Не мога да понасям колегите си

Frezialina, да мисля, че никой на ми дължи на мен нищо. Уважението не се дължи, то се заслужава.
Примерът ти е неточен: никъде не съм казала, че някой има право да се държи невъзпитано и да не спазва добрите нрави. Тъжно, но факт: може да те клюкари зад гърба ти, да ти коментира гърдите с колегата на по цигара, колкото и да е невъзпитано и грозно, докато теб те няма. Няма как да спреш хората да говорят, нито има как да накараш простака да се държи уважително. А колегите пък никак не са длъжни да приемат успехите ми или да се радват на постиженията ми, защото може да ме мразят, щото ходя със синя жилетка, например.
Хора има всякакви - прости, злобни, интриганти, кариеристи, подмазвачи - не можеш да се бориш срещу всички тях, а мениджърът има задачата да умножава печалбите, а не да се грижи за душевното ми състояние.

О, колкото до това, че на никого нищо не дължат - тук не съм съгласна. В момента, в който си положиш подписа под трудовия договор, на работодателя си длъжиш ежедневно 8 часа, в които той има правото да ти спуска задачите, описани в длъжностната характеристика, без да се интересува дали служителят му е наборсучен или не. Това е положението. Шефът да проявява разбиране е късмет.
А ако успешния ми колега е подмазвач с вуйчо владика, пак ли трябва да се вдъхновявам? А ако същия този успешен колега се държи като ... Божество, пак ли трябва да се вдъхновявам? А ако системно ме прецаква и ползва направеното от мен за собствени облаги или когато сбърка нон стоп ме топи?
Истината е в детайлите и малките неща. И те уверявам, че работя достатъчно, на доста години вече съм, за да съм разбрала, че от околните не може да се очаква много, винаги трябва да си готов с план Б и че който нависочко лети, често отвисоко пада.

В случая, авторката не понася всички колеги, пише "колегиТЕ". Това говори за погрешна нагласа - погрешни очаквания от хората. Нещо моралът им не бил достатъчно на ниво - единствено нейният е на ниво. За да се впише, очевидно ще трябва малко да си намали очакванията и да погледне картинката по-реалистично, а защо не и по-самокритично.

slanchezara, изцяло изкривяваш тематиката и смисъла на написаното от мен, което не говори добре за човек, който афишира висока професионална самооценка. Въпреки това, съм сигурна, че ме разбра правилно.

Uncommon, така както може да не харесваш двама наведнъж, така може и 10 да не харесваш и да не си допадате като идеи, темперамент, манталитет и възпитание. Не означава, че трябва да станеш някакъв друг човек,  за да започнеш да ги харесваш или да се промениш и да заприличаш на нещо подобно.
Първо не разполагаме с вълшебни пръчици и ние сме това, което сме и второ - кой пък иска да се промени, за да започне да харесва нещо, което не харесва - било то колега, храна, музика или хоби.
Жената споделя, че не харесва колегите си. Защо я пращаме на психоаналитик или ние се правим на такива, за да й обясним как грешката е в нея.
За моралът на колегите й не съм чела, но е напълно възможно да попаднеш в група, където единствено ти да си умна, единствено ти да си красива, единствено ти да си на ниво.
Който мисли, че нещо в моралът му не е наред, го променя.

Само че, когато ти не харесваш 10 човека, а те се харесват по между си или ти не си поносим, или не си за там. И в двата случая авторката явно не е за този колектив.

Ами не е така, но вие разсъждавате по най-схематичния начин. Тя не ги харесва, те са повече, значи тя не е права и трябва да ги харесва.
Ако аз не те харесвам, това не те прави тебе  лоша. Просто аз не те харесвам.
Да, не й е комфортно в този колектив и затова е темата.
А дали тези 10 човека са на едно мислене и много се харесват помежду си, не знаем. Може пък никой с никого да не се понася и тогава по пътя на вашата логика, аз съм права, че и десетимата не стават, а авторката си е наред да не ги харесва.

НЕ казвам, че ТРЯБВА да ги харесва, а, че проблемът си е нейн, а не техен. Или се вписва в колектива по някакъв начин, или си търси нова работа с хора, които ще ѝ допадат. Това е положението. Няма другите да се променят, щот неква кокона си проявява претенциите. Сори!

Нейн си е. Тя ни го споделя.
Но ако им е ръководител, може и техен да стане.
Ако аз съм й колежка и тя не ме харесва, би бил и мой проблем. Но аз много държа да ме харесват на работа. Така че и това заключение не можем да го речем и отсечем.
А и на нея не й върши работа.
Много е неприятно да работиш с хора, които не харесваш. Дори и шеф да си, може и да не може да се подмени целия състав. А и вероятността да дойде нещо почти същото е голяма.

Тя го споделя, но не благоволи да отговаря в темата.

Като иска съвет, нормално е да коментира, за да се разбере подробност за ситуацията. Тук виждаме само едната страна (нейната) и въпреки това пак не е много ласкава.
Накива наперени 20+ -годишни, дето си мислят, че светът е техен и всички са им под нивото са ми ясни. Рано или късно всеки се сблъсква с подобни. Ама той животът ще си ги приземи.

Абе защо ходим на работа почвам да се питам?

Колкото и човека да са, един да има който да е боклук, е достатъчно за да се чувстваш зле на работа. Още като бях студентка, за много кратко започнах работа в една дрогерия. Една от причините да напусна беше, че имах колежка, която се държеше супер грубо, арогантно и надменно с мен. Кажи речи, всеки ден ми се падаше да работя с нея (с много малки изключения). И съответно, на работа се изисква комуникация, при все че бях нов служител и имах много въпроси. Аз се държах любезно, а тя се държеше троснато с мен. Когато я питах нещо, тя ме гледаше надменно и отговаряше грубо: "Не виждаш ли че сега имам работа". Е, накрая не издържах и си тръгнах. Да не говорим, че това, в съчетание с натоварената работа, и търчане напред назад, ми идваше в повече. Така че, дори само един боклук е достатъчен да ти съсипе работната атмосфера. Какво да говорим, ако са повече.

Обаче ако си представим, че тази си има и 2 приятелки на нейния акъл и с нейния манталитет и още 2, на които грам не им пука за нея, но се подмазват, слагат, правят като нея, дали защото така са научени, дали защото се страхуват или пък просто й отмъщават, държейки се по подобен начин, и ето ти вече колектив, който изцяло не понасяш като комбинация от хора. Какво да си променя човек и върху какво да се замисля?! Да стане и той същата работа?!
И аз съм имала шефове, които имат някакви изисквания, после казват, че не са казали такова нещо. И колеги, които пропушиха, защото шефът пуши, а и за да не се изпуска купонът долу. Някои от цесекари (уж) станаха левскари, за да ги харесват. Та нито шефа, нито подлизурковците можеш да търпиш и да общуваш с тях нормално.
Но щом си само ти, значи в тебе е проблема!
Доообре! Веднага се поправям и ставам като другите! Страхотен пример!

Есме, нещата не са черни или бели. Има нюанси. Не е казано да се променя, а да се адаптира. На работа трябва да си любезен, да си вършиш работата и да си говориш на служебно равнище. Всичко друго не е задължително. Ако не харесва хората, не е нужно да е приятелка с тях, но и те не са длъжни да я харесват. И, да, проблемът си е нейн - или се адаптира, или си търси друга работа, ако ѝ е толкова нетърпимо. Екипът няма да се промени, понеже не отговаря на нейните изисквания и виждания.

ПС: Защо се правиш на ударена, че не разбираш какво се пише?

Не се правя на ударена. Аргументирам се и обяснявам всяко мое мнение.
С цитата няма какво да ме удари и да не се съглася. Именно! Ако, казвам ако, защото никой от нас не знае истината, онези, които тя не харесва, не се държат по описания от тебе начин, значи и аз, и ти, и авторката сме на мнение, че нещо не са читави.
И никога няма да се съглася с твърдението, че ако 10 не харесват един или едно нещо, правото е на тяхна страна, защото са повече. Вместо двама или трима от тях, най-много и съмишлениците им да заминат в графата с големия червен минус.
Няма и не е нужно някой да обръща поглед към себе си, да се самообвинява, да си търси кусурите, да си образува комплекси, защото 10 или 100 човека са посредствени, невъзпитани и вътртят интриги (примерно).
 Доста добре обосновавам позицията си. Друг се прави на ударен и кара по пътя на най-малкото съпротивление.

А защо авторката я няма в темата? - Ами защото винаги правим така. Някой задава притеснен въпрос и вместо да вникнем във въпроса и проблема му, ние му начукваме канчето вкупом, задружно, подобно на кофти колектив (за да се чувстваме по-силни, по-подкрепени) и авторът си бие камшика. Сега очаквам и "заключена по молба на автора".

Пред градските порти стоял старец. Към него се приближил млад мъж и го попитал:
– За пръв път идвам тук. Кажете ми, старче, какви хора живеят в този град?
Старецът го погледнал и му отговорил с въпрос:
– А какви бяха хората в града, от който идваш, момче?
– Лоши хора..., злобни и егоистични. Аз затова и с радост се махнах от там – отговорил младежът.
– И в нашия град ще срещнеш същите хора – лоши и зли.

Минало известно време и друг пътник се приближил към стареца.
– Току-що пристигам. Кажете ми, моля, какви са хората тук?
Старецът отговорил и на него по същия начин:
– Кажи ми, синко, какви са хората там, откъдето идваш?
– О, прекрасни хора! Добри, гостоприемни и благородни... Оставих там много приятели, с които ми беше трудно да се разделя – отговорил странникът.
– И в нашия град хората са такива – добри и благородни.

След малко към стареца се доближил един човек, който неволно станал свидетел и на двата разговора.
– Защо отговори така на двамата пришълци? Та нали хората в града ни са едни и същи?
– Навсякъде има и добри, и лоши хора – отговорил старецът. – Просто всеки ще намери това, което е способен да види. И може би това, което представлява самият той.