Бихте ли живели с мъж, който ви има за даденост?

Не трябва да обвиняваме родителите си, за каквото и било. Никога не съм си го и помисляла. Те са хора от други времена и порядки.
Каквото съм си надробила,  това и ще си сърбам. Изхождайки от тая позиция, си приемам спокойно и неудачите и паденията и изборите и успехите.

Е, то много зависи какъв ти е бил семейният модел... Ако си израснала с обич и подкрепа е едно, в насилие, агресия и пренебрежение е друго. Неминуемо всичко, което си преживял в детството се отразява на човек, колкото и да не го иска.

Моята концепция е, че с мъж трябва да ми е по-добре отколкото сама. Но щом го обичам този човек и аз ще искам той да е щастлив. Не знам защо автоматично се смята, че ако мъжът не е доволен, то той нищо не прави у дома, а само чака.

Разбира се, че удобните жени и всякакви реинкариации на синдрома "доброто момиче" са крайно непривлекателни.
Дали ги има- уви, бих казала, че преобладават.

Не е автоматично, те сами си го казват почти в прав текст. Има набор лексика, която на пръв прочит ще те накара да си свалиш ризата от гърба и да я дадеш на клетника. На втори прочит започваш да се замисляш, че човек, който е и прави, не би се изразил така, независимо кой пол е.

50/50

Много теми сме чели, в които жените съвсем целенасочено влизат в ролята на домакини и страдалки, не дават на никой нищо да пипне, съответно свикват всички така, после се чудят защо са нещастни, защо са недоволни.

Много ми е интересно, как този напреднал в кариерата и грижещ се за външността си мъж, ще гледа сам 2 малки деца и ще работи в периода, когато децата са само с него.
Ако има мама в пенсионна възраст - бива, но ако няма ?

Сега с това споделено родителство?

На всеки се налага да прави компромиси. Ако единия е по-егоист , а другия по-грижовен и раздаващ се , ще се получи дисбаланс. Дисбаланса няма да се оправи както и да се осъзнават и единия и другия. Характера е характер и инстинктите са инстинкти . Т.че или и двамата искат да живеят така заедно или не . Избор, а не вина.

Точно така, както една майка го прави.
На училище/детска градина и после в къщи. Ако има баба може за някой уикенд, но през седмицата децата си имат ангажименти.

Ти пък. Те тези напредналите все да недоволни от възпитанието, което осъществява майката, пък ако стане дума и те да се включат, се почва, че вече е загубена кауза. Тя майката толкова зле го е възпитала детето, че вече няма оправия, провалено е всичко. Ще кажеш, че някой вързани ги е държал 5-15 години, за да не си обръщат внимание на децата, макар че те много са искали, но просто вече няма смисъл.

И обърнете внимание, че в подобни теми все за раздяла се говори - "Раздяла", предишната "Раздяла или изневяра"... То няма брак, защото подписът не е от значение, единственият дивидент може да е мижава издръжка за децата.

Не вярвам да поеме грижата за децата освен за 1-2 нощувки месечно почивните дни. Той сам казва, че когато нещата са тръгнали надолу хептен се е отказал и съвсем е оставил жена си да потъва.
Като виждаш, че тя е качила КГ защо не се запишат двамата на фитнес? Или пък той да готви и пазарува, за да вземе по добра храна. Защо като е изнервена не и даде почивка? Но тогава трябва да се напъне, къде по лесно е просто да си тръгнеш и да стовариш още повече тежест на жената.
Жената е с 2 деца, това ми говори минимум 5 години майчинство, болнични и т.н. Е колко се очаква да напреднеш с кариерата, ако 5 години не си бил на работа дори. Защо той не разпита познати за по добра позиция за жена си? Защо не гледа децата, а тя да изкара курс по нещо допълнително. Но тогава трябва да се напъне, къде по лесно е просто да си тръгнеш и на всички да кажеш, че жена ти е виновна и е разрушила семейството.

Думата "щастие" е една,но преживяванията зад нея са различи,понякога несъвместими. Семейството е място,където това объркване най-често води до разочарование.
Има два вида щастие. Едното идва като прилив. То нахлува внезапно,изостря сетивата,изважда човека от равновесие. Това е екстазното щастие – влюбването,творческото вдъхновение,религиозният трепет пред олтара в църквата... Именно затова трудно може да бъде "вписано" в брак или семейство.
Другият вид щастие е по-тихо,по-незабележимо и често подценявано. Това е умереното щастие на уюта,комфорта и сигурността. То не избухва,а се натрупва. Не заслепява,а успокоява. Точно тук семейството намира своето реалистично място. Не като извор на щастие,а като инфраструктура за него. Както пътят не създава пътуването,но го прави възможно,така и семейството не произвежда щастие само по себе си,но създава условията да се случва по-често и по-устойчиво.
Голямата заблуда идва тогава,когато от семейството се очаква "да създава щастие". В действителност то не работи така. Семейството не е фабрика за положителни емоции. То не предпазва от тъга,конфликти и разочарования. Това,което прави е по-тихо и по-скромно – намалява несигурността. Подрежда ежедневието. Сваля нивото на тревога,която идва от самотата и непредсказуемостта. Семейството не казва "Ще бъдеш щастлив!",а по-скоро "Тук шансовете са по-добри". По-добри да намериш спокойствие след тежък ден. Когато това се разбере,самото семейство престава да бъде обвинявано,че не може да даде онова,което никога не е обещавало.
Защо разправям всичко това? Защото е важно да се разбере,че семейството може да съществува само,когато и двамата приемат другия за даденост. Другото са либерални умопомрачителни клишета и брътвежи.

Не, не бих. В един момент нещата ще приключат, при първа удобна възможност бих се изнесла. Това да търпиш подобни неща, си е чиста загуба на ценно време, и доста сериозно хабене на нерви.
Също така, ако не правим нищо по-различно от "добро утро", "лека нощ", стоене вкъщи и гледане на телевизия. Ако мъжът до мен, поне от време на време, въпреки натоварения си график, не отделя мъничко от времето си да излезе с мен, да отидем на кино, или някъде другаде, също не бих стояла дълго в такива отношения. Връзката трябва да се поддържа по различни начини, иначе загива. Подобна връзка не може да се развива в бъдещето. Получава се едно въртене, в омагьосан, порочен кръг. Нещата никога не се оправят от самосебе си, ей така от нищото.

Знам, че мнението ми е непопулярно, но нека не се лъжем - има жени, които освен домашен уют, манджи и грижа, няма какво друго да предложат. Обикновено за такива жени сексът е разменна монета, докато "вържат" мъжа и се случат децата. И после - цял живот мъченица. Това са жени-капани, от които е много трудно да се измъкнеш - та тя е светица, а ти сигурно си някакъв тежък неблагодарник, за да не я искаш

Много е важно да възпитаваме синовете си, на първо място - да умеят да се обгрижват битово сами, за да не могат да бъдат съблазнени с една мусака и пускане на пералня, и второ - да търсят интересни жени - със социален живот, с професия, с амбиции, с хобита и интереси. По-добре жена-стихия, която да те вдъхновява и с която да има за какво да си говориш, отколкото добра готвачка и радетелка на "домашния уют".

Да, може да се окаже, че в брак или съжителство му е по-изгодно финансово, битово и всякак, ако перспективата е 15 дни две деца да са изцяло на издръжка и физическа отговорност. Какви времена дойдоха...