Вуду, прекалено центрирана си в себе си, за теб винаги някой има задни мисли , когато общува с теб. Не, че няма такива хора, но не са всички такива. Давай ин повече шансове.
- Публикувана: 5 дек. 2025, 00:11 ч.
- Последно мнение: 8 дек. 2025, 00:54 ч.
Има ли "епидемия на самотата"?
Вуду, прекалено центрирана си в себе си, за теб винаги някой има задни мисли , когато общува с теб. Не, че няма такива хора, но не са всички такива. Давай ин повече шансове.
Като каза се сетих за една по-възрастна моя приятелка.
Познавахме се 1 година, след това пътищата ни се разделиха.
Много красиворечива, сърдечна изглеждаше и аз я намирах за добър приятел.
Бях безработна миналата година и тя ми се обажда, да си поговорим. Срещнахме се, има няколко работодатели, които познава, но изобщо не ми спомена за работа, а туй онуй поиска 30 лева от мен, заплатата и нямало да и стигне за някалко дена, после щяла да ми върне. На мен ми се сви сърцето и дадох 50, макар че съм безработна.
Минаха месеци, нито се обади, нито нищо.
След доста месеци я видях, беше лято, накичена, с бомбе, слънчеви очила, рокля като за плаж, обаче бързах за работа и нямаше как да говорим. И така мина година.
Толкова ли е трудно един път пък да се питаме как сме.
Познавахме се 1 година, след това пътищата ни се разделиха.
Много красиворечива, сърдечна изглеждаше и аз я намирах за добър приятел.
Бях безработна миналата година и тя ми се обажда, да си поговорим. Срещнахме се, има няколко работодатели, които познава, но изобщо не ми спомена за работа, а туй онуй поиска 30 лева от мен, заплатата и нямало да и стигне за някалко дена, после щяла да ми върне. На мен ми се сви сърцето и дадох 50, макар че съм безработна.
Минаха месеци, нито се обади, нито нищо.
След доста месеци я видях, беше лято, накичена, с бомбе, слънчеви очила, рокля като за плаж, обаче бързах за работа и нямаше как да говорим. И така мина година.
Толкова ли е трудно един път пък да се питаме как сме.
Обажда ми се един ден една приятелка от студентските години, ама да речем 10 год не сме се виждали, уж в университета за определен период бяхме близки. ..Обяснява ми че спешно трябва да се видим, като се видим ще ми каже. Аз точно преди командировка, абе довършвам неща в офиса, бързам .. беше и една жега.. Ама аз мразя да отрязвам хората и хем съм доволна , че се е сетила за мен, хем си мисля, че може да е нещо важно или да има сериозен проблем, гложди ме. Отивам , тичам и там ме чака тя с една жена, сядаме в кафе и започва 40 минутна лекция от двете за някаква застраховка да купя за възрастните ми родители, Алианц или подобно беше... 
Седя слушам, чудя се на акъла си... колко съм наивна. После не мога да се оттърва сумати време, звъни ту едната, ту другата... В крайна сметка излезе че аз съм стисната , що не инвесторам всеки месец 40-50 лева или нещо такова в старините на родителите си... за подарък.... Това преди доста години, та не бяха съвсем малко пари... Оттогава не вдигам като звъни , то тя звъни много рядко ей за такива неща..
Седя слушам, чудя се на акъла си... колко съм наивна. После не мога да се оттърва сумати време, звъни ту едната, ту другата... В крайна сметка излезе че аз съм стисната , що не инвесторам всеки месец 40-50 лева или нещо такова в старините на родителите си... за подарък.... Това преди доста години, та не бяха съвсем малко пари... Оттогава не вдигам като звъни , то тя звъни много рядко ей за такива неща..Хахаха и на мен така, една съученичка от училище .Даже не бяхме толкова близки и се зачудих как се е сетила за мен XD
A иначе аз мисля че Вуду прилича на мен, и аз така се чувствам -след университета намирам приятели ама не стават близки.
Говорим си чат пат и то за някакви по-повърхностни неща.
Не като приятелките, с които всичко споделям, които са само 3 и едната е сестра ми...
А някои хора са някак много по-контактни.
И може би е защото съм малко...ами и аз не знам, скучно ми е с повечето хора, не чувствам връзка, все едно общувам светски, а не сърдечно с тях.
И това за хваленето съм го забелязала
Споделям примерно на една съседка за проблемите със свекървата и другата тема и тя още преди да свърша изречение почва дълга тирада за нейната свекърва, та аз си замълчах, явно не й е интересна моята история :p Това е много невъзпитано между другото, а аз говоря много обрано, не разтягам локуми като много хора (което също много ме изнервя, направо мразя да слущам час нещо, където информацията е за 10 мин)
Явно не съм достатъчно търпелива с хората.
Ех, къде отидоха старите хубави години , да се чуеме, да се видим, да си поговорим..сега или Алианц, или пари ще ми искат , или услуга.. Такива времена дойдоха... Някой, ей така да се сети за теб, Цъ !
Такива времена дойдоха... Някой, ей така да се сети за теб, Цъ ! Една приятелка на сестра ми и каза да го д**** по един повод и се скарали.
След години и писала, да се сдобрят...и помолила да помогне да наемат мъжа й на работа, че видяла в коя компания започнала
Сестра ми естествено не се хванала
Имаше и други бисери
Една приятелка на сестра ми и каза да го д**** по един повод и се скарали.
След години и писала, да се сдобрят...и помолила да помогне да наемат мъжа й на работа, че видяла в коя компания започнала
Сестра ми естествено не се хванала
Една приятелка на сестра ми и каза да го д**** по един повод и се скарали.
След години и писала, да се сдобрят...и помолила да помогне да наемат мъжа й на работа, че видяла в коя компания започнала
Сестра ми естествено не се хванала
Глей ти, глей ти, а аз мислех, че такава обида е обидна само за мъжете (и то не за всички
).Това равенство на половете некви чутовни висини достига!
Имам един близък, който все се оплаква, че не са му останали истински приятели и никой не се сеща ей така да му се обади да го пита жив ли е. Веднъж го питах дали той звъни ей така без нищо на някой от близките си и каза , че не го прави. Интересно защо, обаче, очаква другите да го правят.
Има много хора, които познавам и са били в беда, но аз не бях до тях в този момент, сега и затова не очаквам от тези хора нищо, щото всичко е взаимно.
Но има хора, на които аз се обаждам, те никога, това е чист отказ за приятелство.
Последния път пак така се обидих. С един човек прекарахме няколко месеца заедно и хоп, вече го видях като мой приятел. Но винаги аз трябва да се обадя, миналата седмица се отказах едвам, щом не ме търсят, няма смисъл да се обаждам като телефонни оператори.
Но има хора, на които аз се обаждам, те никога, това е чист отказ за приятелство.
Последния път пак така се обидих. С един човек прекарахме няколко месеца заедно и хоп, вече го видях като мой приятел. Но винаги аз трябва да се обадя, миналата седмица се отказах едвам, щом не ме търсят, няма смисъл да се обаждам като телефонни оператори.
Имам един близък, който все се оплаква, че не са му останали истински приятели и никой не се сеща ей така да му се обади да го пита жив ли е. Веднъж го питах дали той звъни ей така без нищо на някой от близките си и каза , че не го прави. Интересно защо, обаче, очаква другите да го правят.
Може би го е правил 1, 2, 5, 20 пъти, установил е, че няма резултат и се е отказал да постоянства?
Като избягвате контактите с хора, защото се чувствате засегнати по някакъв начин, уменията ви за комуникация закърняват, не можете да свикнете и всеки може да ви преметне, разчитайки на отчаяната нужда от общуване, която демонстрирате. А такава демонстрирате със сигурност. Вие си преценявате, де, но най-малкото ако не искате да ви вземат за шарани, ще се наложи да се коригирате.
Като избягвате контактите с хора, защото се чувствате засегнати по някакъв начин, уменията ви за комуникация закърняват, не можете да свикнете и всеки може да ви преметне, разчитайки на отчаяната нужда от общуване, която демонстрирате. А такава демонстрирате със сигурност. Вие си преценявате, де, но най-малкото ако не искате да ви вземат за шарани, ще се наложи да се коригирате.