За точността

  • 6 471
  • 215
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 4 446
Времето ни е най ценното нещо в живота и това, което никой не може да ни върне.

Когато някой ви подари времето си това е наистина много неоценен подарък Simple Smile

Да разполагаш с чуджото време, т.е. да караш някого да те чака, ми се струва безумна липса на уважение.

Аз не закъснявам. Ако има някакъв проблем и идвам дори 5мин по-късно се обаждам да предопредя веднага.
Имам деца, работа и прочее и винаги организирам времето ни така, че да има някакъв резерв за непредвидени неща, като сменяне на памперс точно на излизане, задръстване или нещо такова.

И честно много ми е изнервящо, ако не пристигна едно 10мин по-рано.

Също хората около мен го знаят и избягват да закъсняват, но съм имала честни разговори по въпроса с хора, които са закъснявали дори час.. просто няма да стане да ги чакам Simple Smile

Последна редакция: сб, 20 дек 2025, 10:21 от Eli..........

# 61
  • Мнения: 24 856
Самолет, влак, че и селския автобус, който е през няколко часа, не съм изпускала. Но ако транспортът е през 5 минути, не съм толкова стриктна, или за уговорки за кафе или извеждане на децата в почивни дни. Мъжът ми закъснява отвратително, случвало се е с приготвено дете 2 часа да го чакам, до степен да трябва да нахраня детето, да сменя отново памперс. И точно каже "хайде, тръгваме" и случайно ми измисля някаква задача, аз вече заключвам вратата, да се върна, да чака 5 минути, и да ми каже, че заради мен все закъснявал.

Така че определено предпочитам с обществен транспорт да се придвижвам, отколкото да завися от него.

# 62
  • София
  • Мнения: 47 285
Понеже моят е същия (що се отнася до мен и детето, с другиъе е мн точен) вече просто спрях да се оправям преди да го видя, че той е готов или че наистина си идва(ако го чакам да се прибере да излезем ) и тн...

# 63
  • Мнения: 3 765
Като се има предвид, че времето по дефиниция е относително понятие, за каква точност говорим изобщо!? Grinning
И най-точните швейцарски часовниците имат допустима стойност на отклонение, та хората ли очаквате да са по-точни от един прецизен механизъм.
В повечето случаи става въпрос по-скоро за дребнавост според мен, защото винаги има някакъв допустим диапазон от време, който се счита за приемлив.

А примера с двете череши....Кой нормален човек няма да остави поне шепа? Grinning

Последна редакция: сб, 20 дек 2025, 10:55 от Sysly

# 64
  • София
  • Мнения: 47 285
Надали някой говори за точност до секунда...
Въпреки че не винаги има допустим диапазон от време за закъснение... Транспорт няма да те чака, нито началото на филм/пиеса /друго събитие... За работа и училище също не е прието да закъснеяваш...
Ако за някои неща може да си точен, за срещи с близки как да не си? Или тук е въпрос само на уважение и приоритети..
По принцип повече от 5мин не е възпитано да закъсняваш без предупреждение и разбира се - с извинение.

# 65
  • Мнения: 18 477
Като е толкова относително времето, отделете от вашето време и идете да висите кратко време по-рано от уречения час. Ама за вас това не може, даже не бива да важи, нали?

# 66
  • Мнения: 146
Най ми хареса коментара за 5 минути толеранс  Другото си е чисто издребняване.
Разбира се когато има основателна причина.
Шофьора като види, че някой бяга за втобуса, ще изчака защото отсреща наистина има усилие.
Но имам около мен хора, които от мързел и сакън да не се стресират или недай си Боже изпотят, се мотаят и ми идват 1 час след уречения час, защото така и така гостито е у нас има ли значение плюс минус 1 час.Много невъзпитано и грубо.Прави много неприятно впечатление.
Подравняването-свеки много обича да подранява(от 30 до 45 мин.) и да натриева носа 'Още ли не си готова?!'
За черешите е много нелепа ситуация.2 череши е подигравка.Да беше оставила 4 да си ги изядете заедно по братски после!

# 67
  • Мнения: 6 659
А примера с двете череши....Кой нормален човек няма да остави поне шепа? Grinning
Егати черешите ... Аз няма да оставя нито една, ако толкова са ми харесали, което няма как да се случи баш с череши, но нали такъв е примера. И напълно нормална съм си. Няма и да предложа да оставя. Та, се чудя кой е по-дребнав в случая - предлагащия или приемащия.
А точността е ценност. Най-дразнещи са хора, които се мислят за точни, а всъщност май грам не разбират значението.
Някога декана казваше - "Ако си закъснял, не бързай, така или иначе няма да стигнеш навреме." Много хора си живеят с тая максима и хич не им дреме.

# 68
  • Мнения: 63 071
А кой нормален човек казва 2? И после го играе сърдит? Защо е казал 2? Да пробва другарчето ли?
Та чак до аутизъм стигнахме.

# 69
  • Мнения: 526
айде 2бонбона от кутия да, но череши🤪😂😂

Хаха, сещам се аз в първи клас. Имаше тогава в дълбокия соц традиция класната ръководителка да мине през дома на всяко дете, за да види при какви условия живее. Майка купила кутия бонбони, да почерпя учителката. Аз излапвам всички бонбони преди това, НО оставям 2 бонбона - един за учителката и един за мен, да се почерпим.

# 70
  • Мнения: 17 868
И аз го заварих това с обиколката на класната по домовете. Отзад в дневника имаше страници, на които се описваха условията, при които живее всяко дете.
Обаче у дома кутията с бонбони беше почти пълна винаги, защото аз съм мега капризна на шоколад, а марципан не близвам. От соц бонбоните ядях само дъвчащите на "Дипломат", а вътре бяха 5-6 вида и онези с лешник и бадем от бонбониера "Сюрприз" при това с компромис от моя страна. Другите бонбони предизвикваха у мен отвращение до гадене чак.

# 71
  • Пловдив
  • Мнения: 20 610
Абе, и две да каже, нормално е наистина да му оставиш повече, че може да вземе да му хареса. Ама сръдни и аутизъм, и "кой нормален ще го разбере така", и на мен са ми в повече. "Две", ако и да е хипербола (обратното, де - литота), не е някакъв устойчив израз, че да трябва да се разбира задължително небуквално, иначе, ти да видиш, си аутист.
Ядеш си двете череши и мълчиш. Wink

# 72
  • Мнения: 526
Ох, Мама Ру, припомни ми колко обичах Дипломат и особено дъвчащите.  Знам ли, майка може и Дипломат да е купила тогава, не помня вече. Аз обичах шоколад много, иначе бях злояда за нормална храна.

# 73
  • Мнения: 9 983
На свекърва ми и двете ѝ деца не са научени да познават времето. Чуждото, де, своето си го знаят.
При ММ е водещ страха да не се мине да чака, колкото и той да се опитва да ме убеди, че е само защото е много зает и мисли за много неща едновременно. Самолет не сме изтървали, но сме бягали към гейта неведнъж и поне за много натоварени летища е приел да ходим рано. На моменти буквално ми се отщява да ходим някъде заедно, знаейки какъв стрес ще преживея докато тръгнем и стигнем навреме.
При зълва ми, с благословията на майка ѝ, е неразбирането, че отсрещната страна може да няма винаги възможност да си завърти времето изцяло около нея. Сега обаче свекърва ми се ядосва много на втория съпруг на зълва ми, който от много мотаещите се и вечно закъсняващи, (а аз се кефя, признавам си го).

# 74
  • Мнения: 1 688
Нямам абсолютно никакъв толеранс към закъсняващите. Щом аз мога да съм точна, значи и другите могат. Тяхно решение е дали ще бъдат такива или не. Ако решат да не бъдат, аз си тръгвам и прекратявам всякакви отношения. Не са ми нужни контакти с хора, на които не може да се разчита за нещо толкова елементарно като спазване на уговорка. Смятам, че на никого не е приятно да виси като прани гащи докато някоя примадона се назландиса да дойде. През годините успях да изчистя от обкръжението си всички, на които им липсва възпитание в насока "уважение към чуждото време".

Общи условия

Активация на акаунт