Нали задните води по-малко изтичат, а предните по-обилно. Сигурно при някои жени не се усеща/забелязва се по-трудно... не знам 😆с нощна превръзка като почнат контракциите предпазена ли си (като количество)?
- Публикувана: 22 дек. 2025, 14:25 ч.
- Последно мнение: 2 фев. 2026, 11:20 ч.
Февруарски снежинки 2026 - Тема 3 ❄️ 🍼
На мен снощи по това време ми се наложи да отида за преглед. Имах контракции на 10мин с продължителност по долу горе минута и 10сек. Обадих се на АГ, нямаше я в града и ме изпрати при дежурния лекар. Прегледаха ме, искаха да ме приемат за задържане, но аз отказах. Биха ми 2 инжекции въобще не попитах какви то ме болеше исках само да ми мине. И още докато изляза от болницата и всичко ме отпусна. Честно да ви кажа изплаших се да не ми кажат, че трябва да раждам веднага 😃 не бях подготвена някак 😃 а пък мъжа ми толкова спокоен все едно на разходка отидохме 😁 и ми увеличиха магнерота по 2 хапчета на 6 часа и коринфара 2 пъти на ден. Казаха ми тези дни ако продължи директно да отивам с багажа. Имам още 2 седмици предполагам ще ги изтикам някак.
Да допълня, че като се спукат водите се чува едно "пук" няма как да се сбърка. Не знам превръзката дали и колко ще предпази, и лигнин да се сложи сиг е ок. Аз не помня какво сложих докато се придвижа до родилното отделение, само помня че мнооого локвички правех там час два след приемането
Нали задните води по-малко изтичат, а предните по-обилно. Сигурно при някои жени не се усеща/забелязва се по-трудно... не знам 😆с нощна превръзка като почнат контракциите предпазена ли си (като количество)?
Аз 4 дни по рано от термина.
На фона на 10 см разкритие, спукани води и контракции на 10 Мин като отидох в родилното, мисля че дълго раждах - 5 часа.
На фона на 10 см разкритие, спукани води и контракции на 10 Мин като отидох в родилното, мисля че дълго раждах - 5 часа.
A вие първите бебета кога си ги родихте? На термин, преди или след? Дълго или кратко раждане имахте?
Bobina898, и аз сякаш по-лесно се движа от преди.. не се задъхвам толкова, даже мъжът ми каза, че вече вървя с нормално темпо.. но видимо коремът не се е променил. Помня, че преди време една от вас беше казала, че видимо се вижда като бебето слезе надолу.. днес нищо не ме боли, нито ми опъва, та ще успея да се раздвижа надявам се. На курса много обясняваха как движението помага бебето да заеме оптимална позиция за раждане. Иначе и на топка седя, ама онзи ден направо имах лека мускулна треска на корема от люлеене на нея 😁
Sunshine, благодаря за обясненията за изтичане на водите! Аз почнах да стягам багажа, да е готов..че както имаме две седмици до индуцирането, да не тръгне по-рано 😅 нали влезеш ли в 9ти месец, може да родиш по всяко време
Sunshine, благодаря за обясненията за изтичане на водите! Аз почнах да стягам багажа, да е готов..че както имаме две седмици до индуцирането, да не тръгне по-рано 😅 нали влезеш ли в 9ти месец, може да родиш по всяко време
Нашата кака не искаше да излиза. Преносих я с 10 дни и накрая предизвикаха раждането. Отне около 8 часа контракции, докато стане готова за излизане, иначе като стигнахме до напъните беше бързо, с 3-4 напъна се роди. Понеже през цялото време лежах, заради системата с окситоцин и апаратурата, която следеше бебето, смятам, че това завари тялото ми неподготвено. Нямах възможност да му помагам с движение и по-удобни пози, наложи се епизиотомия, имах и доста разкъсвания.
Контракциите боляха доста, но и те смятам, че са били по-силни заради индуцирането. Нямаше за кога да "надграждат", както иначе предполагам че се случва по естествен начин.
Но всичко бързо мина след това, даже се изненадах, че при възстановяването не ме боли толкова, колкото очаквах след цялото шиене и кърпене
Иначе тя си беше със съвсем нормални мерки - 3500гр и 51 см. Ако беше решила да тръгне естествено, смятам, че нямаше да се налага после да ме шият.
Контракциите боляха доста, но и те смятам, че са били по-силни заради индуцирането. Нямаше за кога да "надграждат", както иначе предполагам че се случва по естествен начин.
Но всичко бързо мина след това, даже се изненадах, че при възстановяването не ме боли толкова, колкото очаквах след цялото шиене и кърпене
Иначе тя си беше със съвсем нормални мерки - 3500гр и 51 см. Ако беше решила да тръгне естествено, смятам, че нямаше да се налага после да ме шият.
A вие първите бебета кога си ги родихте? На термин, преди или след? Дълго или кратко раждане имахте?
Моето секцио беше следобед и не искаха да ме раздвижат същата вечер, но аз настоях. Бях в реанимация, в някои болници си си в стаята. Лохиите започнаха почти веднага и точно първата вечер бяха най-много, само че при мен продължиха едва няколко дни и беше по-скоро зацапване, отколкото течение. "Тоалета" след секцио беше забърсване с мокри кърпи и една превръзка без крилца между краката, без бельо. Толкова ми беше некомфортно, че ако имах смелост щях да стана да се измия вечерта.
Моето секцио беше вечерта в 21:20, раздвижиха ме сутринта към 08:30 в реанимация. И при мен лохиите започнаха веднага, като ми пуснаха и една банка окситоцин. Тоалета беше сутринта преди раздвижването, като дойдоха две акушерки с нещо като леген и ме измиха, след което ми помогнаха да си обуя памперс. При първото ми раждане бях в Шейново и ситуацията с тоалета беше като при ms_97, така че този път бях много доволна и благодарна, че ми обърнаха нужното внимание.
Моето секцио беше следобед. Кървенето започна веднага, още преди приложението на окситоцин. Днес съм пети ден и имам само леко зацапване. Раздвижването започна още на следващата сутрин и продължи през целия ден. При всеки опит за ставане ме втрисаше силно, ледени вълни преминаваха по тялото ми. Подобна симптоматика е по-характерна за пълна упойка, а при мен тя беше спинална, но преживях същото и при първото раждане, така че усещането ми беше познато.
Възстановяването след ре-секцио за мен беше по-трудно. Бях се предала, докато не ми донесоха бебето и тогава се мотивирах. Появата му е най-същественото преживяване, усещане, което събира радост, сила и воля, въпреки болката.
Пожелавам спокойни раждания и здрави деца. Всеки от нас е по-близо до своя момент, отколкото изглежда.
Възстановяването след ре-секцио за мен беше по-трудно. Бях се предала, докато не ми донесоха бебето и тогава се мотивирах. Появата му е най-същественото преживяване, усещане, което събира радост, сила и воля, въпреки болката.
Пожелавам спокойни раждания и здрави деца. Всеки от нас е по-близо до своя момент, отколкото изглежда.
Препоръчани теми