За точността

Именно. Аз за точни часове за кафе не се уговарям. Излизам, за да разпусна, а не по работа, че да бързам, следя час и някой да ми мрънка, че чакал. Казваме около 15 часа, към 14:30 се чуваме кой къде е и вече, като единият (който е по-бавен) тръгне, звъни на другият и тръгва и другият. Приятно, без напрежение, без ограничения, без сърдения.
Ако някой иска точен час, изобщо не се уговарям, достатъчно ми е напрегнато ежедневието, че да се съобразявам с нечии претенции и като излизам да разпусна.

Чакащият самосиндикално е решил, че неговият живот и време са по-важни. Другият трябва да пренастрои деня си според нуждите на чакащия, защото "по-важният" не може да чака. Ако нещо не се получи като хората /наглярът заима живот извън срещата на Г7, която явно обсъждаме /, от това се прави буря в чаша вода и се разправя, че закъснелият не уважавал другия и времето му.

Фактите - вие решавате как да си оформите графика. Вие решавате кога да пристигнете на среща. Вие решавате дали да чакате закъснял и дали да прекъснете общуване с него. Всичко, което не виждате в този абзац, е нежелателно поведение и възпитаните хора го ограничават. Аз с важното си време съм чакал и не съм натяквал, и вие го можете! Други въпроси?

Нищо подобно. Еднакво важни са. Затова като ти кажа - айде в три, ако не можеш да дойдеш в три, ще ми отговориш - айде в три и половина. Аз ще дойда в три и половина. Ти като дойдеш чак в 4 това не е защото съм те накарала за 3:30 и не заради моите нужди. Твоята собствена дума е била за 3:30.  Следователно ти ме лъжеш/подвеждаш кога можеш да дойдеш. Ми като можеш в 4 - кажи в 4. Ако можеш чак в 5 кажи в 5. Ако можеш в 5 ама чак другия вторник - кажи го.  Никой не те напъва за нещо повече от това да си държиш на думата. 
Вместо да идвам когато не можеш - предпочитам да си уплътня времето с нещо друго което ми е интересно или полезно или приятно, вместо да ми го убиваш това време в чакане.
Така че закъсняващия не е длъжен да си пренастройва деня както твърдиш. Нищо подобно - настрой си го за твое удобство, кажи ми да дойда в 6:00.
Това че не искам да чакам не ме прави по-важна. Всъщност неточните се правят на важни -  да си свърши някаква си негова работа (щото е важна) и  да тръгне по-късно, пък точната нека си чака,  тя си няма работа.

Аз съм от закъсняващите, за съжаление. Не само не се гордея, но ме хваща и срам понякога, че закъснявам. В редките случаи, когато съм навреме, съм много горда със себе си. Уви, за кратко. Пука ми за времето на другия, разбира се и го уважавам. Просто смятам, че концепцията ми за време и отчасти организацията ми е сбъркана. Приятелките не ми се сърдят, слава богу. Автобуси и влакове имам изпуснати доста. Самолет още не, но е в въпрос на време и това да стане. Редовно чувам името си да се появя на на гейта и се качвам в самолета последна. На интервю за нова работа, винаги се уговарям предварително, че ще ходя със закъснение и че ще се появявям около половин-един час по-късно, но затова пък ще оставам по-късно. Така и правя, понеже вече съм там и не е проблем, и ако съм отишла един час по-късно днес, просто си тръгвам един час по-късно. Това се оказва голям плюс: оказва се че шефовете забелязват че стоя по- до късно, съответно получавам суперлативи, промоции и бонуси за това. Въпреки че дължината на времето, което работя е същото като на колегите. Така че това се оказва плюс за мен. Знаят, че отивам по-късно сутрин, но не им пука. Смятат, че е по-важно да се стои по-късно, вместо да се идва навреме. Така се и сближавам и сприятелявам с тях: обикновено в офиса след работно време сме само шефовете и  аз.
Непрекъснато закъснявам с около 10 минути когато имам час за лекар. Но винаги се оказва, че лекарят пък закъснява поне с 20-45 минути, така че и това не е проблем.
Не си мислете, че на закъсняващите ни е много приятно да закъсняваме. Поне на мен мен не ми е, ако не съм предупредила предварително. Ако не, включвам адреналина( признавам, чувството често е приятно) и започва надбягването с времето. То печели през по-голямата част, уви.

Благодаря! Много добре обяснено. Преди това не можех да проумея такива хора.  Сега мисля, че имам шанс.

Просто това с удръжките е сложна работа, може да се обжалва и да се съдят... А бонусът си е абсолютно свободен по желание на работодателя. То затова на много места дават някаква ниска основна заплата и после бонуси.



Да, но сте казали ОКОЛО, а не в 15 часа. Това пак е уговорка, но дребната разлика всъщност е огромна.


Пак да кажем, че май го пропускаш - нищо самосиндикално няма в една договорка между две страни - ще се видим в ТОЛКОВА часа. От там нататък има неспазване на уговорка и неуважение към другата страна.  Същото е, както ако се уговорим да ти дам 100 лева, а ти дам 85.

Аз пък се чудя на закъсняващите системно, като се познават защо правят уговорки за час, който няма да спазят или защо не тръгнат 10-15-30 минути по-рано?
Имаш уговорка за 10, значи тръгваш не в 9:45, а в 9:15 с нагласата да си там в 9:30. Хем ще закъснееш по собствения си обичай, хем ще си на време за уговорката.
Не всяка професия и работно място позволяват да се отиде час по-късно и да се остане по-късно. Получаването на бонус, че си останал един час повече, при положение, че си отишъл един час по-късно за мен е некоректно спрямо другите, с което имате еднакъв работен ден (8-часов). Все едно да ти дадат бонус, че работният ти ден е от 10 до 19, вместо от 9 до 18. Ако на шефовете им е важно някой да е до 19 да направят и други на такъв работен ден.
Имам ученици, които идват с 20 минути закъснение и се почва:
- Госпожо, моля Ви, не ми пишете закъснение или отсъствие, изпуснах си автобуса.
- Къде живееш?
- В ... (назовава район на 15-30 минути пеша)
По-нататък се оказва, че ученичката е закъсняла за автобуса в 7:45 - 7:50, при все , че часовете започват в 8:00 и има и няколко минути път от спирката. Чака следващия, който е в 8:00-8:05, пък после докато дойде, докато си изпуши цигарата пред училището и станало 8:30. Ами не, ако искаш да пушиш преди часовете, ще си в училище преди 7:50. Ама ако трябва няма да си лягаш след полунощ, ще станеш половин час по-рано и ще отидеш на спирката половин час по-рано. Или ще вземеш такси като закъсняваш. О, ама то ще ти струва 5-6 лева? Чудесно, една кутия цигари по-малко.

Аз редовно закъснявам 10 минути за работа и редовно затварям около 10 минути след работно време. Но половин-един час ми е немислимо. Впрочем колежката закъснява по толкова, но тя е в друг отдел и не ме касае.
Отделен въпрос е че нашата фирма са пълни идиоти и не дават ни бонуси, ни таргети, ни процент от оборота, ни коледни - нищо.
Даже закъсняват със заплатите най-редовно.

Абсолютно това правя, или звъня на някой друг, или отивам в мола, или сядам и пия кафе с непознати. Определено не се сърдя нито на себе си, нито на другия, нямам свободно време за това.

Ако някой ми върже тенекия и аз не се сърдя. Така или иначе съм излязла, имам свободно време, разхождам се, разглеждам магазини, ако се сетя за някоя моя задачка, си я правя и т.н.

Страхотно обяснено. Точно така се чувствам и аз. Приела съм се и честно казано, вече не ми е гузно, че закъснявам. Затова и съм премахнала от кръга ми хора - педанти. Аз пък не мога да понасям такива.

Какъв е допустимия толеранс към системно закъсняващи приятели?
Примерно, уговорка за кафе в 11:00. В колко часа свършва цепенето на секундата и започва приятелското изчакване? И след колко започва нахалството на закъсняващия?

След 11 и 30

Затова не се правят уговорки за кафе с точен час. Излизането на кафе е удоволствие, а не бизнес среща. Аз искам да се оправя на спокойствие, вкъщи съм с бебе, почти винаги се налага нещо, дори и баща му да го гледа, когато сме готови, спокойни и заредени и двете или.колкото хора ще сме, тогава тръгваме. Да ми се дава зор и да ми се звъни, докато се е наложило да успокоявам, храня или каквото и да е малкия, директно уговорката отпада. Но аз в кръга си нямам такива хора, достатъчно ми е натоварено ежедневието, за да се съобразявам с претенциите на останалите. Приятелите ми са ми приятели, защото между нас нещата стават бавно, спокойно, без зор и без сръдни, когато тогава. Това ми е и житейската философия - когато, тогава/когато му дойде времето, ще стане. Много добре си живея така и не ми трябват в кръга тик такащи бомби със закъснител, до които се чувстваш като до буре с динамит и все бързат за някъде и нещо. Тц, не е моето
Да не говорим, че повечето хора, които все дават зор за нещо, все цепят секундата на две, в повечето случаи не вършат нищо съществено, от което потенциалният закъсняващ да им е отнел, като време. Често това отнето време е време пред телефона на дивана. Истински заетите хора си ценят времето за отдих и когато е ден, в който има планирано такова време, не се бърза за никъде и всичко става бавно, плавно и с удоволствие, точно защото в останалите дни, животът ти е разграфен по минути.

KPP ти въобще четеш ли какво ти пишем?
>бавно, спокойно, без зор
Ако аз ти предложа да се видим днес, а ти кажеш - абе айде другия вторник в 17:00 и аз съм казала добре, кое точно не е бавно, спокойно и без зор?

"бавно, спокойно и без зор" въобще не противоречи на точността!

>Истински заетите хора си ценят времето за отдих
Виж сега - ако те чакам на спирката за да отидем на Витоша, 30 минути чакане на спирката за мен не са отдих, и както казваш си ценя времето за отдих. То е в планината, сред тишина и зеленина, а не сред фучащи кули и прахоляк.