?Въпроси всякакви за СО? 2026

  • 15 485
  • 311
  •   3
Отговори
# 240
  • Мнения: 1 401
като ходя по улиците в масата мъже не виждам нищо чак подкосяващо.

И Слава Богу Smiley
Ако всички мъже бяха привличани от всички жени, и обратното, на хората нямаше да ни остава време за нищо друго, освен да си реализираме привличанията Smiley

# 241
  • Мнения: 1 866
Никакъв бордър лайн – тая е откачена, а той е някакъв хвалипръцко - екскурзии, па с приятели.
Айде
Жената потребител дето съветва, че любовта не започвала с бурна страст, няма такива глупости. Любовта започва със страст. Ако няма страст, не е любов, удобнички отношения са – де за наем, де за ипотека, де да не кукуваш сам. Просто удобство.
Любовта не е удобство.

А и ако само заради единия секс се събираш или разделяш с човек - кофти. И ако някой ден страста намалее, какво? Развод, защото това означава, че си спряла да обичаш човека до себе си? А ако мъжа спре да може да го вдига заради заболяване, пак ли спираме да го обичаме, щото то без страст любов няма?
А ако теб те оперират /или просто си го имаш/ от рак на матката, той ли да те зареже, щото вече секса е мираж?
С една страст доникъде не се стига. Хубав секс, ама опознаваш човека и остановяваш, че само това му е хубавото.
А се случва да познаваш човек от някакво време и да го харесваш все повече и повече и да започнете връзка. Та същото и със секса, не винаги е перфектен от началото.

Всичко останало е генерализиране и приказване на големи приказки и лозунги.

По отношение на горното - няма такова нещо, за това се нарича семейно огнище - поддържаме огъня постоянно.
Романтиката никога не трябва да се изоставя в един брак/връзка , интимността не е само с извинение да ти го тури, целувки, прегръдки, докосване, нежност, грижа, обич, да се смеете заедно, да се подкрепяте и така.

Ще разкажа една случка, която още докато бяхме гаджета с моя ни се случи на първата ни екскурзия в Рим. Седим си в едно кафене на улицата и на съседната маса сядат съпруг и съпруга италианци, сигурно бяха около 50те, елегантно облечени, много стилни както само в Италия и Испания съм виждала хората да се обличат. Поръчват си по едно кафе, дамата отваря да чете вестник, по едно време господинът става от масата и започва да говори по мобилният си, но тихо / странно за италианец/ и с странен притеснен и загрижен тон. Видях как дамата го гледаше над вестника си / който се преструваше, че продължава да чете/ с такава грижа, любов и нежност, че си казах - ето така трябва и ние да изглеждаме след 20 години / тогава бяхме на 30/.
Любовта е циментът, който свързва всички неща, огън, който гори и те топли, когато всеотдайно си се грижил за него.

# 242
  • Мнения: 49
Аз също имам ееин въпрос към вас :Д някой някога имал ли е претенции как да го нарича вашето дете?Например защото не му харесва,че той/тя е “леля”,”чичо”,”вуйна”,”вуйчо”,”чинка”, а иска например детето ми да му/ѝ казва “кака”,”сестра”,”леля” и тн?
За една приятелка питам :Д аз за първи път чувам някой да има такива “изисквания” от едно дете.

# 243
  • Мнения: 25 640
Затова детeто ми нарича всички на име.

Последна редакция: чт, 29 яну 2026, 14:29 от Iris04

# 244
  • Sofia
  • Мнения: 8 111
Това да ти се подкосят краката слабо корелира с външния вид на субекта, така че не го очаквайте от непознати на улицата.

# 245
  • Мнения: 3 410
Аз също имам ееин въпрос към вас :Д някой някога имал ли е претенции как да го нарича вашето дете?Например защото не му харесва,че той/тя е “леля”,”чичо”,”вуйна”,”вуйчо”,”чинка”, а иска например детето ми да му/ѝ казва “кака”,”сестра”,”леля” и тн?
За една приятелка питам :Д аз за първи път чувам някой да има такива “изисквания” от едно дете.
Лично към моето дете никой не би могъл да има каквито и да е претенции. Нарича хората по имена освен баба си и дядо си. Останалите съм ги “тренирала” и реагират на поглед … bombastic side eye.

# 246
  • Мнения: 1 401
Затова детвто ми нарича всички на име.

В нашия род от няколко поколения е така. Всички си говорим на малки имена.
В семейството на мъжа ми се употребяваха различните обръщения, но на него нашият вариант му хареса повече, и така свикнахме и децата.
Децата на приятели и приятелите на децата също ни говорят на малки имена.
На някои им е странно  в началото, но свикват Simple Smile

# 247
  • София
  • Мнения: 22 983
Ами то, в "лельо", "стринке", "вуйно", "чиче" няма нищо красиво. Нормално е на хората да не им харесва.

# 248
  • Мнения: 1 581
На моето не, но ми е било мега странно, например при две братовчедки, децата им казват на другата како. Едната имаше дете със шест години, по-голямо от това, което я какосваше, но не искаше да е леля, това я състарявало. Горда леля съм на 10 племенници и племеннички и на децата на приятелките ми, на любими съседчета. Само най-големия племенник се обръща към мен по име, защото разликата ни е по-малка от 10 години.

# 249
  • Мнения: 49
Аз съм също леля на детето на брат си,но никога не ми е идвало на ума да ми се казва “кака” или каквото и да е било :Д явно някои хора го приемат като обида,че са такъв тип роднина на някого

# 250
  • при късмета
  • Мнения: 25 738
Аз не знам как може да имаш претенции за чуждо дете. Нищо, че се обръща към теб, все пак в семейството му си има някакви порядки, които за него са нормални. Племениците и от двете страни ми казват "лельо", ама хич не ми пречи. Моето дете казва леля еди коя си, уточнявайки дали за сестра ми или за етървата. Така свикна, защото от моя страна имам само една сестра, но мъжа ми и брат и сестра. Виж, с "вуйна" имаше проблем и така всички станаха "леля".
Племеницата, на мъжа ми на брат му детето, вече порасна и сама започна да ми казва на име. Сега се замислих. Даже не помня кога го е променила.
Продължавам да не разбирам безумните претенции на хората. Няма с какво да се занимават, та с тези дреболии

# 251
  • Мнения: 3 453
Затова детeто ми нарича всички на име.
+1, по принцип.
На някои деца (особено малките) им е трудно да говорят по име на възрастен човек. За тях титлата "чичо" (батко и т.н) е като "г-н" при възрастните. Трудно е да кажеш на началника си "Иванов".
При нас прилагаме И подмладяване с 1 степен - чичото става батко, съребрен (косвен) дядо става чичо и т.н.

# 252
  • Мнения: 2 672
За мен е много странно дори аз като възрастен човек да наричам леля си по име.

Всички са ни лели, чичовци и тн.
Затова пък сестра ми ме нарича по име, никога не ни е харесвало и на двете да сме како :p

# 253
  • Мнения: 1 866
Да и ние имахме тая драма с тва прословуто лельо - имам приятелка дет се мръщи и съм инструктирала моята да и вика како. Аз съм леля, кака, Чуби, квот сака дятето.
Малкото дете е по-голямо от цар.

Стари се чувствали ... мене утре и баба като ми викат, пак ще ми е гот.
Един път едни тийнки ми казаха - госпожа - викам си , ееее, улете времето Grinning
Сал моят ми вика - абе не се коси, нали си жената на моя живот Wink

# 254
  • Мнения: 13 618
За обръщенията на детето никой не е имал претенции. Той от малък е свикнал към по-непознати да се обръща с госпожо, господине. Към близки се обръща с малко име, никой не го е учил, май покрай останалите деца. Мъжът ми се дразни, считаше го неуважително и го поправяше но детето така си беше свикнало. На мен ми беше малко смешно, деца в ДГ да ми говорят по име, но свикнах.

Към роднини се обръща със съответните роднински обозначения, но ние нямаме много роднини. Има една леля, с която не общува.Бабите, като бяха живи и казваше "бабо", а на майка ми,  с която прекарваше повече време, в период на глезене - "бабушка" (учеше руски и е фен на руска музика и филми).

Общи условия

Активация на акаунт