Има ли "епидемия на самотата"?

  • 3 847
  • 135
  •   6
Отговори
# 105
  • София
  • Мнения: 6 971
Имаше един лаф, пък може и реален случай да съм чела някъде : " Откакто си купихме къща на морето, изведнъж се оказа , че сме имали ужасно много приятели, за повечето не подозирахме, че сме чак толкова близки , че да спят у нас ... Абе вече сме много търсени..... Joy " това изчерпва всичко по темата... Инак извън майтапа, аз съм расла в семейство което все посрещаше гости. Като дете имах ужасно много приятели. Като млада също. Повечето се пръснаха и живеят по разни места по света
.чуваме се , виждаме се по рядко, но ги чувствам близки. Гости имаме често, главно роднини... Е,да, тежи ми като почнат празници или идват често, готвене, чистене... Ама какво пък, Ето празници , да седя сама ли ? Или само с деца и мъж, че да ни е чисто. Не става. Животът е кратък ... много кратък... Няма вечни, няма застраховани, няма ред... Живейте го,  който както го разбира, но с хора е по -добре... Самотата е страшно нещо...

# 106
  • София
  • Мнения: 15 546
Това с легловата база на морето съм го преживяла лично в течение на две десетилетия и понеже не ставаше въпрос просто за къща интересът беше голям. Умирала съм от смях как започват да ме лайкват и в соц.мрежи откъм март-април и вече към юни-юли се започват най-разнообразни опити за самопоканване, включително и драматични. Като попорасна сина ми и към него, но от по-малък му обясних, че бездомни на морето няма. Като нямат къде да спят да не тръгват на море. Човешките нахалство и наглост са безгранични, наистина.

# 107
  • Мнения: 4 553
Определено станахме по-самодостатъчни и Ковид пандемията много ускори и засили процеса. Накара ни насила да спрем много контакти, а после установихме, че и така можем и не положихме усилия да ги подновим. Но дали сме по-самотни е много по-трудно да се каже. Ние с половинката също на практика сме останали без приятели, но и не ни липсват особено, самодостатъчни сме си, а много от приятелите ни даже ни натоварват при по-дълго общуване, защото сме се променили и раздалечили в много отношения.
Що се отнася до младите, може да са станали по-асексуални и по-изолирани, но не мисля, че са самотни. Общуват активно в мрежата и май им стига. Ако се чувстваха самотни щяха да опитват да променят нещата, но явно им е комфортно така.
Почти на 100 % покрива и моето виждане.

# 108
  • Мнения: 461
Аз лично се чувствам много самотна и то поради факта ,че вечер когато детето заспи няма с кого да си кажа две приказки,с кого да споделя ,в кого да се гушна ако денят ми е бил кофти.
Приятелки имам много ,но всички са семейни.Чуваме се по телефона ,но рядко се виждаме защото всеки е нанякъде,а през уикендите са със семействата си или извън града.
Животът ми минава в работа,домакински задължения и грижи за детето.

# 109
  • Мнения: 381
Ми аз забелязвам, че не мога да общувам нормално с някой, темата винаги се стига до надпревара, затова нямам приятели.
Викам имам даден здравословен проблем, тя вика аз пък имам още по-голям.
Имаме едноетажна къща например, тя имала две. Казва ми без да питам.
Или пък друга няма къща например и всеки път натяква колко съм била щастлива, колко съм добре, колко лесен и моя живот, нямала съм никакви проблеми.
Друга пък има дете, страх и е да не видя детето да не урочасвам.
Друга натяква как съм била щастливка да седна на кафе, а тя грам време нямала, аз колко добре съм била, че нямам деца все още.
Друга ми брои пъпките на лицето и настоява да ида на дерматолог, макар, че и тя има кусури, но не казва нищо за себе си.
Още друга пък разпитва всичко относно мъжа ми, няма начин да и разказвам за качествата на мъжа ми и постоянно го зяпа като го види, случвало се е нарочно да идва при мен само да го види.
Друга иска да и направя някаква услуга и като е готова, хоп изчезва.
Не знам, може проблема да е в мен, но с никой не мога да общувам както трябва. Например чувала съм други да говорят относно световните проблеми, козметични продукти и т.н без да те засягат, а при мен винаги намират кусури.

Затова обичам самотата, никой не ме обижда така и в телефона намирам интересни неща.

# 110
  • Мнения: 140
Смятам, че в недалечното минало е било въпрос на оцеляване да поддържаш контакти, пък било то и с хора, които не харесваш особено. Като е станело време да се коли прасето трябва да събереш хора, като трябва да ти се уреди дефицитна стока под масата е трябвало да имаш човек и т.н., и т.н., и т.н., достатъчно примери са дадени и преди мен. И така с времето хората, принудени от нуждата са развивали толеранс към нещата в другия, които не харесват, свиквали са да изтърпяват всякакви фасони и точно така се е стигало до реплики от рода на"ние с него имаме приятелство от 30 години", в които естествено, приятелството се състои от равни по брой и сходни като величина услуги. Сега хората са освободени от това задължение да са мили и драги с всеки, защото в един момент ще им се наложи да искат нещо и имат лукса да общуват само с този, който наистина харесват. А няма какво да си кривим душите, трудно се намират хора от "твоята кръвна група". В този ред на мисли, не, това, че хората имат по-малко социални контакти и по-малък социален кръг не ги прави по-самотни.

# 111
  • Мнения: 2 411
Аз самата бях много самотна, но откакто се събрах с мъжа си изведнъж си намерих много приятели, защото той е контактен.
И то хората , дето движи с тях наистина ми допадат.Направо се чудя как така е успял, аз уж съм по-приказлива , по социална, пък все сама си седях.А той тихичък, по-обран и все някой го търси да се видят

И сега си каним редовно гости и е много по-весело.

# 112
  • Мнения: 18 294
Скрит текст:
Ми аз забелязвам, че не мога да общувам нормално с някой, темата винаги се стига до надпревара, затова нямам приятели.
Викам имам даден здравословен проблем, тя вика аз пък имам още по-голям.
Имаме едноетажна къща например, тя имала две. Казва ми без да питам.
Или пък друга няма къща например и всеки път натяква колко съм била щастлива, колко съм добре, колко лесен и моя живот, нямала съм никакви проблеми.
Друга пък има дете, страх и е да не видя детето да не урочасвам.
Друга натяква как съм била щастливка да седна на кафе, а тя грам време нямала, аз колко добре съм била, че нямам деца все още.
Друга ми брои пъпките на лицето и настоява да ида на дерматолог, макар, че и тя има кусури, но не казва нищо за себе си.
Още друга пък разпитва всичко относно мъжа ми, няма начин да и разказвам за качествата на мъжа ми и постоянно го зяпа като го види, случвало се е нарочно да идва при мен само да го види.
Друга иска да и направя някаква услуга и като е готова, хоп изчезва.
Не знам, може проблема да е в мен, но с никой не мога да общувам както трябва. Например чувала съм други да говорят относно световните проблеми, козметични продукти и т.н без да те засягат, а при мен винаги намират кусури.

Затова обичам самотата, никой не ме обижда така и в телефона намирам интересни неща.
Ами може и в тебе да е проблемът, защото все пак се води разговор, не изнасяш монолог за себе си. А част от разговора е всеки участник да сподели своето състояние/наличности, вкл.когато е нещо повече или по-голямо от твоите.
По принцип е пълно с хора, които се надуват, но ти постоянно се оплакваш, че някой те обиждал - няма как всичките криваци да са събрани около теб.

# 113
  • Мнения: 381
Скрит текст:
Ми аз забелязвам, че не мога да общувам нормално с някой, темата винаги се стига до надпревара, затова нямам приятели.
Викам имам даден здравословен проблем, тя вика аз пък имам още по-голям.
Имаме едноетажна къща например, тя имала две. Казва ми без да питам.
Или пък друга няма къща например и всеки път натяква колко съм била щастлива, колко съм добре, колко лесен и моя живот, нямала съм никакви проблеми.
Друга пък има дете, страх и е да не видя детето да не урочасвам.
Друга натяква как съм била щастливка да седна на кафе, а тя грам време нямала, аз колко добре съм била, че нямам деца все още.
Друга ми брои пъпките на лицето и настоява да ида на дерматолог, макар, че и тя има кусури, но не казва нищо за себе си.
Още друга пък разпитва всичко относно мъжа ми, няма начин да и разказвам за качествата на мъжа ми и постоянно го зяпа като го види, случвало се е нарочно да идва при мен само да го види.
Друга иска да и направя някаква услуга и като е готова, хоп изчезва.
Не знам, може проблема да е в мен, но с никой не мога да общувам както трябва. Например чувала съм други да говорят относно световните проблеми, козметични продукти и т.н без да те засягат, а при мен винаги намират кусури.

Затова обичам самотата, никой не ме обижда така и в телефона намирам интересни неща.
Ами може и в тебе да е проблемът, защото все пак се води разговор, не изнасяш монолог за себе си. А част от разговора е всеки участник да сподели своето състояние/наличности, вкл.когато е нещо повече или по-голямо от твоите.
По принцип е пълно с хора, които се надуват, но ти постоянно се оплакваш, че някой те обиждал - няма как всичките криваци да са събрани около теб.
Ми има и с които да се разбирам, но те си имат други приятели. Преди да им пиша нека да ходим на кафе, те вече са в кафене с други. И докато са с тях не ми обръщат толкова внимание.
Но по-точно си мисля, че след дадена възраст е трудно да се намери приятел.

# 114
  • Мнения: 2 110
На мен пък ми прави впечатление , че много хора нямат елементарно възпитание. Влизат в помещение с хора и не поздравяват, говорят си с някой през слушалките на телефона и игнорират останалите, които водят разговор помежду си. Или пък се навлиза много в личното пространство ,задават се лични въпроси, които мен са ме възпитавали , например, че не се питат. Наскоро една позната ми се обиди, защото й казах, че ако продължава с агитацията може да се скараме накрая ама във всеки разговор да вмята разни неща от Библията и как имала в тик-ток група , с която постели и се молели и как така изцелявали болести не мога да слушам. Аз тик-ток нямам и отбягвам разговори на тема политика , личен живот и религии. Не се чувствам самотна. Имам си семейство, служебни срещи , общувам по цял ден с хора. Имам няколко приятелки, с които можем да си говорим с часове, но те са ми приятелки още от ученическите години. С новите приятелства тенденцията е да не си влизаме много в личните пространства, но да посещаваме заедно социални мероприятия. Едно време като нямаше смартфони и социални мрежи бяхме по-често навън и сред повече хора, но с времето осъзнах, че не ми е нужен толкова калабалък.

# 115
  • София
  • Мнения: 15 546

Ми има и с които да се разбирам, но те си имат други приятели. Преди да им пиша нека да ходим на кафе, те вече са в кафене с други. И докато са с тях не ми обръщат толкова внимание.
Но по-точно си мисля, че след дадена възраст е трудно да се намери приятел.
И коя е тази дадена възраст? На почти 50 съм и само от последните 5 години имам поне 4-5 нови приятели, не говорим за познати, не и за супер близки, защото е минало малко време, но приятели. Едни са по-възрастни, други по-млади, т.е. и още по-възрастни от мен имат нови приятели.

# 116
  • Мнения: 35 967
Вуду, без да се обиждаш, описаното от теб не ми звучи като добро приятелство, нито от твоя страна, нито от на другите - ти се съмняваш, че приятелката ти се заглежда по мъжа ти, друга пък не искала да ти покаже детето си, с трета се "съревновавате" кой е по-по-най.... Странни приятелства.

Какво като хората са с друг на кафе, спокойно може да се пие кафе в компания, даже, колкото повече, толкова по-весело. Не е нужно някой да ти отделя специално внимание.

Пък, като толкова не се понасяте, просто не се виждате. Оставате си познати, не е нужно да имаш много приятели.

Последна редакция: нд, 07 дек 2025, 12:15 от Soul Free

# 117
  • Мнения: 6 446
На мен пък ми прави впечатление , че много хора нямат елементарно възпитание. Влизат в помещение с хора и не поздравяват, говорят си с някой през слушалките на телефона и игнорират останалите, които водят разговор помежду си. Или пък се навлиза много в личното пространство ,задават се лични въпроси, които мен са ме възпитавали , например, че не се питат.
Скрит текст:
Наскоро една позната ми се обиди, защото й казах, че ако продължава с агитацията може да се скараме накрая ама във всеки разговор да вмята разни неща от Библията и как имала в тик-ток група , с която постели и се молели и как така изцелявали болести не мога да слушам. Аз тик-ток нямам и отбягвам разговори на тема политика , личен живот и религии. Не се чувствам самотна. Имам си семейство, служебни срещи , общувам по цял ден с хора. Имам няколко приятелки, с които можем да си говорим с часове, но те са ми приятелки още от ученическите години. С новите приятелства тенденцията е да не си влизаме много в личните пространства, но да посещаваме заедно социални мероприятия. Едно време като нямаше смартфони и социални мрежи бяхме по-често навън и сред повече хора, но с времето осъзнах, че не ми е нужен толкова калабалък.
+1

# 118
  • Мнения: 381

Ми има и с които да се разбирам, но те си имат други приятели. Преди да им пиша нека да ходим на кафе, те вече са в кафене с други. И докато са с тях не ми обръщат толкова внимание.
Но по-точно си мисля, че след дадена възраст е трудно да се намери приятел.
И коя е тази дадена възраст? На почти 50 съм и само от последните 5 години имам поне 4-5 нови приятели, не говорим за познати, не и за супер близки, защото е минало малко време, но приятели. Едни са по-възрастни, други по-млади, т.е. и още по-възрастни от мен имат нови приятели.
След 20 годишна възраст е по-трудно според мен. И мама е по-възрастна, но си намира приятели, обаче тя е по-социална, тоест занимава се с много хора в ежедневието.
Всеки е взел по своя път, трудно е да се "буташ" в техния живот.
Или пък сигурно мене никой не харесва, не съм правила на никому зло, но те си знаят.

# 119
  • София
  • Мнения: 6 971
Обажда ми се един ден една приятелка от студентските години, ама да речем 10 год не сме се виждали, уж в университета за определен период бяхме близки. ..Обяснява ми че спешно трябва да се видим, като се видим ще ми каже. Аз точно преди командировка, абе довършвам неща в офиса, бързам .. беше и една жега.. Ама аз мразя да отрязвам хората и хем съм доволна , че се е сетила за мен, хем си мисля,  че може да е нещо важно или да има сериозен проблем, гложди ме. Отивам , тичам и там ме чака тя с една жена, сядаме в кафе и започва 40 минутна лекция от двете за някаква застраховка да купя за възрастните ми родители, Алианц или подобно беше...  Joy Седя слушам, чудя се на акъла си... колко съм наивна.  После не мога да се оттърва сумати време, звъни ту едната, ту другата... В крайна сметка излезе че аз съм стисната , що не инвесторам всеки месец 40-50 лева или нещо такова в старините на родителите си... за подарък.... Това преди доста години, та не бяха съвсем малко пари... Оттогава не вдигам като звъни , то тя звъни много рядко  ей за такива неща..

Общи условия

Активация на акаунт