Момичета, аз имам малко по-различен въпрос… как сте емоционално? Защото аз се чувствам доста притеснена и определено на ръба. Колкото повече приближава раждането, толкова повече се страхувам, плача доста често, усещам че емоциите ми са тотално извън контрол, опитвам се да си повтарям да не се страхувам толкова силно, че ще си гушкам бебето и че ще сме добре и двамата, обаче страхът ме залива на огромни вълни…
- Публикувана: 5 дек. 2025, 07:38 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2026, 22:39 ч.
❄💖 Януарска радост 2026-та година 💖❄ - Тема 4
Лично аз доста усилено се старая да игнорирам всякакви мисли за несправяне с бебчето. Вървя малко по-назад от вас, за края на януари съм и все си повтарям "има време". Още даже нямаме име, не съм изпрала, всичко седи в чували. Само че вечер като си легна и понякога ме удря вълна от притеснение как ще се справя, ще успея ли с режима за спане, ще мога ли да кърмя (като цяло това са двете теми, които главно ме притесняват и чета много за тях). Знам че игнорирането не е начина и това може да се върне като бумеранг в един момент, но се старая да се съсредоточавам над движенията на бебето и да си повтарям колко много искам просто да си гушна детето, а другото самò ще се нареди.
Аз много се притеснявам, даже съм сигурна, че като се приберем с бебето вкъщи и ще се панирам много какво да правя.
Ще започна да се чудя кое е нормално кое не, всеки ще ми казва различни неща.
Но опитвам да си отвличам ума с други неща.
Надявам се за месец с бебето да вляза в час.
Кърменето ме притеснява особено с болките след секциото.
Аз съм за края на януари, но поради проблем с плацентата ще ми кажат във вторник кога ще е секциото в идните дни.
Ще започна да се чудя кое е нормално кое не, всеки ще ми казва различни неща.
Но опитвам да си отвличам ума с други неща.
Надявам се за месец с бебето да вляза в час.
Кърменето ме притеснява особено с болките след секциото.
Аз съм за края на януари, но поради проблем с плацентата ще ми кажат във вторник кога ще е секциото в идните дни.
И при мен е подобна история. За грижите за бебето се притеснявам само и единствено за кърменето и раждането, за самото отглеждане не толкова.
Всички много ме изнервят, и както до преди месец исках колкото може повече помощ, сега само мисълта някой да държи бебето ме изнервя и ядосва. За щастие поне прескочихме празниците- обещала съм си, че за следващото дете ще смятам преди опити термина.
Отделно май ви бях споделила, че името, което бяхме избрали още преди да забременея, един ден просто спря да ми харесва. И сега каквото и да чуя или измислим също не пасва и не звучи като “името на нашето дете”. И си представям как се ражда и ме питат “Как ще се казва?” и аз не знам. 😭
Всички много ме изнервят, и както до преди месец исках колкото може повече помощ, сега само мисълта някой да държи бебето ме изнервя и ядосва. За щастие поне прескочихме празниците- обещала съм си, че за следващото дете ще смятам преди опити термина.
Отделно май ви бях споделила, че името, което бяхме избрали още преди да забременея, един ден просто спря да ми харесва. И сега каквото и да чуя или измислим също не пасва и не звучи като “името на нашето дете”. И си представям как се ражда и ме питат “Как ще се казва?” и аз не знам. 😭
Скъпоценна, спокойно, и аз съм така с името, буквално 1:1 
А аз вече съм изнервена също, искам да раждам, тежи ми, искам вече да се гушкаме, да минава раждането и да сме си вкъщи живи и здрави, ама май бая ще си почакам още.
Всеки ден се моля днес да е денят, но уви…
А съм будни и от 02:30ч, общо взето вее всяка нощ така. Заспивам после съм 06ч. Това пък съвсем ме доизнервя.
А аз вече съм изнервена също, искам да раждам, тежи ми, искам вече да се гушкаме, да минава раждането и да сме си вкъщи живи и здрави, ама май бая ще си почакам още.
Всеки ден се моля днес да е денят, но уви…
А съм будни и от 02:30ч, общо взето вее всяка нощ така. Заспивам после съм 06ч. Това пък съвсем ме доизнервя.
Момичета,чувствах се точно като вас през последните 14 дни. Тази Коледа беше най-ужасната за мен, защото бях потънала в мисли, страхове, притеснения, болки, дискомфорт. Бях спряла да спя, будех се през нощта и будувах до сутринта. Нервите ме тресяха ужасно, всичко и всички ме дразнеха. Не се събирах вече в кожата си. След раждането всичко рязко се промени. Обвзе ме едно вътрешно спокойствие, че най-вече се е случило и всичко друго изчезна. Да, притеснявам се как ще я гледаме като се приберем и колко ще се справяме, но не по същия истеричен начин както допреди дни. При някои хормоните се разбушуват след раждане, при мен сякаш взеха да влизат в релси. Пиша ви всичко това, ако може да е някакво успокоение за момента и да ви напомня,че най-доброто е на няколко дена отстояние от вас! По-силни сте от това, което главата ви ви диктува в момента. 🤗🤗🤗
Почти в 37 г.с. съм, движенията ги усещам основно на едни и същи места, и корема яко ми се огъва. Имам моменти, когато се присвивам.
Моите движения са оскъдни, неприятни, направо искам да стоя с широко разтворени крака постоянно, за да не усещам напрежение в тазовите кости.
Сънят ми започна да се подобрява, за моя голяма изненада. Спя доста по-спокойно и даже ми се увеличи интервала на събуждане за рутинното пишкане.
Според мъжа ми корема ми се е свлякъл, но аз не виждам много разлика... Него сякаш започва леко да го тресе параноята и само ме подпитва какво трябвало да се прави като се приберем вкъщи с бебето. С пъпчето, с къпането и всякакви такива неща. Аз стоя и го гледам и почвам да му се дразня, че трябва да повтарям като луда, а той ми твърди, че било само за да си го затвърди в главата
Дразня се основно на хората, когато ме попитат кога ще се ражда бебето... Няма техният живот да се промени, а нашият и това не им влиза в работата и се усещам, че ако са ми пред очите ще цапардосам някого...
Аз също се притеснявам за съня на бебето... това ми е може би най-голямото притеснение...
Моите движения са оскъдни, неприятни, направо искам да стоя с широко разтворени крака постоянно, за да не усещам напрежение в тазовите кости.
Сънят ми започна да се подобрява, за моя голяма изненада. Спя доста по-спокойно и даже ми се увеличи интервала на събуждане за рутинното пишкане.
Според мъжа ми корема ми се е свлякъл, но аз не виждам много разлика... Него сякаш започва леко да го тресе параноята и само ме подпитва какво трябвало да се прави като се приберем вкъщи с бебето. С пъпчето, с къпането и всякакви такива неща. Аз стоя и го гледам и почвам да му се дразня, че трябва да повтарям като луда, а той ми твърди, че било само за да си го затвърди в главата
Дразня се основно на хората, когато ме попитат кога ще се ражда бебето... Няма техният живот да се промени, а нашият и това не им влиза в работата и се усещам, че ако са ми пред очите ще цапардосам някого...
Аз също се притеснявам за съня на бебето... това ми е може би най-голямото притеснение...
Кажи на мъжът ти, че след раждането ще дойдат да ви обяснят как да полагате грижи за бебето. Да не се притеснява за това 😁
Мен също ме изнервяше адски това с питането за " роди ли се бебето". Все едно на тях ще им се ражда бебе. Близките ни дори залагаха на дати през целия декември и това направи всичко още по-влудяващо. За тях беше забавление, за мен малък ад. Беше почнало да се усеща като външен прешър, все едно аз никак не исках вече да се ражда. 🫠
Мен също ме изнервяше адски това с питането за " роди ли се бебето". Все едно на тях ще им се ражда бебе. Близките ни дори залагаха на дати през целия декември и това направи всичко още по-влудяващо. За тях беше забавление, за мен малък ад. Беше почнало да се усеща като външен прешър, все едно аз никак не исках вече да се ражда. 🫠
Аз датата и часа дадох на секциото и пак през ден ме питаха "Ами ако се роди по-рано?". Ами ако това стане аз ще се съдера от плач и стрес и ще палим колата до Варна за спешно секцио. Не знам какво е очарованието да ми се набиват такива мисли в главата.
Но много се радвам за всички нови бебчета. Въпреки, че секциото ми е за февруари бебето върви напред и още съм между двете теми
Но много се радвам за всички нови бебчета. Въпреки, че секциото ми е за февруари бебето върви напред и още съм между двете теми
Гледам да не мисля за раждането, да си избия от главата всички черни мисли. Вече нямам търпение да родя, много ми тежи, не спя и имам доста болки. Секциото ми е за 9.01, но май ще сменям болницата в последния момент. Оказа се, че няма свободни единични стаи, а аз имам нужда от уединение. Сложили са ме в стая с 5 !!! легла в болница Надежда. Не ми дават дори да попитам за нормално раждане също. Имам записан час за преглед в Щерев със съдействието на човек от персонала. Сменили са политиката на болницата и са изцяло за естествено раждане. Оперират само при случаи на спешност. Ще пробваме с предизвикване и ще бъда под наблюдение заради двете предишни секцио.Не казвам,че ще стане, но поне ще съм опитала. 
Иначе за грижите за бебка нямам притеснения, трето дете ми е и имам доста опит.
Иначе за грижите за бебка нямам притеснения, трето дете ми е и имам доста опит. 
И аз се чувствах така малко преди раждането и докато беби беше в неонатология под наблюдение и не ми го даваха 5 дни.. През цялото време плачех, мислех си, че няма да се справим, че ще направя нещо грешно, като цяло се чувствах ужасно. Всичко рязко се промени когато ми го дадоха - някак се мобилизирах и ми се струваше много естествено всичко. Притеснявам се от време на време, че не знам какво правя, но не са онези емоции от преди. Сигурна съм, че и вие ще се успокоите когато си гушнете дечицата 🤍 Всичко ще е наред 🙂
sofilina, аз също съм в Щерев точно заради насочеността им към естествено раждане и най-вече заради АГ. Само че там с приоритет във ВИП и самостоятелни стаи са жените, закупили пакет за проследяване. Аз съм там от началото, но така и не закупих пакет и също ще се моля за самостоятелна стая, в сряда съм на консултация за хоспитализация и ще го впиша в документите.
Проблемът при мен е, че бебето е седалищно (по-скоро напречно на корема) и ако съм секцио малко бих съжалявала за избора на болница, точно защото няма да мога да се възползвам от политиката им за естествено раждане на всяка цена. Там дори секциото по желание е почти двойна цена на нормалното раждане.
Проблемът при мен е, че бебето е седалищно (по-скоро напречно на корема) и ако съм секцио малко бих съжалявала за избора на болница, точно защото няма да мога да се възползвам от политиката им за естествено раждане на всяка цена. Там дори секциото по желание е почти двойна цена на нормалното раждане.
sofilina, аз също съм в Щерев точно заради насочеността им към естествено раждане и най-вече заради АГ. Само че там с приоритет във ВИП и самостоятелни стаи са жените, закупили пакет за проследяване. Аз съм там от началото, но така и не закупих пакет и също ще се моля за самостоятелна стая, в сряда съм на консултация за хоспитализация и ще го впиша в документите.
Проблемът при мен е, че бебето е седалищно (по-скоро напречно на корема) и ако съм секцио малко бих съжалявала за избора на болница, точно защото няма да мога да се възползвам от политиката им за естествено раждане на всяка цена. Там дори секциото по желание е почти двойна цена на нормалното раждане.
Проблемът при мен е, че бебето е седалищно (по-скоро напречно на корема) и ако съм секцио малко бих съжалявала за избора на болница, точно защото няма да мога да се възползвам от политиката им за естествено раждане на всяка цена. Там дори секциото по желание е почти двойна цена на нормалното раждане.
Да, казаха ми за стаите. Аз платих пакет за проследяване в Надежда. Всички изследвания обаче са при мен. Имам консултация с д-р Милчева във вторник и ще занеса всичко. Проблемът на болница Надежда е,че приемат пациентки над капацитета им. Стаи с две легла са превърнати в тройни, а тройните са за 5 жени. Разполагат само с 2 ВИП стаи и 1 апаргамент, крайно недостатъчно за такава болница. Съответно, месец преди датата за секцио всичко беше заето. Отделно отнесох и подигравки от следящия ме АГ колко ми е грозен и разтегнат белега на корема. Имам абдоминопластика от преди година и половина, която скрих с татуировка заради грозния белег и сега се е разтегнал. Имаше коментари от типа "как ще го оправяме сега този грозен белег, къде да те режа, ще трябва да махам цветчетата или да правя нов разрез по-надолу"," защо си си съсипала така корема" и т.н. Не съм планирала повече бременности и раждания, с две големи деца съм. Но животът понякога ни се преобръща и носи изненади. Не съм планирала да имам ново семейство, нов съпруг и дом. И двамата искаме общо детенце, на 40 ни се случи чудо и забременях естествено
Така,че след тези изказвания не се чувствам ок да родя там и при този лекар.Иначе дъщеря си родих при д-р Гинка Ганева в Щерев. И съм доволна от отношението и грижите. Сега ме насочиха към д-р Милчева.
Аз също съм за края на януари, но като вече имам дата за операцията и мен ме гони параноята... успокоих се малко като подредих и изпрах, но дотам. Цялостното натякване колко ще е зле, колко ще боли и пр. ме напрягат много.
Свикнала съм да съм и активна, тепърва влязох в 36та седмица и се чувствам като слон, много ми тежи, че ми се излиза, а нямам сили...
Но нали казват, че е най-хубавото нещо в живота остава ми да се надявам на по-добри дни след раждането и да се справим. Или както казва Чандлър - да го оплексаме само както ние можем
Свикнала съм да съм и активна, тепърва влязох в 36та седмица и се чувствам като слон, много ми тежи, че ми се излиза, а нямам сили...
Но нали казват, че е най-хубавото нещо в живота остава ми да се надявам на по-добри дни след раждането и да се справим. Или както казва Чандлър - да го оплексаме само както ние можем
Спокойствие, момичета, не ви остава много, не се поддавайте на стрес и външни подмятания. Аз се бях мобилизирала в болницата и нямах притеснения. Дори и преди самата операция, може би защото все пак съм минала по този път, бях спокойна. Но като чух бебешкия рев и една минута след това още един, сълзите ми рукнаха, започнах да хлипам и не можах да кажа на акушерката имената на децата. Всичките хормони и упойки си казаха думата. После всеки ден исках само да се прибера и пак се бях стегнала. Когато на Бъдни вечер ни изписаха и се прибрах, се наревах едно хубаво, после изпаднах в притеснение, че няма да се справя, обаче човек се стяга и полека нещата ще се натъманят. Сега си гушкам спящите пакети и съм щастлива.