Борбата с рака на гърдата - духовно оцеляване, физическо преодоляване тема 92

  • 9 564
  • 213
  •   2
Отговори
# 150
  • Мнения: 758
DaiaD, много ти благодаря! Попроучих го и аз, но като чуя химиотерапия и дори и уж "лека", не знам... все си мисля, че колкото и да е лека, все ще има странични ефекти и ще влияе ограничаващо на нормалното ежедневие. Дано не е так и я понеса леко..

# 151
  • Мнения: 819
Мила i.r.e.n, разбирам тревогата ти,виждам ужаса в душата ти...това се случи и с моята дъщеря,върна се обляна в сълзи,след първата среща с хирурга...
Беше чула само ,ХИМИОТЕРАПИЯ...
А картината беше по страшна,13 ЛВ ,от тях 12 с макрометастази,тумор без сериозно повлияване 7.5 см(от 10см) и предложение за хистеректомия.
Това беше най-тъжния ден,след деня на диагнозата..
Сърцето ми плачеше..
Но,се взе в ръце...разбра ,че химио,но на таблетки...т.е.няма да ходи на вливки,само ...2г,не се концентрира в страничните ефекти...т.к."вгледа "се в положителните страни,и добив сила и вяра,увереност да продължи пътя...Той е тежък,но за вървене..
Лъчетерапия мина,без проблемно.
Верзенио,създава проблеми,особено в началото..
Но вече е поносимо.
Хистеректомията сама в поиска,и въпреки терзанията,седмица след операцията,аз я почувствах щастлива...сякаш от раменете и е свален ,най-тежкия товар...
Трябва да вярваш,трябва да си търпелива и да намериш сили,битката е дълга,тежка...но удовлетворението,и всичко прекрасно,което ти предстои,си струва!
Тази нощ, чаках...резултатите от последния и КТ на цяло тяло...и той е отличен!
Кръвните показатели,стабилни.
Вярвам,всички тук,независимо от етапа на лечение,никога няма да спрете да се вълнувате..и съм убедена,че колкото и да е трудно,ще дойде денят ,с който ще започне другото броене.... на успехи,на радост ,на просперитет във всички аспекти,на щастливи мигове с близки и любими.Желая ви го,с цялото си сърце!
.

# 152
  • Мнения: 758
Неда2, прегръщам ви и двете!
Дъщеря ти явно е много силна. Като слушам какво лечение и колко е минала и още минава направо... Аз се сривам и събирането ми се удава все по-трудно. А като гледам и какъв път ми предстои (тепърва лъче, хормонална, таргетна с химио.. ..) се чувствам все едно съм едва в началото и  се чудя изобщо ще се справя ли. И дали няма да живея някакво подобие на живот. Май най-трудната борба ще е със самата мен.

# 153
  • Варна
  • Мнения: 1 765
Ирен, много често, тумора не се повлиява от химиото. Чичо ми е същия случай. Прекъснаха му химиото на последните вливки, заради тежки странични ефекти и след ПЕТ, частично повлияване. Чака операция, обаче никой не очаква, че няма да има туморни клетки, предвид образните. Лъче ще има и най вероятно Верзенио. Пътя е дълъг, но ще го извървиш и ще се радваш на живота.

# 154
  • Мнения: 66
i.r.e.n., дръж се и помни притчата за пръстена на Цар Соломон: "Всичко минава" и най-важното "И това ще мине".
Виж колко сме много и колко сме силни! 
Няма да живееш подобие на живот, ще живееш пълноценен и пълнокръвен живот! Казвам го от личен опит: на 04 ноември беше последната Х, на 21 декември ми беше последното лъче (препоръчвам Сити с две ръце, ако ти кажат да си купиш Cicabio Restor на Биодерма,  пиши ми и ще ти подаря моя - така и не ми се наложи да го ползвам; сигурна съм, че можеш сама да си го купиш, но важното е да усетиш подкрепата)  ... и ето - почвам да усещам, че животът започва да се връща в тялото ми. Вярно е, че е малко като стъпките на танго - две напред, едно назад. Има колебания, дупки в настроението, епизоди на депресия, но е важен трендът, а именно това, че вървиш напред и онези неща започват да изглеждат като лош сън. 

# 155
  • Мнения: 758
Ново Коте, благодаря ти за думите!

Да, в Сити клиник ще е лъчето. Понеделник имам час с лъчетерапевта и предполагам, че ще ме вкара в някакъв график. Тогава ще разбера, ако трябва нещо да взимам.

Иначе това емоционално влакче ми идва вповече. И най-вече, тази химия ми дойде супер изненадващо и изобщо не съм предполагала, че може да има нещо такова. И вместо да съм на изхода на цялото нещо се оказах до никъде.
Абе дето се вика - майната му, ще мине, но е трудно, много трудно психически.

# 156
  • Мнения: 723
Iren, кураж и от мен! Познато чувство, за жалост. Точно мислиш, че си се отървал от нещо и друго изскача. Аз така след 2 операции, химия и лъче реших, че съм приключила. Да, но, три месеца след началото на хормоналната - увеличен ендометриум, съмнителен за рак и на матката. Последва хистеректомия. Явно не бива да се отпускаме - изпитанията едно по едно трябва да се преодоляват.

# 157
  • Мнения: 92
Ирен, с цялото си сърце ти желая кураж! Лоши мисли да не ти се въртят, ей! Кадсила е някакъв хибрид между химиотерапия и таргетна терапия и няма страничните ефекти на класическата. До колкото съм запозната, това е херцептин със закачено в него химио, което се освобождава директно в Хер+клетката.
Най-тъмно е преди зазоряване.
Почти всички тук сме минали и минаване през какво ли не. Аз декември свърших последния си херцептин и сега съм само на хормонална+золадекс. Чувствам се добре, приемам се като здрава жена, напуснах работа, търся нова. Моментите ми на страх ги има и никога няма и да отминат според мен.
Но животът продължава! Трябва да го живеем.
Никак не е малко свиването на тумора ти. Имало е ефект. Каквото и да ти предстои , знай, че то е да излезеш накрая здрава.


Неда! Ако знаеш как се радвам за хубавия скенер на дъщеря ти. По-хубави от тези новини Н Я М А! Прегръщам ви и двете ❤️

# 158
  • Мнения: 819
Благодаря,Лейди!
Heart
Само хубави новини,здраве и безгрижни дни,пожелавам на всички!
И след най- тъмната нощ,зазорява...Нека е светло в душите и домовете ви!

# 159
  • Мнения: 758
Alatea, благодаря ти! Стискам палци чичо ти да мине успешно операцията и всичко нататък да мине максимално добре!

Calm, прегръдки! Гледам, че доста често се случва скоро след хормоналната терапия да последва и хистеректомия..и това ще го чекна в главата, да няма после пак - изненадааа 😅

Лейди, благодаря ти, мила! Много позитивно звучиш! Пожелавам ти да си намериш скоро най - страхотната работа!

Благодаря ви за подкрепата, прекрасни!
Все ще мине и замине всичко, то се е видяло. Дано сме здрави и напук на всичко много положители, че тая психика не е за един ден 🌸

# 160
  • София
  • Мнения: 7 713
Ирен, ще мине и това.
При мен 3 години след първия рак откриха и на другата гърда, не метастаза, а нов момент. Знам колко е гадно, когато си минал химия, операция, лъче и хормонална - тоест всичко възможно - да научиш такава новина, но истината е, че нямаш друг начин, освен да се стегнеш и да направиш всичко необходимо.
Сега съм 6 години след втория случай /9 години от първия/ и вече предлагат да ми спрат терапията. Така че идва и този момент, даже е малко страшно, като дойде, защото толкова си свикнал да взимаш нещо, че се чувстваш без защита, а хората просто ти казват - ами, оздравял си според нас. За всеки е различно дълъг пътя, важното е да го вървиш и да имаш подкрепата на хората около теб и на лекарите, а и нашата. Hug

# 161
  • Мнения: 152
За много години🤗
На 19.12.25 г ми беше втората мастектомия. (2018г първата)
Май месец извадихме квартиранта да го видим какъв е, щото и ЯМРто се затрудни. Вика над 95% доброкачествено. Ехографите не го хващат... Патолога се хвана за главата, че такова чудо не е виждал.
Днес си взех епикризата-ЛВ и гърда- чисти!
Понеделник ще ходя да нося епикризата на онколога,  за да видя дали ще правим нещо или да си живея живота...

Момичета, спрете да го величаете Вълкан, не е толкова безгрешен и той. На такива неща се наслушах за него в болницата.
Нямам намерение да коментирам. Просто искайте и друго мнение, не го величайте и да слушате само него.
Хирургията е важна, но и всички съпътстващи дейности.Такива чудеса са качени в досието ми в  еЗдраве от болницата, в която бях оперирана, че се чудя трябва ли да ги търся за поправка!?

# 162
  • Мнения: 4 545
Aelita_62, какво са ти объркали?

# 163
  • Мнения: 152
Преди няколко дни видях, че ми е отчетена диагноза 50.4 , а реално е 50.2. Различен квадрант.

# 164
  • Добрич
  • Мнения: 6 318
Преди няколко дни видях, че ми е отчетена диагноза 50.4 , а реално е 50.2. Различен квадрант.

Aelita_62 , на твое място бих настоявала за корекция. Точната диагноза е много важна и за ТЕЛК после.

☆☆☆

i.r.e.n., прегръщам те силно!
Както са казали момичетата,  " И това ще мине". Ти вървиш по пътя на лечението, не се връщаш назад, а продължаваш напред. С малки стъпки, но напред. Просто твоят път е по-дълъг, отколкото си очаквала. Силна си и го доказваш всеки ден. Всеки ден с всяка една стъпка ставаш все по-здрава, а ракът напуска твоето тяло завинаги.

Ще се самоцитирам за значението на положителната нагласа:
Цитат
За молитвите...

И преди съм писала, когато се молите, заявявате пред Вселената, че искате нещо, което смятате, че не ви се полага и се надявате да го получите по милост. Това е изключително погрешно.

Трябва да благодарим за това, което искаме! В сегашно време! Тогава даваме сигнал на Вселената, че сме благодарни за нещо, което ни се полага по право.

Ако говорите и мислите в бъдеще време, нещата които искате ще останат в бъдещето и няма да се реализират тук и сега.

"Благодаря, че оздравявам."
"Благодаря, че съм здрава."
"Благодаря, че лимфните ми възли са чисти."
"Благодаря, че ракът напусна моето тяло завинаги."

И т.н.

Не се използват отрицателни частици, защото Вселената не ги приема. Например "не си представяйте диня". Веднага си я представихте, нали?

Интересувам се от позитивна психология много преди диагнозата.

Бъдете позитивни, усмихнете се на живота, за да ви се усмихне и той.

Обличайте се добре,  гримирайте се,  глезете се с малки удоволствия (разходка, хубав филм, шоколад, хоби, каквото ви харесва).

Мислите и действията ни все едно се отразяват от огледало и се връщат при нас!

Длъжни сме първо на себе си.

 Ако Бог искаше да ни вземе, нямаше да ни помога: да посетим добри лекари,  за кор биопсията, за операцията, за сентинелната биопсия, за чудесните деца, внуци, съпруг  и т.н. Замислете се над това.

Нужни сме - здрави, усмихнати, позитивни и обичащи - себе си, семейството си и живота!

Като за начало си направете позитивни утвърждения и ги повтаряйте.

Както казва Мечо Пух, "Колкото повече, толкова повече".

Ако не успеете сами да излезете от дупката, потърсете помощ, от близки, от психолог, чай, билки и т н.

Първата най-важна стъпка за победата е позитивната нагласа.

Дори в момента да ви е зле, " И това ще мине!".

Отново добавям любимо мое стихотворение (сложих си го в рамка на стената):

Аз мога

Уолтър Д. Уинтъл

Ако мислиш "сразен съм",
 сразен си.
Ако мислиш "не смея",
не смееш.
 Ако казваш "бих искал",
 но си мислиш "не мога",
просто няма как да успееш.
Ако мислиш, че губиш,
"загубен си",
ще ти каже светът без упойка - успехът се крие в твоята воля
 и е в умствената ти настройка.
 Ако мислиш "назад съм",
назад си,
който мисли високо,
не пада.
Просто трябва да бъдеш напълно уверен
щом си тръгнал да дириш награда.
Не най-силният,
нито най-бързият
 обезателно грабват залога,
 но човекът, който печели играта,
е тоз,
КОЙТО МИСЛИ "АЗ МОГА"

"Скоро пишеш тук за пълна ремисия!"

Общи условия

Активация на акаунт