Има ли "епидемия на самотата"?

Имах подобна приятелка.
Разберем се няколко дни предварително. Винаги гледам да е удобно за нея, че тя е все много ангаже. Виждахме се често у тях. Отида – там някаква друга дето на мен не ми е никаква. Нали, казва, нямаш нищо против, скоро си тръгва. И така няколко пъти и спрях да се уговарям за срещи. Нормално е човек да се чисти от хора, които ги чувства неискрени и престорени, некомфортни.

Гладене на покривки и тежки софри кому е нужно?
Час- два са достатъчни за виждане, не знам какви нужди повече имате.

Това с услугите сигурно е вярно, но аз имам нужда да си говоря с хора, които разбират какво им говоря. Вероятно също е услуга, но е взаимно. И винаги е било трудно да се намерят хора, с които може да се води разговор извън дребнобитовата драма, но това е друго.
Новото поколение просто нямат нужда от близост, иначе общественото мнение ги засяга повече от нас, защото те живеят в голямото село интернет и всеки лайк или добавяне, изтриване са голяма работа. В реалността като ясленчета стоят едно до друго и всяко си играе само с телефона. Това наблюдавам и лично, въпреки изключенията.

За това харесвам някои чужбински порядки - поканата е от 14 до 17, например. Особено за детските гостувания е перфектно. Отива се и се тръгва в уречения час. И няма, ама хайде още малко, сръдни и цупни. При големите също има неписани правила и е почти невъзможно някой да забрави да си тръгне.

Това със софрите е истински атавизъм, според мен. И пак от едно време - да се покажеш, че имаш, че разполагаш, че можеш да си позволиш "от скъпото" Колко му трябва на човек, ама не - трябва да има, да прелива, да се натъпчеш, но и  да остане, та да се хвърли после

Колега, съвсем добронамерено - пробвайте по-лек формат, по-ненатоварващ вас и гостите. Имате малко дете, доколкото помня, може на самите хора да им е притеснено да не ви ангажират твърде.
Едно време преди децата е било едно, сега е друго, след 15-20 години може пак да е както преди. Динамиката се променя, не е казано, че окончателно и за лошо, но е добре човек да е гъвкав и да се адаптира.

Мисля, че е защото с възрастта хората стават по-заети. Да, хубаво е да се събираме повече със семейни приятели, но хората от работа и семейство не им остава време за спорт, как да излизат всяка седмица с приятели.
И на мен ми липсва да играем настолни игри или да излезем по-голяма група, но е трудно и аз нямам време, и те.

Аз нямам деца и имам достатъчно време по принцип. Но често не ми се занимава да играя организатор винаги аз, като целта беше да се виждаме с една компания веднъж в месеца. Всяка седмица - хаха.

Реално виждането става веднъж на 2-3 месеца.

Самотата убива. И да, има такава епидемия сред младите хора. Естествен резултат от културата на "самодостатъчността", която упорито се подхранва от социалки, инфлуенсъри, медии, "звезди" и т.н. вече поне две десетилетия. Цяло поколение израсна и съзря пред черното огледало, напълно убедено, че да имаш отношения с другите е "ангажимент", "много работа" и сериозен застрашител на скъпоценния вътрешен комфорт. От друга страна, живият личен контакт охотно може да се замени с идеологически такъв, при който лайкването и шерването на текущата модна "идея" се явяват достоен заместител на истинската среда и истинското общество. В резултат расте едно поколение апатични млади хора, които адски ги е страх да не се прекарат, като вземат да се привържат към нещо реално, искащо отдаденост, работа и жертва. Много по-лесно е отдаването на политически и обществени каузи, за чието осъзнаване липсва пълен капацитет или познания, а се иска просто съгласие с преобладаващото "правилно" мнение в съответната социалка. Илюзия, че си част от нещо голямо, докато всъщност не си част и от малкото. Рецепта за депресия и болести в по-късна възраст.

За мен е странно да вися с човек извън семейството ми с часове. Не е запълване на време, но все пак трябва и да си уважаваме времето. За мен е грешка, че не се уговаряте предварително за приблизителна продължителност. Ако ме посрещат на тежка софра и очакват да остана цяла нощ, ще ида веднъж и ще се замисля, ще кажа, че не ми е Ок; на втория път ще се замисля още повече… и трети няма да има.

Това е така. И същевременно не е точно така. Не вярвам на света да съществува човек, който изобщо да няма нужда от близост. А за другото мисля, че и ние, по-възрастните, имаме вина донякъде. По-лесно ни е да кажем на децата "не ме занимавай сега" и да ги оставим сами във виртуалното пространство, отколкото да им обърнем внимание, да прекараме време с тях и да се опитаме да ги научим на истинско общуване.

Много от децата са отгледани с телефон/таблет. Няма как да очакваш изведнъж да се променят и да търсят приятели навън, когато от 2-3-годишни са "захранени" с мрежата. Гледайте в ютуб за brain rot и ще осъзнаете колко е страшно. Може би в България не е чак толкова, но в Щатите просто е ужас. Постоянното излагане на влиянието на интернет, съчетано с модерния gentle parenting (или по-скоро криворазбран такъв - да ги оставяме на самоотглеждане, да си правят, каквото си искат) , ще доведат до ужасяващи резултати. След 10-15 години ще се озовем с едно неграмотно и нефункционално общество от младежи, които не могат да се грижат за себе си, просто защото са "изгубили" времето си с клипчета, когато е трябвало да се образоват.

Сред младите около мен - не. Не знам доколко е масово, но като гледам дъщеря ми (21 г.) и обкръжението ѝ, нищо страшно не се случва. Има връзка от 3 г., живеят заедно от миналата година, поддържа си 2 приятелства от ученическите години, има нови от университета. Отделно си имат приятелски двойки, с които се събират.
Същите наблюдения имам и за връстниците ѝ в блока ни. Всеки ден някой идва или ги засичам като излизам, че се чакат пред входа. И гаджета, и приятели.
Първа братовчедка имам на 30 г., приятелят ѝ е чужденец, обиколиха 2-3 държави, навсякъде създадоха приятелства, които поддържат. Като се прибира в България всеки път се вижда с приятелките си от училище/университета. Ходят на почивки заедно и т.н.
Дали са повече от нашите едно време не мога да кажа, но и по мое време имаше хора с по-малко.

Ако сравнявам мен и мъжа ми с майка ми и баща ми, да, по-рядко се събираме с приятели. И това е нормално, те работеха в много големи колективи, ние не. Всичките им познати бяха в България и то в техния град, защото трудно се мърдаше насам-натам. Сега всеки избира къде да живее и разстоянието диктува по-редките срещи.
Ежедневието също. Може би в по-големите градове не е било така, но в моя хората нямаха никакви хобита. Единственото развлечение беше да поканят някого или да излязат навън с компания. Сега повечето ходят на спорт и други занимания, където общуват с хора с подобни интереси и така задоволяват потребностите си от общуване.
Интернетът също. С хора, които не са близо до мен общувам ежедневно. И определено оценявам много високо качеството на това общуване. Доста по-нагоре от събирания за ядене, пиене и обсъждане на клюки, каквито са детските ми спомени едно време.
Социалните мрежи помогнаха и много хора да си разчистят обкръжението. Нямам ФБ, но мъжът ми има и с доста хора спря да общува и на живо. Агресия и други неприятни неща, които на маса за иху-аху не се виждат.

Въпреки масовото използване на устройства вкъщи, имахме много по-близки отношения с дъщеря ни, в сравнение с нашите родители. Тогава имаше една бариера м/у поколенията, която ни спираше да споделяме и общуването се свеждаше до по-общи въпроси. Пак казвам, лично при нас, други може и да са били по-близки.

Накратко, само позитивни страни виждам в нашето време.

Не знам, но от моя, понастоящем огромен сблъсък с джен зи - нищо такова няма. Излизат, срещат се, горят в любови, любопитство и пътешествия.
Не са си самодостатъчни, въртят се в групи по интереси от по много.

Няма епидемия от самота. Има просто трансформиране на отношенията, връзките, приятелствата, които са в синхрон с времето днес.