося, а тя ми пищи в ръцете защото е решила че трябва да тича след някое куче или котка. В количката от месеци вече не я свърта на едно място.

Оцеляла съм. И моята щерка също. Но доста познати казваха че не искат да имт деца след контакти с нас. Не разбирах как майките излизат с децата на разходка да пият кафе. Ние бяхме ту със счупена ръка ту със пукната глава, ту а аркада на веждата. В градината я извежда ха в друго помещение  за да не буди децата по време на следобедния сън.  Затова я научих да чете, за да не им пречи и да си се занимава сама. Те пък я караха да чете на децата. Директорката ми викаше - аз от 30 години работя с деца такова чудо не съм виждала.
Така че нищо различно няма. Оцелява се.

То е ясно че по някакъв начин ще се оцелее. Важното е детето да е добре и да се вземат мерки на време за да му се помогне.
Аз без обеден сън не мога да я оставя малката. Става още по превъзбудена , като на пружина, но и супер крива. Не издържа и заспива на свечеряване. Буди се след 2-3 часа и купонът започва. За нощен сън е заспивала в 3 и е ста ала в 10. Пак супер крива и превъзбудена че е недоспала. А иначе е ухилено дете, като изключим моментите когато се тръшка и врещи от нерви.
Със спането горе долу успях да се справя от седмица насам. Но пак заспива с рев и тръшкане. Ама поне спи и после е друго дете. Пак неуправляемо, ама поне тръшкането и писъците не са през 2 минути.
С храната не знам накъде обаче. Тя е 12+ кг, на 20 месеца, а от няколко дена я кара на около 550 гр АМ и някоя и друга солена бисквитка и определено е взела да губи тегло.
Вече яде само 3 пъти на ден, като 4тото хранене (вечерята) вече ѝ е шише вода.

geizer, пробвайте да киснете бисквити в млякото, после през пасатора и в шише, дупката трябва да е по-широка. Така иска не иска, ще приема други неща освен мляко.
По същия начин може да притиквате и варен морков и картоф на рядко пюре с мляко.

Ще пробвам, въпреки че нямам голяма надежда. Педиатърката ѝ ме беше посъветвала да слагам така по малко оризова каша и веднага усети че не е същото и отказа.
Най странното е че като има апетит си яде. Пак не всичко, но неща които си ги яде, ги яде. Само дето апетита ѝ идва за 1 седмица максимум и после минава 2 месеца на диета . Като се храни добре и на ръст пораства рязко. Може за 5 дена да дръпне с 3-4см. Та явно са скокове на растеж когато прояжда.
Но в момента е просто кошмарно. Топи ми се пред очите.
Уж ѝ дадоха и някакви витамини за апетита.
От Перитола правим почивка в момента до 5ти декември. Ама вече и той не върши чудеса и само леко подобрява положението.
Друга педиатърка пък, семейна приятелка, ме съветва да не ѝ го давам повече че намалявал костната плътност. Ама не казва какво да направя за да се храни що годе нормално. Че тя като не яде, каква костна плътност.... И то хиперактивно дете, цял ден на пружина. Изобщо не знам откъде намира толкова енергия. Те и лекарите се чудят.
И се чувствам направо в безизходица.

ПП: Описвам по подробно за да се разбере че не става въпрос за злоядо дете, а за дете с липса на апетит.
Ясла, детска градина, са мираж за момента. Цял ден ще стои без да яде и спи.

Майка ми ревеше от безсилие. Години по-късно ми е казвала, че мислела че ще умра. А пък ММ ( как само сме се намерили) лежал с майка си в болницата от това неядене.
Аз.лично проядох чак когато тръгнах на плуване. Но до 15 -16 годишна бях скелет и разбира се много активна 
А детската градина ми беше кошмар. Нито спях, нито ядях.
Много съм мислила по този въпрос. Защо се получава така.