Здравното натоварване върви с крак през годините, към 40 се усеща, но го работиш, но докога, неразбиране от колегите винаги го има, независимо, че е посочено умения за работа в екип. Независимо от професията, кое е разковничето да се решите към тази важна стъпка?
- Публикувана: 9 дек. 2025, 19:00 ч.
- Последно мнение: 6 ян. 2026, 08:58 ч.
Здравейте, кога разбирате, че е време да смените работата
Аз съм напускала, защото съм получавала по-добро предложение от друго място.
Два пъти напусках, защото преценявах, че фирмата върви на зле и няма добри шансове за развитие.
И най-странното ми напускане - защото ми преместиха работното място, в същото помещение, но не до прозореца, а на едно тъмно място. Говорих с шефа - такава му била концепцията. На мен концепцията ми беше да си взема шапката и да се махна.
В тези случаи, когато напусках не защото са ми предложили нещо по-добро, аз имах къде да отида и да започна работа веднага. Тоест, не препоръчвам импулсивно напускане, без план.
Два пъти напусках, защото преценявах, че фирмата върви на зле и няма добри шансове за развитие.
И най-странното ми напускане - защото ми преместиха работното място, в същото помещение, но не до прозореца, а на едно тъмно място. Говорих с шефа - такава му била концепцията. На мен концепцията ми беше да си взема шапката и да се махна.
В тези случаи, когато напусках не защото са ми предложили нещо по-добро, аз имах къде да отида и да започна работа веднага. Тоест, не препоръчвам импулсивно напускане, без план.
Когато се чувствам зле в съответния колектив.
Когато заплатата не ми достига да си покривам разходите и всички нужди, свързани с пари.
Когато се изтощавам от пътуване, ако работата ми е далеч, или пък когато е на неудобна локация, като цяло.
Когато работодателят не може да ме оцени, въпреки старанието ми.
Когато виждам, че самата работа ме натоварва и не е за мен.
Със сигурност пропускам нещо, но ще се сетя и ще допълня.
Когато заплатата не ми достига да си покривам разходите и всички нужди, свързани с пари.
Когато се изтощавам от пътуване, ако работата ми е далеч, или пък когато е на неудобна локация, като цяло.
Когато работодателят не може да ме оцени, въпреки старанието ми.
Когато виждам, че самата работа ме натоварва и не е за мен.
Със сигурност пропускам нещо, но ще се сетя и ще допълня.
Жените се пенсионираха на 55, а мъжете - на 60. Но това беше, когато бях дете.
Сега 65 за всички.
Кога напускате работа е философски въпрос и зависи от много неща. За себе си мога да кажа - когато вече не се чувствам добре на работното си място. Когато средата ме натоварва, когато виждам, че нямам възможности за развитие в широк смисъл - да уча нови неща, да имам шансове за кариерно развитие, да се занимавам с интересни задачи, балансът между работа и личен живот да е точния.
Отговорът на този въпрос зависи и от естеството на работата, която се върши. Тежкият физически труд изхабява, умственият изтощава.
Сега 65 за всички.
Кога напускате работа е философски въпрос и зависи от много неща. За себе си мога да кажа - когато вече не се чувствам добре на работното си място. Когато средата ме натоварва, когато виждам, че нямам възможности за развитие в широк смисъл - да уча нови неща, да имам шансове за кариерно развитие, да се занимавам с интересни задачи, балансът между работа и личен живот да е точния.
Отговорът на този въпрос зависи и от естеството на работата, която се върши. Тежкият физически труд изхабява, умственият изтощава.
Напускала съм само веднъж заради хора - токсичен началник (жена). Обикновено преди напусках, защото си сменях местоживеенето (пътувах като по-млада), а на токсичното място работих 7 години и ако не беше станало такова, щях да остана. И веднъж на предпоследната ми работа се опитаха да ми пробутат, че не се справям, но когато това дойде след две години къртовски труд, е ясно, че е друга причината.
При желание да се почине от - натоварващата работа, и от това връщайки се от работа изморен, и от ранното ставане; и при вече настъпили мисли за напускане на работата, имало ли е случай това да е моментът да се решите за промяната и това да е дало добър резултат.
Костадин, много философски си задаваш въпросите.
Да, това, че ставам рано ме изморява, факт, но мога да си взема седмица отпуск да се възтановя и да продължа.
Да, както и всеки човек, се връщам изморена от работа. Преживяла съм и бърнаут в лека форма, с всичките му физически последствия, който бърнаут е диагностициран от психолог.
С философстване няма да го докараш до никъде. Просто - кажи къде те стяга чепика, на колко си години, за какъв тип работа става въпрос. Не, защото много искам да любопитствам. Но съветите за за 22 ще са едни, за 35 - други, аз 55 - трети. Освен това, има значение какъв човек си - ако просто настъпват мисли, но няма сили за действие, освен да си докараш депресия, друго няма да постигнеш. Пиша ти това съвсем добронамерено. Едно обаче трябва да ти е ясно: ти си човекът, който кове собствената си съдба, форумът може да говори, да съветва на кило, но форумът няма да ти плати сметките. И ако не си особено търсен на пазара като квалификация, от това, че ти се спи, можеш много сериозни грижи от друго естество да си докараш.
Тук говорим за различна умора. Не снощи пих до 4 сутринта не съм спал и съм скапан от работа, ами прибирам се днес и започвам да мисля утре какво ще ми сервират от работа. Как ще ме накарат да върша нещо което не ми е в специалността за пореден път и накрая отново ще са недоволни. Има се в предвит и когато дойде неделя вечер да си мислиш колко хубаво би било да ме блъсне тир дет се вика, че да се отърва от тези. Или по лошото дотолкова да се напрегнеш, че да започнеш да ги сънуваш в кошмари. И да стига да знаеш какво искаш и какво можеш, можеш да си намериш нещо по добро.
При желание да се почине от - натоварващата работа, и от това връщайки се от работа изморен, и от ранното ставане; и при вече настъпили мисли за напускане на работата, имало ли е случай това да е моментът да се решите за промяната и това да е дало добър резултат.
Маша без мечока, да, разбирам чудесно. И аз съм имала дни, в които съм се чудила защо, за Бога си го причинявам. Само че общото философско говорене не води до нищо, както е казал Апостола - Дела трябват, а не думи. Трябва да се разбере какво точно предизвиква тази демотивация у човека, защото иначе рискува да е от трън та на глог, че и по-висок.
Може да има нужда от дълга почивка, може да му влияе конфликт на работното място, може да е претоварен, може да се чувства недооценен, може да е болен от грип в момента и да вижда края на света с температура 37,2 Затова и го попитах - да си идентифицира какво не му харесва, какво иска да се промени и каква раобта търси. С други думи - ако иска работа за 5К+, но в същото време е, да кажем, рецепционист в хотел - може и да не се получи. Но ако е старши ИТ специалист, може и повече да успее да договори.
Важно е и какво може, как се котира на пазара на труда. Как може да се "продаде" на евентуално бъдещо интервю...
Може да има нужда от дълга почивка, може да му влияе конфликт на работното място, може да е претоварен, може да се чувства недооценен, може да е болен от грип в момента и да вижда края на света с температура 37,2
Затова и го попитах - да си идентифицира какво не му харесва, какво иска да се промени и каква раобта търси. С други думи - ако иска работа за 5К+, но в същото време е, да кажем, рецепционист в хотел - може и да не се получи. Но ако е старши ИТ специалист, може и повече да успее да договори. Важно е и какво може, как се котира на пазара на труда. Как може да се "продаде" на евентуално бъдещо интервю...
Нали и аз това казвам, но със различни думи. Стига да знае какво може и във какво наистина е добър а не да си мисли, че е добър. Като чист пример на пред последното място напуснах след като месеци наред слушах как майката на шефа щяла да изгони целия персонал и да наема други, как нищо не сме правели. Последната капка беше че съм отказала да свърша работа която изобщо попринцип не ми е влизала в задълженията, а даже никой не беше дошъл да каже че трябва да се свърши. Ее при такова положение вдигнах грандиозен скандал и си тръгнах много ясно. Но знаех, че съм млада опитна и веднага ще намеря нещо по добро.
Маша без мечока, да, разбирам чудесно. И аз съм имала дни, в които съм се чудила защо, за Бога си го причинявам. Само че общото философско говорене не води до нищо, както е казал Апостола - Дела трябват, а не думи. Трябва да се разбере какво точно предизвиква тази демотивация у човека, защото иначе рискува да е от трън та на глог, че и по-висок.
Може да има нужда от дълга почивка, може да му влияе конфликт на работното място, може да е претоварен, може да се чувства недооценен, може да е болен от грип в момента и да вижда края на света с температура 37,2 Затова и го попитах - да си идентифицира какво не му харесва, какво иска да се промени и каква раобта търси. С други думи - ако иска работа за 5К+, но в същото време е, да кажем, рецепционист в хотел - може и да не се получи. Но ако е старши ИТ специалист, може и повече да успее да договори.
Важно е и какво може, как се котира на пазара на труда. Как може да се "продаде" на евентуално бъдещо интервю...
Може да има нужда от дълга почивка, може да му влияе конфликт на работното място, може да е претоварен, може да се чувства недооценен, може да е болен от грип в момента и да вижда края на света с температура 37,2
Затова и го попитах - да си идентифицира какво не му харесва, какво иска да се промени и каква раобта търси. С други думи - ако иска работа за 5К+, но в същото време е, да кажем, рецепционист в хотел - може и да не се получи. Но ако е старши ИТ специалист, може и повече да успее да договори. Важно е и какво може, как се котира на пазара на труда. Как може да се "продаде" на евентуално бъдещо интервю...