При текущото им положение няма как да гарантира, че ще остане за детето. Но може да го дари на дъщеря си със запазено право на ползване, някои хора го правят, вкл. точно при тежък развод и искане на "гаранции" съм била свидетел на такова дарение в полза на детето. Но аз например не бих направила такова нещо, а вероятно не бих го и искала от мъжа си, не съм била в подобна ситуация за щастие. Тук хората са млади, имат живот напред да си ползват, продават, купуват имоти... Понякога и да ги пропиляват, да.
- Публикувана: 21 дек. 2025, 14:14 ч.
- Последно мнение: 4 ян. 2026, 20:08 ч.
Не знам какво да правя.
При текущото им положение няма как да гарантира, че ще остане за детето.
Аз нямам претенции към другия апартамент. Така или иначе ако се стигне до развод, ще го направим преди прехвърлянето. Апартамента е купен изцяло с парите от неговия апартамент. В крайна сметка и двете жилища остават за детето.
Абсолютно съм съгласна с вас! Може да го продаде и изпие, ако иска. Просто се заиграх с фразата на авторката по-горе, че апартамента ще остане и без друго за детето. Не ми се търси поста, за да го цитирам.
Пост 96
"В крайна сметка и двете жилища остават за детето."
Пост 96
"В крайна сметка и двете жилища остават за детето."
Безспорно въпросът с наследството става сложен, когато се появят втори и последващи бракове и деца и от всичките тези конфигурации.
Затова няма нищо по-хубаво от това да се възпитават децата в самостоятелност и лични и имуществени граници.
Най-състоятелните хора, които познавам, помагат на децата си с образование, създаване на бизнес и самостоятелна кариера, както и едно малко рамо в създаването на тяхно, лично имущество и финансов фундамент.
И същите тези деца, много ясно разграничават собственото си такова, от това на родителите си.
Е, понякога, след раздяла и развод на родителите съм наблюдавала опитите на единия бивш съпруг/ съпруга да възпитава детето си в преследване на другия родител и неговата собственост и разни претенции, но уви, в голяма част от тези казуси, които съм наблюдавала, преследващото наследство дете научава по трудния начин за въпросните граници.
Затова няма нищо по-хубаво от това да се възпитават децата в самостоятелност и лични и имуществени граници.
Най-състоятелните хора, които познавам, помагат на децата си с образование, създаване на бизнес и самостоятелна кариера, както и едно малко рамо в създаването на тяхно, лично имущество и финансов фундамент.
И същите тези деца, много ясно разграничават собственото си такова, от това на родителите си.
Е, понякога, след раздяла и развод на родителите съм наблюдавала опитите на единия бивш съпруг/ съпруга да възпитава детето си в преследване на другия родител и неговата собственост и разни претенции, но уви, в голяма част от тези казуси, които съм наблюдавала, преследващото наследство дете научава по трудния начин за въпросните граници.
Е, Azzy, а аз съм виждала как и двамата родители имат втори бракове. Каквото има майката с втория съпруг - остава за общите им деца от втория брак, каквото има бащата с втората си съпруга - остава за общите им деца. И всичко е оформено документално. А за детето от първия брак - нищо няма.
Винаги ми е било приятно да наблюдавам цивилизовани, грамотни разводи. И после адекватно влизане във следващи връзки. Виждала съм го това с очите си, но определено са малко. Поне в моето обкръжение. То всеки си живее в неговия балон, но аз станах свидетел на мъчителни разводи, с развяване на мръсно пране, използване на децата като щит и други тактики под кръста. Понякога между любовта и омразата линията може да е много тънка. Направо плашеща.
Янтра, майка ми и баща ми нямат никакво наследство, нула.
И двамата произхождат от много заможни семейства, но цялото наследство отива при брата/сестрата.
После, след промените и разни реституционни процеси, се появи и друга собственост, но това е друга тема и не касае горния факт, освен, че облагодетелства отново и другите брат и сестра /на родителите ми/ и децата им.
В активната фаза на живота им притежаваха повече собственост от цялото наследство накуп, което биха получили, както и техните деца- аз и брат ми.
Когато се откри наследството от баща ми, ние нямахме никаква нужда от него и също вече бяхме самостоятелни личности със собствен финансов фундамент, бизнес и собственост.
Децата на брата/сестрата на родителите ми не са придобили и една тухла и живеят от заплата до заплата в оставеното наследство някога, преди години, да не казвам, че и разпродадоха и изядоха каквото можаха, а леля ми остана на улицата.
Животът е шарен и затова е хубаво да разчитаме на себе си и човекът до нас и да научим децата си на същото.
В днешно време толкова лесно се печели и инвестира и ако един млад човек вложи усилия в тази посока, вместо да брои бъдещото си наследство и колко дни живот остават на родителите му, животът му ще бъде по-смислен и удовлетворителен.
И двамата произхождат от много заможни семейства, но цялото наследство отива при брата/сестрата.
После, след промените и разни реституционни процеси, се появи и друга собственост, но това е друга тема и не касае горния факт, освен, че облагодетелства отново и другите брат и сестра /на родителите ми/ и децата им.
В активната фаза на живота им притежаваха повече собственост от цялото наследство накуп, което биха получили, както и техните деца- аз и брат ми.
Когато се откри наследството от баща ми, ние нямахме никаква нужда от него и също вече бяхме самостоятелни личности със собствен финансов фундамент, бизнес и собственост.
Децата на брата/сестрата на родителите ми не са придобили и една тухла и живеят от заплата до заплата в оставеното наследство някога, преди години, да не казвам, че и разпродадоха и изядоха каквото можаха, а леля ми остана на улицата.
Животът е шарен и затова е хубаво да разчитаме на себе си и човекът до нас и да научим децата си на същото.
В днешно време толкова лесно се печели и инвестира и ако един млад човек вложи усилия в тази посока, вместо да брои бъдещото си наследство и колко дни живот остават на родителите му, животът му ще бъде по-смислен и удовлетворителен.
А аз си признавам, че съм разчитала на семейна имотна подкрепа. Да, ние доразвихме и добавихме стойност, но сме използвали и сме стъпвали и на семейни/наследствени имоти. Досега нищо наследствено не сме разпродали за да го изядем и изпием. Ядем, пием и се мотаем със собствени средства.
Аз също съм получила, родителите ми, предвид собствената си ситуация и явното усещане на несправедливост, което са усещали, пожелаха на един доста ранен етап да получат двете им деца равни части от тяхната собственост, без значение кой, как ще се развие житейски и финансово и с което получено ние се справихме добре и го умножихме многократно, но това е друга тема.
Мисълта ми беше, че животът е шарен и никак не е справедлив.
Мисълта ми беше, че животът е шарен и никак не е справедлив.
Янтра, майка ми и баща ми нямат никакво наследство, нула.
И двамата произхождат от много заможни семейства, но цялото наследство отива при брата/сестрата.
После, след промените и разни реституционни процеси, се появи и друга собственост, но това е друга тема и не касае горния факт, освен, че облагодетелства отново и другите брат и сестра /на родителите ми/ и децата им.
В активната фаза на живота им притежаваха повече собственост от цялото наследство накуп, което биха получили, както и техните деца- аз и брат ми.
Когато се откри наследството от баща ми, ние нямахме никаква нужда от него и също вече бяхме самостоятелни личности със собствен финансов фундамент, бизнес и собственост.
Децата на брата/сестрата на родителите ми не са придобили и една тухла и живеят от заплата до заплата в оставеното наследство някога, преди години, да не казвам, че и разпродадоха и изядоха каквото можаха, а леля ми остана на улицата.
Животът е шарен и затова е хубаво да разчитаме на себе си и човекът до нас и да научим децата си на същото.
В днешно време толкова лесно се печели и инвестира и ако един млад човек вложи усилия в тази посока, вместо да брои бъдещото си наследство и колко дни живот остават на родителите му, животът му ще бъде по-смислен и удовлетворителен.
И двамата произхождат от много заможни семейства, но цялото наследство отива при брата/сестрата.
После, след промените и разни реституционни процеси, се появи и друга собственост, но това е друга тема и не касае горния факт, освен, че облагодетелства отново и другите брат и сестра /на родителите ми/ и децата им.
В активната фаза на живота им притежаваха повече собственост от цялото наследство накуп, което биха получили, както и техните деца- аз и брат ми.
Когато се откри наследството от баща ми, ние нямахме никаква нужда от него и също вече бяхме самостоятелни личности със собствен финансов фундамент, бизнес и собственост.
Децата на брата/сестрата на родителите ми не са придобили и една тухла и живеят от заплата до заплата в оставеното наследство някога, преди години, да не казвам, че и разпродадоха и изядоха каквото можаха, а леля ми остана на улицата.
Животът е шарен и затова е хубаво да разчитаме на себе си и човекът до нас и да научим децата си на същото.
В днешно време толкова лесно се печели и инвестира и ако един млад човек вложи усилия в тази посока, вместо да брои бъдещото си наследство и колко дни живот остават на родителите му, животът му ще бъде по-смислен и удовлетворителен.
Аз имам една собствена теория по повод наследствената тема, че ако едно нещо е твое, то ще бъде твое под една или друга форма и ако не е било твое, както и да успееш да го придобиеш ще го загубиш един ден
А не може ли някак да се запази брака?