Липса на емоционална интелигентност

А, ако се обърне палачинката, мислиш ли, че биха се обърнали ролите и би застанал зад теб с действия и думи?

Помощ насила не се дава. Няма какво повече да направиш от това да обясниш, да кажеш, че си насреща, ако има нужда и да оставиш на него да прецени иска ли да направи нещо и твоята помощ или не. Освен това, много често зад такива неща има много по-силни неосъзнати механизми защо го прави. Ако човекът е свестен, а не е некъв пълен тулуп, това да не направи нещо, което би трябвало да осъзнава, че трябва, означава, че има някаква бариера. Тук обаче не мисля, че неспециалист може да разчепка какво точно го спира.

Виж сега, всеки си поставя сам границите. Явно ти широки граници имаш. Направо не си ги знаеш.
Ти си тази, която позволяваш буквално на палячо да те прави.
Права е Ема, манипулатор е.
Ако някой ми иска помощ за такива неща, помагам, колкото мога, но моя начин е друг.
Давам ти пример. Примерно темата за ИР, водя я, обяснявала съм много пъти едно и също.
Имало е потребители искат помощ, ти обясняваш до повръщане, накрая идват да се хвалят едва ли не как яли баклава и не знам си още какво.
Тоест това не са хора, които искат наистина помощ, това са мрънкалници, кръвопийци бих ги нарекла. Жадни за внимание. Ама сори, отнемат ми от моето време. В реала също правя така. Ако стане въпрос и искат - пращам да се чете. Ако имам време обяснявам накратко. Само на много близки хора и при наличие на време говоря повече.
Та това е моя метод. Дала съм инфо, чете се, отговорността е лична.
Няма как с пет изречения да синтезирам един тон информация която съм изчела.
Провала не си ти. Провала е той. Иска да си измие ръцете с теб.
Остави го. Не му говори по темата. Ако нещо ти каже, кажи, че не си му майка и си изморена да обясняваш. Казваш му отговорността си е твоя. Каквото можах направих.
Сега ако това смяташ, че ще ви пречи на връзката и не ти харесва да дундуркаш голям мъж, приключвай.
Гледате в различни посоки.
С такава безотговорност днес не е належащо, утре ще стане и пак ще ти легне на гърба, да мрънка, да се жалва, но нищо да не прави.
Да повтаряш, потретваш не става. Това с малки деца се прави.


Ти не можеш да го осъзнаеш, това не го ли разбра.
Май тук нещо на теб ти е много счупено.
Минала съм по тоя път. Това е лично решение.Никой не може на никой да дава наклон. Мнения на Пенка и Стоянка, дори и близки пак не се взимат под внимание. Качестваната променя не се прави защото Пенка иска. Пенка може да я обичаме много, но не става заради Пенка. Става заради нас си. Говорим уважение и обич към себе си.
Знаеш ли колко пушачки са спирали цигари, защото щели да забременяват. И знаеш ли какъв % от тези след раждането пак са пропушвали. Огромен %.
Тези, които го правят заради себе си обаче не пропушва.
Същия пример мога да дам и с качване и сваляне не килограми.
И аз като съм живеела не както трябва, не съм го позволявала да ми се дудне. Особено пък като не съм питала.
Но пък като съм се осъзнала, тогава съм почнала да търся и да питам.
Та в момента имаш пред себе си един п*кльо.
Ти си дай сметка дали такива отношения са ти изгодни.
Моето мнение е да го оставиш на мира. Ако ти отваря темата, му казваш да не те занимава и да се оправя сам, голям човек е.
Ако продължи, приключвай.
Може би това ще го стимулира.

Не мога да разбера как безхаберието за здравето на някой друг пълнолетен човек ще нарани мен? На “не знаех, че ти е толкова важно” директно бих казала “ми не ми е, ти искаше някаква подкрепа, дадох я, съвестта ми е чиста”. Някои хора се стягат като чуят, че животът им е в техните ръце. Правиш му мечешка услуга в момента.
Аз лично в “забравянето му” бих разчела страх от смъртта. Аз съм се бавила да си видя изследванията от страх от резултата.
Но това си е негов психологически проблем. Не всичко е свързано с нас. Дотолкова ми стига емоционалната интелигентност, че не бих го обвинила в липса на емоционална интелигентност, а в страх. А с това насаждане на вина, че разочарова и околните не знам как му се помага.

На мен ми звучи като човек, който има нужда от ръчкане да стане нещо и го осъзнава. Затова и е поискал помощта на авторката. Обаче тя не успява да се яви достатъчен външен авторитет, пред който го е страх да се провали, за да я слуша.
Съвет не знам какъв мога да дам без да познавам характера на човека.
Евентуално казване един-два пъти и после го поглеждаш в очите тъжно и казваш, че те е разочаровал и да избира иска ли да помагаш или не. Ако да, ще слуша. Ако не, ти решаваш искаш ли да си с него.

Сега чета на Джилиан Флин Не казвай сбогом. Много ми се вижда по темата .

Практичният ми съвет е се изнесеш от тази връзка.

Принципно да, логично е да се изнесе.
Другия вариант е да спре да дудне като свекърва и да го остави да си носи сам отговорността.
Груба грешка е жената да влиза в ролята на майка.
Ако нещо измрънка, че не му обръщала внимание, вече писах, че трябва да му каже, че отговорността за неговото здраве е негова и няма желание да се занимава.
Така го оставя за известно време. Тоест му дава време и шанс да се осъзнае.Без да му казва, да не звучи като ултиматум и заплаха.
И след този срок, ако продължава с това поведение, ми да приключва.

Като гледам как общо и неизяснено задаваш теамата и последвалите ти разяснения по нея, нищо чудно и обекта в темата да не знае точно какво искаш, да не те разбира какво точно обясняваш и е нормално в един момент да не знае какво да прави. А не си ли помислила, че може да е разсеян характер, да е забравящ, да е неглижиращ. И защо мислиш, че е липса на емоционална интелигентност? Той може да разбира и осъзнава всичко, но да има различен от твоя начин на възприемане, изразяване, реакция и справяне.

Тя каза, че подробности не желае да дава. И е обяснила защо.

Офф, прочетох.
Тук изобщо не става въпрос за ЕИ.
Става въпрос за безотговорност. И че просто иска някой да го съжали, но сам не иска да си помогне. Особено при мъж - кофти комбинация.

+1. Аз също нищо не разбрах от казуса и не знам как се търсят "практически съвети" по теоретична информация, при това толкова неясна. Ако по този начин си общувате и с човека, който обсъждаме, нищо чудно, че не зацепва. И с Mandy_Bo съм съгласна - да упрекваш някого, че му липсва емоционална интелигентност, ще рече въпросният да не е разбрал правилно или пренебрегнал твоите очаквания, емоции и потребности. Да неглижира личното си здраве, пък макар след като е търсил помощ, не е съвсем същото.

Явно само аз съм разбрала

Може би просто аз не разбирам как “Твърди, че му пука, че ме обича и иска да прави всичко правилно, обаче все стигаме до "Добрите намерения и лошите изпълнения"
се връзва със “става въпрос за негови здравословни проблеми, които не са на живот и смърт”.
Да не би авторката иска гаджето й да отслабне, ако я обича? Само това се сещам, което се връзва.

Аз се сещам за ситуация, в която неживотозастрашаващи изследвания на партньора могат да са от значение за половинката и тя да има право да държи на тях, но не знам дали е такъв случаят, а и не е моя работа да го казвам. Може би не е, защото в този, за който се сещам, все пак половинката е пряко засегната от бездействието в тази насока.